Р Е Ш Е Н И Е  1

 

      гр.Стара Загора 22.01.2009 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд  в публичното  заседание           на         тринадесети януари

през      две хиляди и девета година в състав:

 

Председател: Б.Т.

 

                                                                      Членове:            

при секретаря    С.Х.

и в присъствието на  прокурора                                                           ,                                                        като разгледа докладваното от  Б.Т.   адм.дело   596   по описа  за 2008 год, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е с правно основание чл.41, ал.3 от Закона за административното производство /отм/ чл.145 и сл. от АПК във връзка с  § 62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/97г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ.

Образувано е по жалба от М.С.Т. *** Загора против заповед № 1051/22.06.2005г на Кмета на Община Стара Загора, с която е признато правото на Д.Я.М. да придобие собственост върху имот № 9, находящ се в местността "Малмедвен" землище с.Хрищени и възлага на техническата служба на Община Стара Загора да извърши оценка на имота.

Жалбоподателката моли заповедта да бъде да бъде отменена като незаконосъобразна като излага съображения за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Претендира за направените разноски.

         В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа жалбата.

Ответникът Кмет на Община Ст.Загора чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и счита оспорената заповед за законосъобразна.

Ответникът Д.Я.М. оспорва жалбата.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, намира за установено  следното:

На Д.Я.М. с удостоверение № 69 от 04.02.1985г., на основание Постановление № 11 на МС от 02.03.1982г., е предоставена за ползване нива в размер на 0.5 дка в местност “Малмедвен”, землището на с.Хрищени общ.Ст.Загора, която да използва за трайни насаждения. М. *** заявление от 24.06.1992г. за преобразуване правото му на ползване в право на собственост на основание § 4 от ЗСПЗЗ във вр. с § 5 /изм./ от ППЗСПЗЗ. В заявлението си не посочил кое от основанията по § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ е налице по отношение на ползвания от него имот. С протокол № 18 от 14.04.1998г. комисия, назначена със Заповед №70/15.01.1998г. видоизменена със Заповед №165/04.02.1998г., на осн. §62, ал.1 от ПЗР към ПМС №465/11.12.1997г. за изменение на ППЗСПЗЗ, е разгледала постъпилите заявления от ползвателите, които имат права по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ в местност “Малмедвен”, землището на с.Хрищени общ.Ст.Загора, разгледала редовно подадените заявления и счела, че за заявителите, изброени поименно с посочване номерата на заявленията и адресите им, „са налице условията по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и на §62, ал.1 от ПЗР към ПМС №465/11.12.1997г., които дават основание на ползвателите да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи”. В протокола не е отразено срещу всеки от имотите на ползувателите кои от предпоставките да придобият право на собственост са налице- тези по § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и въз основа на кой от актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. с § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е възникнало правото им на ползване. Сред ползвателите, изброени в протокола, под № 24, е Д.Я.М..

Междувременно със Заповед № 161 от 20.03.2006г. на Областен управител на Старозагорска област, е одобрен плана на новообразуваните имоти за земите по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в местност “Малмедвен”, землището на с.Хрищени общ.Ст.Загора. В този план е отреден имот, записан на Д.Я.М. с № 217.9, с площ 0.832 дка. Планът е изготвен въз основа на помощен кадастрален план на земите на бившите собственици. В регистъра на тези имоти, под кадастрален № 206005 с площ от 2.000 дка е отразен имот /нива/ на М.С.Т..  На нея е възстановен имот с площ 2.000дка в землището на с.Хрищени общ. Ст.Загора, местност “Медвен” с решение № 48069/ 15.07.1993г на Поземлена комисия - гр.Ст.Загора по преписка № 48055 от 03.01.1992г.

Признатият с горецитираното решение имот попада върху части от имоти № № 7, 8, 9, 10, 11, 12 и 32 от плана на новообразуваните имоти. Към настоящия момент имотът е изоставен, затревен  и в него няма трайни насаждения. Не се сочат доказателства за наличието им в предходен момент. Местностите “Малмедвен” и “Медвен” в землището на с.Хрищени са идентични  За установяването на тези обстоятелства съдът кредитира заключението на комбинираната съдебно-техническа и агрономическа експертиза като компетентно, задълбочено и безпристрастно изготвено.

С оспорената заповед № 1051 от 22.06.2005г. на Кмета на Община Ст.Загора, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА във вр. с § 62, ал.3 от ППЗСПЗЗ, § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол № 18/14.04.1998г. на комисията, назначена със заповед №70/15.01.1998г., е признато правото на Д.Я.М. да придобие собственост върху имот № 9, находящ се в местност “Малмедвен”, землището на с.Хрищени общ.Ст.Загора. Със заповедта е възложено на техническата служба на общината да извърши оценка на имота.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежен субект,    поради  което е процесуално  допустима.  Собствениците    на възстановени земеделски земи по чл.27 от ППЗСПЗЗ, какъвто се явява жалбоподателката,  попадащи в обхвата на  действие на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, притежават активна процесуална легитимация да оспорват всички заповеди по  § 62, ал.3 и ал.9 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и § 4к, ал.6 и ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като непосредствено засегнати от тях, в случаите, когато са благоприятстващи за ползвателите.

Разгледана по същество, жалбата се явява  основателна.

След като е сезиран с жалба, при служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания индивидуален административен акт, съдът проверява както за инвокираните от жалбоподателите пороци, така и за наличието на всички незаявени от тях основания за отмяна по чл.146 от АПК.

Оспорената заповед е постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и в съответствие с целта му, но при  пълно незачитане на законовата последователност на издаваните за всяка фаза административни актове в производството по трансформация на правото на ползване в право на собственост, определена с   § 62, ал.3 и ал.9 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и § 4к, ал.6 и ал.7 от ЗСПЗЗ. Тъй като е длъжен да се произнесе по заявлението на Д.М. от 1992г и няма законоустановен преклузивен срок за това, издавайки оспорената заповед, Кметът не е постановил нищожен административен акт.

Процесната заповед обаче е незаконосъобразна като постановена при нарушения на законоустановените изисквания за форма и съдържание. Действалият към момента на издаване на оспорената заповед Закон за административното производство/отм/ предвижда в чл.15, ал.2 изчерпателно изброени реквизити за съдържанието на административния акт. В нарушение на чл.15, ал.2, т.4 от ЗАП в заповедта не са изложени мотиви относно фактическите основания за издаването й - по § 4а или 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на което признава правото на  Д.М. да придобие собственост върху имот в местност “Малмедвен”, землището на с.Хрищени общ.Ст.Загора, както и непълно и неточно е посочено правното основание.

Такива не се съдържат и в протокола на комисията по § 62, ал.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ.  Той не отговаря на изискванията на §62, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ - в смисъл да даде становище относно спазването на изискванията на актовете на държавните органи, посочени в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. с § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, както и дали са налице другите условия съгласно § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, които дават основание на ползвателите да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи. Протоколът е без мотиви, отразяващи разискванията при преценката на кандидатите, дали отговарят на изискванията и съдържа само диспозитив на решение, в което са изброени гражданите, за които „са налице условията по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и на §62, ал.1 от ПЗР към ПМС № 465/11.12.1997г., които дават основание на ползвателите да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи в местност “Малмедвен”, землището на с.Хрищени общ.Стара Загора. Заповедта по § 62, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ може да се издаде само на база мотивираното и конкретно становище на комисията по § 62, ал.2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Като е заместил комисията и сам е извършил преценка за съществуването на условията по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, без дори да посочи мотиви по кое от двете основания  -  по  §   или   от  ПЗР на  ЗСПЗЗ,  е възникнало правото  на ползвателя, както го задължава ЗАП/отм/, Кметът на Община Стара Загора е постановил един незаконосъобразен административен акт /в този смисъл са Решение № 2377 от 8.03.2007 г. на ВАС по адм. д. № 1002/2007 г., IV отд, Решение № 11658 от 23.11.2007 г. на ВАС по адм. д. № 7628/2007 г., IV о., Решение № 287 от 10.01.2008 г. на ВАС по адм. д. № 9980/2007 г., IV отд, Решение № 4318 от 11.04.2008т по адм.д.№ 13004/2007г, ІV отд/.

Следва да се отбележи, че в оспорената заповед не е индивидуализиран имот с площ, граници и идентификационен номер, което също я прави незаконосъобразна. Едва в мотивите се споменава върху какъв имот е предоставено право на ползване на ответника М., но не и върху какъв му се признава право на собственост и действителната воля на административния орган трябва да се извлича чрез тълкуване.

В съдебното производство също не се събраха доказателства за наличието на някоя от предпоставките по §4а или 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.

По отношение хипотезата на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ между страните не се спори, че в процесния имот няма изградена постройка.

Ответниците не изпълниха задължението си по чл.170 ал.1 от АПК, въпреки дадените указания, като не представиха доказателства, че са изпълнени предпоставките на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, които дават основание на ползвателите да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи – имотът да представлява лозе, овощна градина или земеделската земя да е единствена на семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът. Не би могло да са приеме, че заявлението от 1992г съдържа и декларация, че имотът представлява единствена земеделска земя на ползвателя, тъй като той не е направил никакво отбелязване в него /словесно или графично/ по отношение на този факт. Освен това в бланковата част изрично е посочено, че такава декларация се прилага, т.е. не е част от заявлението.

По тези съображения оспорената заповед следва да бъде отменена изцяло.

При този изход на делото на ответният административен орган следва да заплати на жалбоподателката направените по делото разноски в размер на 600лв за адвокатско възнаграждение и експертиза.

Водим от тези мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА заповед № 1051 от 22.06.2005г. на Кмета на Община Ст.Загора, с която на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА във вр. с § 62, ал.3 от ППЗСПЗЗ, § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол № 18/14.04.1998г. на комисията, назначена със заповед №70/15.01.1998г., е признато правото на Д.Я.М. да придобие собственост върху имот № 9, находящ се в местност “Малмедвен”, землището на с.Хрищени общ.Ст.Загора, по оспорването от М.С.Т. ЕГН ********** ***.

ОСЪЖДА Община Стара Загора ДА ЗАПЛАТИ на М.С.Т. СУМАТА 600/шестстотин/лв, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

 

 

 

                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: