Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

  

 

42    24.11.2008г.      град Стара Загора

 

  

 В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, VІІ състав, в публично съдебно заседание на седми ноември две хиляди и осма година, в състав:

 

                                           

СЪДИЯ: Р.Т.

       

при секретар   А.А.                                                                        и с участието

            на прокурора                                                                                                          като разгледа

            докладваното от съдия Р. Т. административно дело № 535 по описа за 2008г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.219, ал.1 във вр. с чл.215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

 

            Образувано е по жалба на „ТЕДА” ООД със седалище гр. Казанлък и с адрес на управление кв. „Летището” № 62, представлявано от Теньо Иванов Димитров, против Заповед № 699/ 29.07.2008г. на Кмета на община Казанлък, с която е отказано да бъде разрешено изработването на подробен устройствен план за имот № 056031 в землището на гр. Казанлък, местност „Лъджански път”, с цел промяна предназначението на имота за „Административно-технологичен център за обслужване”. В жалбата са релевирани доводи за материална незаконосъобразност на заповедта, като по същество изложените съображения са за издаването й на несъответно правно основание и при липса на посоченото от административния орган фактическо основание за постановения отказ. Направено е искане за отмяна на оспорения административен акт.       

           

            Ответникът по жалбата – община Казанлък, редовно призован за съдебно заседание, не се представлява и не взема становище по основателността на оспорването.

 

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

           

            Жалбата е подадена в законово установения срок, от легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.         

           

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

            Административното производство по издаване на оспорената заповед е  започнало по заявление вх. № 168-1463-1/ 10.07.2008г. за издаване на разрешение за изработване на подробен устройствен план по реда на чл. 124, ал.3 от ЗУТ, подадено от „ТЕДА” ООД – гр. Казанлък, като собственик на недвижим имот, съставляващ поземлен имот № 056031, местност „Лъджански път” в землището на гр. Казанлък, съгласно  представения и приет като доказателство по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 186 от 19.12.2007г., том V, рег. № 3813, нот. дело № 831/ 2007г.  С оспорената в настоящото производство Заповед № 699/ 29.07.2008г. на Кмета на община Казанлък /изменена със Заповед № 757/ 15.08.2008г. за поправка на очевидна фактическа грешка/, на основание чл.124, ал.2 от ЗУТ, е отказано да бъде разрешено изработването на подробен устройствен за имот № 056031 в землището на гр. Казанлък, местност „Лъджански път”, с цел промяна предназначението на имота за „Административно-технологичен център за обслужване”. От фактическа страна отказът е обоснован с обстоятелството, че имотът попада в територия, която съгласно Специализираната устройствена схема на Долината на тракийските владетели е с допустимо предназначение на земеползването за „вилен отдих” и следователно посоченото в заявлението бъдещо предназначение на имота не съответства на разрешеното в Специализираната устройствена схема.

   По делото са представени  копия от Специализираната устройствена схема за културно-историческото наследство на Долината на тракийските владетели с обхват землището на гр. Казанлък и сигнатура на устройствените зони, снимка на Специализираната устройствена схема и копие от картата на землището на гр. Казанлък. С  приетото като доказателство писмо изх. № 11-00.210/ 28.10.2008г. на Главния архитект на община Казанлък официално се удостоверява, че процедурата по изработване на Специализираната устройствена схема за културно-историческото наследство на Долината на тракийските владетели не е приключила с нарочен акт за нейното одобряване.

           

            При така установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че  обжалвания административен акт е незаконосъобразен.

            Заповед № 699/ 29.07.2008г. на Кмета на община Казанлък е издадена от компетентния орган и в изискуемата от закона форма, но е постановена в противоречие на материалния закон.  

            Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката дали са налице установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за издаване на акта норма и респ. дали се следват разпоредените правни последици. В случая като фактическо основание за постановения отказ за даване на разрешение за изработване на ПУП за имот № 056031 в землището на гр. Казанлък, е визирано наличието на специализирана устройствена схема. Съгласно нейните предвиждания територията, в която попада имотът на жалбоподателя, е за “вилен отдих”. С оглед на това е обоснован извод за несъответствие на заявеното бъдещо предназначение на имота с разрешеното такова по устройствената схема. Действително, в разпоредбата на чл. 102, ал.2 от ЗУТ императивно е регламентирано, че предвижданията на устройствените схеми за устройството и структурата на територията, опазването на околната среда и обектите на културно-историческото наследство и т.н., са задължителни за последващите устройствени планове. Предпоставка за съобразяване на последващите планове в т.ч. и ПУП с предвижданията на съответната устройствена схема е последната да е одобрена с акт на компетентния по см. на чл. 122 от ЗУТ орган, обнародван в Държавен вестник. В случая по делото изрично е удостоверено, че започналата процедура по създаване на Специализирана устройствена схема  за културно-историческото наследство на Долината на тракийските владетели с обхват землището на гр. Казанлък, не е приключила с нарочен акт за нейното одобряване. Както към датата на подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на разрешение за изработване на ПУП по реда на чл.124, ал.3 от ЗУТ – 10.07.2008г. така и към момента на издаване на обжалваната заповед – 29.07.2008г., не е налице одобрена и влязла в сила Специализирана устройствена схема, предвижданията по която да са задължителни за последващи устройствени планове. Следователно посоченото от административния орган в обжалваната заповед “несъответствие на заявеното бъдещо предназначение на имота с разрешеното в Специализираната устройствена схема” не е налице. Обосновавайки постановения отказ с несъществуващо фактическо основание Кметът на община Казанлък е издал материално незаконосъобразен административен акт, което е абсолютно основание за неговата отмяна.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че посоченото в обжалваната заповед правно основание за нейното издаване е несъответно – чл.124, ал.2 вместо чл.124, ал.3 от ЗУТ. Действително последното може да бъде извлечено от обстоятелствената и разпоредителната част на заповедта, но за формалната изрядност на административния акт е необходимо точното посочване на нормата, регламентираща правото на органа да упражни предоставените му правомощия в рамките на неговата компетентност.

 

            Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. Доколкото произнасянето по направеното искане с оглед естеството на акта е в правомощията единствено на административния орган, образуваната преписка по подаденото от „ТЕДА” ООД – гр. Казанлък заявление вх. № 168-1463-1/ 10.07.2008г.  следва да бъде върната на Кмета на община Казанлък. При разглеждане на искането компетентният орган следва да обсъди всички релевантни факти и обстоятелства и да извърши преценка за наличието на нормативно установените условия за издаване на разрешение за изработване на ПУП, при спазване изискванията на ЗУТ и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане.

 

С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено, като община Казанлък бъде осъдена да заплати на „ТЕДА” ООД – гр. Казанлък сумата от 50 /петдесет/ лева, представляваща  платена държавна такса.  Доколкото на репариране подлежат само действително направени разноски, такива за адвокатско възнаграждение не следва да бъдат присъждани, тъй като по делото няма представени доказателства за внесено /платено/ от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.   

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ  във вр. с чл.173, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

            ОТМЕНЯ по жалба на „ТЕДА” ООД със седалище гр. Казанлък и с адрес на управление кв. „Летището” № 62, представлявано от Теньо Иванов Димитров,  Заповед № 699/ 29.07.2008г. на Кмета на община Казанлък, с която е отказано да бъде разрешено изработването на подробен устройствен за имот № 056031 в землището на гр. Казанлък, местност „Лъджански път”, като незаконосъобразна.

           

            ВРЪЩА  преписката на   Кмета на община Казанлък за разглеждане и произнасяне по подадено от „ТЕДА” ООД – гр. Казанлък заявление вх. № 168-1463-1/ 10.07.2008г., съобразно дадените от съда указания.   

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА КАЗАНЛЪК да заплати на ТЕДА” ООД със седалище гр. Казанлък и с адрес на управление кв. „Летището” № 62, с БУЛСТАТ 123029318,  представлявано от Теньо Иванов Димитров, сумата от 50 /петдесет/ лева, представляваща направените от жалбоподателя разноски по делото.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                             

СЪДИЯ: