Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е      75

 

гр.Стара Загора

 12.03.2009 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд, втори състав, в публичното  заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и девета година, в състав:

                  

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р.Р.

 

при секретаря З.Д.,

като разгледа, докладваното от съдия Р. Р., адм.дело № 537 по описа  за 2008 год, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с § 62, ал.3 от ПЗР на ПМС №456/97г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ.

Образувано е по жалба на И.П. ***.Загора, против заповед №1480/02.08.05г. на Кмета на Община Ст.Загора, с която е признато на Г.Д.К. ***.Загора, правото да придобие собственост върху имот №19, находящ се в местността "Каменна могила” в землище на с.Хрищени и възлага на техническата служба на Община Стара Загора да извърши оценка на имота.

Моли, заповедта да бъде отменена, като неправилна и незаконосъобразна, тъй като в нея липсват фактически и правни основания за издаването и, не били налице предпоставките по §. 4а, §. или §. 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и на §. 61 и §. 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ.

В с.з. жалбоподателя, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв.П., която поддържа оспорването и допълнително навежда основания за нищожност на адм.акт, поради липса на подпис на издалия го адм.орган. Претендира разноските по делото.

Ответникът - Кмет на Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение, тъй като били спазени процедурите по издаването на заповедта и материалния закон.

Ответникът Г.Д.К. се явява лично и моли да се отхвърли оспорването. Твърди, че обработва имота от 30 години и го е превърнал в плододаваща градина.

Заинтересованите страни С. Андрева С., К.С.Д., Д.А.Г. и С.К.Д. се явяват лично и вземат становище да се остави в сила оспорената заповед.

Заинтересована страна М.П.П. не се явява и не се представлява.

След преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установено  от фактическа страна, следното:

На Г.Д.К. ***.Загора е издадено удостоверение №1025 от 30.12.1983г. от ИК на ГОНС гр.Ст.Загора, в което е вписано, че на основание Постановление № 76 от 05.12.1977г. на Министерски съвет и по решение №111а от 21.09.1978г. му е предоставена за ползване, земя „лозе” за “трайни насаждения” в размер на 500/петстотин/ кв.метра в местност “Каменна могила”, землището на гр. Ст.Загора. Той подал заявление вх.№0404067/ 10.06.1992г. за преобразуване правото си на ползване в право на собственост на основание § 4 от ЗСПЗЗ във вр. с § 5 /изм./ от ППЗСПЗЗ. Такова заявление с вх.№94.03-1296 подал отново на 21.01.1998г. И в двете заявления не посочил кое от основанията по § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ е налице, по отношение на ползвания от него имот. Уточнил само, че имота е с площ от 0,5 дка, в местността „Каменна могила” и представлява „лозе” и “овощна градина”. Към второто заявление приложил и декларация, че този имот е единствената му земя в землището на гр.Ст.Загора.

С протокол № 21 от 20.04.1998г., комисия, назначена със Заповед №70/15.01.1998г. видоизменена със Заповед № 165/04.02.1998г., на осн. §62, ал.1 от ПЗР към ПМС №465/11.12.1997г. за изменение на ППЗСПЗЗ, е разгледала постъпилите редовно подадени заявления от ползвателите, които имат права по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ в местност “Канала”/не е посочено в кое землище/, и счела, че за заявителите, изброени поименно с посочване номерата на заявленията и адресите им, са налице условията по §4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и на §62, ал.1 от ПЗР към ПМС №456/11.12.1997г., които дават основание на ползвателите да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи. В протокола не е отразено, срещу всеки от имотите на ползвателите, кои от предпоставките да придобият право на собственост са налице - тези по § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и въз основа на кой от актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ във връзка с § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е възникнало правото им на ползване. Сред ползвателите изброени в протокола под № 118 е посочен и Г.Д.К..

С план на новообразуваните имоти по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за местност Каменна могилав землището на с.Хрищени, община Ст.Загора, одобрен със Заповед №161/20.03.2006г. на Областния управител на Ст.Загора, е отреден новообразуван имот №19 в масив 202 с площ от 500 кв.м. в местност Каменна могилана Г.Д.К.. Планът е изготвен въз основа на помощен кадастрален план на земите на бившите собственици. В този план под кадастрален № 202011 с площ от 1300 кв.м. е отразен имот – лозе на Пенко Митев П.. Той е оставил като наследник по закон  жалбоподателя по делото И.П.П.. На същия, в това му качество, е възстановен, с решение на Общинска поземлена комисия гр.Ст.Загора по заявление с вх.№48265/06.01.1992г., имот - лозе с площ общо от  1300 кв.м в землището на с.Хрищени, община Ст.Загора, местност “Каменна могила”. Върху този имот попада и част с площ 370 кв.м. от процесния имот 19 в масив 202 с площ от 500 кв.м. в местност Каменна могилав землището на с.Хрищени, община Ст.Загора. Части от процесния имот с площ от 120 кв.м. и 10 кв.м., попадат съответно и върху имоти с  кадастрални номера съответно  202007 и 2002008 в землището на с.Хрищени, община Ст.Загора, местност “Каменна могила”. Собственици по наследство на имот с  кадастрален № 202007 са конституираните заинтересовани страни С. Андрева С., К.С.Д., Д.А.Г. и С.К.Д., а на  имот с  кадастрален № 202008 е конституираната заинтересована страна М.П.П.. В процесния имот към момента съществуват 31 броя овощни дървета от различни видове на възраст от 3 до 25 години, лозе на асмалък с площ 30 кв.м. и лозе на бетонни колове на площ от 200 кв.м., както и дървена постройка на един етаж с РЗП 14 кв.м., построена през 1985г. без строителни книжа. Имота е изоран, обработва се и се ползва и към момента от ползвателя му Г.Д.К..

В продължение на повече от тринадесет години Кметът на общината не издал заповед по реда на  § 62, ал.3 от ППЗСПЗЗ, с която да признае или откаже на Г.Д.К. да придобие право на собственост върху предоставената му  за ползване земя.

С обжалваната заповед №1480/02.08.05г. с за неин автор Кмета на Община Ст.Загора, на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА във вр. с § 62, ал.3 от ППЗСПЗЗ, § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол № 21/20.04.1998г. на комисията, назначена със заповед № 70/15.01.1998г. е признато на Г.Д.К. ***.Загора правото да придобие собственост върху имот №19, находящ се в местността "Каменна могила”, в землището на с.Хрищени, без в нея да е уточнена площта на имота и да е индивидуализиран с неговите граници. В мотивите е посочено само, че на основание ПМС №76 от 05.12.1977г. на Министерски съвет и по решение №111а от 21.09.1978г. на ИК на ГОНС гр.Ст.Загора, на Г.Д.К. е предоставено право на ползване на имот №19, находящ се в местността "Каменна могила”. Със заповедта е възложено на техническата служба на общината да извърши оценка на имота. Заповедта не е подписана лично от Кмета на Община Ст.Загора срещу реквизита „Кмет” на втора страница, а вместо това е поставен щемпел /отпечатък/ от подпис на кмета.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена и доказана, след съвкупната преценка и анализ на всички събрани по делото, допустими, годни и относими доказателствени средства, които като еднозначни, безпротиворечиви и неоспорени, изцяло кредитира.

След като е сезиран с жалба, при служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания индивидуален административен акт, съдът проверява както за инвокираните от жалбоподателите пороци, така и за наличието на всички незаявени от тях основания за отмяна по чл.146 от АПК.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14 дневен срок от надлежен субект, поради което е процесуално допустима. Собствениците на възстановени земеделски земи по чл. 27 от ППЗСПЗЗ, какъвто се явява жалбоподателя,  попадащи в обхвата на  действие на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, притежават активна процесуална легитимация да атакуват всички заповеди по  § 62, ал.3 и ал.9 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и § 4к, ал.6 и ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като непосредствено засегнати от тях, в случаите, когато са благоприятстващи за ползвателите.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Процесната заповед е нищожна. В съдебната практика и правната теория се приема, че един адм.акт е нищожен, когато не отговаря на изискванията за валидност. За да е един адм.акт правно валиден, то следва да е издаден от надлежно функциониращ административен орган, в пределите на неговата компетентност, да е изготвен в писмена форма и да е подписан, да изразява волята на органа по начин, който позволява да се изведе несъмнено. В настоящия случай, чрез назначената и приета по делото съдебнотехническа експертиза, безспорно се доказа, че процесната заповед не е подписана от лицето сочено за неин издател. Кмета на общината, който иначе разполага със законовата компетентност да издава заповедите по § 62, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, не е положил саморъчен подпис срещу  реквизита „Кмет” на втора страница от заповедта, а вместо това е поставен щемпел /отпечатък/ от подпис на кмета, от лице което не може да бъде установено. Това обстоятелство не се оспорва от пълномощника на ответната страна. Поставянето на печат с отпечатък от подпис е в разрез със смисъла на изискването по чл.59, ал.2, т.8 от АПК – административния орган лично да подпише издадения административен акт, като гаранция за авторството му и за да може то да се установи по несъмнен начин при евентуално оспорване. В случая е издадена заповед, чийто издател не може да се установи по категоричен начин и при нарушение на императивното изискване на чл.59, ал.2, т.8 от АПК за формата на адм.акт - липсва на подпис на сочения за издател адм.орган, което поради тежестта си води до нищожност на административния акт и тя следва да бъде прогласена от съда.

Наред с това процесната заповед е и незаконосъобразна, тъй като протоколът на комисията по § 62, ал.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, досежно процесния имот, не отговаря на § 62, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ - в смисъл да даде становище относно спазването на изискванията на актовете на държавните органи, посочени в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. с § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, както и дали са налице другите условия съгласно § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, които дават основание на ползвателите да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи. Протоколът е без мотиви, отразяващи разискванията при преценката на кандидатите, дали отговарят на изискванията и съдържа само диспозитив на решение, в което са изброени гражданите, за които „са налице условията по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и на §62, ал.1 от ПЗР към ПМС № 465/11.12.1997г., които дават основание на ползвателите да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи”. Въз основа на този, несъответстващ на материалния закон, протокол, адм. орган не следва, съгласно § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, да издава заповед, с която да признае правото да се придобие собственост от ползвател. За пълнота следва да се отбележи, че в заповедта не са посочени и съображения за основанието - по §4а или 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на което се признава правото на ползвателя да придобие собственост върху процесния имот. Именно административният орган със заповедта си по §62, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, и при съобразяване на всички законови и технически изисквания, е компетентен да признае правото на ползвателите да придобият собственост, като в условията на обвързана от становището на комисията компетентност, отчете фактическите и правни основания за възникване на правото на придобиване  на собственост. Заповедта по § 62, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ може да се издаде само на база мотивираното и конкретно становище на комисията по § 62, ал.2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Кмета не може да замести комисията и сам да извърши преценка за съществуването на условията по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, без дори да посочи мотиви по кое от двете основания  -  по  §   или   от  ПЗР на  ЗСПЗЗ,  е възникнало правото  на ползвателя. В оспорената заповед въобще липсват мотиви, от които може да се изведе крайния извод залегнал в диспозитива и, поради което тя представлява един незаконосъобразен административен акт /в този смисъл са Решение № 2377 от 8.03.2007 г. по адм. д. № 1002/2007 г., Решение № 11658 от 23.11.2007 г. по адм. д. № 7628/2007 г. и Решение №12513 от 11.12.2007 г. на ВАС по адм. д. №9038/2007 г. – всички на IV-то отд. на ВАС /.

Следва да се отбележи, че в оспорената заповед не е индивидуализиран процесния имот с площ и граници и действителната воля на административния орган трябва да се извлича чрез тълкуване, което също я прави незаконосъобразна.

По тези съображения, след като се обяви нищожността на оспорената заповед, делото като преписка, следва да се върне на компетентния административен орган – кмета на Община Ст.Загора за продължаване на административнопроизводствените действия от фазата на първото опорочено административнопроизводствено действие – издаване на мотивиран протокол на компетентната комисия по § 62, ал.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, досежно процесния имот - в смисъл да даде становище относно спазването на изискванията на актовете на държавните органи, посочени в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. с § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, както и дали са налице другите условия съгласно § 4а или 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, които дават основание на ползвателя Г.Д.К. да придобие право на собственост върху предоставената му за ползване земя. Комисията следва задължително да вземе предвид и безспорно установените факти по настоящото дело, досежно съществуването в процесния имот на овощна градина и лозе, които се обработват от ползвателя. След произнасянето на комисията, кмета на общината следва да се произнесе с нова мотивирана и саморъчно подписана заповед, която да съдържа фактическите и правни основания за трансформиране на правото на ползване в право на собственост по някое от основанията, предвидени в § 4а или 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и точно и пълно индивидуализиране на процесния имот.

Съгласно правилата на процеса с оглед изхода от същия, Община Ст.Загора следва да бъде осъдена да заплати на оспорващия направените от него деловодни разноски за държавна такса – 10 лева, адвокатски хонорар 200 лева и възнаграждения на вещите лица -330 лева, или общо в размер на 540 лева.

Водим от тези мотиви, и на осн. чл.173, ал.2 от АПК, съдът

 

                                   Р         Е         Ш         И :

 

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА Заповед  №1480/02.08.05г. на Кмета на Община Ст.Загора, с която е признато на Г.Д.К. ***.Загора, правото да придобие собственост върху имот №19, находящ се в местност "Каменна могила” в землището на с.Хрищени и възлага на техническата служба на Община Стара Загора да извърши оценка на имота.

ВРЪЩА делото като преписка на Кмета на Община Ст.Загора, за ново произнасяне по заявление с вх.№94.03-1296/21.01.1998г. от Г.Д.К. ***.Загора, за трансформиране правото му на ползване в право на собственост, при спазване задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Община Стара Загора да заплати на И.П. ***, направените от него деловодни разноски в размер общо на 540 /петстотин и четиридесет лева/.

Решението подлежи на касационно оспорване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: