Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       №36

 

 

гр. Стара Загора,

05.02.2009 г.

 

 

                            В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори състав, в  откритото заседание на  трети ноември през две хиляди и осма година, в състав:  

            

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   Р.Р.

 

при участието на прокурора Н.М.

и при секретаря З.Д.,

като разгледа докладваното от  съдия Р.Р.  адм.дело №590 по описа за 2007 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

  Производството е образувано по жалба против индивидуален административен акт  и се движи по реда на глава Х, раздел I от АПК във връзка с чл. 79 от ЗБДС.

Обжалвана е заповед № 2008006367/08.08.2008г. на директора на ОДП-Ст.Загора, с която на основание чл. 76, т. 3 от ЗБДС на Д.К.П., български гражданин, живущ ***„Цар Симеон Велики” №28, вх.Г, ет.6, ап.102, е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – забрана за напускане на страната и отказ за издаване на паспорт за срок от 08.08.2008г. до отпадане на основанието и е допуснато предварителното и изпълнение на осн. чл.60 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл.79, ал.4 от Закона за българските документи за самоличност /ЗБДС/.

Жалбоподателят твърди в жалбата си, че заповедта е неправилна, незаконосъобразна и несправедлива. Твърди, че нито дължи на някого суми, нито е уведомен по надлежен ред, че дължи. Счита, че ПАМ не е задължително да бъде приложена, а е само възможност. Възразява, че дори да дължи суми на някого, то те не са в големи размери. Счита за неправилно и допуснатото предварително изпълнение на заповедта. Поради това моли съда да отмени заповедта.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

В с.з.  ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на ОП – Ст. Загора, участващ в производството, заявява, че счита жалбата за основателна, тъй като установеното задължение не е в големи размери.

Въз основа на събраните доказателствени средства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят Д.К.П. е български гражданин. Той е длъжник по изп.дело №20088690400093 на частен съд. изпълнител Ивелина Биволова, рег. №869, с район на действие Окр.съд-Ст.Загора. Това изп. дело е образувано въз основа на изпълнителен лист №811/2004 от 30.11.2006г., издаден по влязла в сила на 17.11.2006г. присъда №43 от 29.04.2005г. по НОХД № 811/2004г. на СтОС, с взискател Явор Христов Ангелов от гр.Ст.Загора, като размера на вземането срещу длъжника е 2166,80 лева-присъдени имуществени вреди, 20000 лева присъдени неимуществени вреди и 350 лева присъдени разноски по делото. Със съобщение изх.№00938 от 02.07.2008г., до ОДП-Ст.Загора,  частен съд. изпълнител Ивелина Биволова, поискала да бъде наложена ограничителна мярка спрямо длъжника по чл.76, т.3 от ЗБДС. С писмо рег.№23031/07.07.2007г., директора на ОДП-Ст.Загора, уведомил жалбоподателя, на осн.чл.26 от АПК, за започване на адм. производство и му дал възможност да представи надлежно обезпечение за дължимата сума, да представи възражения, факти и доказателства от значение по случая. До приключване на производството пред адм.орган, доказателства за представено обезпечение не били депозирани и  със заповед №2008006367/08.08.2008г., директора на ОДП-Ст.Загора, на основание чл.76 т. 3 от ЗБДС и в изпълнение на правомощията, дадени му с Заповед № І з-1025 от 06.07.2006г. допълнена със Заповед № І з-127 от 06.02.2008г. на Министъра на МВР, наложил принудителна административна мярка на Д.К.П. – забрана за напускане на страната и отказ за издаване на паспорт за срок от 08.08.2008г. до отпадане на основанието и допуснал предварително изпълнение на осн. чл.60 от АПК и чл.79, ал.4 от ЗБДС.

Тази заповед е връчена на П. на 18.08.2008г. и е обжалвана от него, чрез органа, на 01.09.2008г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена и доказана след съвкупната преценка и анализ на всички събрани по делото годни, допустими и относими доказателства, които като еднозначни и неоспорени, изцяло кредитира.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в рамките на законоустановения 14 дневен срок от надлежен субект, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна и следва да се отхвърли.

След като е сезиран с жалба, при служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания индивидуален административен акт, съдът проверява както за инвокираните от жалбоподателя пороци, така и за наличието на незаявени от него основания за отмяна. Установи се, че атакуваният акт е издаден от компетентен административен орган, в рамките на дискреционната му власт и в съответната писмена форма, при спазване на материалноправните норми.

С обжалваната заповед на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 76, т.3 от ЗБДС – забрана за напускане на страната и отказ за издаване на паспорт за срок до отпадане на основанието. Възражението на жалбоподателя, че той не дължи суми на друго лице, както и че не знае, че дължи, е неоснователно и се оборва от доказателства събрани в производството пред административния орган. Видно, е че оспорващия е бил подсъдим по  НОХД № 811/2004г. на СтОС и с присъда №43 от 29.04.2005г., е осъден да заплати на физическото лице Явор Христов Ангелов обезщетение за причинените му имуществени и неимуществени вреди и направени разноски по делото в размер обща на 22516,80 /двадесет и две хиляди петстотин и шестнадесет лева и осемдесет стотинки/ лева. Като участник в този наказателен процес в качеството на подсъдим, оспорващия е знаел за резултата от постановената присъда, включително и в частта и относно уважения граждански иск. Съгласно §1, т.5 от ЗБДС, „парични задължения в големи размери са тези, които надхвърлят 5000 лева.” Преценката за налагането на ПАМ по чл.76, ал.3 от ЗБДС, е предоставена на административния орган при условията на оперативна самостоятелност, като той преценя само наличието на законовите предпоставки. Разпоредбата на чл. 76, в това число и т. 3, от ЗБДС съдържа условна преценка за напускане на страната, за разлика от тази на чл. 75 от същия закон, която е безусловна (императивна), но тази преценка е по целесъобразност на административния орган и не подлежи на съдебен контрол. На такъв подлежи само законосъобразността на акта, съгласно чл. 168, ал.1 във вр. с чл. 146 от АПК. За да е законосъобразен административният акт следва да се издаде и за постигане целта на закона, а не на друга цел, което да води до превратно упражняване на власт, респективно до незаконосъобразност. В случая със заповедта не е преследвана цел, различна от законоустановената в чл. 76, т. 3 от ЗБДС, поради което не е налице основание за отмяна и по чл. 146, т. 5 от АПК. На административния орган при постановяване на административния акт е предоставена компетентност по целесъобразност да упражни свободна преценка за избор на резултат, върху която съдът не може да упражнява съдебен контрол.

Актът е законосъобразен, тъй като за това е достатъчно наличието на материалноправните предпоставки, визирани в правната норма, както и липсата на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при издаване на атакувания административен акт. Такива не се установиха - заповедта е постановена при изложени фактически и правни мотиви. Налице са и, визираните в хипотезиса на правната норма предпоставки: паричното задължение е към физическо лице; в големи размери; установено е по съдебен ред; жалбоподателят не е представил надлежно обезпечение, нито доказателства за наличие на лично имущество, покриващо паричното задължение. Като е привел фактическото към правното положение, директорът на ОДП-Ст.Загора, в кръга на предоставените му правомощия, е постановил законосъобразен адм. акт, издаден в съответствие с материалните и процесуални норми.

Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваният акт не страда от пороци, водещи до неговата отмяна или нищожност, поради което жалбата, като неоснователна, следва да се отхвърли.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

                                         Р        Е        Ш        И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.К.П., български гражданин, живущ ***„Цар Симеон Велики” №28, вх.Г, ет.6, ап.102, против заповед № 2008006367/08.08.2008г. на директора на ОДП - Стара Загора, с която, на основание чл. 76, т. 3 от ЗБДС, му е наложена принудителна административна мярка – забрана за напускане на страната и отказ за издаване на паспорт за срок от 08.08.2008г. до отпадане на основанието и е допуснато предварителното и изпълнение, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14 дневен срок от съобщавнането му.

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: