Р      Е      Ш      Е      Н      И      Е       №32

 

 

                                гр. Стара Загора,

                                        05.02.2009 г.

 

 

                               В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори състав, в  откритото заседание на  двадесети октомври през две хиляди и осма година, в състав:  

            

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Р.Р.

 

при участието на секретаря З.Д.,

като разгледа докладваното от  съдия Р.Р., адм. дело  №542 по описа за 2008 год., за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава Х, раздел І от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 32, ал. 2 от Закона за администрацията /ЗА/.

Образувано е по Заповед № 642/20.08.2008г. на Областния управител на Област с административен център, гр. Ст.Загора, с която е оспорена законосъобразността на Решение № 120/31.07.2008г. прието по Протокол № 15 от същата дата на Общински съвет  гр.Чирпан. В сезиращата заповед областният управител излага съждения за незаконосъобразност на оспореното решение, поради противоречието му с чл.34, ал.1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, който според него не следва да се тълкува разширително. Счита, че общинските съветници следва да получават възнаграждение за конкретна работа, свързана с дейността на общинския съвет и е незаконосъобразно определянето да получават допълнителни средства, които не са законово регламентирани.Моли съда, да отмени оспореното решение.

В с.з. оспорващия не се явява и не изпраща представител.

Ответникът - Общински съвет гр.Ст.Загора, не изпраща представител и не взема становище по оспорването.

След като прецени основанията на оспорващия и събрания по делото доказателствен материал, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Предмет на оспорването е Решение 120/31.07.2008г. прието по Протокол № 15 от същата дата на Общински съвет  гр.Чирпан, с което, на основание чл. 21, ал. 1, т. 23 от ЗМСМА, е решено да бъдат отпуснати ваучери на стойност 125 /сто двадесет и пет/ лева на месец за всеки общински съветник за срока на мандата и е възложено на кмета на общината да сключи договор с подходяща фирма, като е допуснато и предварително изпълнение на решението считано от 01.08.2008г.

Горната фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена след съвкупната преценка и анализ на всички събрани годни, допустими и относими доказателства.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

След като е сезиран с жалба, при служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания индивидуален административен акт, съдът проверява както за инвокираните от оспорващия пороци, така и за наличието на незаявени от него основания за отмяна.

По своята правна същност това решение на Общински съвет гр.Чирпан, взето при упражняване на правомощията му по чл. 21, ал. 1, т. 23 от ЗМСМА, съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, защото съвета е действал като орган на власт и създава права за общинските съветници. Като такъв подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

 Заповедта, с която е направено оспорването е издадена от легитимиран по закон орган, в кръга на правомощията му по чл.32, ал.2, предл.1 от ЗА, в съответствие с изискванията за форма и реквизити и като такава е допустима за разглеждане.

Разгледано по същество оспорването е  и основателно и  следва да се уважи.

Оспореното решение е неправилно и следва да се отмени изцяло, тъй като противоречи на материалния закон. Съгласно текста на чл. 34, ал. 1 от ЗМСМА общинските съветници получават възнаграждение за участието си в заседания на общинския съвет и на неговите комисии. Съгласно ал. 4 на същият текст пътните и други разноски, направени от общинския съветник във връзка с работата му в съвета се поемат от общинския бюджет. Логиката на законодателя е била, че след като по време на мандата си и за работата, пряко свързана с този мандат, общинският съветник не получава трудово възнаграждение, то следва да получи възнаграждение за участие в заседания и комисии на съвета, от една страна, а от друга - общинският бюджет следва да поеме всичките му пътни и други разноски във връзка с пряката му работа. Ето защо, правилно областният управител е сезирал съда с искане да се обяви незаконосъобразност на приетото решение и същото да се отмени. Правилно е и възражението му, че нормата на чл. 34, ал. 1 от ЗМСМА не следва да се тълкува разширително. Недопустимо е, в разрез със законовата регламентация, със средства на общинските бюджети да се плаща месечно възнаграждение прикрито във вид на „ваучери”, тоест документ с фиксирана стойност, срещу която всеки общински съветник може да получи равностойни като цена стоки от определения търговец. Получаването на такова месечно възнаграждение, което не е обвързано с пряката работа на общинския съветник в заседания и комисии на съвета противоречи на изричната законодателна воля./ в този смисъл е и Решение № 52 от 4.01.2005 г. на ВАС по адм. д. № 9077/2004 г., III о., докладчик съдията Галина Христова/

 Незаконосъобразно е оспореното решение и в частта му, в която е възложено на кмета на общината да сключи договор с подходяща фирма, като е допуснато и предварително изпълнение на решението считано от 01.08.2008г., защото то следва установената вече материална незаконосъобразност на първата част от решението и не може да има самостоятелен живот в правния мир.

Ръководен от изложеното и на осн. чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

                                    Р       Е       Ш       И  :

 

ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Решение 120 от 31.07.2008г., прието по Протокол № 15 от същата дата, на Общински съвет  гр.Чирпан, с което, на основание чл. 21, ал. 1, т. 23 от ЗМСМА, е решено да бъдат отпуснати ваучери на стойност 125 /сто двадесет и пет/ лева на месец за всеки общински съветник за срока на мандата и е възложено на кмета на общината да сключи договор с подходяща фирма, като е допуснато и предварително изпълнение на решението считано от 01.08.2008г.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Върховен административен съд.

 

                   

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: