Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е     44

 

 гр.Стара Загора

 19.01.2009 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд, втори състав в публичното  заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и осма година в състав:

                   

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р.Р.

 

при секретаря    З.Д.,

като разгледа докладваното от  Р. Р.   адм.дело   615   по описа  за 2008 год, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е с правно основание чл.145 и сл. от АПК във връзка с  § 62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/97г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ.

Образувано е по жалба от Р.С.Д. *** Загора, като наследник на Сивчо Тодоров Георгиев, против Заповед №1026/22.06.05г. на Кмета на Община Ст.Загора, с която е признато на Д.Н.Д. ***.Загора, правото да придобие собственост върху имот №49, находящ се в местността "Дюлите” в землището на с.Хрищени и възлага на техническата служба на Община Стара Загора да извърши оценка на имота.

Моли, заповедта да бъде отменена, като неправилна, защото не била оформена и издадена по установения от закона ред. Не сочи конкретни правни основания за незаконосъобразността и, освен, че е собственик на този имот..

В с.з. жалбоподателката не се явява.

Ответникът - Кмет на Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение, тъй като били спазени процедурите по издаването на заповедта и материалния закон.

Заинтересованата страна Д.Н.Д. се явява лично и взема становище, че не желае да придобие собственост върху процесния имот, че не го обработва и че няма намерение да го заплаща на собственика му. Иска отмяна на заповедта.

След преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установено  от фактическа страна, следното:

На Д.Н.Д. ***.Загора е издадено удостоверение №763 от 23.12.1987г., в което е вписано, че на основание Постановление № 11 от 02.03.1982г. на Министерски съвет и по решение №130 от 26.11.1987г. му е предоставена за ползване, земя за “трайни насаждения” в размер на 500/петстотин/ кв.метра в местност “Дюлите”, землището на с.Хрищени, окръг Ст.Загора. Той подал заявление вх.№94.03-15792/ 18.12.1997г. за преобразуване правото си на ползване в право на собственост на основание § 4 от ЗСПЗЗ във вр. с § 5 /изм./ от ППЗСПЗЗ. В заявлението си не посочил кое от основанията по § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ е налице, по отношение на ползвания от него имот. Уточнил само, че имота е в местността „Дюлите” землището на с.Хрищени и в него съществува „лозе” и “овощна градина”.

С протокол № 21 от 20.04.1998г., комисия, назначена със Заповед №70/15.01.1998г. видоизменена със Заповед № 165/04.02.1998г., на осн. §62, ал.1 от ПЗР към ПМС №465/11.12.1997г. за изменение на ППЗСПЗЗ, е разгледала постъпилите редовно подадени заявления от ползвателите, които имат права по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ в местност “Канала”/не е посочено в кое землище/, и счела, че за заявителите, изброени поименно с посочване номерата на заявленията и адресите им, са налице условията по §4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и на §62, ал.1 от ПЗР към ПМС №456/11.12.1997г., които дават основание на ползвателите да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи. В протокола не е отразено, срещу всеки от имотите на ползвателите, кои от предпоставките да придобият право на собственост са налице - тези по § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и въз основа на кой от актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ във връзка с § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е възникнало правото им на ползване. Сред ползвателите изброени в протокола под № 62 е посочен и Д.Н.Д..

С план на новообразуваните имоти е отреден новообразуван имот №49 с площ от 568 кв.м. в местност „Айвалъка”/сега “Дюлите”/ на Д.Н.Д.. Планът е изготвен въз основа на помощен кадастрален план на земите на бившите собственици. В този план под кадастрален № 203002 с площ от 3300 кв.м. е отразен имот на Сивчо Тодоров Георгиев. Той е оставил като наследник по закон  жалбоподателката по делото Р.С.Д.. На същата, в това и качество, е възстановен, с решение на Общинска поземлена комисия гр.Ст.Загора, имот с площ общо от  3300 кв.м в землището на с.Хрищени, община Ст.Загора, местност “Дюлите”/на турски език “Айвалъка”/ . Върху този имот попада и процесния имот 49 в местността “Дюлите” в землището на с.Хрищени, община Ст.Загора. Ползвателя на имота Д.Н.Д. не е заплатил на собственика на същия неговата равностойност, не желае да придобие собственост върху имота, нито да го заплати и за в бъдеще, след изготвяне на оценката му.

В продължение на повече от седем години Кметът на общината не издал заповед по реда на  § 62, ал.3 от ППЗСПЗЗ, с която да признае или откаже на Д.Н.Д. да придобие право на собственост върху предоставената му  за ползване земя.

С обжалваната заповед №1026/22.06.05г. на Кмета на Община Ст.Загора, на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА във вр. с § 62, ал.3 от ППЗСПЗЗ, § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол № 21/20.04.1998г. на комисията, назначена със заповед № 70/15.01.1998г. е признал на Д.Н.Д. ***.Загора правото да придобие собственост върху имот №49, находящ се в местността “Дюлите” в землището на с.Хрищени без в нея да е уточнена площта на имота и да е индивидуализиран с неговите граници. В мотивите е посочено само, че на основание ПМС №11 от 02.03.1982г. на Министерски съвет и по решение №130 от 26.11.1987г., на Д.Н.Д. е предоставено право на ползване на имот №49, находящ се в местността“Дюлите”. Със заповедта е възложено на техническата служба на общината да извърши оценка на имота.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена и доказана, след съвкупната преценка и анализ на всички събрани по делото, допустими, годни и относими доказателствени средства, които като еднозначни, безпротиворечиви и неоспорени, изцяло кредитира.

След като е сезиран с жалба, при служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания индивидуален административен акт, съдът проверява както за инвокираните от жалбоподателите пороци, така и за наличието на всички незаявени от тях основания за отмяна по чл.146 от АПК.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14 дневен срок от надлежен субект, поради което е процесуално допустима. Собствениците на възстановени земеделски земи по чл. 27 от ППЗСПЗЗ, каквато се явява жалбоподателката,  попадащи в обхвата на  действие на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, притежават активна процесуална легитимация да атакуват всички заповеди по  § 62, ал.3 и ал.9 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и § 4к, ал.6 и ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като непосредствено засегнати от тях, в случаите, когато са благоприятстващи за ползвателите.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Процесната заповед е постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и в съответствие с целта му, но при постановяването и е допуснато незачитане на законовата последователност на издаваните за всяка фаза административни актове в производството по трансформация на правото на ползване в право на собственост, определена с   § 62, ал.3 и ал.9 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и § 4к, ал.6 и ал.7 от ЗСПЗЗ. Планът на новообразуваните имоти се изработва за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С този план на всеки правоимащ по § 4а и 4б се определя имот в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Правоимащо е лицето, чието право на ползване се е превърнало в право на собственост чрез заплащане цената на земята по който и да е от предвидения за това ред - по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 34/1992 г., понастоящем с променена редакция); по § 30 от ПЗР на ПМС № 121/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 28/1997 г.) или по § 62 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 122/1997 г.).  Процедурата по придобиването на собствеността върху предоставения за ползване, въз основа   на    някой   от    актовете   по  §   4 ПЗР   на   ЗСПЗЗ, имот трябва да е приключила, а не висяща или предстояща, независимо дали ползвателят придобива при условията на § 4а или по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Следователно издадената от кмета при тази хипотеза  заповед по §62, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ за признаване правото на ползвателя да придобие собственост върху имота, е незаконосъобразна поради съществено нарушение на процесуалните правила.

На следващо място, протоколът на комисията по § 62, ал.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, досежно процесния имот, не отговаря на § 62, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ - в смисъл да даде становище относно спазването на изискванията на актовете на държавните органи, посочени в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. с § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, както и дали са налице другите условия съгласно § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, които дават основание на ползвателите да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи. Протоколът е без мотиви, отразяващи разискванията при преценката на кандидатите, дали отговарят на изискванията и съдържа само диспозитив на решение, в което са изброени гражданите, за които „са налице условията по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и на §62, ал.1 от ПЗР към ПМС № 465/11.12.1997г., които дават основание на ползвателите да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи”. Въз основа на този, несъответстващ на материалния закон, протокол, кметът не е следвало, съгласно § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, да издаде заповед, с която да признае правото да се придобие собственост от ползвателя Д.Н.Д.. За пълнота следва да се отбележи, че в заповедта си, кметът не е посочил и съображения за основанието - по §4а или 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на което признава правото на ползвателя да придобие собственост върху процесния имот. Именно административният орган със заповедта си по §62, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, и при съобразяване на всички законови и технически изисквания, е компетентен да признае правото на ползвателите да придобият собственост, като в условията на обвързана от становището на комисията компетентност, отчете фактическите и правни основания за възникване на правото на придобиване  на собственост. Заповедта по § 62, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ може да се издаде само на база мотивираното и конкретно становище на комисията по § 62, ал.2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Като е заместил комисията и сам е извършил преценка за съществуването на условията по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, без дори да посочи мотиви по кое от двете основания  -  по  §   или   от  ПЗР на  ЗСПЗЗ,  е възникнало правото  на ползвателя, кметът на Община Стара Загора е постановил един незаконосъобразен административен акт /в този смисъл са Решение № 2377 от 8.03.2007 г. на ВАС по адм. д. № 1002/2007 г., IV отд, Решение № 11658 от 23.11.2007 г. на ВАС по адм. д. № 7628/2007 г., IV о./.

Следва да се отбележи, че в оспорената заповед не е индивидуализиран имота с площ и граници, което също я прави незаконосъобразна. Едва в мотивите се споменава върху какъв имот е предоставено право на ползване, но не и върху какъв имот му се признава право на собственост и действителната воля на административния орган трябва да се извлича чрез тълкуване.

По тези съображения оспорената заповед следва да бъде отменена изцяло.

В изпълнение на разпоредбата на чл.173 ал.2 от АПК, преписката следва да бъде върната на Община Стара Загора с указания за издаване на мотивирана заповед след преценка от компетентната комисия по § 62, ал.2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, дали са налице основания за трансформиране на правото на ползване в право на собственост по някое от основанията, предвидени в § 4а или 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Административния орган следва да изиска от ползвателя Д. и надлежно потвърждаване на направения от  него изричен отказ  в хода на съдебното производство, от правото му да придобие собственост върху процесния имот, както и отказът да го заплати, тъй като едно такова потвърждаване би обезсмислило ново разглеждане на заявлението му и постановяване на решение по него.

Водим от тези мотиви, съдът

 

                                      Р       Е       Ш       И :

 

ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА Заповед №1026/22.06.05г.  на Кмета на Община Ст.Загора, с която е признато на Д.Н.Д. ***.Загора, правото да придобие собственост върху имот №49, находящ се в местността "Дюлите” в землището на с.Хрищени, община Ст.Загора и е възложено на техническата служба на Общината да извърши оценка на имота.

ВРЪЩА делото като преписка на Община Стара Загора за произнасяне по заявление вх.№94.03-15792/ 18.12.1997г. от Д.Н.Д. ***.Загора, при спазване разпоредбите на § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, и на § 62 и § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и изпълнение задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона.

Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

 

 

                                                    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: