Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

  

     

 59    16.01.2009г.      град Стара Загора

 

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

         Старозагорският административен съд, ІV състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и осма година, в състав:

 

                                           

                                                                                   СЪДИЯ: Г.Д.

       

при секретар  А.А.                                                                                  

и с участието на прокурора                                                                                                     като разгледа докладваното от съдия Г.Д. административно дело № 555 по описа за  2008г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

      Производството е по реда на чл. 179 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 99, ал.6 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/.

 

         Образувано е по жалба на В.И.К. и Т.М.С.  против Решение по оценка на въздействието върху околната среда № 1-1/ 2007г. от 08.05.2007г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ – Стара Загора, с което е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение за изграждане на “Цех за багрене на чиста вълна, вълнена прежда, смесена вълна със синтетични влакна и памук, и собствена пречиствателна станция в УПИ І-7058, кв.159-промишлена зона на гр.Ямбол”, с възложител “Е.Миролио”АД гр.Сливен.

С Решение № 195 от 28.02.2008г., постановено по адм.дело № 188/ 2007г. на Административен съд Стара Загора е обявено за нищожно Решение № 1-1/ 2007г. от 08.05.2007г. на Директора на РИОСВ – Стара Загора, като е прието, че административният акт е издаден от некомпетентен орган, тъй като ждрелото на река Тунджа попада в защитена територия и компетентен да се произнесе по искането за одобряване на инвестиционното предложение, по смисъла на чл.94, ал.2 от ЗООС е министърът на околната среда и водите. С решение № 9201/ 19.08.2008г. на Върховен административен съд, постановено по адм.д.№5427/ 2008г. по описа на същия съд,  е отменено решението на Старозагорския административен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

В настоящото съдебно производство жалбоподателите подържат изцяло подадената жалба против решение № 1-1/2007г. от 08.05.2007г. на директора на РИОСВ - Стара Загора. В жалбата са наведени множество твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение. На първо място се твърди, че одобреното инвестиционно предложение е с трансгранично въздействие, доколкото с оглед дейността и капацитета си представлява голяма химическо производство – “химически комбинат” по т.6 от Приложение № 1 на Конвенцията за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст. Твърди се, че  производството, предмет на инвестиционното намерение, е обект, който напълно се вписва в понятието „трансгранично въздействие”, определено в допълнителните разпоредби на ЗООС, тъй като отпадните води от него се вливат в река Тунджа, която освен през Ямболска област преминава през област Одрин и се влива в Егейско море. По този начин заинтересовани държави в трансграничен контекст са Турция и Гърция. В резултат на това е обоснован довод за неспазена процедура по ОВОС, тъй като при издаване на обжалваното решение не са съобразени изискванията на Конвенцията за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст. Оспорва се становището на Директора на РИОСВ, че няма опасност за природата и реката, тъй като от самия доклад било видно, че химическите вещества, които ще се ползват в процеса на багренето, са с рисков фактор и опасни за здравето на хората. Възразява се, че не отговаря на истината твърдението на РИОСВ, че инвестиционното предложение не засяга защитени със Закон територии и местообитания и територии със специфичен санитарен статут, защото водите на река Тунджа не са статични, а преминават през вододайни зони и защитени територии и през две чужди държави, както и през множество защитени зони и местообитания на територията на България. Считат, че замърсяването на река Тунджа ще наруши и Споразумението за опазване на мигриращите водолюбиви птици от Африка и Евразия, по което България е страна, в сила от 2000 година, като е нарушен принципа на предпазливостта, заложен в това споразумение. Нарушена била и Конвенцията за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания, по която България е страна и е в сила от 1991 година. На следващо място, при осъществяване на производствения процес ще има утайки от багренето 6000 куб.м. на година като тяхното депониране на практика представлява „Инсталация за депониране на отпадъци чрез изгаряне, химическа преработка или заравяне на токсични опасни отпадъци” и се включва в т.7 от Приложение № 1 на Конвенцията. Твърди се, че инвестиционното намерение вече е осъществено, че обектът има разрешително за строеж преди да са спазени процедурите за това, поради което е незаконно, тъй като няма издадено комплексно разрешително по чл.117 от ЗООС. Твърди се, че е нарушено и трансграничното споразумение между правителствата на Република България и на Република Турция от април 2004 година и споразумението, подписано между европейската комисия и Република България, в което действа програма за трансгранично сътрудничество между Република България и Гърция, чиято цел е устойчивото развитие, чрез опазване на околната среда, водите и биоразнообразието в българо-гръцкия трансграничен регион и за повишаване нивото на защита на водите. Жалбоподателите твърдят, че обжалваното решение е постановено в проиворечие на материалноправните норми на Закона за опазване на околната среда,  Закона за водите, Закона за биологичното разнообразие, Закона за защитените територии, Закон за защита от вредното въздействие на химични вещества и препарати и Конституцията на РБ, без обаче да конкретизират кои разпоредби от посочените нормативни актове са нарушени и в какво се изразяват твърдяните нарушения.

В съдебно заседание жалбоподателите поддържат изложеното в жалбата и искат отмяна на оспореното решение.

Ответникът по жалбата -  Директорът на РИОСВ – Стара Загора, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание, и не взема становище по основателността на жалбата

Ответникът по жалбата – „Е.Миролио”АД гр.Сливен, конституиран при условията на чл.182, ал.2 от АПК, чрез пълномощниците си по делото взема становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена за което излага подробни съображения в съдебно заседание и представените писмени бележки. 

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 във вр. с чл.184 от АПК , намира за установено следното:

Обжалваното решение се явява общ административен акт, като засягащо законни права и интереси на неопределен кръг субекти, с еднократно действие и подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл.99, ал.6 от ЗООС. Инвестиционното предложение, по което е издадено обжалваното решение по оценка на въздействието върху околната среда, касае изграждането на цех за багрене на чиста вълна, вълнена прежда, смесена вълна със синтетични влакна и памук и собствена пречиствателна станция в промишлената зона на гр.Ямбол. Защитата и гарантирането на правото на здравословна околна среда на гражданите, регламентирано в чл.55 от Конституцията на Република България обуславят правния интерес и респективно активната процесуална легитимация на жалбоподателите, като живущи в гр.Ямбол, да оспорят законосъобразността на решението. В резултат на изложеното съдът приема, че оспорването е направено в предвидения от закона срок, от легитимирани лица и като такова е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно.

 

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

С писмо изх.№ 809/25.05.2005 г. „Миролио България” ЕООД гр. Сливен е отправило искане до РИОСВ – Стара Загора за преценяване необходимостта от ОВОС за инвестиционно намерение – строителство на цех за багрене на чиста вълна, вълнена прежда и смесена със синтетични влакна и памук с капацитет 9250кг. дневно и пречиствателна станция в гр.Ямбол. Така заявеното инвестиционно намерение е определено от компетентния да се произнесе по него административен орган /директора на РИОСВ-Стара Загора/ като попадащо в т.8”б” на Приложение № 2 от ЗООС и образуваното по реда на чл.93 от ЗООС административно производство е приключило с издаването на Решение № СЗ-64-ПР/ 2005г. на директора на РИОСВ-Стара Загора за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС, с което е прието, че за инвестиционното предложение на “Миролио България”ЕООД гр.Сливен не се налага извършване на оценка на въздействието му върху околната среда. Въз основа на посоченото решение са издадени разрешения  за строеж № 350/01.07.2005 г. за строителство на багрилен цех с капацитет 9,5 тона на ден, № 350/ 01.07.2005г. за изграждане на багрилен цех и № 157/ 28.04.2006г. за изграждане на локална пречистватебна станция. За експлоатацията на обекта са издадени разрешения за ползване № СТ–12-205/19.03.2007 г. на строеж „Енергийно стопанство – парен котел с мощност 12 400 кw, багрилен цех – 4 броя багрилни апарата, локална пречиствателна станция за отпадъчни води” и разрешение за ползване № СТ-12-613/20.07.2007 г. за строеж „Преустройство на производствен цех на завод „Сила” в предачен цех, енергийно стопанство – парен котел с мощност 20 100 кw, багрилен цех – 39 броя багрилни апарати. С протокол на държавната приемателна комисия е установено, че с въвеждането в експлоатация на тези багрилни апарати се постига реализация от 9,5 тона на ден готова продукция. За заустването на отпадните води от производството в река Тунджа е издадено разрешително за ползване на воден обект – заустване на отпадъчни води № 301626/24.10.2006 г. на Директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район гр.Пловдив.

Административното производство по издаването на обжалвания акт е инициирано от “Миролио България”ЕООД гр.Сливен с писмо изх.№ 1692/ 03.10.2006г., съгласно което дружеството уведомява РИОСВ – Стара Загора за инвестиционното си намерение да бъдат увеличени производствените мощности на изградения в гр.Ямбол “Цех за багрене на вълнени прежди и смеси със синтетични материали, памук и пречиствателна станция”, като капацитетът на производството достигне около 35 тона на ден.  Иска се становище относно необходимостта от извършване на ОВОС за заявеното инвестиционно предложение. С писмо изх.№ 3662/06.10.2006 г. директора на РИОСВ Стара Загора е уведомил инвеститора, че инвестиционното предложение попада в т.16 на Приложение № 1 към чл.81 ал.1 т.2 от Закона за опазване на околната среда – „Инсталации за предварителна обработка или багрене на влакна и/или текстил с капацитет над 10 тона на ден” и подлежи на задължително извършване на оценка на въздействието върху околната среда /ОВОС/, като компетентен орган за вземане на решение по ОВОС е Директорът на РИОСВ Стара Загора. Дадени са подробни указания за процедурата по ОВОС – да се изработи задание за обхват на ОВОС и се проведат консултации с компетентните органи за вземане на решение по ОВОС, с други специализирани ведомства и засегнатата общественост, като са указани и начините за организиране от инвеститора на консултациите, с възможност за изборност. На 17.11.2006г. с писмо изх.№ 542/ 15.11.2006г. инвеститорът е представил в РИОСВ-Стара Загора задание за обхват и съдържание на доклада за ОВОСС със съответната информация, съобразно изискването на чл.10, ал.3 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда /НУРИОВОС/. Видно от представеното по делото писмо изх.№ 4357/04.12.2006 г. Директорът на РИОСВ Стара Загора е дал на инвеститора подробни допълнителни указания за разработването на доклада и е изразено становището на компетентния орган по изготвеното задание. С писмо № R022/ 12.01.2007г. инвеститорът е уведомил административния орган за настъпило правоприемство в лицето на “Е.Миролио”АД, поради внесената от “Миролио България”ООД непарична вноска, част от която е недвижимият имот в гр.Ямбол, в който ще се осъществява инвестиционното намерение, в капитала на “Раумер България”АД, наименованието на което впоследствие е било променено на “Е.Миролио”АД гр.Сливен. Тези обстоятелства се установяват от представените по делото Препис-извлечение от устава на “Раумер България”АД гр.Сливен –л.227-234 от делото,  Решение №1723 от 19.12.2006г. и Решение №18 от 05.01.2007г. по фирм.дело № 675/ 2002г. на Сливенския окръжен съд – л.235-240 от делото.

Въз основа на изготвеното задание и проведени консултации с ДДС „Тунджа” гр. Ямбол /писмо изх.№ 609/29.11.2006 г./, Община Ямбол /писмо изх.№ 53/883/07.12.2006 г./, РИОКОЗ гр. Ямбол /писмо изх.№ РД-01-15-65/14.11.2006 г./, Областен Управител на гр. Ямбол /писмо изх.№ 4704/0085/13.12.2006 г./ е изготвен Доклад за оценка на въздействие върху околната среда /ДОВОС/ на инвестиционното предложение – „Цех за багрене на чиста вълна, вълнена прежда, смесена вълна със синтетични влакна и памук и собствена пречиствателна станция”, намиращи се в УПИ І-7058, кв. 159 – промишлена зона по плана на гр.Ямбол. Докладът е разработен от колектив регистрирани експерти, отговарящи на изискванията на чл. 83 от ЗООС и чл. 11 ал.2 от Наредбата за условията и реда за извършване на ОВОС на инвестиционни предложение за строителство, дейности и технологии. Докладът установява, че инвестиционното предложение на “Е.Миролио”АД гр.Сливен е свързано с увеличаване обема на производството чрез монтиране на допълнителни производствени мощности в “Цех за багрене на чиста вълна, вълнена прежда, смесена вълна със синтетични влакна и памук и собствена пречиствателна станция” с цел увеличаване капацитета на 35 тона на ден. В доклада е  извършен е анализ на съществуващо състояние, прогноза и оценка на предполагаемите въздействия върху компонентите на околната среда, които се очаква да бъдат засегнати от реализирането на инвестиционното предложение. По отношение на атмосферния въздух е дадено заключение, че реализацията на инвестиционното намерение няма да създаде предпоставки за изменение на компонентите на околната среда в разглеждания район в отдалеченост, като има условия за кумулативно въздействие върху някои от елементите на околната среда, върху качеството на въздушната среда, но количествата на това въздействие са минимални. Енергийното стопанство на обекта ще отделя концентрация на вредни вещества в отпадъчните газове под пределно допустимите норми. По отношение на водите е дадено заключение, че промишлената площадка, където ще се реализира инвестиционното намерение попада в локалния водосбор на река Тунджа, ІІ категория. Технологичните отпадни води от дейността и битово-фекалните отпадни води ще бъдат насочени към локална пречиствателна станция, където ще се пречистват до степен, годна за заустване в градската канализационна мрежа или водоприемник ІІ категория – река Тунджа, съгласно разрешително за заустване № 301626/24.10.2006 г., като очакваното количество отпадни води за третиране в пречиствателната станция е 3000 куб.м. дневно и те ще отговарят на допустимите норми, съгласно Наредба на МОСВ № 6/09.11.2000 г. Констатирано е, че проектираната пречиствателна станция може да поеме в този й вид заложените количества отпадни води. В точка 4.2.4 е посочено, че пречиствателното съоръжение е предвидено за “доста по-голям капацитет от първоначално заявения – 9,5 тона на ден” без уточняване какво се има предвид под “доста по-голям капацитет”. В същата точка е посочено, че първоначалното заустване на отпадните води ще се извършва в градската канализационна мрежа, а впоследствие в собствена пречиствателна станция. Дадено е заключение за очаквани от производството количества отпадъци годишно по видове, както следва: от необработени текстилни влакна – 14 тона, хартия и картон – 8 тона, пластмасови – 10 тона, дървени палети – 15 тона, стомана – 4 тона, пластмасови опаковки – 4 тона, моторни и смазочни масла – 1 тон, луминесцентни лампи – 30 броя, оловно-акумулаторни батерии – 6 броя и утайки от пречистване на отпадни води на мястото на образуване – 6000 куб.м. /250 тона/. Инвестиционното предложение не предвижда обособяването на депа по смисъла на параграф 1 т.11 от Допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците. По отношение на опасните вещества е извършена класификация, съгласно рисковите им фрази /Приложение № 6 от ДОВОС/. Констатирано е, че предвидената дейност и обектът попадат в шеста група на хигиенно-защитните зони – изискуемо 100 м отстояние до защитени зони и територии. Отпадъците от производството ще се събират разделно и извозват по сключени договори с фирма „Шеле България” ЕООД, а опасните отпадъци ще се съхраняват в специално определени за целта помещения, оборудвани съгласно нормативната база до предаването им на лицензирани за съответната дейност фирми за транспортиране и обезвреждане. В доклада е отразена кореспонденцията със заинтересовани институции – РИОСВ Стара Загора, ДДС „Тунджа”, Община Ямбол, Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, РИОКОЗ Ямбол, Областен Управител Ямбол. В заключението си изготвилите доклада експерти считат, че предвидената в инвестиционното предложение дейност съответства на санитарно-хигиенни изисквания и норми за осигуряване на здравна защита на селищната среда.

На този етап на оценка на въздействието, според доклада, не се очакват наднормени натоварвания на компонентите на околната среда. Измененията на компонентите на околната среда след реализацията на инвестиционното предложение ще са незначителни. Очакваните нови характеристики на компонентите не са в конфликт със съществуващото състояние.

Околната среда в разглеждания район имала потенциал да поеме разгледаните въздействие при осъществяване на целите на инвестиционното предложение, без това да се отрази неблагоприятно върху хората, фауната и флората в района.

Не се налагало поставяне на ограничителни параметри, които следва да се съблюдават при преминаване в следващата фаза на строителство и експлоатация на инвестиционния проект.

В доклада е посочено, че инвестиционното намерение след реализацията му, няма да засегне защитени природни територии и обекти, тъй като на територията, където ще се осъществи намерението, няма защитени редки ендемични животински видове, както и растителни такива. Анализирайки параметрите на представеното инвестиционно предложение, колективът, изготвил доклада за ОВОС, предлага реализацията на инвестиционното предложение да продължи.

Авторите на доклада за ОВОС предлагат на компетентния орган да одобри осъществяването на инвестиционното предложение на основание чл. 19 ал.1 от Наредбата за условията и реда за извършване на ОВОС при осъществяване на всички мерки за предотвратяване, минимизиране или ликвидиране на отрицателните въздействия, които са посочени в плана за действие.

С писмо изх.№ 435/ 09.02.07г. на РИОСВ – Стара Загора, на основание чл.15, ал.1 от НУРИОВОС, инвеститорът е уведомен за оценяването на доклада с оценка Б, съгласно чл.14, ал.2 от НУРИОВОС и са дадени указания за провеждането на обществено обсъждане.

На 06.04.2007 г., след публично обявяване в национален ежедневник вестник “Стандарт” и регионални медии – вестник “Делник”, вестник “Време” и електронен вестник на Община Ямбол – “Ямбол свят”, в сградата на Община Ямбол е проведено обществено обсъждане на доклада по ОВОС. По време на общественото обсъждане е постъпило и писмено становище-възражение от В.И.К.. На поставените в това възражение въпроси е изготвено писмено становище от възложителя.

Докладът по ОВОС на инвестиционното предложение е разгледан на 25.04.2007 г. от Регионален експертен екологичен съвет /РЕЕС/, като след обсъждането му РЕЕС взема становище да се предложи на Директора на РИОСВ Стара Загора да одобри осъществяването на инвестиционното предложение.

С оспореното Решение по оценка на въздействието върху околната среда № 1-1/ 2007г. от 08.05.2007г. Директора на РИОСВ – Стара Загора е одобрил осъществяването на инвестиционна предложение за изграждане на “Цех за багрене на чиста вълна, вълнена прежда, смесена вълна със синтетични влакна и памук и собствена пречиствателна станция” в УПИ І-7058, кв.159-промишлена зона на гр.Ямбол. Като правно основание за издаване на решението са посочени разпоредбите на чл.99, ал.2, чл.94, ал.1, т.2 от Закона за опазване на околната среда и чл.19, ал.1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда. От фактическа страна е обосновано с изготвения доклад за ОВОС, извършените в хода на административното производство консултации със заинтерисуваните органи и организации, както и с резултатите от проведеното обществено обсъждане. В мотивите към решението административният орган е обсъдил постъпилото писмено възражение от жалбоподателката В.К. против доклада за ОВОС и е приел, че същото е неоснователно. В разпоредителната част на обжалваното решение са поставени и условия за изпълнение на последващите фази /проектиране, строителство и експлоатация/ от осъществяването на инвестиционното предложение, както и план за изпълнение на мерките за предотвратяване, намаляване или, където е възможно, прекратяване на значителните вредни въздействия върху околната среда. 

По делото е представена цялата административна преписка по издаване на оспореното решение.  По искане на ответника по жалбата “Е.Миролио”АД гр.Сливен е допусната съдебно-техническа експертиза, заключението по която не е оспорено от страните и е прието като доказателство по делото. 

 

При така установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че жалбата е неоснователна. 

Оспореното Решение за оценка на въздействието върху околната среда № 1-1/ 2007г. от 08.05.2007г. е подписано от лице, упълномощено по надлежния ред със Заповед № 5/ 10.01.2008г. от компетентния по см. на чл.94, ал.1,т.2 от ЗООС орган – Директора на РИОСВ – Стара Загора, с права да издава решения  при отсъствие на Директора на РИОСВ – Стара Загора по обективни причини, каквото отсъствие в случая е доказано с оглед представената заповед за ползване на платен годишен отпуск за период, включващ и датата на постановяване на обжалвания акт. 

Административният акт е издаден в предвидената от закона  форма. Същият съдържа задължителните реквизити съобразно изискването на чл. 99, ал.3 от ЗОЗЗ, посочени са фактическите и правните основания за издаването му. Изложени са мотиви за одобряване на инвестиционното предложение, като такива се съдържат и в доклада за ОВОС и решението на регионалния експертен екологичен съвет. Съгласно ТР № 16/1975г. мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, което в случая е сторено с описаните по-горе документи. В тази връзка съдът приема, че обжалваното решение е във форма и обем, съответстващи на установените в закона изисквания за постановяването му. Несъгласието на жалбоподателя с приетия в него краен резултат само по себе си не обуславя незаконосъобразност.

 

Оспореното решение е постановено и при спазване на регламентираните в ЗОЗЗ и НУРИОВОС административно-производствени правила. От представените доказателства и приетата за установена фактическа обстановка безспорно се установява, че възложителят е спазил изискванията на чл.95 от ЗОЗЗ във вр. с чл.9 от НУРИОВОС като на най-ранния етап на инвестиционното намерение са информирани компетентните органи и засегнатата общественост и проведени консултации с ДДС „Тунджа” гр. Ямбол, Община Ямбол, РИОКОЗ гр. Ямбол, Областен Управител на област  Ямбол  и ИА по рибарство и аквакултури – регионален сектор Ямбол. Изработено е задание за  обхват и съдържание на ОВОС, като след изготвянето на доклада за ОВОС същият  е представен за оценяване на качеството му съгласно изискването на чл.13 от НУРИОВОС. Докладът е оценен с оценка “Б”, съгласно степенната система на оценяване на качеството му, установена в разпоредбата на чл.14, ал.2 от НУРИОВОС, която е положителна, независимо от незначителните пропуски, които допуска да се съдържат в доклада и които не са от съществено решение /чл.12, ал.2, т.2/. Следва да се отбележи, че констатираните от компетентния орган несъществени пропуски в доклада са били отстранени от инвеститора, видно от представената по делото административна преписка, към която са приложени нетехническо резюме на доклада и платежно нареждане от 27.02.2007г. за внесена такса. Проведено е обществено обсъждане на доклада за ОВОС, за което има надлежно съставен протокол. Последвало е предложение на регионалния експертен екологичен съвет, взето на заседание на 25.04.2007г. /Протокол №3/ 2007г./ до директора на РИОСВ Стара Загора, да одобри осъществяването на инвестиционното предложение. Директорът на РИОСВ Стара Загора е взел решението за ОВОС като е съобразил резултатите от проведеното обществено обсъждане, писменото становище на възложителя и заключението на експертите, изготвили доклада за ОВОС.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателите за неспазена процедура по ОВОС за инвестиционно предложение с трансгранично въздействие. Действително, производството по оценка на въздействие върху околната среда за инвестиционни предложения с трансгранично въздействие е подчинено на специални изисквания, регламентирани в Глава осма на НУРИОВОС и Конвенцията за оценка на въздействие върху околната среда в трансграничен контекст. В конкретния случай, обаче инвестиционното предложение на “Е.Миролио”АД не попада в дейностите, описани в Приложение № 1 към чл.2 от Конвенцията по оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен конспект и по тази причина е неприложим реда за извършване на ОВОС, регламентиран в посочената Конвенция. Несъстоятелно е твърдението, че инвестиционното предложение попада в категорията “химически комбинат”, посочен в т.6 на Приложение № 1 от Конвенцията за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст.  В цитираната Конвенция не се съдържа легална дефиниция на понятието “химически комбинат”. Съдържанието на това понятие следва да бъде извлечено по пътя на граматическото тълкуване, както и чрез систематичен и сравнителен анализ на дейностите, посочени в Приложение № 1 към Конвенцията /списъка на дейностите, за които се прилага ОВОС в трансграничен контекст/ и тези, посочени в Приложение № 1 към чл.92, т.1 от ЗООС /дейностите, за които се прилага национална ОВОС/. Структурата и на двата списъка е сходна, като най – близка до понятието “химически комбинат” използвано в Конвенцията е дейността, посочена в т.10 от Приложение № 1 към ЗООС – “Интегрирани химически инсталации за производство в промишлен мащаб на химични вещества”. Следователно, при определяне съдържанието на термина “химически комбинат” следва да се има предвид извършването на такива дейности, които са свързани с производство /създаване/ на химични вещества. Дейността “багрене на прежда”, за която е инвестиционното предложение, е свързана с използването на продукти /бои/, получени по химичен път, но по никакъв начин не може да се определи като дейност по производство на химични вещества, поради което няма характер на “химически комбинат”. В тази връзка съдът приема, че правилно инвестиционното предложение е било квалифицирано от административния орган като такова по т.16 на Приложение № 1 към чл.92, т.1 от ЗООС – “Инсталации за предварителна обработка (дейности като: измиване, избелване, мерцеризиране) или багрене на влакна и/или текстил с капацитет над 10 т/ден “, неподлежащо на ОВОС в трансграничен контекст.

Относно изложените в жалбата и допълнението към нея множество твърдения за издаване на оспорения акт в противоречие с Конвенцията за биологичното разнообразие, Конвенция за влажните зони с международно значение и конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природни местообитания, както и в противоречие със сключени международни споразумения, по които Р България е страна – Споразумение между ЕК и МС на Р България с Програма за трансгранично сътрудничество между Р България и Гърция, с цел устойчивото развитие чрез опазването на околната среда, водите, биоразнообразието в българо-гръцкия трансграничен регион и за повишаване нивото на защита на водите, трансграничното споразумение между правителството на Р България и правителството на Р Турция от април 2004г., Афроазиатското споразумение за опазване на водолюбивите птици, следва да бъде отбелязано, че направените в тази насока оплаквания са твърде общи, без да съдържат обосновани доводи за конкретни нарушения.  В хода на съдебното производство за тези твърдения не бяха ангажирани годни доказателствени средства, поради което същите се явяват и недоказани.

В жалбата са изложени и твърдения за постановяване на Решение № 1-1/08.05.2007г. в нарушение на Конвенция за опазване и използване на трансграничните водни течения и международните езера. Липсва конкретизация на нарушени разпоредби от Конвенцията, но се твърди, че решението за ОВОС не прилага принципа на предпазливостта. Доводите се свеждат до това, че инвестиционното предложение не предвижда затворен и безотпаден цикъл на производство, а отпадните води от производството ще се заустват във водите на река Тунджа, която освен през Ямболска област преминава през област Одрин /РТурция/ и се влива в Егейско море /Гърция/, и по смисъла на цитираната Конвенция са с характер на “трансгранични води”. В чл.2, т.5 са посочени принципите, в изпълнение на които страните по конвенцията следва да предприемат конкретни мерки /законодателни, административни, икономически, финансови и др. – чл.3/ за опазване на трансграничните водни течения с цел предотвратяване, ограничаване и намаляване на трансграничното въздействие.  Нито в Конвенциятаза опазване и използване на трансграничните водни течения и международните езера, нито в националното законодателство /ЗООС и НУРИОВОС/ съществува императивно нормативно изискване за въвеждане на безотпадъчни технологии /респ. затворен цикъл на производство/. Отделен е въпросът доколко процесното производство ще причини  трансгранично въздействие по см. на чл.2, т.2 от Конвенцията за опазване и използване на трансграничните водни течения и международните езера. Видно от доклада за ОВОС, отпадните води от производствената дейност след преминаването им през локална пречиствателна станция ще се пречистват до степен годни за заустване в градската канализационна мрежа или водоприемник ІІ категория /р.Тунджа/ Становището на комисията, изготвила доклада е, че пречиствателната станция е проектирана да осигури пречиствателен ефект на съоръженията, осигуряващ постигане на качествени показатели на пречистените води, съответстващи на изискванията на Наредба № 6/ 09.11.2000г. за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти, поради което не се очаква въздействие върху водния обект. Това заключение в доклада по ОВОС се подкрепи изцяло и от заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза. Съгласно същото локалната пречиствателна станция може да поеме пречистването на отпадните води от производство 35 тона на ден, като пречистените води могат да се заустят в река Тунджа, която е ІІ-ра категория приемник.  Във връзка с така установените факти, твърдението на жалбоподателите, че реализирането на  инвестиционното предложението, предмет на решението за ОВОС, ще доведе до замърсяването на водите на р.Тунджа и съответно ще причини или има вероятност да причини трансгранично въздействие, се явява неоснователно.  Изложените съображения са относими и към оплакването в жалбата за нарушение на Закона за водите, обосновано отново с опасността от наднормено замърсяване на река Тунджа.

Не кореспондира с доказателствата по делото и твърдението на жалбоподателите за нарушаване на водния баланс в региона вследствие използването на големи количества вода за осъществяването на инвестиционното предложение. В нетехническото резюме  към доклада /л.53 от делото/ е посочено, че диначмичните запаси на подпочвените води в района е 500л/сек, равняващо се на 1800куб.м./час, или 43200куб.м. за денонощие. Видно от становището на проектанта на инвестиционното предложение /л. 32 от делото/, изпратено до РИОСВ-Стара Загора, за производството на 35т./ден прежда ще бъде необходима около 100куб.м./час вода, или 2400 куб.м. за 24 часа при непрекъснат режим на работа, от което следва че процесното производство ще консумира едва около 1/15 част от динамичните запаси на подпочвените води в района. Допълнителен аргумент за несъстоятелност на това оплакване е и наличието на влезли в сила административни актове - разрешително за ползване на воден обект № 301626/ 24.10.2006г. и разрешителни за водовземане № 31130013/14.09.2007г. и № 31530009/02.07.2007г. /приети като доказателства по делото/, издадени от компетентния административен орган - директорът на Басейнова дирекция “Източнобеломорски район” гр.Пловдив, при съблюдаване изискванията на ЗВ.

Не намира опора в доказателствата и твърдението на жалбоподателите, че инвестиционното предложение визира един вече съществуващ обект, изграден в нарушение на чл.117 и чл.118 от ЗООС – без Комплексно разрешително и Разрешение за строеж. Доколкото процесното намерение е свързано с разширяване на производствения капацитет от 9259кг./дн. на 35т./дневно на съществуващ “цех за пране и багрене на вълна и прежда и локална пречиствателна станция към него”, наличието на действащо производство в обекта е логично.  По делото не бяха ангажирани доказателства, че към момента на издаване на обжалвания акт багрилния цех работи с капацитета, посочен в инвестиционното предложение - 35т. на ден. В тежест на жалбоподателя е да установи и докаже фактите, на които основава своите възражения, което в конкретния случай не е сторено.

Съдът намира за неоснователни и оплакванията на жалбоподателите, свързани с качеството на констатациите на експертите и за непълнота на доклада по ОВОС.   Одобреният доклад за ОВОС е изготвен от лицензирани експерти - специалисти в различни  области, свързани с екологията. Към преписката са приложени притежаваните от тях лицензии, издадени от МОСВ, с изрично посочване на областите на професионалната им компетентност. В доклада се съдържат данни по отношение на всички законови изисквания, залегнали в чл.96, ал.1 от ЗООС. Подробно е установена характеристиката на предлаганата дейност, относно нейният обем, производителност, взаимовръзка с други предложения, характера на ползване на природните ресурси и местоположението на инвестиционното намерение – имотът, където ще се реализира същото попада в регулационните граници на гр.Ямбол – индустриална зона, като на разстояние до 500м. от площадката няма чувствителни зони, уязвими зони, защитени зони и санитарно-охранителни зони.  В доклада е извършена обстойна и пълна преценка на предложението, относно потенциалното му въздействие върху околната среда, като е отчетена ранната фаза на изготвянето му, дала основание на експертите да базират своите изводи на предположения и очаквания. 

Неоснователно е и твърдението на жалбоподателите, за незаконосъобразност на оспореното решение, поради липса на подробно изследване на въпроса относно количеството, характеристиката, съхраняването и извозването на отпадъците от производствената дейност. На първо място, следва да се отбележи, че в доклада за ОВОС този въпрос е бил изследван от експертите, като са посочени очакваните количества и видове отпадъци, които ще се генерират от извършване на дейността. Предвидени са съответните начини на събиране и извозване, както и за тяхното временно съхраняване. На следващо място релевираните от жалбоподателите възражения са относими към етапа на реализиране на инвестиционното предложение и не подлежат на разглеждане в производството по чл.99 от ЗООС, тъй като процедурата по ОВОС предхожда последващите действия по разрешаване дейността на инвеститора, което в конкретния случай следва да стане след издаване на Комплексно разрешително по чл.117 от ЗООС.

         Предвид изложените съображения съдът приема, че оспореното решение е законосъобразно - издадено е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановено е в съответствие с  материалноправните разпоредби на които се основава; при спазване на административно-производствените правила и е съобразен с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

     

         Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто във вр. с чл.184 от АПК,  Старозагорският административен съд 

 

 

                                                     Р     Е     Ш     И     :

     

      ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.И.К. и Т.М.С.,***, против Решение по оценка на въздействието върху околната среда № 1-1/ 2007г. от 08.05.2007г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ – Стара Загора, с което е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение за изграждане на “Цех за багрене на чиста вълна, вълнена прежда, смесена вълна със синтетични влакна и памук, и собствена пречиствателна станция в УПИ І-7058, кв.159-промишлена зона на гр.Ямбол”, с възложител “Е.Миролио”АД гр.Сливен, като неоснователна.

     

      Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                       

 

 

СЪДИЯ: