Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

       164    27.05.2009г.  град Стара Загора

 

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

Старозагорският административен съд, ІV състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети април  две хиляди и девета година, в състав:

 

                                           

СЪДИЯ: Г.Д.

       

при секретар   И.К.                                                                     

и с участието на прокурора                                                                                                     като разгледа докладваното от съдия Г.Д. административно дело № 579 по описа за 2008г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118  от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

 

Образувано е по жалба на М.А.Т. ***, против Решение № **********/ 04.08.2008г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Стара Загора, с което е оставена без уважение жалбата му срещу Разпореждане № 17/ 21.04.2008г. на Ръководител “ПО” при ТП на НОИ – Стара Загора като неоснователна. Изложените в жалбата доводи по същество са такива за противоречие на оспорения административен акт на магериалния закон, доколкото жалбоподателят твърди, че неправилно административния орган е отказал да зачете трудовия стаж по Удостоверение № 50/ 25.01.2001г. /обр.УП 30/, издадено от Кметство с.Овчеполци, общ.Пазарджик, за периода 01.05.1964г. до 31.07.1967г., през който М.Т. е работил като “полевъден работник”.  Направено е искане за отмяна на обжалваното решение.  

 

Ответникът по жалбата -  Директорът на ТП на НОИ – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не се явява, не се представлява и не изразява становище по основателността на жалбата. 

 

        Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото писмени доказателства, съдържащи се в административната преписка и гласните такива, събрани в хода на съдебното производство, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Жалбоподателят е подал заявление с вх.№ 23505/ 13.12.2007г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.  С Разпореждане от 21.04.2008г. Ръководителят на отдел “Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ-Стара Загора, на основание чл.68, ал.1-3,4 и § 4, ал.1 от ПЗР на КСО, е отказал да отпусне лична пенсия на М.А.Т. с мотив, че сборът от осигурителният стаж и възрастта на Т. е 98-00-10, т.е. липсва необходимият сбор от осигурителен стаж и възраст -100 точки и следователно няма право на пенсия при условията на §4, ал.1 от ПЗР на КСО. М.Т. нямал право на пенсия и по чл.68, ал.1-3 от КСО, тъй като не бил навършил изискуемата се за мъжете възраст от 63 години. Посоченото разпореждане е обжалвано от Т. в законово установения срок пред Началника на ТП на НОИ – Стара Загора. С оспореното Решение № **********/ 04.08.2008г., постановено в производство по чл.117 от КСО, Директорът на ТП на НОИ – Стара Загора е оставил без уважение жалбата, с което по същество е потвърдил Разпореждане № 17/ 21.04.2008г. на  Ръководител “ПО” при ТП на НОИ-Стара Загора. Директорът на ТП на НОИ – Стара Загора е приел, че правилно пенсионният орган, разгледал подаденото от Т. заявление не е зачел за трудов стаж положеният от жалбоподателя труд като “полевъден работник” за периода 01.05.1964г. до 31.07.1967г., посочен в Удостоверение – УП 30 № 50/ 25.01.2001г. на Кметство с.Овчеполци, тъй като в представеното удостоверение липсвали данни лицето в ТКЗС ли е работило, било ли е член-кооператор в ТКЗС или само наемен работник. Поради тази причина М.Т. не събирал общ брой от 100 точки за да му бъде отпусната пенсия при условията на §4, ал.1 от ПЗР на КСО, независимо че са били налице другите две условия за изискуема възраст – 57г. и трудов стаж от ІІ категория – 15години. 

 

При така установената по делото фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законово установения срок, от легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, съдът намира, че  оспореното Решение № **********/ 04.08.2008г. на Директора на ТП на НОИ – Стара е издадено от компетентен орган, по см. на чл.117, ал.3 от КСО, в предвидената от закона форма и при спазване на административно-производствените правила, но е постановено в нарушение на материалноправните разпоредби, на които се основава. 

 

С разпоредбата на § 4, ал.1 от ПЗР на КСО е дадена законова възможност до 31.12.2010г. на лица, които са полагали труд със специфична вредност или тежест, да се пенсионират преди навършване на определената в чл.68 от КСО и чл.15 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ възраст, ако отговарят на установените в същата правна норма три изисквания: положен стаж при условията на първа или втора категория труд, навършена възраст и сбор от продължителността на осигурителния стаж и възрастта. В конкретния случай жалбоподателят е роден на 07.12.1948г. и към момента на подаване на заявлението е имал навършена възраст 59г.00м.5д. и положен стаж при условията на втора категория труд в размер на 20г.01м.11д. Следователно за М.Т. са били налице първите две изисквания, визирани в нормата на § 4, ал.1 от ПЗР на КСО – навършени 57 години за мъжете и отработени 15 години в условията на втора категория труд. За да постанови отказа за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на §4, ал.1 от ПЗР на КСО пенсионният орган се е позовал с липсата на третото кумулативно изискване от цитираната разпоредба, а именно – липса на сбор от осигурителен стаж и възраст по чл.68 от КСО, който за 2007г. е в размер на 100 точки.

Спорът в настоящото производство се свежда до това дали положеният от жалбоподателя труд за периода 01.05.1964г. до 31.07.1967г., отразен в издадения от кметство с.Овчеполци, общ.Пазарджик  Удостоверение № 50/ 25.01.2001г. - обр.УП№30, следва да бъде зачетен за трудов стаж.

От приложеното към административната преписка Удостоверение обр.УП 30 е видно, че М.А.Т. има трудов стаж  25 месеца на длъжността “полевъден работник”, за периода 01.05.1964г. до 31.07.1967г. Посоченото удостоверение като официален документ, по см. на чл.179 от АПК, неоспорен от ответника по жалбата и приет като доказателство по делото, следва да бъде ценено от съда и да се приемат за верни отразените в него обстоятелства. Действително в удостоверението не е отбелязано дали жалбоподателят е работил в ТКЗС, бил ли е член – кооператор или само наемен работник, но от наименованието на заеманата длъжност може да бъде направен извод, че Т. е осъществявал дейност в селското стопанство. Съдът намира, че по отношение на пенсионното производство са приложими правилата на АПК и в случаите, когато по преписката съществува официален документ, установяването на обективната истина относно определени елементи от вида, мястото и характера на трудовата функция, следва да става с всички допустими, на основание чл.171 от АПК доказателствени средства, включително и със свидетелски показания при наличието на т.нареченото начало на писмено доказателство, което в случая е Удостоверение №50/ 25.01.2001г. Във връзка с твърдението на жалбоподателя, че през удостоверения в УП 30 период е работил като сезонен работник в ТКЗС с.Овчеполци, по делото са допуснати и разпитани в качеството на свидетели лицата Г.А.Л. и Г.Й.З.. Съдът дава вяра на техните показания, тъй като първият от тях е работил като звеновод в ТКЗС с. Овчеполци, а вторият като наемен работник в същото ТКЗС и естеството на работата им е било свързано с тази на жалбоподателя. Техните показания, от друга страна, не си противоречат, както помежду си /относно работата на жалбоподателя/, така и с данните, посочени в удостоверение № 50/ 25.01.2001г. Те са категорични в установяване на обстоятелството, че жалбоподателят е бил наемен работник в ТКЗС с.Овчеполци и е работил в растениевъдството.

            Въз основа на изложеното съдът приема за установен по делото фактът, че жалбоподателят през периода 01.05.1964г. - 31.07.1964г. е осъществявал труд като наемен работник в ТКЗС с.Овчеполци.  Първият извод, който следва от този факт е, че М.А.Т. не е бил земеделски стопанин – кооператор, по смисъла на Закона за пенсиониране на земеделските стопани – кооператори /арг.чл.17 от цитирания закон/. Вторият извод е, че щом М.А.Т. е бил наемен работник в ТКЗС, а не член-кооператор, той е бил задължително осигурено лице за всички осигурителни случаи. Аргумент за това е действалата към момента на полагане на спорния труд материалноправна разпоредба на чл.1 от Правилника за прилагане на дял ІІІ от Кодекса на труда от 1951г.(Обн. - Изв., бр. 30 от 1958 г.), съгласно която държавното обществено осигуряване се разпростира задължително върху всички работници и служители, заети в държавни, обществени и кооперативни, смесени или частни предприятия, учреждения или организации или при частни лица, независимо от характера и продължителността на тяхната работа и начина на заплащането й. Като с императивната норма на чл.149 от КТ от 1951г. изрично е регламентирано, че невнасянето на следващите се осигурителни вноски не лишава по никакъв начин работниците и служителите да получават всички парични обезщетения, помощи и пенсии. Следователно, след като М.Т. през посочения в Удостоверение обр.УП 30 № 50/ 25.01.2001г. период: 01.05.1964г. до 31.07.1967г. е извършвал трудова дейност като наемен работник в ТКЗС и е бил задължително осигурено лице, процесното време следва да се признае за трудов стаж. При това положение трудовият стаж за посочения спорен период следва да бъде зачетен за осигурителен стаж, съгласно § 9 от ПЗР на КСО и това без съмнение ще рефлектира върху правото на жалбоподателя да получи лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на §4, ал.1 от ПЗР на КСО.

            По изложените съображения съдът намира, че Решение № **********/ 04.08.2008г.  на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора, с което е потвърдено Разпореждане № 17/ 21.04.2008г., издадено от Ръководител “ПО” при ТП на НОИ – Стара Загора  е материално незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Доколкото произнасянето по подаденото от М.А.Т. заявление вх.№ 23505/ 13.12.2007г., с оглед естеството на акта / отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст/, е в правомощията единствено на административния орган, преписката следва да бъде върната на Ръководител “Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Стара Загора, за решаване на въпроса по същество. При разглеждане на искането административният орган следва да съобрази обстоятелството, че трудът, положен от М.А.Т. като “полевъден работник” за периода 01.05.1964г.-31.07.1967г. /общо 25 месеца/ следва да се зачете за трудов стаж и съответно за осигурителен стаж при пенсиониране, съгласно §9 от ПЗР на КСО.

С оглед изхода на делото направеното от пълномощника на жалбоподателя искане за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено, като ТП на НОИ – Стара Загора бъде осъдено да заплати сумата от 186.00 лева, от които 150.00 лв. адвокатско възнаграждение,  договорено и заплатено съгласно Договор за правна защита и съдействие № 037003/ 22.10.2008г. и 36.00лв заплатени разноски за свидетели.  

 

            Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ във връзка с чл.173, ал.2 от АПК, съдът 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ по жалба на М.А.Т. ***, Решение **********/ 04.08.2008г. на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора, с което е потвърдено Разпореждане № 17/ 21.04.2008г., издадено от Ръководител “ПО” при ТП на НОИ – Стара Загора. 

 

            ВРЪЩА преписката на Ръководител “Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Стара Загора за произнасяне по заявление с вх.№ 23505/ 13.12.2007г., подадено от М.А.Т., съобразно дадените от съда указания по прилагането на закона.

 

ОСЪЖДА ТП на НОИ – Стара Загора да заплати на М.А.Т. ***, сумата от 186 /сто осемдесет и шест/ лева, представляваща направените от жалбоподателя по делото разноски.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                              

СЪДИЯ: