Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е    № 33

                                                          05.02.2009 г.    

                                                              град Стара Загора

 

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

     Старозагорският административен съд, втори състав, в публично съдебно заседание, на двадесети октомври две хиляди и осма година, в състав:

 

                                           

СЪДИЯ: Р.Р.

       

              при секретар   З.Д.,                                        

            като разгледа докладваното от съдия Р.Р., административно дело      № 568 по описа за 2008г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                        

        

     Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118  от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

 

     Образувано е по жалба на „ДЗУ” АД, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, бул.”Николай Петков” № 10, представлявано от Изпълнителния директор Иван Стаев, против Решение № 0030/ 04.08.2008г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Стара Загора, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството и е потвърдено Разпореждане № 701/ 30.06.2008г. на Началник отдел „КПК” при ТП на НОИ – Стара Загора. Изложените в жалбата доводи по същество са за материална незаконосъобразност на оспорения акт. Жалбоподателят твърди, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са постановени при неправилно тълкуване и прилагане на КСО, като органът неправилно е приел, че сключените с работничките трудови договори са прекратили действието си с изтичане на срока им  и не е зачел тяхното изменение по реда на чл. 119 от КТ. Поради което  обосновава недължимост на разпоредените за внасяне суми по Ревизионен акт за начет вх. № 15/ 2008г. общо. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него разпореждане. 

 

     Ответникът по жалбата -  Директорът на ТП на НОИ – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Поддържа, че оспореният административен акт е правилен и законосъобразен. Претендира разноските по делото.

     Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законово установения срок, от легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

     Със заповед № 606/ 29.05.2008г. на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора, е разпоредено извършването на частична финансова ревизия по разходите на Държавното обществено осигуряване на осигурителя - „ДЗУ” АД – гр. Стара Загора,  при ревизиран период 01.01.2008г.–01.06.2008г. Финансовата ревизия е приключила със съставяне и подписване на ревизионен акт за начет вх. №15/19.06.2008г. /пореден № 701/30.06.2008г. в РУ”СО” /, съгласно който осигурителят неправилно е изплатил парични обезщетения  за бременност и раждане /по справка № 1 към акта/, в размер на 1081,84 лв. и лихва в размер на 70,62 лв. или обща сума по начета – 1152,46 лв., в периода 01.01.2008г. до 30.04.2008г.,  за работника Даниела Пенева Димитрова; и  парични обезщетения  за отглеждане на малко дете /по справка № 2 към акта/, в размер на 1100 лв. и лихва в размер на 51,61 лв. или обща сума по начета – 1151,61 лв., в периода 01.01.2008г. до 31.05.2008г.,  за работника Юлияна Георгиева Косева. Видно от трудов договор от 09.08.2006 г., Даниела Димитрова е в трудово правоотношение  с дружеството жалбоподател, на основание чл. 70,ал.1 от КТ във връзка с чл. 68, ал.1, т.1 от КТ  и изпълнявала длъжността “ монтажник”, считано от 09.08.2006г. Договорът  е следвало да прекрати действието си  на 09.05.2007 година, като срокът на изпитване, уговорен в полза на работодателя  е определен по взаимно съгласие на страните до 09.02.2007г. С допълнително споразумение от 01.12.2006 година страните са  променили клаузите на сключения между тях трудов договор, считано от 01.11.2006г., като са споразумели да отпадне уговорката за изпитване. С молба от 08.05.2007 година работничката е отправила предложение до работодателя да бъде преназначена на договор за неопределено време. Върху молбата е изписано “да” от изпълнителния директор на дружеството. Видно от допълнително споразумение  от 17.05.2007 година страните са изменили сключения между  дружеството и Димитрова договор  и същият се е трансформирал от срочен  в такъв за неопределен срок, считано от 09.05.2007 година. За извършеното промяна на трудовото правоотношение е подадено уведомление на 17.05.2007 година от осигурителя.

Видно от трудов договор от 09.08.2006 г., Юлияна Косева е в трудово правоотношение  с дружеството жалбоподател, на основание чл. 70,ал.1 от КТ във връзка с чл. 68, ал.1, т.1 от КТ  и изпълнявала длъжността “ монтажник”, считано от 09.08.2006г. Договорът  е следвало да прекрати действието си  на 09.05.2007 година, като срокът на изпитване, уговорен в полза на работодателя  е определен по взаимно съгласие на страните до 09.02.2007г. С молба от 08.05.2007 година работничката е отправила предложение до работодателя да бъде преназначена на договор за неопределено време. Върху молбата е изписано “да” от изпълнителния директор на дружеството. Видно от допълнително споразумение,  от 17.05.2007 година, страните са изменили сключения между  дружеството и Косева, договор  и същият се е трансформирал от срочен  в такъв за неопределен срок, считано от 09.05.2007 година. За извършеното промяна на трудовото правоотношение е подадено уведомление на 17.05.2007 година от осигурителя.   С разпореждане №701 от 30.06.2008г. на Началник отдел „КПК”  при ТП на НОИ – Стара Загора, на основание чл.110, ал.3 от КСО, е наредено внасяне на сумите по ревизионния акт за начет /главница и лихва върху главницата/ от дружеството жалбоподател. Посоченото разпореждане е обжалвано в законово установения срок. С оспореното Решение №0030/04.08.2008г., постановено в производство по чл.117 от КСО, Директорът на ТП на НОИ – Стара Загора е отхвърлил жалбата и е потвърдил разпореждането на Началник отдел „КПК”, като законосъобразно. От приетите като доказателство извлечение от регистъра на ТП на НОИ за служителя Даниела Димитрова, се установява, че от 19.07.2007г., тя представя пред осигурителя болнични листи за периода от  19.07.2007г. до 31.12.2007г. и са и изплатени парични обезщетения за този социален риск.  Юлияна Косева е започнала да получава обезщетение за бременност и раждане преди 09.05.2007г.

При така установената по делото фактическа обстановка съдът прави следните изводи от правна страна:

Оспореното Решение № 0030/ 04.08.2008г. на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административно-производствените правила, но е постановено в нарушение на материално правните разпоредби, на които се основава. 

Видно от съдържанието на оспорения административен, Директорът на ТП на НОИ – Стара Загора е направил извод, че лицата Димитрова и Косева, след 09.05.2007 г., са извън кръга на осигурените лица. Според него Димитрова  има право на парично обезщетение, на осн. чл.42, ал.3 от КСО, за не повече от 75 календарни дни след прекратяване на правоотношението, а Косева, на осн. чл.50 и 52 от КСО на парично обезщетение за 315 дни, т.е. до 02.01.2008г. Според административния орган регистрираните промени на трудовите договори от срочни в безсрочни с подписване на допълнителни споразумения между страните  било без правно значение , тъй като те вече били прекратили действието си с изтичане на срока. Само в две хипотези било допустимо трансформиране на срочен трудов договор в безсрочен: 1. при условията на чл. 69 от КТ/ работничката не е продължила да работи със знанието и без противопоставянето на  работодателя, защото е ползвала неплатен отпуск поради временна нетрудоспособност/ и 2. със сключване на допълнително споразумение но преди изтичане на срока  на договора. Според адм.орган е допустимо удължаване на срока на трудовия договор да се извърши и когато лицето ползва разрешен законоустановен отпуск, но преди изтичане на срока му. С оглед на това  не било възникнало валидно или продължено трудово правоотношение и  изплащането на обезщетение  при бременност и раждане на Димитрова за периода от 19.07.2007г. до 31.12.2007г., а за Косева изплащането на обезщетение  за отглеждане на малко дете след 01.01.2008г. до 31.05.2008г., е неправилно извършено от дружеството. Направен е извода,  че към датата на отпускане на обезщетението Димитрова и Косева не са притежавали качеството на осигурено лице за всички осигурени социални рискове.

Съдът намира, че този извод на административния орган е направен при неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните разпоредби на  КТ и КСО, по следните съображения:

Съдържанието на всеки договор , включително и сключените се обуславя от специалните съществени елементи, очертаващи неговата специфика, а изменението на тези елементи – клаузата за действието на договора по време, се счита за перфектно, когото е извършено в изискуемата от закона писмена форма. Така са действали и съконтрахетните, които са сключили допълнително споразумение и са трансформирали един срочен договор в безсрочен. Инициатор за извършване на такава промяна може да бъде всяка една от страните по договора. Поставената от изпълнителния директор на дружеството резолюция, независимо от формата и по същество представлява съгласие. В подкрепа на това тълкуване е и изготвеното допълнително споразумение. Изменението на трудовото правоотношение по взаимно съгласие на страните трябва да се извърши с писмен акт, като условие за неговата действителност – чл. 119 от КТ. На практика това може да стане както с допълнително споразумение/ какъвто е настоящия случай/ така и чрез нов трудов договор. Поради изложеното съдът намира, че договорите на тези работнички от 2006 година не са прекратили действието си с изтичане на срока им. Съгласно чл.11, ал.1, т. 1 от КСО, право на парично обезщетения от ДОО възниква за лицата, осигурени за всички социални рискове. По  силата на чл.10, ал.1 от КСО, основание за осигуряването на лицата , които работят по трудово правотоношение възниква от деня, в които започват да упражнавят трудовата си дейност и продължава до прекратяването й. Право на обезщетение при бременност и раждане има лице, което ползва  отпуск поради бременност и раждане на основание чл. 163, ал.1 от КТ и има осигурителен стаж шест месеца - чл.48а от КСО. По делото няма спор, че тези обезщетение са изплатени на Димитрова и Косева от средствата на ДОО. Условие за възникване на трудово и осигурително правоотношение е назначеното лице да постъпи на работа и да започва да упражнява дейност. Страните не спорят, че двете работнички  реално са постъпила на работа на 09.08.2006 година и имат шест месечен осигурителен стаж – те са осъществявали трудова дейност, върху която са били начислявани осигурителни вноски. Поради изложеното съдът намира, че и двете отговарят на изискванията на чл. 48а от КСО  за придобит осигурителен стаж и има качеството на осигурено лице за всички осигурени социални рискове по чл. 4,ал.1т.1 от КСО. Главницата по ревизионния акт за начет са правомерно получени осигурителни плащания, поради което административните актове – разпореждане и решение на ТП на НОИ Стара Загора , с които е разпоредено възстановяване на изтеглените от ДОО суми, са издадени в противоречие с материалния закон и следва да бъдат отменени .

С оглед гореизложеното съдът намира, че Решение № 0030/ 04.08.2008г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Стара Загора и потвърденото с него Разпореждане № 701/ 30.06.2008г. на Началник отдел „КПК” при ТП на НОИ – Стара Загора,, с която е разпоредено внасяне на сумата от 2301,07 лева. /две хиляди триста и четири лева и седем стотинки/,  от която сума главница 2181,84 лева и лихва върху главницата 122,23 лева, е материално незаконосъобразно и  следва да бъде отменено.

Съдът намира, че направеното от пълномощника на ответника искане, за присъждане на направените по делото разноски, не следва да бъде уважено, с оглед изхода от процеса.

Водим от горните мотиви, и на основание чл.172, ал.2, предл. второ от АПК, Старозагорският административен съд ,

 

 

                                 Р       Е       Ш       И     :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 0030/04.08.2008г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Стара Загора и потвърденото с него Разпореждане № 701/30.06.2008г. на Началник отдел „КПК” при ТП на НОИ – Стара Загора,, с която е разпоредено внасяне на сумата от 2301,07 лева. /две хиляди триста и четири лева и седем стотинки/,  от която сума главница 2181,84 лева и лихва върху главницата 122,23 лева, като незаконосъобразно.

ОТХВЪРЛЯ искането на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Стара Загора за заплащане на направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, пред Върховния административен съд, в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                        СЪДИЯ: