Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                       

                        9      26.01.2009г.      град Стара Загора

 

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, VІІ състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и девета година, в състав:

 

                                           

СЪДИЯ: Р.Т.

       

при секретар   П.М.                                                                                     и с участието

            на прокурора   В.М.                                                                         като разгледа

            докладваното от съдия Р. Т. административно дело № 529 по описа за 2008г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за българските документи за самоличност /ЗБДС/.

 

            Образувано е по жалба на Н.З.П. ***, против Заповед рег. № 08005708/ 18.07.2008г. на Директора на Областна дирекция „Полиция” – Стара Загора /сега Областна Дирекция на МВР/, с която, на основание чл.78 във вр. с чл.76, т.3 от ЗБДС, е наложена принудителна административна мярка „временно ограничение за напускане на страната и отказ за издаване на паспорт на български гражданин”. В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като по същество изложените съображения са за постановяването му при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, в противоречие на материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят твърди, че не е налице предвидената в закона предпоставка за налагането на принудителната административна мярка, тъй като вземането не е установено по съдебен с влязло в сила съдебно решение, а на извънсъдебно изпълнително основание – запис на заповед. Излага доводи, че притежава лично имущество, чиято парична равностойност покрива размера на задължението, което изключва налагането на ограничението по чл. 76, т.3 от ЗБДС. Направено е искане за отмяна на оспорения административен акт.      

 

            Ответникът по жалбата -  Директор на ОД на МВР – Стара Загора /правоприемник на ОД „Полиция” – гр. Стара Загора съгласно § 109 от ПЗР на ЗМВР -  ДВ бр. 69/2008г./, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Поддържа, че оспореният административен акт, като издаден при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон, е правилен и законосъобразен.        

           

            Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора в съдебно заседание дава заключение, че обжалваната заповед е постановена при наличие на материалноправните предпоставки по чл.76, т.3 от ЗБДС, при спазване на законовите изисквания и като правилна и законосъобразна,  следва да бъде потвърдена.   

 

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

 

Оспорването, като направено от активно легитимирано лице, в законово установения 14 дневен срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

      

            Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

            Производството по издаване на оспорената заповед е образувано по постъпило в ОД “Полиция” – гр. Стара Загора искане с вх. № 28580/ 27.06.2008г. от частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Кръстьо Ангелов  рег. № 766 с район на действие – Окръжен съд – Стара Загора, по изпълнително дело № 20087660401027, за налагане на ограничителна мярка по чл. 76, т.3 от ЗБДС на жалбоподателя в настоящото производство – Н.З.П..  От изпълнителен лист от 15.04.2008г., издаден по ч.гр.дело № 1271/ 2008г. по описа на Старозагорския Районен съд е видно, че Н.П. е осъден да заплати на “Кълвача газ” АД – гр. Стара Загора сумата от 5 000лв. главница, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК – 14.04.2008г. до изплащането на вземането и 270лв. разноски по делото. В искането на ЧСИ е посочено, че личното имущество на длъжника не покрива задължението на взискателя и не е представено надлежно обезпечение на вземането. В изпълнение на задължението си по чл.26 от АПК Директорът на ОД „Полиция” с писмо рег. № 23032/ 07.07.2008г. е уведомил Н.П. за постъпилото искане от ЧСИ за налагане на ПАМ и за образуваното въз основа на него административно производство, като му е дадена възможност да изрази становище, както и да представи надлежно обезпечение за дължимата сума.  На основание чл. 34 от АПК Н. П. е депозирал писмено възражение /вх. № 31914/ 17.07.2008г./ с което е оспорил направеното от ЧСИ искане на налагане на принудителната административна мярка като неоснователно и незаконосъобразно. С оспорената Заповед N 08005708/ 18.07.2008г.  Директорът на Областна дирекция „Полиция” – Стара Загора е  разпоредил „не разрешавам напускането на страната и отказвам издаването на паспорт на българския гражданин Н.З.П. със срок от 18.07.2008г. до отпадане на основанието”. Заповедта е постановена на основание чл.76, т.3 от ЗБДС, като от фактическа страна е обоснована с обстоятелството, че е постъпило искане от ЧСИ по изп. дело № 20087660401027 от което е видно, че лицето е длъжник в големи размери по гр. дело № 1271/ 2008г. по описа на РС – Стара Загора.

Към материалите по настоящото дело са приложени ч.гр.дело № 1271/ 2008г. по описа на Районен съд – Стара Загора и изпълнително дело № 1027/ 2008г. по описа на ЧСИ Кръстьо Ангелов рег. № 766 с район на действие – Окръжен съд – Стара Загора.

 

При така установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна.

 

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ЗБДС принудителните административни мерки се прилагат с мотивирана заповед от Министъра на вътрешните работи или на упълномощени от него длъжностни лица. По делото е представена и приета като доказателство Заповед рег. № I з-1025/ 06.07.2006г.  от която е видно, че Министърът на вътрешните работи е делегирал правомощията си за прилагане на принудителни административни мерки от категорията на наложената с обжалваната заповед, на Директорите на областните дирекции „Полиция”. Следователно оспореният акт е издаден от материално компетентния административен орган съобразно делегираните му правомощия за прилагане на принудителни административни мерки по чл.76, т.3 от ЗБДС.  Териториалната компетентност на Директора на ОД „Полиция” – Стара Загора е обусловена от района на действие на ЧСИ, направил искането за налагане на ПАМ /чл.12, ал.1 от Инструкция № Iз-849/14.05.2007 г. за условията и реда, при които органите на Министерството на вътрешните работи оказват съдействие на частните и държавните съдебни изпълнители при изпълнение на техните правомощия/. 

 

Обжалваната  заповед е постановена при спазване на административно-производствените правила, в писмена форма, съдържа фактическите и правни основания за нейното издаване, както и всички изискуеми съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК реквизити.

 

С оглед на посоченото правно основание за издаване на заповедта /чл. 76, т. 3 от ЗБДС/, съдът намира, че са налице нормативно установените предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка. Законово регламентираният фактически състав, при наличието на който за административния орган се поражда правомощието в рамките на неговата дискреционна власт да наложи ограничението, включва четири материалноправни предпоставки /две положителни и две отрицателни/, а именно: 1. Наличието на парични задължения в големи размери към български физически или юридически лица или към чуждестранни такива; 2. Тези задължения да са установени по съдебен ред; 3. Лицето да не разполага с лично имущество, което да покрива задължението и 4. Вземането да не е надлежно обезпечено. По смисъла на легалната дефиниция по §1, т.5 от ДР на ЗБДС парични задължения в големи размери са тези, които надхвърлят 5000лв.

В случая от представените доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка е безспорно, че задължението на жалбоподателя към „Кълвача газ” АД по образуваното изп. дело № 20087660401027 по описа на ЧСИ К. Ангелов към момента на постановяване на оспорения административен акт, надвишава определения законов минимум от 5000лв. Това задължение е установено по съдебен ред с изпълнителен лист по ч.гр.дело № 1271/ 2008г. по описа на Районен съд – Стара Загора, издаден въз основа на Заповед № 1420/ 15.04.2008г. по чл.418 от ГПК за незабавно изпълнение. Следователно по отношение на Н.П., като задължено към “Кълвача газ” АД лице с установено по съдебен ред парично задължение в големи размери, кумулативно са налице двете положителни материалноправни предпоставки визирани в разпоредбата на чл.76, т.3 от ЗБДС за прилагането на ПАМ.  В тази връзка неоснователни са доводите на жалбоподателя, че налагането на ограничението по ЗБДС може да се извърши само ако вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, но не и когато е установено на несъдебно изпълнително основание. С формулировката в нормата на чл.76, т.3 от ЗБДС "установени по съдебен ред" се има предвид не само установените по реда на общия исков процес съотв. с осъдително съдебно решение парични вземания. В случая изпълнителното основание е не записа на заповед /както сочи жалбоподателят/, а издадената заповед за незабавно изпълнение /чл.404, т.1 от ГПК/. Следователно заповедта за незабавно  изпълнение е актът, който се ползва с изпълнителна сила и удостоверява наличието на изпълняемо право. За разлика от заповедта за изпълнение по чл.411 от ГПК, която влиза в сила и придобива качество на изпълнително основание при условията на чл.416 от ГПК т.е с оглед настъпването на допълнителни юридически факти, то заповедта за незабавно изпълнение по чл.418 от ГПК придобива изпълнителна сила още в момента на нейното постановяване и въз основа на нея законът допуска издаването на изпълнителен лист. Тази заповед се постановява от съдия в рамките на образувано заповедно производство по реда на ГПК, което производство е съдебно по своята същност и част от гражданския процес. Издаването на заповедта съотв. на изпълнителния лист е предхождано от съдебна проверка, която включва и наличието на надлежно удостоверено подлежащо на изпълнение вземане, основано на документ по чл.417 от ГПК. Заповедта за незабавно изпълнение е съдебен акт който макар и да не ползва със сила на пресъдено нещо, както решението по исковия процес, има същият стабилитет - тя не може да бъде оттегляна или изменяна от съда, който я е издал. Предвид изложеното "установени по съдебен ред" не следва да се тълкува стеснително и да се ограничава само до установяване с осъдително съдебно решение, а е налице във всички случаи на постановен съдебен акт, установяващ подлежащо на изпълнение задължение.

Обстоятелството, че жалбоподателят е подал частна жалба против разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и възражение по чл. 414, ал.1 от ГПК, не е основание да се приеме, че оспорената заповед е постановена при липса на материалноправната предпоставка по чл.76, т.3 от ЗБДС – наличие на „установено по съдебен ред парично задължение в големи размери”. Съгласно разпоредбата на чл.419, ал.3 от ГПК обжалването на разпореждането за незабавно изпълнение не спира изпълнението – т.е не е пречка за издаването на изпълнителен лист.  Действително, по аргумент от разпоредбата на чл.420, ал.1 от ГПК и доколкото заповедта за изпълнение е издадена въз основа на документ по чл. 417, т.9 от ГПК - запис на заповед, своевременно и редовно подаденото възражение има за последица спиране на принудителното изпълнение. Последното, разглеждано като временно преустановяване на изпълнителните действия, не възпрепятства предприемането на действия по обезпечаване на изпълнението. А налагането на ограничението по чл. 76, т.3 от ЗБДС по своята същност представлява принудителна административна мярка от категорията на превантивните и има обезпечителен характер.

По делото няма данни дали заявителят – “Кълвача газ” АД – гр. Стара Загора е предявил вземането си по общия исков ред /чл.415 от ГПК/, съответно за евентуалното прилагане на последиците по чл.415, ал.2 от ГПК. Но дори такъв иск за съществуването на вземането да не е предявен в законово установения едномесечен срок, което би довело до обезсилване на издадения изпълнителен лист, това обстоятелство не би се отразило на материалната законосъобразност на оспорената заповед. Доколкото ограничението е наложено със срок до отпадане на основанието, а основанието в случая е установено по съдебен ред въз основа на издаден изпълнителен лист парично задължение в големи размери, обезсилването на изпълнителния лист ще доведе до прекратяване действието на заповедта на Директора на ОД на МВР – гр. Стара Загора. Следователно, евентуалното последващо издаването на административния акт обезсилване на изпълнителния лист, е юридически факт от категорията правопрекратяващите, относим към  действието на заповедта и на принудителната административна мярка, а не правоизключващ респ. правопогасяващ такъв досежно възникването и съществуването на публичното право на административния орган да наложи ограничението по чл.76, т.3 от ЗБДС. 

До приключването на съдебното дирене не са представени доказателства, че по образуваното изпълнително дело Н. П. е представил надлежно обезпечение на паричното си задължение за удовлетворяване притезанието на кредитора в рамките на изпълнителното производство, което да изключи прилагането на принудителната административна мярка. Предприетото принудително изпълнение, насочено към отделни вещи и трудово възнаграждение не променя горния извод, тъй като по делото жалбоподателят не е ангажирал доказателства, че стойността на запорирания лек автомобил обезпечава правата на взискателя и е достатъчна за  удовлетворяване на вземане. В тежест на жалбоподателя е да докаже, че притежава лично имущество на стойност покриваща задължението, а по делото няма данни а и Н П. не сочи за наличието на друго лично имущество /освен запорирания лек автомобил, по отношение на който вече е предприето принудителното изпълнение/, което да покрива задължението към “Кълвача газ” АД – гр. Стара Загора и да представлява правопогасяващ юридически факт по см. на чл.76, т.3 от ЗБДС.  Липсата на надлежни доказателства по делото в посочения смисъл мотивира съда на извода че възражението на жалбоподателя за наличие на движимо имущество, достатъчно за погасяване на задължението му, е неоснователно.

Следователно юридическите факти, с които правната норма свързва прилагането на принудителната административна мярка, кумулативно са били налице към момента на издаване на оспорената заповед. Административният орган в рамките на предоставеното му дискреционно правомощие обосновано е приел, че са налице елементите на нормативно установения фактически състав по чл.76, т.3 от ЗБДС и е преценил, че за постигане целите на закона следва да наложи ограничението. С оглед доказаното съществуване на материалноправните предпоставки за прилагането на ПАМ, субсумиращи се в посоченото от административния орган правно основание, заповедта е съобразена с материалните изисквания на закона.

Останалите изложени съображения са ирелевантни за преценката за законосъобразността на оспорения административен акт, поради което не следва да бъдат разглеждани и обсъждани в рамките на това съдебно-административно производство. Доводите относно последиците от наложената забрана и вероятността на жалбоподателя да му бъде прекратено трудовото правоотношение поради невъзможността да изпълнява трудовите си задължения като шофьор на товарен автомобил за международни превози, имат отношение към целесъобразността на заповедта, която е извън предмета на съдебния контрол по реда на АПК. 

           

С оглед гореизложеното съдът приема, че обжалваната заповед е  законосъобразна - издадена е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие с  материалноправните разпоредби на които се основава; при спазване на административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на Н.З.П. ***, против заповед N 08005708/ 18.07.2008г. на Директора на Областна дирекция „Полиция” – Стара Загора за налагане на основание чл. 76, т.3 от ЗБДС на принудителна административна мярка „временно ограничение за напускане на страната и отказ за издаване на паспорт на български гражданин”, като неоснователна.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                    

СЪДИЯ: