Р Е Ш Е Н И Е  58

 

      гр.Стара Загора 08.01.2009 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд   в публичното  заседание                                       на         девети декември

през      две хиляди и осма година в състав:

 

       Председател: Б.Т.

 

                                                                       Членове:           

при секретаря    С.Х.

и в присъствието на  прокурора                                        ,                                                        като разгледа докладваното от  Б.Т.   адм.дело  № 549  по описа  за 2008 год, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е с правно основание чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/ във вр. с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.

Оспорена е заповед № ДК-О2-СЗ-13/04.08.2008г. на Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол /PДHCК/ - Стара Загора, с която е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Жилищна сграда" с извършител Д.В.М. *** Загора.

В жалбата на М. се съдържат оплаквания, че издадената заповед е нищожна, незаконосъобразна и неправилна като при издаването й са допуснати съществени нарушения на материалния закон и административно-производствените правила. Твърди, че през м.април 2008г в РДНСК Стара Загора е бил задължен да подпише документи, чието съдържание и същност не разбира. Той не бил нито собственик, нито упълномощено лице или лице с отстъпено право на строеж и поради фактическо отсъствие от страната през последните три години не би могъл да бъде извършител на строителство. То било започнато през февруари 2001г от неговия баща и осъществявано на етапи. Счита, че са налице предпоставките на § 16 и § 184 от ПЗР на ЗУТ за узаконяване на строежа и моли да бъде дадена възможност на собственика на терена да предприеме законовата процедура за снабдяване със строителни книжа.

В съдебно заседание чрез пълномощника си адв.П. поддържа жалбата като заявява, че строежът съответства на подробния устройствен план и са предприети мерки за узаконяването му. Моли заповедта да бъде отменена и да му бъдат присъдени направените разноски.

Ответникът РДНСК Стара Загора чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Счита оспорената заповед за законосъобразна, постановена в съответствие с материалния закон и процесуалните правила. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът В.М.З. изразява становище заповедта да бъде отменена.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл.146 от АПК, намира за установено следното:

С оспорената заповед № ДК-О2-СЗ-13/04.08.2008г. на Началника на PДHCК - Стара Загора на основание чл.225 ал.1 от ЗУТ във връзка с чл.222 ал.1 т.10 от ЗУТ е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Жилищна сграда", находящ се в УПИ ХVI-5389, кв.288 по плана на гр. Стара Загора, извършен от Д.В.М. без необходимите строителни книжа. Имотът е собственост на В.М.З., видно от нотариален акт № 225, т.І дело № 151/2000г и удостоверение за идентичност № ТУ-И-228/30.07.2008г, издадено от Община Стара Загора.

При извършена проверка от служители на РДНСК Стара Загора са съставени констативни актове № 15 и 16 от 03.04.2008г, от които се установява, че незаконният строеж представлява монолитна жилищна сграда с размери 8.10/7.70м, изпълнена до втори жилищен етаж, без покривна конструкция. Строителството е масивно с носещи колони и изпълнени стоманенобетонови плочи на първи и втори жилищен етаж. Изградените външни ограждащи стени и вътрешни преграждащи стени са тухлени на вароциментов разтвор. Стоежът не е завършен – не са изпълнени външни мазилки, ел. и ВиК инсталации, монтирана е PVC дограма на първия етаж, частично е изпълнена вътрешната мазилка. Прието е, че строителството е извършено от Д.В.М. в периода 2006-2008г, съгласно декларация от 08.04.2008г, без строителни книжа – одобрен проект и разрешение за строеж. Освен това строежът не съответства на предвижданията на действащия план за регулация и застрояване, одобрен с решение № 888/20.03.2007г на Общински съвет Стара Загора по отношение на установените ограничителни линии на застрояване – в югоизточната си част строежът излиза извън ограничителната линия като отстоянието до УПИ VІ-5376,5378 е 3м вместо 5м.

Тези факти не са оспорени от жалбоподателя в административното производство. В срока за възражение по съставените констативни актове той е посочил, че ще узакони строежа. Възражението не е уважено от административния орган, който е издал заповед за премахване на сградата.

Горецитираните факти се потвърждават от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза с изключение на неспазеното отстояние на застрояването от югоизток – при направеното измерване от вещото лице е констатирало 5.40м разстояние от сградата до източната граница на имота в южния му край. Според констатациите на експерта сградата не минава  плътно по южната регулационната линия на имота. Предвид липсата на строителни книжа вещото лице не може да определи кога е започнало и извършвано строителството и дали е ставало на етапи.

По делото е представено удостоверение рег.№ 28399/18.08.2008г, издадено от Областна дирекция на МВР-Стара Загора, относно задграничните пътувания на жалбоподателя Д.М. за периода 01.01.2001г-31.12.2007г.

При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намира процесния административен акт за валиден и законосъобразен. Издаден е от компетентен орган - Началника на PДHCК - Стара Загора, въз основа на предоставените му правомощия със Заповед № РД-13-182/29.05.2007г. на Началника на Дирекция за национален строителен контрол в условията на делегация /правомощията на Началника на ДНСК да издава заповеди за премахване на незаконни строежи са дадени с чл.222, ал.l, т.10 от ЗУТ и на основание чл.6, ал.2, изр. второ от Устройствения правилник на ДНСК той е делегирал тези свои правомощия на Началниците на РДНСК/.

Заповедта не е нищожна поради адресирането й спрямо лице, което не попада в хипотезите на чл.182 и чл.183 от ЗУТ. По отношение извършителя на строежа и времето на изграждането му не се събраха доказателства, опровергаващи констатациите на административния орган,  че това е жалбоподателят М., който е строил в периода 2006-2008г. Твърдението, че той не е разбирал съдържанието и значението на декларацията от 08.04.2008г поради малограмотност, е голословно. Представеното удостоверение за задграничните му пътувания сочи, че за времето от 2001г до 2007г е имало периоди с продължителност няколко месеца на пребиваване в страната, т.е. отсъствието му не е трайно и не изключва възможността да извършва строителство.

Извършителят на незаконния строеж може да бъде задължен за премахването му, независимо дали е бил или е негов собственик. Този извод следва от анализ на разпоредбите на чл. 225, ал. 1 вр. ал. 6 ЗУТ и от целта на заповедта по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ – да се премахване незаконен строеж, като е без значение кой е конкретния извършител на този строеж и дали е собственик на имота, в който е извършен. В този смисъл е  трайната практика на Върховния административен съд - Решение № 5417 от 30.05.2007 г. на ВАС по адм. д. № 3416/2007 г., II о.,  Решение № 8186 от 04.07.2008 г. на ВАС по адм. д. № 3865/2008 г., II о.

Заповедта е издадена в писмена форма, в съответствие с целта на закона, не са допуснати нарушения на материалноправните разпоредби и на административнопроизводствените правила, които да са довели до накърняване правото на защита на жалбоподателя.

От събраните по делото и неоспорени доказателства категорично се  установи наличието на строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, който е извършен без одобрен проект и разрешение за строеж. Липсата на издадени строителни книжа за извършения строеж го прави незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и като такъв подлежи на премахване. Обстоятелството, че строежът не противоречи на ПУП, в какъвто смисъл е и крайния извод на заключението на съдебно-техническата експертиза, която съдът кредитира като компетентна и подробно изясняваща всички аспекти на поставените въпроси, не води до незаконосъобразност на заповедта. Съответствието с ПУП следва да се преценява само в случай, че строежът е търпим. Като извършен обаче през 2006-2008г.,т.е. след сроковете по § 16 от ПЗР на ЗУТ, той не попада в нито една от хипотезите на тази норма и поради това не може да бъде запазен.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че е налице започнала процедура за узаконяване на сградата. В тази връзка по делото не са представени никакви доказателства. Освен това след отмяната на чл. 226 от ЗУТ (ДВ, бр. 65/2003 година) в ЗУТ не е предвидена възможност за узаконяване на незаконно построени обекти. Такава възможност е дадена еднократно с текста на § 184 от ПЗР на ЗИДЗУТ, в ал. 2 на който е определен преклузивен шестмесечен срок за подаване на заявление за узаконяване, изтекъл на 26 януари 2004 година. По делото липсват доказателства за подадено в този срок заявление от което и да е от заинтересованите по казуса лица.

Евентуалните вреди от премахване на незаконната сграда за жалбоподателя и семейството му не са основание за отпадане на рестрикцията по чл.225 ал.1 от ЗУТ.

По тези съображения жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото на ответника РДНСК Стара Загора следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК в съответствие с Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения  в размер на 80лв.

Водим от тези мотиви, съдът

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА жалбата на Д.В.М. ЕГН ********** *** против заповед № ДК-О2-СЗ-13/04.08.2008г. на Началника на PДHCК - Стара Загора, с която на основание чл.225 ал.1 от ЗУТ във връзка с чл.222 ал.1 т.10 от ЗУТ е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Жилищна сграда", находящ се в УПИ ХVI-5389, кв.288 по плана на гр. Стара Загора.

ОСЪЖДА Д.В.М. ДА ЗАПЛАТИ на Регионална дирекция за национален строителен контрол - Стара Загора юрисконсултско възнаграждение в размер на 80/осемдесет/лв.

Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

 

 

 

 

                                          АДМИНИСТРАТИВЕН   СЪДИЯ: