Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                      

 

39    19.11.2008г.      град Стара Загора

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, VІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и осма година, в състав:

 

                                           

СЪДИЯ: Р.Т.

       

при секретар   П.М.                                                                                и с участието

            на прокурора                                                                                                       като разгледа

            докладваното от съдия Р. Т. административно дело № 612 по описа за 2008г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

                        Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за българските документи за самоличност /ЗБДС/.

           

            Образувано е по жалба на М.В.К. ***„Три чучура – юг”, бл.58, ап.96, против Заповед рег. N 31166/ 05.09.2008г. на Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която е отказано налагането на принудителна административна мярка по чл. 76, т.9 от ЗБДС спрямо малолетното лице В.М.К., ЕГН ********** – „отнемане на издадения паспорт и забрана за напускане на Република България”. В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като по същество изложените съображения са за постановяването му в противоречие на материалноправните разпоредби, на които се основава. В съдебно заседание жалбоподателят чрез пълномощника си по делото поддържа, че заповедта не съответства и на целта на закона, както и на интересите на детето, доколкото се създават предпоставки за възпрепятстване възможността за осъществяване на лични контакти на бащата с детето. Направено е искане за отмяна на обжалвания акт.     

 

            Ответникът по жалбата -  Директорът на ОД на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Обосновава, че оспореният административен акт, като издаден от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона, е правилен и законосъобразен, за което излага подробни съображения в съдебно заседание .

 

            Ответникът по жалбата – М.Г.К., като законен представител на малолетното дете В.М.К., в представения писмен отговор по чл.163, ал.2 от АПК и в съдебно заседание чрез пълномощника  си по делото оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че преценката на административния орган досежно липсата на основания за прилагане на принудителната административна мярка е правилна и съответства на целта на закона и на интересите на детето. Моли жалбата да бъде отхвърлена, а заповедта на Директора на ОД на МВР – Стара Загора, като правилна и законосъобразна, да бъде оставена в сила.

 

            Заинтересованата страна – “Дирекция социално подпомагане” – гр. Стара Загора не се представлява в съдебно заседание, като по делото са представени изготвените от дирекцията становища по случая.

 

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

 

            Жалбата е подадена в законово установения срок, от легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

      

             Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

            С нотариално заверена молба-декларация вх. № 34313/ 05.08.2008г., подадена до ОД на МВР – гр. Стара Загора, жалбоподателят М.К. е декларирал оттеглянето и прекратяването на даденото от него родителско съгласие ката баща на малолетната му дъщеря В.К. последната да напуска границите на РБългария и да пътува многократно и неограничено до навършване на пълнолетие, придружавана от майка си М.К.. Въз основа на молбата е образувано административно производство по чл.76, т.9 от ЗБДС. В изпълнение на задължението си по чл.26 от АПК с писмо изх. № 29258/ 25.08.2008г. административният орган е уведомил за образуваното производство М.К. – майка и законен представител на малолетната В. ***К. е депозирала писмено възражение срещу направеното искане за налагане на принудителната административна мярка. Изискано и е представено становище от Дирекция „Социално подпомагане”, отдел „Закрила на детето” – гр. Стара Загора. С оспорената Заповед рег. N 31166/ 05.09.2008г. Директорът на Областна дирекция на МВР – гр. Стара Загора е  отказал налагането на принудителна административна мярка по чл. 76, т.9 от ЗБДС спрямо малолетното лице В.М.К. – „отнемане на издадения паспорт и забрана за напускане на Република България”. От фактическа страна обжалваният административен акт е обоснован с обстоятелството, че налагането на принудителната административна мярка би довело до разделяне на детето от майката, на която е възложено упражняването на родителските права и би създало неудобство при възпитанието на детето, което не е в негов интерес, нито в съответствие с целта на закона.

            Съгласно Удостоверение № 1703/ 2004г. на Старозагорския районен съд, с влязло в сила съдебно решение № 9/ 14.02.2005г. постановено по гр. дело № 1704/ 2004г., е прекратен сключеният граждански брак между М.К. и М.К., като упражняването на родителските права но роденото от брака дете – В.К., е предоставено на майката.

По делото са представени и приети като доказателства легализирани преводи ведно със заверени копия на документи на немски език от които е видно, че М.К. - майка на детето, има адресна регистрация във Васенберг, Германия; фактически съжителства с Адем Аргун за когото е удостоверено, че чрез упражняваната от него стопанска дейност като съдружник в строително предприятие е в състояние да покрива разноските за издръжка на живот; че детето, като подлежащо на задължително обучение съгласно Закона за училищата за провинция Северен Рейн – Вестфалия е предвидено да постъпи в училище във Васенберг през м. август, 2009г. и е изпратено писмо за неговото записване. Представен е и договор за полагане на грижи от който се установява, че В.К. е записана в градско дневно детско заведение в Германия, както и удостоверение за проведено лечение и планирани допълнителни стационарни изследвания в клиника в Германия.

 

При така установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна - издадена е от компетентния административен орган съобразно делегираните му правомощия за прилагане на принудителни административни мерки по чл.76, т.9 от ЗБДС; в писмена форма, съдържа всички изискуеми съгласно АПК реквизити и е постановена при спазване на регламентираните административно-производствени правила.

 

Правилно административният орган е квалифицирал производството като  такова по чл.76, т.9 от ЗБДС. Липсват каквито и да е било данни от български или чужд компетентен орган, че по време на пребиваването си в чужбина малолетното дете е било въвлечено или използвано за дейности по чл. 11 от Закона за закрила на детето, което да обуслови провеждане на процедура по чл.76а от ЗБДС.

Упражняването на правомощието по чл.76, т.9 от ЗБДС е в условията на оперативна самостоятелност – т.е при предоставена на административния орган възможност за всеки конкретен случай да прецени дали при наличие на нормативно установените фактически предпоставки да наложи или не мярката. Тази преценка е по целесъобразност с оглед диспозитивния характер на посочената по-горе правна норма. По аргумент от разпоредбата на чл. 169 от АПК съдебният контрол върху актове от категорията на оспорения се ограничава само до външните граници и рамки на оперативната самостоятелност, очертани от петте изисквания за законосъобразност на административните актове по чл. 146 от АПК и обхваща проверката дали са издадени при упражняване на правомощия в рамките на законово предоставена дискреционна власт и спазването на изискванията по чл.4, ал.2 и чл.6 от АПК.

Съгласно чл.10, т.2 от Конвенцията за правата на детето /КПД/, приета от ОС на ООН на 20.11.1989г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991г. /ДВ бр.32 от 23.04.1991г., в сила от 03.07.1991г./, съставляваща част от законодателството на РБългария, правото на децата да напускат която и да е страна подлежи само на тези ограничения, които са предписани от закона и са необходими за защита на националната сигурност, обществения ред, общественото здраве или морал или правата или свободите на други лица и които са съвместими с другите права, признати в тази Конвенция. Ето защо за налагане на принудителната административна мярка по чл.76, т.9 от ЗБДС не е достатъчно да липсва писмено съгласие на единия от родителите непълнолетното дете да напуска страната. За разлика от хипотезите по чл.75 от ЗБДС, при които административният орган действа в условията на обвързана компетентност, липсата на съгласие по см. на чл.76, т.9 от ЗБДС не е абсолютно основание, което да задължава  органа да приложи забраната. Във всеки конкретен случай решаващият орган следва да прецени, на първо място дали е налице необходимост от налагането на ПАМ, обусловена от съществуването на обстоятелство, което застрашава националната сигурност, обществения ред, здравето или правата и свободите на други граждани. Това са изчерпателно изброените в чл. 35, ал.1 от КРБългария и чл.33, ал.3 от ЗБДС цели, с оглед на които може да бъде ограничено основното право на гражданина да напуска и да се завръща в страната. На следващо място административният орган следва да извърши и преценка за съвместимост на ограничението с другите права на детето, доколкото такова изискване е въведено с посочената норма от КПД – т.е прилагането на мярката следва да бъде съобразено с интересите на детето.

В конкретния случай по делото нито се изтъкват, нито е установено и доказано наличието на обстоятелства, обосноваващи необходимост за постановяване на административната забрана по чл.76, т.9 от ЗБДС по отношение на малолетното дете В.К., за постигане на целите, регламентирани  в чл. 35, ал.1 от КРБългария и чл.33, ал.3 от ЗБДС.  От друга страна налагането на исканата от жалбоподателя принудителна административна мярка би имала за последица отделянето на детето от родителя, на когото са предоставени за упражняване родителските права /доколкото М.К. живее в Германия/. Ограничението би създало и пречки за осигуряването на закрила и грижи от предпочетения от съда родител, които са необходими за благосъстоянието на детето тъй като майката ще бъде лишена от възможността да полага непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на малолетното дете В. К.. Следователно в случая не само че не е налице необходимост от налагането на ПАМ, но последната не би била и в интерес на детето. А съгласно чл.3, т.1 от КПД „висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или  частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи”.

Неоснователни се явяват доводите на жалбоподателя че при извеждане на детето извън страната ще бъдат ограничени контактите на детето с бащата. Постановяването на развода и предоставянето на родителските права на единия от родителите, поради различното тяхно местоживеене, по необходимост има за последица ограничаване на отношенията и преките контакти на детето с този от тях, при когото детето не живее. Въз основа на съдебното решение малолетното дете следва родителя, на когото съдът е възложил да упражнява родителските права и задължения. Управлението на отношенията между детето и неговите родители след развода в хипотезата в която местоживеенето на единия от тях не е в страната, не е от компетентността на органа по чл. 76 ЗБДС, нито е в правомощията на административния съд, осъществяващ контрол за законосъобразност по отношение на акта по чл.76 от ЗБДС. Споровете относно упражняването на родителските права в т.ч. за правото на лични контакти се разглеждат от районния съд съобразно нормите на Семейния кодекс. С влязлото в сила решение на развод и постановеното в полза на майката упражняване на родителските права по отношение на малолетното дете е определено по смисъла на чл. 9, т. 1 от КПД местоживеене на детето отделно от бащата. Ето защо доводите относно евентуална невъзможност за изпълнение на съдебното решение относно личните контакти, доколкото последните не попадат сред основанията по чл. 35, ал. 1 от КРБългария и чл. 33, ал. 3 от ЗБДС за ограничаване на правото на детето на свободно придвижване, са неотносими към правилността и законосъобразността на преценката на органа досежно наличието на необходимост от постановяване на административна забрана за напускане на страната.  С цел защита на висшите интереси на детето, които имат приоритет пред желанията или интересите на родителите, при решаване на въпроса дали да отнеме паспорта на детето административният орган не би могъл да преценява последиците от напускането /респ. от забраната за напускане/ на страната за който и да е от двамата родители. Те могат да бъдат обсъждани от компетентния съд при евентуалното преразглеждане на въпроса за упражняването на родителските права. А и осъществяването на правото на свободно предвижване само по себе си не изключва осъществяването на личните отношения на детето с бащата.

Ето защо съдът намира, че в рамките на предоставената от закона дискреционна власт и възможност да прецени дали да наложи или откаже налагането на принудителната административна мярка, решаващият орган е изяснил и съобразил всички релевантни факти и обстоятелства. Като е взел предвид, че родителите на малолетната В.К. са разведени, а упражняването на родителските права е възложено на майката, която живее в Германия, правилно е приел, че налагането на административна забрана  детето да пътува извън страната би имало за последица от една страна възпрепятстване изпълнението на съдебното решение относно упражняването на родителските права, а от друга - отделянето на В. К. от нейната майка, която полага непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието й. Обосновано, при съблюдаване на изискванията за законност и съразмерност е направил извод, че не е налице необходимост от налагането на принудителна административна мярка по чл. 76, т.9 от ЗБДС и че постановяването на такова ограничение не съответства на целта на закона и не е в интерес на детето, който интерес е от първостепенно значение съгласно чл.3, т.1 от КПД.

Съдът намира че в настоящото съдебно-административно производство по оспорване законосъобразността на Заповед рег. N 31166/ 05.09.2008г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора, не следва да обсъжда доводите и представените в тази връзка доказателства относно поведението на родителите и дали и доколко това поведение представлява опасност за личността, здравето и възпитанието на детето; съответно въпросите за местоживеенето на малолетното дете В. К. и кой от двамата родители следва да полага грижи за нея. Това са обстоятелства, които са относими към упражняването на родителските права /в т.ч. ограничаване; лишаване или изменение на мерките във връзка с тяхното упражняване/. Тези въпроси не са подведомствени на административните съдилища, а и по делото има данни че са предмет на разглеждане по образувани в РС – Стара Загора дела. 

Предвид гореизложеното съдът приема, че обжалваната заповед е  законосъобразна - издадена е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие с материалноправните разпоредби на които се основава; при спазване на административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото искането на ответника по жалбата – М.К., за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал.3 от АПК жалбоподателят бъде осъден да заплати сумата от 240 /двеста и четиридесет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за един адвокат, договорено и заплатено съгласно договор за правна защита и съдействие № 037951/ 20.10.2008г.  

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на М.В.К. ***„Три чучура – юг”, бл.58, ап.96, против Заповед рег. N 31166/ 05.09.2008г. на Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която, е отказано налагането на принудителна административна мярка по чл. 76, т.9 от ЗБДС спрямо малолетното лице В.М.К., ЕГН ********** – „отнемане на издадения паспорт и забрана за напускане на Република България”, като неоснователна.

 

         ОСЪЖДА М.В.К. ***„Три чучура – юг”, бл.58, ап.96, с ЕГН: **********, да заплати на М.Г.К. ***„Три чучура – юг”, бл.58, вх. “В” ап.95, с ЕГН: ********** сумата от 240 /двеста и четиридесет/ лева,  представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                     СЪДИЯ: /п/ Р. Т.