Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       31

 

 

гр. Стара Загора,

 05.02.2009 г.

 

 

                            В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори състав, в  откритото заседание на  двадесети октомври през две хиляди и осма година, в състав:  

 

            

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р.Р.

 

 

при участието на секретаря З.Д.,

като разгледа докладваното от съдия Р.Р., адм.дело №530 по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

  Производството е образувано по жалба против индивидуален административен акт  и се движи по реда на глава Х, раздел I от АПК във връзка с чл. 215 от ЗУТ.

Обжалвана е заповед № 6-ЗП/24.07.2008г. на началник РДНСК - гр. Ст.Загора, с която на основание чл. 178, ал.5 и чл.222, ал.1, т.6 и т. 7 от ЗУТ са забранени ползването и достъпа до невъведения в експлоатация по установения ред строеж: “Двуетажна стопанска постройка”, находящ се в УПИ ХIV-598, в кв.64 по плана на гр.Мъглиж, собственост на С.Т.С.,***, определен е 14-дневен срок за доброволно изпълнение и е забранено захранването на строежа с ел.енергия и вода след изтичането на този срок.

Жалбоподателят твърди в жалбата си, че заповедта е незаконосъобразна-постановена в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Счита, че при издаването и е нарушена разпоредбата на чл.42, т.2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, тъй като в констативния акт /КА/ №2, въз основа на който е издадена оспорената заповед, били посочени две различни дати на съставянето му. Твърди, че описаните в КА обстоятелства са неверни, а иименно, че обекта се ползва като бъчварска работилница, и не се подкрепят от никакви доказателства, което прави заповедта незаконосъобразна. В петитума на жалбата си иска отмяната и.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и се представлява от адв.Мариана Илчева, чрез която поддържа жалбата.

В с.з.  ответникът по жалбата, редовно призован, чрез представител по пълномощие-ст. юриск. Режева, оспорва жалбата. Счита, че КА има, като официален документ, доказателствена сила за всички изложени в него обстоятелства. Твърди, че посочването на две дати на съставянето му е техническа грешка и от съдържанието му става ясно коя е действителната дата. Моли съда да отхвърли жалбата.

Въз основа на събраните доказателствени средства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

С нот.акт №156, том ІV, нот.дело № 1179/1990г. на РСъд-Мъглиж, С.Т.С. е придобил имот с пл.598 в кв.64 по плана на гр.Мъглиж, ведно с построените в него жилищна сграда, плевня и сайвант. Този имот е идентичен с УПИ ХIV-598, в кв.64 по плана на гр.Мъглиж. Съгласно кадастралния и регулациония план на гр.Мъглиж от 2004г., в този имот се намира и „двуетажна стопанска постройка”. По жалба от собственик на съседен имот, за системно безпокойство и вдигане на шум, Началника на РДНСК Ст.Загора, е възложил на община Мъглиж да извърши проверка за извършван в имота строеж. На 29.05.2008г. работна група от нейни служители посетили намиращата се в имота двуетажна стопанска постройка. С КА №2 от същата дата, в присъствието на собственика, установили, че подовата междуетажна конструкция на сградата е била дървена и е реконструирана в стоманобетонна плоча, лежаща на стоманобетонна греда, която е подпряна на четири стоманобетонни колони. Констатирали, че постройката се ползва за бъчварска работилница. В срока за възражения С. депозирал твърдение, че реконструкцията на сградата е направена от неговия дядо преди повече от двадесет години, но не приложил доказателства в тази насока. По нареждане на Началника на РДНСК Ст.Загора до Главен архитект на община Мъглиж е извършена нова проверка за установяване ползването на строежа. На 08.07.2008г. работна група от служители на Община Мъглиж отново посетила същия имот и с КА №2/29.05.2008г. установили, че строежа се ползва с предназначение –първия етаж за бъчварска работилница, а втория за склад и го определили като строеж от пета категория, съгласно чл.137 от ЗУТ и Наредба №1 от 30.07.2003г. на МРРБ. Констатирала и, че в работилницата са инсталирани банциг, два абрехта и маса/тезгях/, като в схема изчертали разположението им в помещението. В срока за възражения С. депозирал твърдение, че в тази сграда има бъчварска работилница от преди повече от един век, но извършваната дейност винаги е била любителска,като не приложил доказателства в тази насока. Въз основа на този констативен акт, със заповед № 6-ЗП/24.07.2008г., Началник РДНСК - гр. Ст.Загора, на основание чл. 178, ал.5 и чл.222, ал.1, т.6 и т. 7 от ЗУТ, е забранил ползването и достъпа до невъведения в експлоатация по установения ред строеж: “Двуетажна стопанска постройка”, находящ се в УПИ ХIV-598, в кв.64 по плана на гр.Мъглиж, собственост на С.Т.С.,***, определил 14-дневен срок за доброволно изпълнение и забранил захранването на строежа с ел.енергия и вода след изтичането на този срок. С последваща Заповед №13-В/16.10.2008г. Заповедта е връчена лично на С. на 30.07.2008г. и той е депозирал жалба срещу нея на 12.08.2008г. Началника на РДНСК Ст.Загора е поправил допусната очевидна фактическа грешка в заповед № 6-ЗП/24.07.2008г., като текста „е съставен КА №2 от 29.05.2008г.” следва да се чете „е съставен КА №2 от 08.07.2008г.”.

Установено е, че при предхождащи проверката на РДНСК, проверки от Община Мъглиж, РИОКОЗ Ст.Загора и РС „ПБЗН” на МВР Казанлък, е констатирано от техни органи, през месец април и месец юни 2007г., че в процесния строеж се извършва дейност по дървообработка.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена и доказана след съвкупната преценка и анализ на всички събрани по делото годни, допустими и относими доказателства, които, като еднозначни и неоспорени, изцяло кредитира.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в рамките на законоустановения 14 дневен срок от надлежен субект, поради което е процесуално допустима.

След като е сезиран с оспорването, при служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания индивидуален административен акт, съдът проверява както за инвокираните от жалбоподателя пороци, така и за наличието на незаявени от него основания за отмяна.

Установи се, че атакуваният акт е издаден от компетентен административен орган, в рамките на дискреционната му власт и в съответната писмена форма, при спазване на материалноправните норми.

Разгледана по същество е неоснователна и следва да се отхвърли.

С обжалваната заповед, въз основа на констативен акт, безспорно е установено, че проверения обект „двуетажна стопанска постройка” е съществуващ и се ползва с предназначение за дървообработване /бъчварство/, а не с предназначението регистрирано с кадастралния и регулациония план на гр.Мъглиж от 2004г.-стопанска постройка. Предназначението, по което се ползва, определя обекта като такъв с код 480 „друг вид производствена сграда”, т.е. строеж V-та категория, а не от VI-та категория с код 420 „селскостопанска сграда”, каквато е съществуващата му регистрация. Правилни и подкрепени от всички доказателства по делото, са изводите на административния орган, че обекта, ползван от жалбоподателя, не е въведен в експлоатация от компетентния орган по чл.177 от ЗУТ. Такова въвеждане е задължително и е ирелевантен факта, дали промяната в конструкцията на сградата е извършена от жалбоподателя или от предходен собственик. Не се разрешава да се ползват строежи или части от тях преди да са въведени в експлоатация, като при нарушение на тази забрана, Началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице, въз основа на констативен акт, забранява с мотивирана заповед ползването на строежите. Релевантните факти за издаването на заповед с такова съдържание са: строежът да подлежи на приемане, а такива, съгласно чл. 137, ал. 1 от ЗУТ, са всички строежи от първа до пета категория включително; строежът да се ползва към датата на съставяне на констативния акт и за строежа да не е издадено разрешение за ползване. Разрешение за ползване се издава и е задължителна предпоставка за въвеждане в експлоатация и на напълно законни строежи. От значение е само обстоятелството, че строежът се ползва, без да е приет по установения ред.

В хода на административното производство пред административния орган и в настоящото съдебно производство, оспорващия не е представил доказателства, които да оборват фактите, установени с КА №2/29.05.2008г. от 08.07.2008г. Като такива не могат да се ценят трите броя фактури за консумирана и заплатена електроенергия и справката за абонат с адрес гр.Мъглиж, ул.”Иван Вазов” №5. Тези документи доказват само обстоятелството, че лице на име Тодор Ст. Ганев е абонат на доставчика на електроенергия „ЕВН България Електроснабдяване” АД. От тях не може да се изведе категоричен извод, че се отнасят до показания на електромер, отчитащ консумацията на ел.енергия именно в процесния строеж, още повече, че собственик на този имот е оспорващия, а не лицето посочено във фактурите и справката. В тази връзка, съдът счита за неоснователно и недоказано, оспорването му за материална незаконосъобразност на процесната заповед. За да се констатира от контролните органи по чл.223, ал.1 от ЗУТ, че обекта се използва преди да е въведен в експлоатация по установения ред, е правноирелевантен факта дали дейността е при завишени норми на шум или не. От значение е само, констатацията на контролните органи, че в строеж с различно предназначение се извършва производствена дейност, без да е въведен в експлоатация по установения от закона ред. Съдът не споделя и оспорването на жалбоподателя за незаконосъобразност на КА, въз основа на който е издадена заповедта, и нарушаване при съставянето му разпоредбите на чл.42, т.2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. По отношение изискванията за валидност и законосъобразност на констативните актове издавани от органите по  чл.223, ал.1 от ЗУТ, са приложими правилата на този специален закон. Тези констативни актове са част от процедурата в това специално административно производство и по отношение на тях са неприложими нормите на административно-наказателното производство регламентирани в ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение в производството по ЗАНН, не е идентичен по своята правна природа с констативния акт на органите по  чл.223, ал.1 от ЗУТ. Неоснователно е и възражението, че КА, на който се позовава оспорената заповед, е с посочени в него две дати на съставяне. Датата е една и се извежда категорично от израза - „Днес 08.07.2008г., работна група в състав:............., извърши проверка на строеж:.......” . Поставянето на датата 29.05.2008год. след номера на акта, не я определя като дата на проверката, а е по-скоро израз на деловодна практика на контролния орган, с цел свързване на този КА с предходния издаден такъв или е обикновена техническа грешка. И в двата случая това не води до незаконосъобразност на КА или на неяснота относно констатираните в него обстоятелства.

Правилно адм.орган, на осн. чл.178, ал.5 и чл.222, ал.1, т.6 от ЗУТ, е  издал атакуваната заповед, като привел безспорно установените и необорени фактически констатации към съответните законови норми. В процедурата по издаване на процесната заповед адм. орган не е допуснал нарушение на административно-производствени правила.

Актът е законосъобразен, тъй като за това е достатъчно наличието на материалноправните предпоставки, визирани в хипотезиса на правната норма, както и липсата на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при издаване му. Такива не се установиха - заповедта е постановена при изложени фактически и правни мотиви.

Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваният акт не страда от пороци, водещи до неговата отмяна или нищожност, поради което жалбата, като неоснователна, следва да се отхвърли.

Ръководен от гореизложеното и на осн. чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

 

                                         Р        Е        Ш        И  :

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Т.С. ***„Иван Вазов” №5, срещу Заповед № 6-ЗП/24.07.2008г. на началник РДНСК -гр. Ст.Загора, с която на основание чл. 178, ал.5 и чл.222, ал.1, т.6 от ЗУТ са забранени ползването и достъпа до невъведения в експлоатация по установения ред строеж: “Двуетажна стопанска постройка”, находящ се в УПИ ХIV-598, в кв.64 по плана на гр.Мъглиж, собственост на С.Т.С.,***, определен е 14-дневен срок за доброволно изпълнение и е забранено захранването на строежа с ел.енергия и вода след изтичането на този срок, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14 дневен срок от съобщавнането му.

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: