Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  10

                                             29.01.2009г.

                                                                гр.Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорският административен съд, в публичното  заседание                                       на деветнадесети януари през две хиляди и девета година в състав:

 

Председател: Р.Р.

 

при секретаря    З.Д.,   

като разгледа докладваното от  съдия Р.Р.   адм.дело   543 по описа  за 2008 год, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.268 във връзка с  чл.222, ал.1, т.4 във връзка с чл.34, ал.1, т.2 от ДОПК.

Образувано е по жалба от П.Т.П. *** против решение № 17/01.08.2008г на заместник - директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите /ТД на НАП/ гр.Стара Загора, с което е потвърдено разпореждане № 16868-3 от 17.07.2008г, издадено от публичен изпълнител  при ТД на НАП Стара Загора, за отказ за спиране на принудителното изпълнение по изп.д.№ 1267/2008г.

 В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на постановлението на публичния изпълнител и потвърждаващото го решение на горестоящия орган, които по същество се свеждат до нарушение на материалния закон. Твърди се, че образуваното съдебно производство по отмяна на акта за регистрация по ЗДДС е от съществено значение за производството по принудително събиране на ДДС, още повече, че е налице влязло в сила определение на съда, с което се спира действието на този акт, а впоследствие и съдебно решение, с което той е отменен като незаконосъобразен. По тези съображения подателят моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение, да спре принудителното изпълнение по изп.д. № 1267/2008г по описа на ТД на НАП Стара Загора и да му присъди разноските по делото.

Ответникът чрез своя процесуален представител оспорва жалбата. Моли оспореното решение да бъде оставено в сила като законосъобразно. 

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

На физическото лице П.Т.П. е издаден Акт за регистрация по ЗДДДС  №24042080006269 на 14.03.2008г след извършена проверка от данъчен орган с правно основание чл.96, ал.1 от ЗДДС. С оглед наличието на акта е подадена справка-декларация по ЗДДС № 2400-0999412/13.06.2008г. Въз основа на нея на П. е изпратена на 28.06.2008г. покана за доброволно изпълнение по чл.182, ал.1 от ДОПК, както и съобщение на 19.07.2008г. за доброволно изпълнение на задължение по образувано изпълнително дело № 1267/2008г по описа на ТД на НАП Стара Загора на основание чл.221 от ДОПК.

П. е обжалвал акта за регистрация по ЗДДС, за което е образувано висящо адм.д. № 929/2008г по описа на Административен съд Пловдив. С влязло в сила на 12.07.2008г определение на съда е спряно изпълнението на акта за регистрация, а с решение №852/25.07.2008г. по същото дело акта за регистрация по ЗДДС е отменен.

На 10.07.2008г П. подал молба вх.№ 16868 за спиране на принудителното изпълнение. С разпореждане№ 16868-3 от 17.07.2008г от 17.07.2008г, издадено от публичен изпълнител  Мая Радева при ТД на НАП Стара Загора, е отказано спиране с мотив, че образуваното съдебно производство не е от значение за производството по събиране на ДДС, тъй като за периода от датата на регистрация по ЗДДС до прекратяването й регистрираното лице е длъжно да внася данъка по реда на чл.89 от ЗДДС.

         Разпореждането е обжалвано по административен ред пред Директора на ТД на НАП-Стара Загора, който е отхвърлил жалбата с решение №17/01.08.2008г, предмет на настоящото производство. В него са изложени съображения, че постановлението е законосъобразно, понеже не е налице никоя от предпоставките на чл.222 от ДОПК за спиране на принудителното изпълнение. Потвърдил е извода на публичния изпълнител, че съдебното производство по обжалване акта за регистрация по ЗДДС няма преюдициално значение за изпълнителното производство, защото юридическия факт на регистрация по ЗДДС поражда материалноправни последици за периода от датата на извършването й до датата на прекратяване или до датата на влизане в сила на решение за отмяната му, т.е. регистрираното лице има задължение да внася ДДС. Освен това нямало данни за влизане в сила на съдебното определение от 30.06.2008г по адм.д.№ 929/2008г по описа на Административен съд Пловдив за спиране действието на акта за регистрация, а и то било постановено след датата на възникване на задължението за събиране – 16.06.2008г.

                   Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

                   Жалбата е  в срок и разгледа по същество е основателна.

Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е решението на Териториалния директор на ТД на НАП Стара Загора, с което по същество е потвърдено постановлението на публичния изпълнител за отказ да се спре принудителното изпълнение. Решението е издадено от компетентен орган при условията на валидно заместване в предвидената от закона писмена форма При постановяването му са спазени административно-производствените правила, но е нарушен материалния закон.

Не може да бъде споделено твърдението на ответника, че образуваното съдебно производство по обжалване на акта за регистрация по ЗДДС не е от значение за производството по принудително изпълнение. При образуване на изпълнителното дело като изпълнително основание е посочена подадена справка-декларация по ЗДДС, макар че според съда то е следвало да се образува въз основа на ревизионен акт по чл.102, ал.4 от ЗДДС, тъй като се касае за регистрация по ЗДДС по инициатива на данъчен орган. Подаването на справка-декларация по ЗДДС произтича непосредствено от акта за регистрация, поради което изводът за неговата законосъобразност несъмнено има съществено значение за обусловеното производство по принудително изпълнение. При това положение и с оглед наличието на влязло в сила определение на съда за спиране действието на акта за регистрация не може да се направи друг правен извод освен за основателност на молбата за спиране на принудителното изпълнение. Вярно е, че регистрираните по ЗДДС лица са длъжни да понасят последиците от регистрацията до прекратяването, респективно отмяната й, както и че жалбите по принцип не спират изпълнението, но е недопустимо да се отрече напълно възможността за спиране на производствата именно, защото самият ДОПК я предвижда при определени хипотези. В случая е са налице предпоставките на  чл.222, ал.1, т.4 във връзка с чл.34, ал.1, т.2 от ДОПК за спиране поради преюдициалното значение на определението за спиране действието на акта за регистрация, влязло в сила  към датата на постановяване на оспореното решение. Ирелевантен е фактът, че то е издадено след датата на възникване на задължението за плащане на ДДС. В противен случай не би следвало въобще да се образува изпълнително дело до възобновяване на действието.

По тези съображения жалбата следва да бъде уважена като се отменят незаконосъобразните решение на Териториалния директор на ТД на НАП – Стара Загора и потвърденото с него постановление на публичния изпълнител. Понеже няма регламентирано законово правно основание за спиране действията на публичния изпълнител от съда,  преписката следва да се върне на публичния изпълнител за произнасяне по молбата на П.П. вх.№ 16868/10.07.2008г за спиране на принудителното изпълнение по изп.д.№ 1267/2008г по описа на ТД на НАП Стара Загора с указания за прилагане на чл.222, ал.1, т.4 във връзка с чл.34, ал.1, т.2 от ДОПК и съобразяване с решение №852/25.07.2008г. по адм.д. № 929/2008г по описа на Административен съд Пловдив, в случай, че то е влязло в сила.

При този изход на спора основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на разноски. То следва да бъде уважено за сумата от 360 лева, от които държавна такса в размер на 10лв. и 350 лева по договор за правна защита и съдействие № 003199 от 16.01.2009г., сключен между П. и адвокат Цветанка Маркова.

                   Водим от гореизложеното и на основание чл.268, ал.2 от ДОПК, съдът

 

                                              Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 17/01.08.2008г на Заместник-директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите гр.Стара Загора И ПОТВЪРДЕНОТО С НЕГО РАЗПОРЕЖДАНЕ № 16868-3 от 17.07.2008г, издадено от публичен изпълнител  при ТД на НАП Стара Загора, с което е отказано спиране на принудителното производство по изп.д.№ 1267/2008г, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО по жалба от П.Т.П.-***.

ВРЪЩА преписката на публичния изпълнител при ТД на НАП Стара Загора за произнасяне по молбата на П.Т.П. вх.№16868/10.07.2008г за спиране на принудителното изпълнение по изп.д.№1267/2008г по описа на ТД на НАП Стара Загора съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОСЪЖДА ТД на НАП Стара Загора, ул.”Кенали” № 1  ДА ЗАПЛАТИ на П.Т.П. сумата 360/триста и шестдесет/лева, представляваща направени по делото разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: