РЕШЕНИЕ

24.10.2008 г.      град Стара Загора

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на двадесети и първи октомври две хиляди и осма година, в състав:

СЪДИЯ: И.Я.

при секретар   М.П.                                                                                         и с участието

на прокурора                                като разгледа

докладваното от съдия И. Я. административно дело 567 по описа за 2008г, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба на „ДЗУ" АД, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, бул."Николай Петков" 10, представлявано от Изпълнителния директор Иван Стаев, против Решение 31/ 04.08.2008г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт ЛГП на НОИ/ -Стара Загора, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството и е потвърдено Разпореждане 702/ 30.06.2008г. на Началник отдел „КПК" при ТП на НОИ - Стара Загора. Изложените в жалбата доводи по същество са такива за противоречие на оспорения административен акт на материално правните разпоредби, на които се основава. Жалбоподателят твърди, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са постановени при неправилно тълкуване и прилагане на КСО, като органът неправилно е приел, че сключеният с работничката трудов договор е прекратил действието си с изтичане на срока му и не е зачел неговото изменение по реда на чл. 119 от КТ. Поради което обосновава недължимост на разпоредената за внасяне сума по Ревизионен акт за начет вх. 14/2008г. общо /главница и лихва/ в размер на 1685,68 лв. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него разпореждане.

Ответникът по жалбата - Директорът на ТП на НОИ - Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Поддържа, че оспореният административен акт е правилен и законосъобразен, за което излага подробни съображения в съдебно заседание и в писмените си бележки.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:


Жалбата е подадена в законово установения срок, от легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Със заповед 441/ 22.04.2007г. на Директора на ТП на НОИ - Стара Загора, на основание чл.110 от КСО, е разпоредено извършването на пълна финансова ревизия по разходите на Държавното обществено осигуряване на осигурителя - „ДЗУ" АД - гр. Стара Загора, при ревизиран период 01.01.2006г. -01.01.2008г. Финансовата ревизия е приключила със съставяне и подписване на ревизионен акт за начет вх. 14/ 2008 /пореден номер в РУСО" /, съгласно който осигурителят неправилно е изплатил парични обезщетения за бременност и раждане /по справка 1 към акта/, в размер на 1468,21лв. и лихва в размер на 217,47лв. или обща сума по начета - 1685,68 лв. Видно от трудово договор от

09.08.2006    година  Даниела  Димитрова  е        в  трудово   правоотношение     с
дружеството жалбоподател на основание чл. 70,ал.1  от КТ във връзка с чл.
68,ал.1т.1 от КТ   и изпълнявала длъжността " монтажник", считано от 09.08.2006
година. Договорът  е следвало да прекрати действието си  на 09.05.2007 година,
като срокът на изпитване, уговорен в полза на работодателя   е определен по
взаимно   съгласие   на   страните   до   09.02.2007    година..   С   допълнително
споразумение   от   01.12.2006   година   страните   са      променили   клаузите   на
сключения между тях трудов договор, считано от 01.11.2006 година, като са
споразумели да отпадне уговорката за изпитване. С молба от 08.05.2007 година
работничката
е отправила предложение до работодателя да бъде преназначена
на  договор  за   неопределено   време.   Върху  молбата   е   изписано   "  да"   от
изпълнителния директор на дружеството. Видно от допълнително споразумение
от 17.05.2007 година страните са изменили сключения между   дружеството и
Димитрова договор    и същият се е трансформирал от срочен    в такъв за
неопределен срок, считано от 09.05.2007 година. За извършеното промяна на
трудовото правоотношение е подадено уведомление на 17.05.2007 година от
осигурителя.С разпореждане 702 от 30.06.2008г. на Началник отдел „КПК"  при
ТП на НОИ - Стара Загора, на основание чл.110, ал.З от КСО, е наредено внасяне
на сумата по ревизионния акт за начет /главница и лихва върху главницата/ от
дружеството жалбоподател., Посоченото разпореждане, е обжалвано в законово
установения срок.  С оспореното  Решение 31/ 04.08.2008г,  постановено в
производство по чл.117 от КСО, Директорът на ТП на НОИ - Стара Загора е
отхвърлил жалбата и е потвърдил разпореждането на Началник отдел „КПК", като
законосъобразно. От приетите като доказателство извлечение от присъствена
форма за звено " Пасивен персонален" за месеците май, юни и юли 2007 година,
три броя болнични листове, заповед за ползване на платен годишен отпуск,
фишовете за заплати за служителя Даниела Димитрова за месеците май, юни и
юли 2007 година се установява, че в периода от 09.05. 2007 година до 12.07.2007
година е била в неплатен отпуск поради временна нетрудоспособност, а    от

13.07.2007  година е ползвала четири дена платен годишен отпуск за 2006 година.


и при спазване на административно-производствените правила, но е постановено в нарушение на материално правните разпоредби, на които се основава.

Видно от съдържанието на оспорения административен, Директорът на ТП на НОИ - Стара Загора е направил извод, че лицето Димитрова след 09.05.2007 година е извън кръга на осигурените лица и има право на парично обезщетение за не повече от 75 календарни дни. .Според административния орган регистрираната промяна на трудовия договор от срочен в безсрочен с подписване на допълнително споразумение между страните било без правно значение , тъй като той вече бил прекратил действието си с изтичане на срока..Само в две хипотези било допустимо трансформиране на срочен трудов договор в безсрочен: 1. при условията на чл. 69 от КТ/ работничката не е продължила да работи със знанието и без противопоставянето на работодателя, защото е ползвала неплатен отпуск поради временна нетрудоспособност/ и 2. със сключване на допълнително споразумение но преди изтичане на срока на договора.Според директора е допустимо удължаване на срока на трудовия договор да се извърши и когато лицето ползва разрешен законоустановен отпуск, но преди изтичане на срока му.. Поради което не било възникнало валидно или продължено трудово правоотношение и изплащането на обезщетение при бременност и раждане на работника за периода от 19.07.2007 година до 31.12.2007 година е неправилно извършено от дружеството. Направен е извода, че към датата на отпускане на обезщетението Димитрова не е притежавала качеството на осигурено лице за всички осигурени социални рискове.

Съдът намира, че този извод на административния орган е направен при неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните разпоредби на КТ и КСО по следните съображения:

Съдържанието на всеки договор , включително и сключените се обуславя от специалните съществени елементи, очертаващи неговата специфика, а изменението на тези елементи - клаузата за действието на договора по време се счита за перфектно, когото е извършено в изискуемата от закона писмена форма. Така са действали и съконтрахетните, които са сключили допълнително споразумение и са трансформирали един срочен договор в безспочен.Инициатор за извършване на такава промяна може да бъде всеки един от страните по договора.Поставената от изпълнителния директор на дружеството резолюция, независимо от формата й по същество представлява съгласие. В подкрепа на това тълкуване е и изготвеното допълнително споразумение. Изменението на трудовото правоотношение по взаимно съгласие на страните трябва да се извърши с писмен акт, като условие за неговата действителност - чл. 119 от КТ. На практика това може да стане както с допълнително споразумение/ какъвто е настоящия случай/ така и чрез нов трудов договор. Поради изложеното съдът намира, че договорът от 2006 година не е прекратил действието си с изтичане на срока му. Съгласно чл. 11,ал.1т. 1 от КСО право на парично обезщетения от ДОО възниква за лицата, осигурени за всички социални рискове. По силата на чл.10,ал.1 от КСО основание за осигуряването на лицата , които работят по трудово правотоношение възниква от деня, в които започват да упражнавят трудовата си дейност и продължава до прекратяването й. Право на обезщетение при бременност и раждане има лице, което ползва отпуск поради бременност и раждане на основание чл. 163,ал.1 от КТ и има осигурителен стаж шест месеца. По делото няма спор, че това обезщетение е изплатено на Димитрова от средствата на ДОО.Условие за възникване на трудово и осигурително правоотношение е назначеното лице да постъпи на работа и да започва да упражнява дейност. Страните не спорят, че Димитрова реално е постъпила на работа на 09.08.2006 година и има шест месечен осигурителен стаж. - тя е


 

осъществявала трудова дейност, върху която са били начислявани осигурителни вноски. Поради изложеното съдът намира, че тя отговаря на изискванията на чл. 48а от КСО за придобит осигурителен стаж и има качеството на осигурено лице за всички осигурени социални рискове по чл. 4,ал.1т.1 от КСО. Главницата по ревизионния акт за надчет са правомерно получени осигурителни плащания, поради което административните актове - разпореждане и решение на ТП на НОИ Стара Загора , с които е разпоредено възстановяване на изтеглените от ДОО суми са издадени в противоречие с материалния закон и следва да бъдат отменени .

С оглед гореизложеното съдът намира, че Решение 31/ 04.08.2008г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт -Стара Загора и потвърденото с него Разпореждане 702/ 30.06.2008г. на Началник отдел „КПК" при ТП на НОИ - Стара Загора,, с която е разпоредено внасяне на сумата от 1685,68 лева. /хиляда шестстотин осемдесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки/, от която сума главница 1468,21 лв и лихва върху главницата 217,47лв е материално незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Съдът намира, че направеното от пълномощника на жалбоподателя искане за присъждане на направените по делото разноски, следва да бъде уважено, като ТП на НОИ - Стара Загора бъде осъдено да заплати сумата от 130 лева, представляваща държавна такса и юрисконсулско възнаграждение в размер на 80

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение 31/ 04.08.2008г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Стара Загора и потвърденото с него Разпореждане 702/ 30.06.2008г. на Началник отдел „КПК" при ТП на НОИ

-   Стара Загора,, с която е разпоредено внасяне на сумата от 1685,21 лева.
/хиляда шестстотин осемдесет лева и шестдесет и осем стотинки/ от която
сума    главница    1468,21    лв    и    лихва    върху   главницата    217,47лв.,    като
незаконосъобразно
.

ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния осигурителен институт

-  Стара Загора да заплати на "ДЗУ" АД, със седалище и адрес на управление гр.
Стара  Загора,  бул."Никола  Петков"    10,  представлявано от Изпълнителния
директор
Иван Стаев и члена  на Съвета на директорите Сашо Съйков съдебно-
деловодни разноски в размер на 130лв/ сто и тридесет лева/.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.