Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

  

     

                  31      24.02.2009г.      град Стара Загора

 

                         

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, ІV състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и девета година, в състав:

 

                                                                      

                                                                                  СЪДИЯ: Г.Д.

       

при секретар   А.А.                                                                         

и с участието на прокурора                                                                                              като разгледа  докладваното от съдия Г.Д. административно дело № 523 по описа за 2008г.,  за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

                       

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 11, ал.4 от Правилника за прилагане на закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/. 

 

Образувано е по жалба на М.П.П., Златилиян П.П., М.В.С. и К.В.Д., против отказ за издаване на удостоверение и скица по чл.13, ал.5 и ал.6 от ППЗСПЗЗ, обективиран в Писмо изх.№ 127-02-32/ 29.07.2008г. на Зам.кмета на община Казанлък. В жалбата подробно е изложена фактическата обстановка, относно признатото право на жалбоподателите, в качеството им на наследници на Марин П. Маринов, да им бъде възстановена собствеността върху земеделска земя – лозе от 2,2 дка. в местността “Зад саите”, землището на гр.Казанлък. Жалбоподателите твърдят, че са налице предпоставките на закона за издаване на исканите удостоверение и скица на признатия им за възстановяване имот, поради което отказът на зам.кмета е незаконосъобразен. В съдебно заседание жалбоподателите М.П. и Златилиян П. поддържат жалбата и искат обжалваният отказ на зам.кмета на Община Казанлък да бъде отменен. Жалбоподателите М.С. и К.Д., чрез пълномощника си по делото адв.Кирилова, в съдебно заседание навеждат доводи за нищожност на оспорения административен акт като постановен от некомпетентен орган. Направено е искане за прогласяване нищожността на отказа да бъде издадено удостоверение и скица по чл.13, ал.5 и ал.6 от ППЗСПЗЗ, обективиран  в писмо изх.№ 127-02-32/ 29.07.2008г.на зам.кмета на община Казанлък и изпращане на преписката на компетентния административен орган, и алтернативно-съдът да отмени отказа като незаконосъобразен и да задължи административния орган в определен срок да издаде исканите документи.  

           

            Ответникът по жалбата -  Кмет на община Казанлък, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не се явява, не се представлява и не изразява становище по основателността на оспорването.

 

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

 

С Решение № 184”б” от 17.12.2007г. по гр.д.№ 978/ 2007г. по описа на Районен съд Казанлък, в производство по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ съдът е признал за установено по отношение на Общинска служба по земеделие и гори /ОСЗГ/гр.Казанлък правото на наследниците на Марин П. Маринов /жалбоподатели в настоящото съдебно-административно производство/ да им бъде възстановена собствеността върху имот: лозе от 2,2 дка в местността “Зад саите”, землището на гр.Казанлък. Това решение е оставено в сила  с Решение № 98/ 08.04.2008г. на Старозагорския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 90/ 2008г. по описа на същия съд. Въз основа на посочените съдебни актове ОС”ЗГ” гр.Казанлък е издала Решение № 01 от 16.06.2008г., с което на основание чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ е възстановила правото на собственост на наследниците на Марин П. Маринов в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на следния имот: лозе от 2,2 дка., девета категория, находящ се в местността “Старите лозя”, землището на гр.Казанлък. С цел приключване на процедурата по възстановяване правото на собственост на жалбоодателите и постановяване на решение по чл.11, ал.1 от ППЗСПЗЗ, началникът ОСЗГ гр.Казанлък служебно е изискал с писмо изх.№ 682/ 15.07.2008г. от кмета на община Казанлък да бъде издадено удостоверение и скица по чл.13 от ППЗСПЗЗ за процесния имот. 

С писмо изх.№ 127-02-32/ 29.07.2008г. зам.кметът на община Казанлък е уведомил ОСЗГ, че исканите удостоверение и скица могат да бъдат издадени след влизане в сила на помощния план. От фактическа страна отказът е обоснован с обстоятелството, че в техническата служба при община Казанлък няма регистър на собствениците на земеделски земи, както и кадастрални планове на имотите, притежавани като земеделски и включени в ТКЗС или други образования. Поради липсата на данни за границите на признатия за възстановяване имот /съгласно решение № 184”б” на Казанлъшкия районен съд/, за установяването на същите следвало да се изработи помощен план от лица със съответната правоспособност.

            По искане на жалбоподателите, по делото е назначена и изслушана съдебно техническа експертиза. От представеното по делото писмено заключение на вещото лице, неоспорено от страните и прието като доказателство по делото, се установява, че заявеният за възстановяване имот се намира в местността “Старите лозя”, землището на гр.Казанлък, която е в регулацията на града, съгласно одобрен ОУП от 2003г. За посочената местност има изработен кадастрален план, утвърден със Заповед № 653/ 22.07.1996г. Вещото лице е категорично, че имот № 57 по кадастралния план, с площ 771кв.м. е част от имот с площ 2,2дка, м.”Зад саите”, бивша собственост на Марин П. Маринов, съгласно НА № 154/ 1941г. Според представеното писмено заключение и уточнението, направено от вещото лице в с.з.  имот № 57 е с ясно изразени съседи и граничи с имоти № 56, № 93 № 58 и с ул.”Олимпиада”. При извършения оглед на място експертът е установил, че имот № 57 не е застроен и не е установил данни за учредено право на строеж в имота. В разписния списък към кадастралния план за този имот нямало официално вписване на собственик или ползвател, а за служебно ползване било отбелязано с молив ”на наследниците на Кичка Мирчева Маринова”. 

            Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

            По допустимостта на жалбата.

Видно от изложеното в обстоятелствената част и петитума на подадената жалба, предмет на оспорване е отказът да бъдат издадени удостоверение и скица по чл.13, ал.5 и ал.6 от ППЗСПЗЗ, обективиран в Писмо изх.№ 127-02-32/ 29.07.2008г. на зам.кмета на община Казанлък. Съдът приема, че визираният акт няма характер на уведомително писмо с информативен характер, тъй като от съдържанието му се установява по безспорен начин, че представлява изричен отказ да се издадат удостоверение и скица на възстановените земеделски земи. От последното изречение на описаното писмо е видно, че издателят на писмото уведомява че исканите документи по чл.13 от ППЗСПЗЗ могат да бъдат издадени едва след влизане в сила на помощен план. Следователно в случая се касае за волеизявление на административен орган, което има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, поради което съставлява годен предмет за оспорване по реда на АПК пред съответния административен съд. За жалбоподателите е налице пряк и непосредствен правен интерес да оспорят направения изричен отказ и да претендират издаване на скица и удостоверение, защото без тези документи не може да приключи образуваното производство по възстановяване на земеделските им имоти, попадащи в границите на урбанизираната територия на гр.Казанлък. Съгласно чл.11, ал.1 от ППЗСПЗЗ Общинската служба по земеделие и гори постановява решение за възстановяване правото на собственост върху имоти в строителните граници на населените места /урбанизираните територии/ въз основа на удостоверение и скица по чл.13, ал.4, 5 и 6 и чл.13а от ППЗСПЗЗ. Искането за издаване на скица и удостоверение съдържа в себе си имплицитно и искане за издаване на решение на техническата служба на общината, одобрено със Заповед на кмета на общината по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ, тъй като същите не могат да бъдат издадени без да има постановена и влязла в сила заповед на кмета по чл.11, ал.4. Видно от чл.13, ал.5 от ППЗСПЗЗ, удостоверението, издадено от техническата служба на общината, когато се иска възстановяване на правото на собственост върху имоти в строителните граници на населените места, съдържа и сведение, че имотът е нанесен или не е нанесен в кадастралния план на населеното място, номера и размера на имота според кадастралния план, размера на свободните площи, подлежащи на възстановяване /като тези данни се определят по реда на чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ/, информация учредено ли е право на строеж и ограниченията на собствеността с посочването на основанията за това. Съдържанието на скицата е уредено в чл.13, ал.6 от ППЗСПЗЗ. Следователно удостоверението и скицата по чл.13, ал.5 и 6 от ППЗСПЗЗ, макар да са актове, с които се установяват факти с правно значение за заявителя и да имат декларативен характер са част от един комплексен административен акт за издаването и обжалването на който е предвиден един специален ред в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Съгласно чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ решенията на техническата служба на общината и одобряващата същите заповед на кмета, въз основа на които се издават удостоверението и скицата по чл.13, ал.5 и 6 от ППЗСПЗЗ, се обжалват по реда на АПК. По същия ред се обжалват и отказите за издаване на тези актове, в която хипотеза попада процесния случай. По тези съображения съдът намира, че оспорването като направено от легитимирани лица, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. 

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК при извършване на преценка за законосъобразност на един административен акт съдът е длъжен на първо място да извърши проверка дали същия е издаден от компетентен орган.

            Както по-горе бе посочено, основание за издаване на удостоверение и скица по чл.13, ал.5 и ал.6 от ППЗСПЗЗ е влязла в сила заповед на кмета на общината, издадена по реда на чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ. Следователно компетентният административен орган да се произнесе по направено искане по чл.13, ал.4 от ППЗСПЗЗ е Кметът на общината, който следва да одобри издаването на удостоверение и скица по ал.5 и ал.6 или да откаже издаването, като се развие производство по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ.  Оспореното в настоящото съдебно-административно производство писмо изх.№ 127-02-32/ 29.07.2008г., в което е инкорпориран изричен отказ да бъде издадено удостоверение и скица по чл.13, ал.5 и 6 от ППЗСПЗЗ, е подписано от зам.кмета на Община Казанлък. В изпълнение на протоколно определение от 22.10.2008г. по делото е представена Заповед № 232/ 01.04.2008г. на Кмета на община Казанлък за оптимизиране дейността на общинската администрация за обработка на документооборота. С нея са упълномощени ресорните зам.кметове да подписват определени документи от входящата и изходяща кореспонденция в съответния ресор. От съдържанието на заповедта може да се направи извод, че същата е такава за делегиране на правомощия, включени в нормативно установената материална компетентност на кмета на общината. По своята правна същност и съгласно разрешението, дадено в ТР № 4/ 22.04.2004г. на ВАС, делегирането представлява предвидена в закона възможност за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценка, горестоящият административен орган да предостави част от правомощията си на някои от подчинените му органи. Една от основните характеристики на „делегираната компетентност” е делегираните административни правомощия да не представляват изрична компетентност на съответния орган – т.е делегираното е допустимо единствено при условие, че законът предвижда  възможност материално компетентният орган да предостави упражняването на едно или повече от своите правомощия на подчинени нему органи или длъжностни лица. Действително в разпоредбата на чл. 39, ал.3 от ЗМСМА, посочена сред правните основания за издаването на заповедта, е регламентирано, че кметът на общината може да оправомощава заместник-кметове да изпълняват негови правомощия, но само в случаите, когато това е предвидено в закон. Следователно ЗМСМА установява принципно възможността кметът да делегира правомощия при наличието на нормативно овластяване за това в специалния закон, регламентиращ материалната компетентност за административния орган. В случая приложимият материален закон – ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, не предвижда възможност кметът на общината да възлага правомощията си за издаване на актове по този закон и правилника за неговото приложение на други лица. Съгласно § 11 от ДР на ЗИДЗСПЗЗ /обн.ДВ, бр.88 от 1998г./ единствено в градовете с районно деление правомощията на кмета на общината по изпълнението на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ могат да се упражняват и от упълномощени от него длъжностни лица. Ноторно известно е, че градове с районно деление са София, Пловдив и Варна, поради което за кмета на община Казанлък не съществува нормативно установена възможност да делегира правомощията си по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ на други длъжностни лица. Посочената в упълномощителната заповед като основание за делегирането на правомощия разпоредба на чл.44, ал.1, т.1 от ЗМСМА не води до друг извод. Обстоятелството, че кметът на общината „ръководи цялата изпълнителна дейност на общината” не е достатъчно за да се счита, че административният орган е законово овластен да преценява кои от правомощията си да възложи на определен от него заместник кмет. Още по-малко основание за тази делегация може да бъде уредбата в един вътрешнослужебен акт, какъвто се явява утвърдения от Кмета на община Казанлък Устройствен правилник за организацията и дейността на общинска администрация в община Казанлък. Ето защо не може да се приеме, че Заповед № 232/ 01.04.2008г. на Кмета на община Казанлък е валидно и надлежно овластително основание за издаване на административни актове по приложението на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ от заместник кмета. Следователно оспореният административен акт е издаден от лице, непритежаващо материална компетентност да разгледа и да се произнесе по направеното искане по реда на чл.13, ал.4 от ППЗСПЗЗ, поради което обективираният в писмо изх.№ 127-02-32/ 29.07.2008г. на зам.кмета на община Казанлък изричен отказ да се издаде удостоверение и скица по чл.13, ал.5 и 6 от ППЗТСУ, е нищожен. 

   Предвид гореизложеното съдът намира, че доколкото по отношение на обжалвания административен акт е установено наличието на най-тежкия порок поради издаването му от некомпетентен орган, следва същият да бъде обявен за нищожен. В случая, предвид спецификата на административните актове по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и процедурата за тяхното издаване, на основание чл.172, ал.2 във вр. с чл.174 от АПК преписката следва да се изпрати на компетентния административен орган – Кмета на община Казанлък, който да се произнесе в съответствие с фактическите обстоятелства с акт по чл.11, ал.4 във вр. с чл.13, ал.5 и ал.6 от ППЗСПЗЗ.

С оглед изхода на делото, основателна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски, като на основание чл.143, ал.1 от АПК Община Казанлък бъде осъдена да заплати на жалбоподателите М.С. и К.Д. сумата от 350 /триста и петдесет/ лева, от които 150 лв. внесено възнаграждение за вещо лице и 200 лв. адвокатско възнаграждение за един адвокат, договорено и заплатено съгласно Договор за правна защита и съдействие № 030831 от 20.10.2008г.  

 

            Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение първо от АПК във връзка с чл.173, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд 

       

                               Р     Е     Ш     И     :

 

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН, по жалба на  М.П.П., Златилиян П.П., М.В.С. и К.В.Д., изричния отказ на Зам.кмета на община Казанлък за издаване на удостоверение и скица по чл.13, ал.5 и ал.6 от ППЗСПЗЗ, обективиран в Писмо изх.№ 127-02-32/ 29.07.2008г.

 

ИЗПРАЩА административната преписка на Кмета на община Казанлък за произнасяне по направеното искане по реда на чл.13, ал.4 от ППЗСПЗЗ за издаване на удостоверение и скица по чл.13, ал.5 и ал.6 от ППЗСПЗЗ, съгласно указанията дадени в мотивите на решението.

           

ОСЪЖДА ОБЩИНА КАЗАНЛЪК да заплати на М.В.С. и К.В.Д., сумата от 350 /триста и петдесет/ лева, представляваща направените от жалбоподателите по делото разноски. 

 

            Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                                               СЪДИЯ: