Р Е Ш Е Н И Е  316

 

      гр.Стара Загора 28.10.2009 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд   в публичното  заседание                                       на         двадесети октомври

през      две хиляди и девета година в състав:

 

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                                      Членове:           

при секретаря    С.Х.

и в присъствието на  прокурора                                        ,                                                        като разгледа докладваното от  БОЙКА ТАБАКОВА   адм.дело   551 по описа  за 2008 год, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

                        Производството е с правно основание чл.268 във връзка с  чл.222, ал.1, т.4 във връзка с чл.34, ал.1, т.2 от ДОПК.

Образувано е по жалба от М.Д.П. *** против решение № 15/01.08.2008г на заместник - директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите /ТД на НАП/ гр.Стара Загора, с което е потвърдено разпореждане № 16872-3 от 17.07.2008г, издадено от публичен изпълнител  при ТД на НАП Стара Загора, за отказ за спиране на принудителното изпълнение по изп.д.№ 1278/2008г.

 В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на постановлението на публичния изпълнител и потвърждаващото го решение на горестоящия орган, които по същество се свеждат до нарушение на материалния закон. Твърди се, че образуваното съдебно производство по отмяна на акта за регистрация по ЗДДС е от съществено значение за производството по принудително събиране на ДДС, още повече, че е налице влязло в сила определение на съда, с което се спира действието на този акт. По тези съображения подателят моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение, да спре принудителното изпълнение по изп.д. № 127ъ/2008г по описа на ТД на НАП Стара Загора и да му присъди разноските по делото.

С писмено становище на упълномощен адвокат поддържа жалбата.

Ответникът чрез своя процесуален представител оспорва жалбата. Моли оспореното решение да бъде оставено в сила като законосъобразно, тъй като липсвала преюдициалност на образуваното съдебно производство по отношение на принудителното изпълнение. Счита, че поради наличие на влязло в сила съдебно решение, с което актът за регистрация по ЗДДС е отменен като незаконосъобразен, няма основание за спиране или прекратяване на производството по събиране на дължимия данък.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

На физическото лице М.Д.П. е издаден Акт за регистрация по ЗДДС № 24042080006266 на 14.03.2008г след извършена проверка от данъчен орган с правно основание чл.96, ал.1 от ЗДДС. С оглед наличието на акта е подадена справка-декларация по ЗДДС № 2400-0999400/13.06.2008г. Въз основа на нея на П. е изпратена покана за доброволно изпълнение по чл.182, ал.1 от ДОПК, както и съобщение за доброволно изпълнение на задължение по образувано изпълнително дело № 1278/2008г по описа на ТД на НАП Стара Загора на основание чл.221 от ДОПК.

П. е обжалвал акта за регистрация по ЗДДС, за което е образувано висящо адм.д. № 1063/2008г по описа на Административен съд Пловдив. С влязло в сила на 07.07.2008г протоколно определение на съда е спряно изпълнението на акта за регистрация на М.П. – в тази връзка е определение за поправка № 1860/14.08.2008г/.

На 10.07.2008г П. подала молба вх.№ 16872 за спиране на принудителното изпълнение. С разпореждане № 16872-3 от 17.07.2008г, издадено от публичен изпълнител  при ТД на НАП Стара Загора Деана Колева, е отказано спиране с мотив, че образуваното съдебно производство не е от значение за производството по събиране на ДДС, тъй като за периода от датата на регистрация по ЗДДС до прекратяването й регистрираното лице е длъжно да внася данъка по реда на чл.89 от ЗДДС.

         Разпореждането е обжалвано по административен ред пред Директора на ТД на НАП-Стара Загора, който е отхвърлил жалбата с решение № 15/01.08.2008г, предмет на настоящото производство. В него са изложени съображения, че постановлението е законосъобразно, понеже не е налице никоя от предпоставките на чл.222 от ДОПК за спиране на принудителното изпълнение. Потвърдил е извода на публичния изпълнител, че съдебното производство по обжалване акта за регистрация по ЗДДС няма преюдициално значение за изпълнителното производство, защото юридическия факт на регистрация по ЗДДС поражда материалноправни последици за периода от датата на извършването й до датата на прекратяване или до датата на влизане в сила на решение за отмяната му, т.е. регистрираното лице има задължение да внася ДДС. Освен това нямало данни за влизане в сила на съдебното определение от 30.06.2008г по адм.д.№ 1063/2008г по описа на Административен съд Пловдив за спиране действието на акта за регистрация, а и то било постановено след датата на възникване на задължението за събиране – 16.06.2008г. Освен това актът, за който съдът се е произнесъл, бил за регистрация на лицето Павел Павлов, а не на жалбоподателката М.П..

                   С решение № 846/ 25.07.2008г по адм.д.№ 1063/ 2008г на Административен съд Пловдив, потвърдено с решение № 1106/ 27.01.2009г по адм.д.№ 11331/ 2008г на ВАС актът за регистрация по ЗДДС е отменен като незаконосъобразен.

                   Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

                   Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, се явява основателна.

Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е решението на Териториалния директор на ТД на НАП Стара Загора, с което по същество е потвърдено постановлението на публичния изпълнител за отказ да се спре принудителното изпълнение. Решението е издадено от компетентен орган при условията на валидно заместване в предвидената от закона писмена форма При постановяването му са спазени административно-производствените правила, но е нарушен материалния закон.

Не може да бъде споделено твърдението на ответника, че образуваното съдебно производство по обжалване на акта за регистрация по ЗДДС не е от значение за производството по принудително изпълнение. При образуване на изпълнителното дело като изпълнително основание е посочена подадена справка-декларация по ЗДДС. Подаването на справка-декларация по ЗДДС произтича непосредствено от акта за регистрация, поради което изводът за неговата законосъобразност несъмнено има съществено значение за обусловеното производство по принудително изпълнение. При това положение и с оглед наличието на влязло в сила определение на съда за спиране действието на акта за регистрация не може да се направи друг правен извод освен за основателност на молбата за спиране на принудителното изпълнение. Вярно е, че регистрираните по ЗДДС лица са длъжни да понасят последиците от регистрацията до прекратяването, респективно отмяната й, както и че жалбите по принцип не спират изпълнението, но е недопустимо да се отрече напълно възможността за спиране на производствата именно, защото самият ДОПК я предвижда при определени хипотези. В случая са налице предпоставките на  чл.222, ал.1, т.4 във връзка с чл.34, ал.1, т.2 от ДОПК за спиране поради преюдициалното значение на определението за спиране действието на акта за регистрация, влязло в сила  към датата на постановяване на оспореното решение. При наличието на доказателства за извършена поправка на очевидна фактическа грешка в номера на акта за регистрация, чието спиране на действие е постановено от съда, несъстоятелно се явява твърдението за неотносимост на определението от 30.06.2008г към спора.

Ирелевантен е фактът, че определението е издадено след датата на възникване на задължението за плащане на ДДС. В случая не става въпрос за прекратяване на изпълнителното производство, а за спирането му, т.е. за преустановяване на изпълнителните действия до настъпване на определен юридически факт, след което те подлежат на възобновяване. Безспорно е с оглед спецификата на казуса /както е прието в цитираното по-горе решение на ВАС/, че при отмяната на акта за регистрация възникват редица усложнения за жалбоподателката, включително финансови, които при наличието на постановено спиране на действието на акта, могат да бъдат поне минимизирани със спиране на принудителното изпълнение.

По тези съображения жалбата следва да бъде уважена като се отменят незаконосъобразните решение на Териториалния директор на ТД на НАП – Стара Загора и потвърденото с него постановление на публичния изпълнител. Това се налага поради задължението на съда да изследва законосъобразността на оспорения административен акт към момента на неговото издаване съгласно чл.142, ал.1 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК.

Понеже няма регламентирано законово правно основание за спиране действията на публичния изпълнител от съда,  преписката следва да се върне на публичния изпълнител за произнасяне по молбата на М.П. вх.№ 16872/10.07.2008г за спиране на принудителното изпълнение по изп.д.№ № 1278/2008г по описа на ТД на НАП Стара Загора с указания след преценка на всички факти от значение за казуса, включително нововъзникналите, да приложи чл.222, ал.1, т.4 във връзка с чл.34, ал.1, т.2 от ДОПК, ако няма основание за прекратяване на производството.

При този изход на спора основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на разноски. То следва да бъде уважено за сумата 310лв, представляваща заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение. По делото е представено адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие № 003181 от 10.10.2008г, сключен между П. и адвокат Ц. М., с внесено възнаграждение в размер на 300лв.

                   Водим от гореизложеното и на основание чл.268, ал.2 от ДОПК, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

                ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 15/01.08.2008г на Заместник-директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите гр.Стара Загора И ПОТВЪРДЕНОТО С НЕГО РАЗПОРЕЖДАНЕ № 16872-3 от 17.07.2008г, издадено от публичен изпълнител  при ТД на НАП Стара Загора, с което е отказано спиране на принудителното производство по изп.д.№ 1278/2008г, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО по жалба от М.Д.П.-***.

ВРЪЩА преписката на публичния изпълнител при ТД на НАП Стара Загора за произнасяне по молбата на М.П. вх.№ 16872/10.07.2008г за спиране на принудителното изпълнение по изп.д.№  1278/2008г по описа на ТД на НАП Стара Загора съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОСЪЖДА ТД на НАП Стара Загора, ул.”Кенали” № 1  ДА ЗАПЛАТИ на М.Д.П. сумата 310/ триста и десет/лв, представляваща направени по делото разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                             

                                  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: