Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Номер 29 ….…………...….…….. 18.12.2008 Година ………..……... Град Стара Загора

 

 

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Старозагорският административен съд ……….……………………..……... първи състав На деветнадесети ноември …………………....………....…… Година две хиляди и осма

В публичното съдебно заседание в следния състав:

 

                                                                             Председател: П.П.                                                                                     

 

Секретар Д.Д. ……………………….........................................……………....

Прокурор Д.Д.……………….…………......…..................................  разгледа  докладваното от съдията ………..……...……………   П.П.

Административно дело № 605 по описа за 2008 година.

 

Производството е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.233 от Закона за Министерството на вътрешните работи  /ЗМВР/, образувано по жалбата на И.А.К. против заповед N462/26.08.2008г. на началник РПУ Стара Загора, с която му е наложено дисциплинарно наказание.  

 

Незаконосъобразността на оспорената заповед се основава на допуснати нарушения на административнопроизводствени правила, както и неправилно приложение на материалния закон.

 

Ответникът по жалбата, началник РПУ Стара Загора не се явява по делото и не взема становище по жалбата.

 

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора взема становище, че жалбата е основателна и оспорената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, намира за установено  следното:

 

                С обжалваната заповед №462/26.08.2008г. началник РПУ Стара Загора е наложил дисциплинарно наказание “порицание” за срок от 6 месеца на мл.автоконтрольор И.А.К. от група “ПК” в сектор “ООРП” на РПУ Стара Загора. От фактическа страна заповедта е основана на това, че на 27.05.2008г. е възникнало ПТП в гр.Стара Загора. Същото е посетено от жалбоподателя, въпреки насочването към него на друг екип, като последния разпоредил преместване на автомобилите преди съставянето на план-схема на произшествието, несвоевременно е издал талон за кръвна проба на единия от водачите, за когото е установил, че управлява МПС след употреба на алкохол, съставя два АУАН, съдържанието на които не съответства на действително установеното относно ПТП. Прието е, че така извършените действия съставляват нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на раздел V “Действия на полицейския служител при ПТП” – чл.1461, чл.1547, чл.150 от Инструкцията за ППД в МВР/2006г./, както и на чл.67 от Етичния кодекс за служителите на МВР, осъществяващи съставите на дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.224, ал.2, т.2 и 4 от ЗМВР, за което се предвижда дисциплинарно наказание “Порицание” по смисъла на чл.227, ал.1, т.11 и т.12 от ППЗМВР. Наложено е дисциплинарно наказание на основание чл.226, ал.1, т.3 и чл.228, т.3 от ЗМВР и чл.227, ал.1, т.11 и 12 от ППЗМВР.

 

По делото е представена преписката образувана по обжалваната заповед, съдържаща надлежно заверени копия от: протокол рег.№22499/26.08.2008г. за изслушване на служител, извършил нарушение на служебната дисциплина; АУАНН №6689/27.05.2008г.; протокол за ПТП №1054604/27.05.2008г.; протокол за химическа експертиза; протокол за медицинско изследване; АУАН №6646/27.05.2008г.; талон за медицинско изследване №0239170; пояснения от Младен Русев; сведение от Галин Гочев; обяснение от И.К.; справка за извършена проверка рег.№26075/30.07.2008г. изготвена от началник отдел “ООРП” при ОД”Полиция” Стара Загора; докладна записка; пояснение и протокол за разписан текст от извършен звукозапис.

 

Жалбата е подадена от легитимирано лице, адресат на оспорения акт, в законоустановения срок и се явява допустима.

 

При установеното по делото, съдът намира че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл.228, ал.1, т.3 от ЗМВР - наказващият орган е на длъжност Началник РПУ Стара Загора и същия е компетентен да налага наказанията по чл.226, ал.1, т.1-3 от ЗМВР. Изпълнено е изискването на чл.229, ал.1 от ЗМВР, като дисциплинарно наказващия орган е изслушал държавния служител, което е обективирано в изискуемия се от закона протокол преди налагане на дисциплинарното наказание. Заповедта отговаря и на изискванията  на чл.246, ал.1 от ППЗМВР, тъй като са изложени надлежни фактически основания посочващи извършителя, мястото, времето и обстоятелствата при които е извършено нарушението, конкретизирани са разпоредбите, които са нарушени, начина на установяване на нарушенията. Неоснователно се твърди от жалбоподателя несъответствие с тези изисквания, изразяващи се в липса на мотиви относно това, кое е обективирало именно наложеното наказание, а не друго, както и относно изложението на обстоятелствата и приложимия към тях закон. В заповедта е налице подробно изложение на фактическите обстоятелства относно извършените от него действия при посещението на ПТП на 27.05.2008г. Същите се подкрепят от обсъдените и приложени както в преписката така и по делото доказателства. От тях безпротиворечиво се установява соченото в заповедта, че местопроизшествието е посетено по изявено “желание” от негова страна, след като за това посещение вече е определен друг патрул. Извършените действия след посещението се установяват с представените актове за установяване на административно нарушение, протокол за ПТП, талон и протокол за извършено медицинско изследване за употреба на алкохол. От тях е видно, че действително, както е описано и в заповедта, протокола за ПТП не съответства на заверената от жалбоподателя ситуация, при положение, че към момента на посещението МПС не са били преместени, съответно АУАН също съдържат различна фактическа обстановка за едно и също ПТП. Кръвната проба е взета в срока посочен в заповедта, което е видно от установения момент на ПТП, посещаването му от жалбоподателя и изготвения протокол. Следва да се има предвид, че установената фактическа обстановка подробно е изложена при изслушването му от наказващия орган, като не са представени възражения, и доказателства опровергаващи така установеното. При установената фактическа обстановка обосновано е прието неизпълнение на задълженията по чл.150 от Инструкцията за ППД в МВР, където подробно и точно са описани задължителните действия на патрула, при ПТП с настъпили само материални щети, които не са извършени от жалбоподателя. Съответно наложеното наказание е основано на чл.224, ал.2, т.2 ЗМВР – неизпълнение на служебните задължения. Обстоятелството, че в заповедта са посочени и разпоредби от Инструкцията, каквито не се спори, че не съществуват, не водят до нейната незаконосъобразност, при цитираното и установено неизпълнение на разпоредбата на чл.150 от нея.

 

Заповедта се основава и на допуснато дисциплинарно нарушение по чл.224, ал.2, т.4 ЗМВР – неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и конкретно разпоредбата на чл.67 от него. Тя гласи, че при отношенията си с правонарушителите държавният служител запазва неутрално поведение, като действа по начин, който не подлага под съмнение неговата безпристрастност. Соченото в жалбата, че именно такова е било поведението и действията във връзка с ПТП, което е посетено не може да бъде споделено. Извършените действия по изготвяне на протокола за ПТП, изготвяне на актовете за установяване на административно нарушение с различна фактическа обстановка в тях, както и по вземането на кръвна проба от водача,за когото своевременно е установено управление на МПС след употреба на алкохол, обуславят извода за нееднакво третиране на двамата водачи, което видно от преписката е създало и ясно такова впечатление в единия от тях. При тези данни не може да се приеме, че не са били налице условия за основаване на обжалваната заповед на хипотезата на чл.224, ал.2, т.4 ЗМВР.

 

 Не може да бъде споделено и твърдяното за неяснота относно това, защо е възприето налагане на дисциплинарно наказание “порицание”, а не друго такова. Изрично в заповедта е посочено, че за установените дисциплинарни нарушения по чл.224, ал.2, т.2 и 4 ЗМВР се предвижда наказание “порицание” по смисъла на чл.227, ал.1, т.11 и 12 от ППЗВР. Съгласно чл.227, ал.1, т.11 ППЗМВР дисциплинарно наказание “порицание” се налага за неизпълнение на служебни задължения, а съгласно т.12 за нарушаване на етичните правила, каквито нарушения са приети за извършени от наказващия орган.

 

Неоснователен е и довода за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в ненадлежно проведено производство по налагане на дисциплинарното наказание. Изискванията на чл.229 ЗМВР са изпълнени. Обстоятелството, че проверката относно извършените нарушения и доказателствата установяващи ги са събрани от началник отдел “ООРП” при ОД “Полиция” Стара Загора не рефлектира върху законосъобразността на оспорената пред съда заповед. При налична извършена проверка органа, компетентен да наложи дисциплинарното наказание не е длъжен да извърши допълнителна /повторна/ такава, след като е приел, че нарушението е установено – чл.237, ал.1 ППЗМВР. А и съгласно разпоредбата на чл.238, ППЗМВР органът, който прецени, че не е компетентен да наложи дисциплинарно наказание следва да уведоми компетентния такъв, като му изпрати събраните материали, което и е сторено в случая. В този смисъл неоснователно се твърди, че наказанието не е наложено в законоустановения срок. Съгласно разпоредбата на чл.233, ал.1 ППЗМВР дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а съгласно ал.2, това е момента, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при него.  В случая преписката съдържаща материалите относно наличието на извършено дисциплинарно нарушение е постъпила на 20.08.2008г. при наказващия орган и същия в срок, на 26.08.2008г. е наложил дисциплинарното наказание.

 

С оглед изложеното, съдът намира че са допуснати  посочените  в оспорената заповед  дисциплинарни нарушения, при което правилно е наложено и дисциплинарното наказание, при спазване на всички изисквания на чл. 229 ЗМВР. Преценено е от наказващия орган, че нарушението, макар и за конкретен случай е съществено и обуславя налагането на дисциплинарно наказание.

 

Предвид гореизложеното съдът намира, че оспорената заповед, като издадена от компетентен орган в съответната форма, при спазване процесуалноправните и материалноправни разпоредби по издаването й и при съобразяване със съдържанието и целта на закона е законосъобразна, жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, пр. последно АПК съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на заповед №462/26.08.2008г. на началник РПУ гр.Стара Загора, с която е наложено дисциплинарно наказание “порицание” за срок от шест месеца на жалбоподателя И.А.К., ЕГН **********,***.

 

Решението  подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.

 

 

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: