Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

  

                           38   04.11.2008г.      град Стара Загора

 

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, VІІ състав, в публично съдебно заседание на  двадесет и втори октомври две хиляди и осма година, в състав:

 

                                           

                                                                                              СЪДИЯ: Р.Т.

       

при секретар  П.М.                                                                        

и с участието на прокурора Р.А.                                                                       

 

като разгледа докладваното от съдия Р. Т. административно дело № 574 по описа за 2008г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

Образувано е по жалба на А.С.Л. ***„Братя Жекови” № 86, вх. „Г”, ап.82, подадена чрез пълномощника му адв. Ст. Ч.,  против Заповед за задържане на лице рег.№ 394/23.08.2008г., издадена на основание чл.63, ал.1, т.1 от ЗМВР от полицейски орган при РПУ – Стара Загора – гл. инспектор К.С.Д.. В жалбата се релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като по същество изложените съображения са за постановяването му при неспазване на императивните изисквания за форма и съдържание на акта, в противоречие на материалноправните разпоредби и целта на закона и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.  Направено е искане за отмяна на обжалваната заповед.

 

Ответникът по жалбата – Полицейски орган при РПУ – Стара Загора, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваният акт е правилен и законосъобразен. 

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение, че постановената заповед е правилна и  законосъобразна. Счита, че жалбата е неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законово установения срок, от легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

        Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

На 22.08.2008г. Мима Михайлова Устова е подала молба до Началника на РПУ – Стара Загора, с твърдения за извършени противоправни действия от страна на А. Л. на 03.07.2008г. /счупване на прозорец на жилището й/, застрашаващи нейния живот и здраве и тези на членовете на семейството й, с искане да бъде извършена проверка по случая.  Във връзка с молбата е изготвена Докладна записка с рег.№ зм 1125/ 23.08.2008г. от оперативен работник от сектор „Криминална полиция”, с предложение за образуване на преписка за извършване на проверка за наличие на данни за престъпление по чл.144, ал.1 от НК. С обжалваната заповед рег.№ 394/ 23.08.2008г. е постановено задържането на жалбоподателя А.Л. на основание чл.63, ал.1, т.1 от ЗМВР за престъпление по чл.144 от НК.

По делото са представени и приети като доказателства и Протокол за полицейски обиск на лицето А. Л. от 23.08.2008г.; Декларация от същата дата; Протокол за предупреждение от 23.08.2008г., Телеграма за обявяване на А. Л. за ОДИ от 19.08.2008г.

           

            При така установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че обжалваната заповед е незаконосъобразна.

            Оспореният административен акт е издаден от компетентния по см. на чл.63, ал.1 от ЗМВР орган – Полицейски орган при РПУ – Стара Загора,  при спазване на административно-производствените правила и в изискуемата от закона форма, но е постановен в противоречие на материалноправните разпоредби и с целта на закона.

Неоснователен е доводът на жалбоподателя за незаконосъобразност на заповедта поради обстоятелството, че в същата извършеното престъпление, във връзка с което е постановено задържането, не е конкретизирано от фактическа и правна страна – не са посочени времето, мястото, начина и обстоятелствата, при които е извършено и точната наказателно-правна квалификация на деянието.  Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от ППЗМВР задължителните реквизити на заповедта са името, длъжността и местоработата на служителя, който я е издал, основанието за задържането, данни, идентифициращи задържаното лице, датата и часът на задържането и т. н. Следователно по силата на специалната правна норма в заповедта трябва да е посочено основанието за нейното издаване, но няма императивно изискване в текста на акта да са описани конкретните фактически обстоятелства на престъплението, което представлява основание на задържането.  В случая съдът намира, че оспорената заповед е издадена в изискуемата от закона форма и съдържа всички задължителни реквизити по см. на императивната разпоредба на чл.63, ал.2 от ППЗМВР. Изрично е посочено правното основание за постановяване на задържането - чл. 63, ал.1, т.1 от ЗМВР и правно релевантният факт за наличието на законовата хипотеза – данни за извършено престъпление по чл.144 от НК. Друго фактическо основание, освен съдържащото се в хипотезата на разпоредбата на чл.63, ал.1, т.1 от ЗМВР административният орган няма задължение да излага. След като полицейският орган е мотивирал заповедта с обстоятелството, което представлява нормативно регламентираната предпоставка за издаването й следва да се приеме, че е изпълнено законово установеното изискване за посочване на основанието за постановяване на административния акт.   

Отделен е въпросът че в административната преписка следва да се съдържат данни, от които да може да се направи обосновано предположение че лицето е извършило престъпление. Наличието или не на такива данни е свързано с преценката за материална законосъобразност на наложената принудителна административна мярка /ПАМ/. В случая от съдържащите се в преписката писмени доказателства не се установява към момента на издаване на заповедта да е имало „данни" по смисъла на закона, за извършено престъпление по чл.144 от НК от А. Л..  Действително, за да се постанови задържане от полицейския орган, не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по несъмнен и категоричен начин че лицето, спрямо което се налага мярката, е извършило престъпление. Достатъчно е наличието на данни, обосноваващи предположение че има вероятност лицето да е извършител на престъпление. На практика в случая с оспорената заповед е наложена ПАМ единствено и само въз основа на твърденията, съдържащи се в заявителския материал. Тези твърдения не могат да бъдат квалифицирани като „данни” по см. на чл.63, ал.1, т.1 от ЗМВР за постановяване на задържането. При условие, че действията, които тъжителката определя като пораждащи основателен страх за живота, личността и имуществото, са извършени на 03.07.2008г., а молбата до РПУ – Стара Загора М. Устова е подала на 22.08.2008г., не е ясно какво точно е обосновало задържането близо два месеца след твърдяното противоправно посегателство срещу имуществото на Устова и то за престъпление по чл.144 от НК. Административният орган, в чиято тежест е за всеки конкретен случай на задържане да установи данни за вероятно извършено престъпление, не е предприел каквито и да е действия по проверка на изложеното в заявителския материал преди да постанови заповедта. Липсват не само доказателства, но и каквито и да е било данни за унищожаване или увреждане на имущество на М. Устова още по малко това да е извършено от А. Л.; преди да се постанови задържането не са взети обясненията на посочените като свидетели лица; няма доказателства и за твърдяната проведена лична „беседа” между полицейския орган, издал заповедта и Устова относно установяване достоверността на изложеното в жалбата и т.н. Следователно не са събрани никакви данни от които да може да се направи обосновано предположение, че е извършено престъпление по чл.144 от НК и че неговият вероятен извършител е А. Л.. В тази връзка изложените обстоятелства в представеното по делото писмено становище от полицейския орган при РПУ – Стара Загора, постановил задържането, не могат да бъдат определени като данни, обуславящи налагането на ПАМ. На първо място данните за извършено престъпление, като материалноправна предпоставка за задържането, следва да се съдържат в самата административна преписка по издаването на заповедта, а не тяхното наличие да бъде обосновавано с изготвената в хода на образуваното съдебно-административно производство „Справка относно основанието за задържане на лицето А. Л. по чл.63, ал.1, т.1 от ЗМВР за срок от 24 часа на 23.08.2008г.” На следващо място обстоятелства като съдебното минало на задържаното лице, личностната и обществена характеристика на А. Л., поведението му при извършваната проверка по заявителския материал, преди и след неговото задържане в т.ч. отказа да даде обяснения и т.н., са ирелевантни за съдебната преценка  за материалната законосъобразност на оспорената заповед. Тази преценка обхваща дали е налице установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за издаване на акта норма и респ. дали се следват разпоредените правни последици. С оглед нормативното предписание на разпоредбата на чл.63, ал.1, т.1 от ЗМВР и при липсата на конкретни и обосновани данни и представени  доказателства, които да ги установяват и от които може да се направи основателно предположение, че А. Л. е извършил престъпление по чл.144 от НК, задържането е постановено без да е налице нормативно регламентирана материалноправна предпоставка. Недопустимо е предпоставките за налагане на ПАМ по чл. 63, ал. 1 т.1 да се презюмират въз основа на определената от полицейския орган „склонност на А. Л. към извършването на деяния подобни на описаното в жалбата на Устова и към саморазправа”.

Задържането на жалбоподателя, упражнено въз основа на оспорената  заповед, по своята правна същност представлява принудителна административна мярка по см на чл. 22 от ЗАНН от категорията на превантивните. Тази мярка има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето, за което има вероятност да е извършило престъпление, да се укрие и спрямо него да не може да бъде реализирана наказателна отговорност. Очевидно тази цел не може да бъде преследвана при липсата на данни въз основа на които да се направи предположение че е извършено престъпление по чл.144 от НК и че негов вероятен извършител е А. Л.. Още повече независимо, че законът не посочва от какъв характер следва да е извършеното престъпление за прилагане на нормата на чл.63, ал.1 т.1 от ЗМВР, с оглед целите на ПАМ следва да се приеме, че за постановяване на задържането е необходимо да са налице данни за престъпление от общ характер. А в случая дори в заявителския материал не се съдържат твърдения за заплаха с убийство, което да сочи на съставомерно деяние по чл.144, ал.3 от НК, преследвано по общия ред – нещо повече – и от изготвената докладна записка рег.№ зм 1125/ 23.08.2008г. и от изложеното в писменото становище от самия полицейски орган, постановил задържането е видно, че заплахата е определена като такава по чл.144, ал.1 от НК – т.е като престъпление от частен характер. При липса на подадена тъжба от пострадалия по съответния ред и пред надлежния орган законово необосновано е да бъде задържано лице за извършване на проверка за нуждите на наказателното преследване. В случая от фактическата обстановка в т.ч. и от изложената в представената от полицейския орган справка относно хронология и обстоятелства по задържането може да се направи извод, че упражняването на правомощието по чл. 63 от ЗМВР сочи на използване на нормативно регламентираната възможност за налагане на административна принуда за цел, различна от законово установената.

           

            По изложените съображения съдът намира, че подадената жалба срещу  Заповед за задържане на лице рег.№ 394/23.08.2008г., издадена на основание чл.63, ал.1, т.1 от ЗМВР от полицейски орган при РПУ – Стара Загора – гл. инспектор К.С.Д. е основателна и следва да бъде уважена, а оспореният административен акт, като постановен в несъответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона, да бъде отменен. 

            С оглед изхода на делото искането на пълномощника на жалбоподателя  за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.1 от АПК ОД на МВР – Стара Загора бъде осъдена да заплати сумата от 310 лева, от които 10лв. платена държавна такса и 300 лв. адвокатско възнаграждение за един адвокат, договорено и заплатено съгласно Договор за правна защита и съдействие № 038766/ 25.08.2008г.  

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд 

           

                               Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ, по жалба на А.С.Л. ***„Братя Жекови” № 86, вх. „Г”, ап.82, подадена чрез пълномощника му адв. Ст. Ч.,  Заповед за задържане на лице рег.№ 394/23.08.2008г., издадена на основание чл.63, ал.1, т.1 от ЗМВР от полицейски орган при РПУ – Стара Загора, като незаконосъобразна.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара Загора да заплати на  А.С.Л. ***„Братя Жекови” № 86, вх. „Г”, ап.82, с ЕГН: ********** сумата от 310 /триста и десет/ лева, представляваща направените от жалбоподателя по делото разноски.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                 

 

                                                                                              СЪДИЯ: /п/ Р. Т.