Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

  

     

18   04.02.2009г.      град Стара Загора

 

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, ІV състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и девета година, в състав:

 

                                           

                 СЪДИЯ: Г.Д.

       

при секретар  А.А.                                                                         

и с участието на прокурора                                                                                                        като разгледа докладваното от съдия Г.Д. административно дело № 601 по описа за 2008г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с § 62, ал.3 от ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ.

 

Образувано е по жалба на З.И.К. и П.И. *** Загора, против Заповед № 1128/ 23.06.2005г. на Кмета на община Стара Загора, с която е признато на К.К.Б. правото да придобие собственост върху имот пл.№ 157, находящ се в местността “Бахчалъка”, землището на с.Хрищени. В жалбата се излагат доводи, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, като издаден при съществено нарушение на административно-производствените правила и в противоречие на материалноправните разпоредби, на които се основава. Направено е искане за отмяна на обжалваната заповед.   

 

Ответникът по жалбата -  Кмет на община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена.

 

Ответникът по жалбата – К.К.Б., редовно призован за съдебно заседание, не се явява, не се представлява и не взема становище по основателността на оспорването.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законово установения срок, от активно легитимирани по см. на на §62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ лица, поради което е процесуално допустима. 

       

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Административното производство по издаването на оспорената заповед е  образувано въз основа на заявление вх. № 6602057/ 03.07.1992г., подадено от ответника по жалбата К.К.Б., с което е направено искане „на основание § 4 от ЗСПЗЗ и във връзка с § 5 от ППЗСПЗЗ” правото му на ползване да се превърне в право на собственост на предоставения имот с площ от 1 дка., находящ се в местността “Бахчалъка”, с.Хрищени. Видно от приетото като доказателство Удостоверение № 355/ 02.07.1992г.наа общински съвет гр.Стара Загора, в изпълнение на Постановление № 76 на Министерския съвет и решение № 1 от 19.01.1978г. на К.К.Б. е предоставено право на ползване върху земя с площ от 1, 00 дка, находяща се в местността “Бахчалъка”, землището на с.Хрищени, общ.Стара Загора. Подаденото от К.Б. заявление е разгледано от комисията по § 62, ал.1 от ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, назначена със заповед № 70/ 15.01.1998г. на Кмета на община Стара Загора, видоизменена със заповед № 165/ 04.02.1998г.  От представения по делото Протокол № 16/ 09.04.1998г., е видно, че комисията е разгледала постъпили заявления от ползватели, които имат права по §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и като е приела, че същите са редовно подадени, е счела, че по отношение на заявителите, изброени поименно с посочване номерата на заявленията и адресите им, „са налице условията по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и на §62 от ПЗР към ПМС №465/11.12.1997г., които дават основание на ползвателите да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи”. В протокола не е отразено срещу всеки от имотите на ползвателите, кои от предпоставките да придобият право на собственост са налице - тези по § 4а или по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и въз основа на кой от актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. с § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е възникнало правото им на ползване. Сред ползвателите изброени в протокола, под № 34 е и К.К.Б.. Въз основа на посоченото като установено комисията е приела решение да бъде предложено на Кмета на община Стара Загора да издаде заповед, с която да се признае правото да се придобие собственост от ползвателите.

С обжалваната заповед № 1128/ 23.06.2005г. на Кмета на Община Стара Загора, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА във вр. с § 62, ал.3 от ППЗСПЗЗ, § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол №16/ 09.04.1998г. на комисията, назначена със заповед № 70/ 15.01.1998г. на Кмета на община Стара Загора, видоизменена със заповед № 165/ 04.02.1998г., е признато на К.К.Б. правото да придобие собственост върху имот пл.№ 157, находящ се в местността “Бахчалъка”, землището на с.Хрищени. Със заповедта е възложено на техническата служба на общината да извърши оценка на имота.

По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, заключението по която съдът кредитира и възприема като компетентно, обективно и безпристрастно. При извършения оглед на място вещото лице е установило, че в процесния имот № 175 по плана на новообразуваните имоти за местността “Бахчалъка”, землище с.Хрищени, няма изградена сграда.  Съгласно експертното заключение и видно от приложеното към делото копие от плана на новообразуваните имоти за земите по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в местност “Бахчалъка”, землище с.Хрищени, одобрен със Заповед № 161/ 20.03.2006г. на Областния управител на Старозагорска област и регистъра на имотите, неразделна част от плана, на  К.К.Б. е отреден и записан имот № 157, с площ от 1000кв.м. От приложените към делото помощен кадастрален план на земите на бившите собственици и регистъра на имотите на  бившите собственици за земи, попадащи в разпоредбите на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е видно, че под кадастрален № 90 с площ от 1201кв.м., е отразен имот на Иван Георгиев Зафиров. На наследниците на последния – П.И.Р. и Злотко И.К. /жалбоподатели в настоящото съдебно производство/,  по подадено заявление вх. № 48067/ 03.01.1992г. с Решение № 48505/ 17.12.1996г., на основание чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, Поземлена комисия – Стара Загора е признала правото на възстановяване на собствеността върху земеделска земя /ниви/ от 1.200дка., находяща се в местността „Бахчалъка”, в землището на с.Хрищени. От приложената към експертизата комбинирана скица се установява, че имот № 157 по плана на новообразуваните имоти за местността “Бахчалъка”, землище с.Хрищени, попада в имоти № № 88 и 90 по помощния кадастрален план, бивша собственост съответно на Недялко Пенов Бараков и Иван Георгиев Зафиров, със съответни площни части – 195 кв.м. и 805 кв.м. Т.е. имот № 90 по помощния кадастрален план, записан на Иван Георгиев Зафиров включва западната част /с площ 805 кв.м./ на имот № 157 по плана на новообразуваните имоти.

 

При така установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че разгледана по същество жалбата е основателна.  

Оспореният административен акт е незаконосъобразен. Заповед № 1128/ 23.06.2005г. е издадена от компетентния по см. на § 62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/ 1997г. орган - Кмета на община Стара Загора, но е постановена при допуснати нарушения на законово установените изисквания за форма и съдържание на акта.

Обжалваният акт е издаден в нарушение на императивната норма на чл.59, ал.2, т.4, предл. първо от АПК, съгласно която административният акт следва да съдържа фактическите основания за неговото издаване. Това са конкретните факти, въз основа на които административният орган е счел, че са налице материалноправните предпоставки за упражняване на предоставената му от закона компетентност. В случая, в оспорената заповед не са изложени мотиви относно фактическите основания за нейното издаване и по-точно относно наличието на условията по §4а или по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Такива не се съдържат и в Протокол № 16/ 09.04.1998г. на комисията по § 62, ал.1 от ПЗР на ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, досежно процесния имот, посочен като основание за издаване на заповедта. Самият протокол не отговаря на изискванията на §62, ал. 2 от посоченият нормативен акт – същият съдържа само диспозитив на решение, в което са изброени гражданите, за които „са налице условията по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и на §62, ал.1 от ПЗР към ПМС №465/11.12.1997г.”, без да са изложени мотиви въз основа на кои факти и обстоятелства е направен извода, че по отношение на ползвателите са налице нормативно установените предпоставки да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи в местност “Бахчалъка”, землището на с.Хрищени – т.е липсва становище относно спазването на изискванията на актовете на държавните органи, посочени в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. с § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, както и дали са налице другите условия по §4а или §4б. Това  води до извод, че при издаване на обжалвания административен акт не са спазени изискванията на § 61 и §62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. В обжалваната заповед № 1128/ 23.06.2005г. са изложени мотиви единствено за наличието на един от елементите от правопораждащия фактически състав за признаване правото на трансформиране правото на ползване в право на собственост, а именно – предоставено право на ползване съгласно акт по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Липсват обаче мотиви досежно наличието на останалите релевантни юридически факти обосноваващи спазването на материалните законови изисквания за издаването на административния акт.

На следващо място заповедта е издадена при непълно и неточно посочване на  правното основание, което е нарушение на чл.59, ал.2, т.4, предл. второ от АПК. Визираната като основание за постановяване на оспорения административен акт разпоредба на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ е неотносима в случая /с оглед съдържанието на разпоредените правни последици/, доколкото посочената правна норма регламентира прекратяването на правото на ползване върху земеделските земи, предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. Позоваването на разпоредбата на §62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ не е достатъчно – същата обосновава по най - общ начин правото на органа да упражни предоставените му правомощия в рамките на неговата компетентност. Като правно основание за издаването на заповедта е необходимо да се посочи и конкретната хипотеза по §4а  или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, регламентираща съответните материалноправни предпоставки за издаване на заповед за признаване правото на ползувателя да придобие собствеността върху имота. Тази неточност в изписването на правното основание за издаването на оспорения административен акт не би довела до неговата незаконосъобразност, но само ако същото може да се изведе от фактическите основания за издаването на заповедта. В случая, от изложените материалноправни основания за издаване на обжалвания акт: „на К.К.Б. е предоставено право на ползване с удостоверение 355 от 02.07.1992г. на имот пл.№ 157 находящ се в местността “Бахчалъка” по решение на ИК на ОбНС гр.Стара Загора”, не може да се направи извод дали признаването на правото да се придобие собствеността е извършено при условията на §4а или на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Непосочването на фактическите и правните основания за постановяването на заповедта поставя съда в невъзможност да осъществи контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, тъй като този контрол обхваща преценката дали са налице установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта или в протокола, въз основа на който е издаден/ и доколко същите се субсумират в посоченото като правно основание за издаване на заповедта.     

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че е налице и нарушение на чл. 59, ал.2, т.5 от АПК. Оспорената заповед в диспозитива си /разпоредителната част/ е непълна – липсва конкретизация на имота, по отношение е признато правото на К.К.Б. да придобие собственост – същият е индивидуализиран само с местността и землището, в което се намира, без да е посочена квадратура на имота и идентификационен номер.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваната заповед, като издадена в нарушение на чл.59, ал.2, т.4 и т.5 от АПК, се явява незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. Доколкото с оглед на установената липса на елементи от формата на оспорения административен акт е невъзможно произнасянето по неговата материална законосъобразност и респективно по съществото на спора, образуваната преписка по направеното от К.К.Б. искане следва да бъде върната на Кмета на община Стара Загора. Компетентният административен орган, при спазване на административно-производствените правила, регламентирани в АПК и §62 ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, и след обсъждане на всички релевантни факти и обстоятелства от значение за наличието /респ.липсата/ на основания по §4а или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и при съблюдаване на изискванията за форма и съдържание на административните актове по чл.59 от АПК, следва да издаде мотивирана заповед по §62, ал.3 ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ.  

С оглед изхода на делото следва да бъде уважено искането на жалбоподателките за присъждане на направените по делото разноски като на основание чл. 143, ал.1 от АПК община Стара Загора  бъде осъдена да заплати сумата от 305/триста и пет/ лева, от които 155 /сто петдесет и пет/ лева внесено възнаграждение за вещо лице и  150 /сто и петдесет/ лева адвокатско възнаграждение за един адвокат, договорено и заплатено съгласно договор за правна защита и съдействие № 041528/ 28.10.2008г.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ във връзка с чл.173, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОТМЕНЯ  по жалба на З.И.К. и П.И.Р., Заповед № 1128/ 23.06.2005г. на Кмета на община Стара Загора, с която на основание чл.44, ал.2 ЗМСМА във вр. с § 62, ал.3 от ППЗСПЗЗ, § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и Протокол № 16 от 09.04.1998г. на комисията, назначена със заповед № 70/ 15.01.1998г., е признато правото на К.К.Б. да придобие собственост върху имот пл.№ 157, находящ се в местността “Бахчалъка”, землището на с.Хрищени, като незаконосъобразна. 

ВРЪЩА преписката на Кмета на община – Стара Загора за разглеждане и произнасяне по подаденото от К.К.Б. Заявление вх.№ 6602057/ 03.07.1992г., съобразно дадените от съда указания.

ОСЪЖДА ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА  да заплати на З.И.К. и П.И.Р. сумата от 305/триста и пет/ лева, представляваща направените от жалбоподателките по делото разноски

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                        

 

 

СЪДИЯ: