Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  34

 

                                             05.02.2009г.

                                                                гр.Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорският административен съд, в публичното заседание на                              двадесети октомври през две хиляди и осма година, в състав:

 

Председател: Р.Р.

 

при секретаря    З.Д.,   

като разгледа докладваното от  съдия Р.Р.   адм.дело   525 по описа  за 2008 год, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е с правно основание чл. 268 ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс/ДОПК/.

Образувано е по жалба от „Месокомбинат Казанлък” АД, със седалище и адрес на управление гр.Казанлък, ул. „Никола Петков” №78,  с ЕИК по БУЛСТАТ 123031949, представлявано от Изпълнителния директор Елена Кирилова Тодорова, против решение №259/21.07.2008г. на Изпълнителния директор на Агенция за държавни вземания/АДВ/, с което е оставена без уважение жалбата срещу Разпореждане №13258/2001/ 070235/26.03.2008г. по изпълнително дело №13258/2001г. по описа на Регионална дирекция/РД/-Пловдив на АДВ, ИРМ-Ст.Загора.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи, че то противоречи на материалния закон, тъй като потвърждава незаконосъобразно разпореждане на публичен изпълнител. Твърди, че по извършената в изпълнителното производство публична продан, не е следвало да се начислява данък добавена стойност /ДДС/, тъй като се касае за освободена от този данък доставка, по смисъла на чл.45, ал.3 от Закона за данък добавена стойност /ЗДДС/. Счита, че неправилно полученото ДДС по тази публична продан, на осн чл.131, ал.1 от ЗДДС, е преведено по сметка на ТД на НАП Ст.Загора. Моли, да се отмени оспореното решение и се постанови друго, с което се отмени разпореждането на публичния изпълнител и му се разпореди ДДС от проданта да се върне по неговата сметка. Претендира присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание се представлява от адв.Шилев от АК Пловдив, който поддържа жалбата.

Ответникът, чрез своя процесуален представител, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. 

От събраните по делото относими и годни доказателства /в административната преписка погрешно са приложени и доказателства относими към Решение №235/01.07.2008г. на Изпълнителния директор на АДВ, което не е предмет на настоящото оспорване/, съдът установи следната фактическа обстановка:

На производство в РД-Пловдив на АДВ, ИРМ-Ст.Загора, е било образувано изп.дело  №13258/2001г. с длъжник  „Месокомбинат Казанлък” АД, със седалище и адрес на управление гр.Казанлък, ул. „Никола Петков” №78, с ЕИК по БУЛСТАТ 123031949. Длъжника е регистриран по ЗДДС с идентификационен №BG-123031949. По това дело на 20.03.2008г. е проведен търг с явно наддаване за продажба на обект с тръжен №1, представляващ дворно място от 29024 кв.м., образуващо УПИ 1522 в кв.92 по плана на гр.Казанлък, представляващо прилежащата земя към производствения корпус, ведно с построените в него шестнадест броя сгради. С протокол №13258/2001/070206/20.03.2008г. за купувач на този имот е обявен „Кълвача инвестмън” АД, БУЛСТАТ 123631684, предложил най-високата цена на търга-1664176,90 лева. С уведомление изх.№13258/2001/070238 от 26.03.2008г. РД Пловдив на АДВ, на осн.чл.131, ал.1 от ЗДДС, уведомила ТД на НАП Ст.Загора за извършената продажба на този имот. С разпореждане №13258/2001/070235/26.03.2008г. по изпълнително дело №13258/2001г. по описа на РД-Пловдив на АДВ, ИРМ-Ст.Загора, публичния изпълнител Веселин Михайлов, разпоредил сумата от 277362,81 лева, съставляваща отчислен ДДС от продажната цена достигната на търга - 1664176,90 лева, да бъде разпределена по сметка на ТД на НАП Ст.Загора. Това разпореждане е обжалвано от длъжника пред Изпълнителния директор на АДВ, който със свое Решение №259/21.07.2008г. е оставил без уважение жалбата. Решаващия орган приел, че нормата на чл.131, ал.1 от ЗДДС е специална по отношение на чл.45, ал.3 от ЗДДС, като извел този извод чрез систематично тълкуване на заглавията на частите, към които се числи всяка едно от тези норми. По тези съображения преценил обжалването като неоснователно и недоказано. Решението е получено от длъжника на 24.07.2008г. и е обжалвано от него пред съда, на 25.07.2008г., чрез органа, който го е постановил.

                   Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от лице, чиито права и интереси са  засегнати с оспореното решение и е срещу валиден административен акт, постановен от компетентен орган, в кръга на правомощията му по закон.

            Разгледана по същество е  основателна.

Съгласно чл.45, ал.1 от ЗДДС Освободена доставка е прехвърлянето на правото на собственост върху земя, учредяването или прехвърлянето на ограничени вещни права върху земя, както и отдаването й под наем или аренда.” и ал.3 „Освободена доставка е и доставката на сгради или на части от тях, които не са нови, доставката на прилежащите към тях терени, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тях.Тези разпоредби, в настоящия казус, следва да се разглеждат в единство с ал.5, т.1, предложение второ на същата норма „ Алинея 1 не се прилага по отношение на: прехвърлянето на право на собственост върху урегулиран поземлен имот по смисъла на Закона за устройство на територията, с изключение на прилежащия терен към сгради, които не са нови.” Между страните в настоящото производство не се спори, че публичната продан е извършена по отношение на обект, който представлява урегулиран поземлен имот /УПИ/, като прилежащ терен на сгради, които не са нови, както и продан на самите сгради. Спорът е само правен – следвало ли е публичния изпълнител да отдели от получената чрез търга пълна цена на продажбата данък добавена стойност или не. В зависимост от отговора на този правен въпрос, биха се определили и неговите последващи действия. Публичния изпълнител е счел, че е длъжен да отдели от пълната цена на продажбата ДДС и предприел действията по чл.131, ал.1, т.1 от ЗДДС -  В случаите на публична продан по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или на Гражданския процесуален кодекс или при продажба по реда на Закона за особените залози или на чл. 60 от Закона за кредитните институции и когато длъжникът е регистрирано по този закон лице, публичният изпълнител, съдебният изпълнител или заложният кредитор е длъжен в срок 5 дни от получаване на пълната цена по продажбата: да преведе дължимия данък по продажбата по банковата сметка на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, в която длъжникът е регистриран по този закон.

Съдът, счита, че извода на Изпълнителния директор на АДВ, формулиран в оспореното решение, чрез систематично тълкуване на заглавията на частите, към които се числят нормите на чл.131, ал.1 от ЗДДС и чл.45, ал.3 от ЗДДС, досежно това, че първата е специална по отношение на втората, както и този изведен в потвърденото разпореждане, е неправилен и противоречи на материалния закон. Разпоредбата на чл.131, ал.1 от ЗДДС е специална само досежно процедурата, при която се стига до доставка на стоката, в сравнение с обичайните случаи на стокооборота. Тази процедура /в случая регламентирана в ДОПК/ се характеризира с принудителния си характер, за разлика от обичайния стокооборот където доставката на стоките е следствие от изразена свободна воля между страните по сделката. Разпоредбата на чл.131, ал.1 от ЗДДС не е специална по отношение на Глава Четвърта „Освободени доставки и придобивания” от ЗДДС, в която се намира и чл.45, а напротив. Досежно освободените доставки, т.е. тези за които по закон не се дължи ДДС, специална са нормите на чл.45, ал.1, ал. 3 и ал.5, т.1, предложение второ от ЗДДС, тъй като те предопределят изпълнена или не е една от задължителните комулативни предпоставки за да се задейства нормата на чл.131, ал.1, т.1 от ЗДДС. Задължението за публичния изпълнител по чл.131, ал.1, т.1 от ЗДДС, в конкретния казус, възниква само при следните комулативно дадени условия: 1. публичната продан да е по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс; 2. длъжника да е регистрирано по ЗДДС лице; 3. да е получена пълната цена от продажбата и 4. ДДС да е дължим.  В конкретния случай са били налице всички предпоставки без последната – ДДС не е бил дължим, тъй като се касае за освободена от този данък доставка, по смисъла на чл.45, ал.1, ал. 3 и ал.5, т.1, предложение второ от ЗДДС. В производството по принудително изпълнение по ДОПК и ГПК, публичния изпълнител и съдебния изпълнител, са длъжни да охраняват както интересите на взискателя, така и на длъжника по делото. Отделянето от получената пълната цена на продажбата на данък добавена стойност, в хипотезата на освободена от начисляване на този данък доставка, е в нарушение на материалния закон – чл.45, ал.1, ал. 3 и ал.5, т.1. Незаконосъобразни са и последвалите го действия на публичния изпълнител по чл.131, ал.1, т.1 от ЗДДС – превеждане на недължимия ДДС по сметката на съответната ТД на НАП, където е регистриран длъжника.

При този изход на спора основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на разноски. То следва да бъде уважено за сумата от 66,48 лева, от които държавна такса в размер на 50 лв., такса банков превод - 4 лева и стойност на две куриерски доставки - 12,48 лева. Към представеното по делото пълномощно на адв.Недялко Шилев, липсва договорен хонорар по договор за правна помощ, не са представени и доказателства за уговаряне и реално изплащане на такъв. По административната преписка са приложени пълномощно и договор за правна помощ/нечетлив/ от 21.03.2008г., които със заявление на упълномощителя от 28.03.2008г., са оттеглени. По тази причина, не са налице основания за присъждане в полза на жалбоподателя направени разноски за адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното и на основание чл.268, ал.2 от ДОПК, съдът

 

                                              Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ №259/21.07.2008г. на Изпълнителния директор на Агенция за държавни вземания и ПОТВЪРДЕНОТО С НЕГО РАЗПОРЕЖДАНЕ №13258/2001/070235/26.03.2008г. на публичен изпълнител по изпълнително дело №13258/2001г. по описа на Регионална дирекция - Пловдив на Агенция за държавни вземания, ИРМ-Ст.Загора, с което е разпоредено сумата от 277362,81 лева, представляваща отчислен ДДС от продажната цена достигната на явен търг от 20.03.2008г., да бъде разпределена по сметка на ТД на НАП Ст.Загора, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНИ.

ВРЪЩА преписката на публичния изпълнител по изпълнително дело №13258/2001г. по описа на Регионална дирекция-Пловдив на АДВ, ИРМ-Ст.Загора за предприемане на действия по възстановяване на незаконосъобразно отчисления и преведен, по сметка на ТД на НАП Ст.Загора, ДДС от продажната цена на недвижим имот №1, достигната на явен търг от 20.03.2008г., в размер на 277362,81 лева, и  за допълнително произнасяне по молба входящ № 13258/2001/070270 на „Месокомбинат Казанлък” АД, със седалище и адрес на управление гр.Казанлък, ул.„Никола Петков” №78, с ЕИК по БУЛСТАТ 123031949, съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОСЪЖДА Агенция за държавни вземания гр.София, ул.”Г.С.Раковски” №47,  ДА ЗАПЛАТИ на „Месокомбинат Казанлък” АД, със седалище и адрес на управление гр.Казанлък, ул.„Никола Петков” №78, с ЕИК по БУЛСТАТ 123031949, направените по делото разноски в размер на 66,48 /шестдесет и шест лева и четиридесет и осем стотинки/ лв.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: