Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

    

35    13.11.2008г.      град Стара Загора

 

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, VІІ състав, в публично съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и осма година, в състав:

 

                                           

СЪДИЯ: Р.Т.

       

при секретар  П.М.                                                                                       и с участието

            на прокурора                                                                                                        като разгледа

            докладваното от съдия Р. Т. административно дело № 531 по описа за 2008г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/.  

            Образувано е по жалба на СНЦ “НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ ЖАР” със седалище  Казанлък и адрес на управление ул. “Д. Кехайов” № 14, вх. “А”, представлявано от председателя Тодорка Петкова, против Решение от 23.07.2008г. на Комисията за разпределение на държавната субсидия за 2008г. за читалищата на територията на община Казанлък. В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспореното решение в т.ч. за неговата нищожност, като по същество изложените съображения са за пълна липса на волеизявление на колективния орган, издал акта; приемането му в противоречие на материалния закон и при неспазване на нормативно установените изисквания за форма и съдържание на акта. Направено е искане за прогласяване нищожността на решението или алтернативно – за неговата отмяна като незаконосъобразно. 

 

Ответниците по жалбата -  Комисията за разпределение на държавната субсидия за 2008г. за читалищата на територията на община Казанлък, представлявана от Председателя и З. Касабова и НЧ “Искра” – гр. Казанлък; НЧ “Отец Паисий” – с. Горно Изворово; НЧ “Любен Каравелов” – с. Бузовград; НЧ “Христо Ботев” – с. Розово; НЧ “Хаджи Димитър” – с. Кънчево; НЧ “Отец Паисий” – с. Горно Черковище; НЧ “Алеко Константинов” – с. Ясеново; НЧ “Братство” - с. Енина и НЧ “Зора” – с. Голямо Дряново, чрез пълномощника си по делото, в съдебно заседание и в представеното писмено становище оспорват жалбата като недопустима и неоснователна. Обосновават, че жалбата е подадена след изтичане на законовоустановения преклузивен срок; срещу акт, който не подлежи на съдебно оспорване и от лице, което няма правен интерес от неговото обжалване. Молят жалбата да бъде оставена без разглеждане, като алтернативно правят искане за отхвърлянето й като неоснователна.  

Ответниците по жалбата – НЧ “Прогрес” – гр. Казанлък; НЧ “Звезда” – с. Хаджи Димитрово и НЧ “Петко Миланов” – с. Долно Изворово, представлявани от техните председатели, считат че жалбата следва да бъде отхвърлена.

Останалите ответници по жалбата - НЧ “Възродена искра” – гр. Казанлък;  НЧ “Светлина” – гр. Шипка; НЧ “Цвятко Радойнов” – с. Крън; НЧ “Освобождение” – с. Шейново; НЧ “Просвета” – с. Овощник; НЧ “Светлина” – с. Дунавци; НЧ “Антон Страшимиров” – с. Черганово; НЧ “Пробуда” – с. Копринка и НЧ “Просвета” – с. Средногорово, редовно призовани за с.з. не се представляват и не вземат становище по основателността на оспорването. 

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

 

По допустимостта на жалбата:

Неоснователно е възражението за недопустимост на жалбата поради липса на подлежащ на обжалване административен акт. Приетото от Комисията за разпределение на държавната субсидия за 2008г. за читалищата на територията на община Казанлък решение, обективирано в Протокол от проведено на 23.07.2008г. заседание, по своята правна същност представлява индивидуален административен акт по см. на чл. 21, ал.1 от АПК. Прието е от административен орган по см.на §1, т.1, предл. второ от ДР на АПК /овластен с административни правомощия по силата на чл.23 от Закона за народните читалища/ и с обективираното в решението волеизявление се създават права и задължения за неговите адресати. Доколкото не е от категорията актове изключени изрично със закон от съдебен контрол за законосъобразност се налага извода, че спрямо решението намират приложение нормите на АПК в т.ч. разпоредбите относно оспорването по съдебен ред на индивидуалните административни актове.  

Възражението за просрочие на жалбата, с което се обосновава и нейната недопустимост, съдът намира също за неоснователно. Не се спори по делото че Тодорка Петкова, в качеството си на член на Комисията, е присъствала на заседанието, участвала е в разискванията и в гласуването на направените предложения и съответно е узнала за съдържанието на акта към датата на неговото приемане – т.е 23.07.2008г. Съгласно разпоредбата на чл.149, ал.1 от АПК 14 дневния срок за съдебно оспорване на административните актове започва да тече от датата на тяхното съобщаване. А редът и начина за съобщаването е регламентиран в чл.61 от АПК. В случая обстоятелството, че Т. Петкова, в качеството си на член на Комисията е узнала за взетото решение към момента на неговото приемане не означава, че е налице надлежно съобщаване на акта по см. на чл.61 от АПК на Т. Петкова, в качеството й на законен представител на заинтересованото лице - СНЦ „Народно читалище Жар”. Но дори и да се приеме, че с участието на Т. Петкова като член на колективния орган в гласуването на решението  актът се счита за съобщен на СНЦ „Народно читалище Жар”, то следва да намери приложение разпоредбата на чл.140, ал.1 от АПК т. е доколкото решението не съдържа указание пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалвано, срокът за неговото оспорване по съдебен ред се удължава на два месеца и следователно подадената с вх. № 76-00-5/ 08.08.2008г. жалба не е просрочена.

НЧ “ЖАР” - гр. Казанлък е адресат на акта и следователно за него е налице правен интерес от оспорването.  Разпоредените с решението материалноправни последици  досежно разпределението на субсидията и субсидираните бройки засягат правната сфера на жалбоподателя и обстоятелството, че за предходната година получената от читалището субсидия е в по-малък размер от определената с оспореното решение такава за 2008г., не може да обоснове извод за липса на правен интерес и съответно на активна процесуална легитимация като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата.

                Възражението, че жалбоподателят няма статут на читалище по см. на ЗНЧ /доколкото не са спазени специалните изисквания по чл.8 от ЗНЧ за учредяването на СНЦ „Народно читалище Жар”/ съдът намира, че не следва да бъде разглеждано и обсъждано в настоящото съдебно производство, административно по своя характер. Още повече че по делото освен удостоверение за актуална съдебна регистрация е представено и Удостоверение от 18.11.2002г. от което е видно, че Народно читалище „Жар” – гр. Казанлък е вписано в регистъра на народните читалища в Министерство на културата под № 2949. Същото е включено в списъка на регистрираните читалища на територията на община Казанлък и участва в разпределението на държавната субсидия за читалищата.  

            С оглед на гореизложеното съдът приема, че жалбата е подадена в законово установения срок, от активно легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебно оспорване, поради което е процесуално допустима.   

               

                Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

            С Решение № 900 по Протокол № 71 от проведено на 25.06.2008г. заседание на ОбС – Казанлък, е създадена Комисия за разпределение на държавната субсидия за 2008г. за читалищата на територията на община Казанлък с Председател – Зелвер Касабова – Заместник кмет на община Казанлък и членове – председателите на всички читалища на територията на общината или упълномощени от тях по надлежния ред лица. Със същото решение е определен срока за произнасяне по разпределението на субсидията, както и задълженията на Председателя на комисията. На заседание, проведено на 23.07.2008г. с участието на представители на всички читалища на територията на община Казанлък, е конституирана комисията за разпределение на държавната субсидия за читалищата за 2008г. с поименно посочване на нейния състав. Направените предложения са разгледани, обсъдени и подложени на гласуване, като с 20 гласа “за” е прието предложението за разпределение на субсидията, направено от  група читалища - НЧ – с. Шейново; НЧ – с. Копринка; НЧ – с. Овощник; НЧ – гр. Шипка; НЧ – с Дунавци; НЧ - с. Хаджи Димитрово и НЧ - с. Долно Изворово.  Това решение на комисията е оспорено в настоящото съдебно производство.

 

При така установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че жалбата е неоснователна.

Оспореното решение е прието от компетентен орган – в съответствие с разпоредбата на чл.23 от ЗНЧ и съгласно Решение № 900/ 25.06.2008г. на ОбС – Казанлък, създадената Комисия включва представител на община Казанлък - Зелвер Касабова – Заместник кмет на общината и представители на всички читалища на територията на община Казанлък. С решението на ОбС – Казанлък З. Касабова е определена за председател на Комисията като е предвидено, че членове на същата са председателите на читалищата или упълномощени от тях по надлежния ред лица. Съдът не възприема довода на жалбоподателя, че доколкото по делото не са представени пълномощни удостоверяващи представителната власт на лицата, участващи в състава на Комисията, е налице „некомпетентност на колективния орган, издал акта”, обуславяща неговата нищожност. Не е спорно по делото че не всички лица, включени в състава на конституираната на 23.07.2008г. Комисия, са Председатели на съответните читалища. Но с решението на ОбС – Казанлък е предвидена възможност като членове на комисията да участват председателите на читалищата и като такива законни техни представители съгласно разпоредбата на чл.17, ал.2, т.2 от ЗНЧ или упълномощени от тях по надлежен ред лица. Действително по делото не са представени пълномощните, въз основа на които част от читалищата са били представлявани от лица, различни от техните председатели. Но от друга страна в Протокола от проведено на 23.07.2008г. заседание изрично е удостоверено, че конституирането на комисията в посочения поименен състав е извършено след представяне “на съответните регистрации и пълномощия” и проверка на правомощията на присъстващите лица. Протоколът в тази си част представлява официален удостоверителен документ, чиято истинност не е оспорена от жалбоподателя в производство по реда на чл.193 и сл. от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. Като официален свидетелстващ документ протоколът има обвързваща съда материална доказателствена сила досежно удостоверените в него факти и обстоятелства в т. ч. относно извършената проверка и направените констатации досежно наличието на надлежно учредена представителна власт /законна или по пълномощно/ на лицата, присъствали на заседанието и участвали в качеството на членове на Комисията. Само по себе си обстоятелството, че в производството по настоящото дело не са представени тези пълномощни, не е основание да се приеме, че комисията е заседавала и приела решение в ненадлежен състав. Още повече че самият жалбоподател нито твърди, нито обосновава участието на лица, които не са били упълномощени от председателите на съответните читалища. Ето защо съдът приема, че Комисия за разпределение на държавната субсидия за 2008г. за читалищата на територията на община Казанлък е конституирана, заседавала и приела оспореното решение в надлежен състав – в съответствие с нормативно установените изисквания по чл.23 от ЗНЧ и съгласно Решение № 900/ 25.06.2008г. на ОбС – Казанлък. 

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за неспазване на изискванията на чл.59, ал.2 от АПК за форма и съдържание на акта, с които обосновава доводите си за нищожност /унищожаемост/ на оспореното решение.

Обстоятелството, че липсва изрично посочване на наименованието на акта и на неговите адресати, не представлява съществено нарушение обуславящо отмяната му, доколкото и вида на акта и субектите, в правната сфера на които решението поражда правни последици могат да бъдат извлечени от самото съдържание на волеизявлението на органа, който го е приел. Непосочването пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва решението също не води до неговата незаконосъобразност, а е основание за прилагане на чл.140, ал.1 от АПК /т.е за удължаване на срока, в който актът може да се оспори по съдебен ред/.

Не е налице и твърдяната липса на разпоредителната част, с която “се определят правата и задълженията, начинът и срокът за тяхното изпълнение”, приравнено от жалбоподателя на липса на волеизявление, обуславящо нищожността на акта. Комисията за разпределение на държавната субсидия за читалищата на територията на съответната община е колективен орган и като такъв способът, чрез който се вземат решенията, е гласуването. За да е налице валидно волеизявление, е необходимо да са спазени изискванията за кворум и мнозинство при приемането на решението, обективиращо волеизявлението. Съдържанието на последното се определя от вота на мнозинството. В случая от представения Протокол от проведеното на 23.07.2008г. заседание е видно, че Комисията е заседавала в пълен състав, с участието на представител на община Казанлък и на представители на всички читалища на територията на общината. Предложението за разпределението на държавната субсидия, за което са гласували „за” 20 от членовете на комисията /от общо 24/, е обявено за прието и следователно е налице валидно волеизявление на колективния орган, обективирано по надлежния ред. Несъстоятелни са доводите на жалбоподателя, че е недопустимо съдържанието на волеизявлението да се извлича не от самия акт, а от друг документ – в случая от предложението, към което се препраща. Доколкото изрично е посочено и индивидуализирано в достатъчна степен предложението, което с факта на гласуването е прието като решение за разпределението на държавната субсидия за 2008г. за читалищата на територията на община Казанлък и същото е приложено като неразделна част от протокола, не може да се приеме, че е налице твърдяната от жалбоподателя „липса на волеизявление”. Волеизявление е налице, като неговото съдържание е определено и конкретизирано в предложението, което е прието като валидно решение с вота на мнозинството от членовете на комисията. Няма законова пречка волеизявлението, представляващо административен акт, да бъде инкорпорирано в два или повече документа. В случая „разпоредителната част на административния акт” – определената субсидия и субсидираните бройки за всяко едно от читалищата се съдържа в предложението – приложение №1 към протокола.

Действително в оспореното решение не е посочено правното основание за неговото приемане, но това не представлява съществено нарушение на изискването по чл.59, ал.2, т.4 от АПК, доколкото това правно основание може да се извлече от съдържанието на решението. Всъщност Комисията по чл.23 от ЗНЧ се създава с една единствена цел и компетентността и включва само правомощието да извърши разпределение на субсидията между читалищата на територията на съответната община. Ето защо непосочването на нормата на чл.23 от ЗНЧ като основание за приемането на решението не може да обоснове извод за незаконосъобразност на акта като абсолютно основание за неговата отмяна.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че оспореното решение не съдържа фактическите основания за неговото приемане. Мотивите се съдържат в предложението, което по изложените по-горе съображения с приемането му става неразделна част от решението, обективиращо волеизявлението.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на решението като прието в противоречие на материалния закон – на чл.22 от ЗНЧ. Всъщност посочената норма регламентира правомощие на Министерство на културата съгласувано с областните администрации и с общините да разработи предложенията за годишната субсидия за читалищата по общини, нормативите и механизмът за нейното разпределяне. Разпоредбата не съдържа материалноправни изисквания за начина, условията и критериите, по които да се извършва разпределението на субсидията между читалищата от Комисията по чл.23 от ЗНЧ.  Следователно нормата на чл.22 от ЗНЧ е неотносима за съдебната преценка за материалната законосъобразност на оспореното решение.

Соченото от жалбоподателя несъответствие на извършеното разпределение с утвърдената от Кмета на община Казанлък Система от критерии и показатели за оценка на дейността на читалищата за разпределение на общинската и държавната субсидия също не може да обоснове извод за приемане на решението в противоречие на материалния закон. Липсва норма, която да вменява като право и задължение на Кмета на общината разработването и утвърждаването на такава система, още по малко е налице императивно законово изискване разпределението на субсидията да се извършва въз основа на такава система. Утвърдените от Кмета на община Казанлък правила нямат характер на “установени от законодателя норми”, нарушаването на които да води до материална незаконосъобразност на акта и на разпоредените с него правни последици.

При приемането на решение по чл.23 от ЗНЧ Комисията действа в условията на оперативна самостоятелност – т.е при предоставена възможност за преценка за начина на разпределение на субсидията между читалищата на територията на съответната община, като целесъобразността на взетото решение не подлежи на контрол от съда. По аргумент от разпоредбата на чл. 169 от АПК съдебният контрол върху актове от категорията на оспорения се ограничава само до външните граници и рамки на оперативната самостоятелност, очертани от петте изисквания за законосъобразност на административните актове по чл. 146 и обхваща проверката дали са издадени при упражняване на правомощия в рамките на законово предоставена дискреционна власт и спазването на изискванията по чл.4, ал.2 и чл.6 от АПК. В случая съдът намира, че обжалваното решение е прието в рамките на предоставената на Комисията по чл.23 от ЗНЧ дискреционна власт и при съблюдаване на изискванията за законност и съразмерност.  

Предвид гореизложеното съдът приема, че обжалваното решение е законосъобразно - прието е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановено е в съответствие с  материалноправните разпоредби на които се основава; при спазване на административно-производствените правила и е съобразено с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

            С оглед изхода на делото искането на пълномощника на ответниците по жалбата - НЧ “Искра” – гр. Казанлък; НЧ “Отец Паисий” – с. Горно Изворово; НЧ “Любен Каравелов” – с. Бузовград; НЧ “Христо Ботев” – с. Розово; НЧ “Хаджи Димитър” – с. Кънчево; НЧ “Отец Паисий” – с. Горно Черковище; НЧ “Алеко Константинов” – с. Ясеново; НЧ “Братство” - с. Енина и НЧ “Зора” – с. Голямо Дряново за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал.3 от АПК СНЦ “Народно читалище Жар” бъде осъдено да заплати общо сумата 540 /петстотин и четиридесет/ лева - адвокатско възнаграждение, договорено и заплатено съгласно представените по делото договори за правна защита и съдействие.  

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на СНЦ “НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ ЖАР” със седалище гр. Казанлък и адрес на управление ул. “Д. Кехайов” № 14, вх. “А”, представлявано от председателя Тодорка Петкова, против Решение от 23.07.2008г. на Комисията за разпределение на държавната субсидия за 2008г. за читалищата на територията на  община Казанлък, като неоснователна.  

 

ОСЪЖДА СНЦ “НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ ЖАР” със седалище гр. Казанлък и адрес на управление ул. “Д. Кехайов” № 14, вх. “А”, с БУЛСТАТ 123631919 представлявано от председателя Тодорка Христова Петкова, да заплати сумата от 300 /триста/ лв. на Народно читалище “Искра” – гр. Казанлък, ул. “Искра” № 1; сумата от 30 /тридесет/лв. на Народно читалище “Отец Паисий” – с. Горно Изворово, общ. Казанлък; сумата от 30 /тридесет/ лв. на Народно читалище “Любен Каравелов” – с. Бузовград, общ. Казанлък; сумата от 30 /тридесет/ лв. на Народно читалище “Христо Ботев” – с. Розово, общ. Казанлък; сумата от 30 /тридесет/ лв. на Народно читалище “Хаджи Димитър” – с. Кънчево, общ. Казанлък; сумата от 30 /тридесет/ лв. на Народно читалище; “Отец Паисий” – с. Горно Черковище, общ. Казанлък; сумата от 30 /тридесет/ лв. на Народно читалище “Алеко Константинов” – с. Ясеново, общ. Казанлък; сумата от 30 /тридесет/ лв. на Народно читалище “Братство” - с. Енина, общ. Казанлък и сумата от 30 /тридесет/ лв. на Народно читалище “Зора” – с. Голямо Дряново, общ. Казанлък – разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                     СЪДИЯ: /п/ Р. Т.