Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е     46

 

 

гр. Стара Загора  19.11.2008г

 

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

         Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и осма година, в състав:

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ : Б.Т.

 

                                                                            Членове :

       

при секретар   С.Х.                                                                           и с участието на прокурора                                                                                        като разгледа докладваното от съдия Б.Т. адм. дело № 550 по описа за 2008г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                        

 

Производството е с правно основание чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.4 от Закона за движение по пътищата  /ЗДвП/.

         Образувано е по жалба на Р.Ж.П. *** Загора против Заповед № 289 от 30.07.2008г. на ВНД Началник група “АНД”, сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция „Полиция” – Стара Загора, с която на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП е приложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство /МПС/ до решаване на въпроса за отговорността. В жалбата са изложени доводи за  незаконосъобразност на оспорения административен акт като противоречащ на материалноправни разпоредби и постановен при съществени процесуални нарушения. Жалбоподателят твърди, че на посочения в заповедта час не е управлявал МПС. Направено е искане за отмяна на заповедта.  

         Ответникът по жалбата -  Началник група “АНД”, сектор „ПП” към ОД „Полиция” – Стара Загора - редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява. Не изразява становище по жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

         Жалбата е подадена в законоустановения срок, от активно легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.

С оспорената заповед № 289 от 30.07.2008г. на ВНД Началник група “АНД”, сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция „Полиция” – Стара Загора на жалбоподателя Румен П. е наложена  принудителна административна мярка /ПАМ/ - временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността. Заповедта е постановена на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, като от фактическа страна е обоснована с управление на моторно превозно средство под въздействието на алкохол като водачът е отказал да бъде проверен чрез техническо средство – ДРЕГЕР 7410, фабричен № 0042. Съставен е акт за установяване на административно нарушение № 8488/30.07.2008 г. от компетентния орган за това, че на 30.07.2008г около 03.55ч в гр.Стара Загора посока изток до № 139 управлява лек автомобил “Порше Карера” 911 с рег.№ СТ 81 74 СХ като по данни на свидетеля Живко Иванов извършва обратен завой при наличие на пътна маркировка М-2, отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство ДРЕГЕР 7410, фабричен № 0042 като му е издаден талон за медицинско изследване и не представя контролен талон към СУМПС.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, съгласно заповед № 1393/2007г на Министъра на вътрешните работи, в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл.59, ал.2 от АПК реквизити, в т.ч фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ, чрез посочване на правно-релевантните факти, предвидени в хипотезата на чл. 171, т.1, б.”б” от  ЗДвП.

Според нормата, посочена като правно основание за издаване на оспорения административен акт, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, за който се установи, че управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда или откаже да бъде проверен с техническо средство, се прилага принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство", до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. При тази законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежен ред управление на МПС при наличие на алкохол в кръвта над разрешения размер на концентрация или отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното.

 Видно от доказателствата по делото, на Р.П. е издаден такъв акт, но доказателствената му сила е оборена със събраните свидетелски показания. Разпитаните свидетели дават категорични и непротиворечиви сведения, че на 30.07.2008г през нощта автомобилът на П. е управляван от приятелката му Десислава Иванова, при която дори останали ключовете му. Затова при полицейската проверка се наложило тя да се върне и да отключи, за да се представят поисканите документи. В този смисъл е основателно оплакването на жалбоподателя за допуснато нарушение на материалния закон в смисъл, че ПАМ му е наложена като водач на МПС, а той не е управлявал автомобила на посочения час в съставения акт за установяване на административно нарушение. Въпреки дадените указания от съда, административният орган не представи и не поиска събиране на доказателства за оборване на тази теза. По аргумент от разпоредбата на чл.170, ал.1 от АПК доказателствената тежест за този факт е възложена на него.

Действително е налице смесване на предвидените хипотези от нормата на чл. 171, т.1, б.”б” от  ЗДвП, всяка от които е самостоятелно основание за прилагане на ПАМ – управление на МПС под въздействие на алкохол и отказ на водача да бъде проверен с техническо средство. Безспорното установяване на една от тях би било достатъчно за потвърждаване на заповедта, но в конкретния случай това не е направено. Несъществено процесуално нарушение представлява непълно изписаният регистрационен номер на автомобила, за който административният орган е приел, че е управляван от жалбоподателя.

С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваната заповед е  незаконосъобразна, а подадената жалба се явява основателна и като такава, следва да бъде уважена.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА по жалба от  Р.Ж.П. ЕГН ********** ***, ЗАПОВЕД № 289 от 30.07.2008г, издадена от ВНД Началник група “АНД”, сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция „Полиция” – Стара Загора, с която му е наложена  принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорносттана основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                 АДМИНИСТРАТИВЕН   СЪДИЯ: