Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е     50

 

 гр.Стара Загора

 05.03.2009 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд, втори състав в публичното  заседание на петнадесети декември през две хиляди и осма година, в състав:

                   

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р.Р.

 

 

при секретаря    З.Д.,

като разгледа, докладваното от  съдия Р. Р., адм.дело   617  по описа  за 2008 год, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 34, ал.2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/. 

Образувано е по жалба на Х.Д.Х., Р.И.Н., Б.Г.Д., Е.М.С. и Д.М. ***.Загора,чрез адв.Андрей Велчев, против заповед №2308/09.09.2008г. Кмета на Община Стара Загора, с която на основание влязло в сила решение №207/07.01.2008г. по АД №163/2007г. на Старозагорския административен съд, чл.44, ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/  и чл. 34, ал.1 от ЗСПЗЗ, е постановено изземване на земеделски имоти с възстановено право на собственост от ползвателите им /оспорващите/. В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като за оспорващите, като ползватели е възникнало правото да придобият собственост върху процесните имоти. Релевирани са доводи, че доколкото ползването на имота в съответните части е въз основа на предоставено право на ползване в изпълнение на ПМС № 76/ 05.12.1977г. и Решение № 111 „а” от 21.09.1978г. на Изпълнителния комитет на ГОНС – Стара Загора, липсва една от материалноправните предпоставки за постановяване на такава заповед, а именно – не е налице ползване без правно основание. Възразяват срещу мотивите на адм.орган, че за имотите, като такива в строителните граници на града, не  може да се трансформира правото на ползване в право на собственост. Считат, че заповедта е незаконосъобразна, защото не е подписана от главния юрисконсулт на общината. Направено е искане за отмяна на обжалвания административен акт. 

  В съдебно заседание жалбоподателите чрез пълномощника си по делото адв.Щ., заявяват, че поддържат жалбата. Адв. Щ. е упълномощен надлежно и лично от оспорващите преди първото по делото заседание, независимо, че в пълномощното е употребен термина “преупълномощаване”. Тъй като за адв. Андрей Велчев, който е подал жалбата, се установи, че е с прекратена правоспособност /по негово признание и след справка в секретариата на Адвокатска колегия Ст.Загора/, като такъв, то всички негови молби и “обръщения”, след упълномощаването на адв.Щ., не следва да се обсъждат.

         Ответникът по жалбата -  Кметът на община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото юриск. Василев, оспорва подадената жалба. 

         Ответниците по жалбата – Ц.П.В. и Еленка П.Г., чрез пълномощника си адв.С., оспорват жалбата като неоснователна и молят същата да бъде отхвърлена. В писмено възражение, излагат подробни доводи за правилност на процесната заповед.

         Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, от легитимирани лица, засегнати от оспорения адм.акт, и е процесуално допустима.

         Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

         С молба вх. № ТЖ – 19/ 23.02.2007г. Цветана П.В. и Е.П.Г., в качеството им на собственици на земеделски имот с възстановено право на собственост, са направили искане до Кмета на община Стара Загора, на основание чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ да бъде издадена заповед за изземване на имота, който се ползва без правно основание от лицата Х.Д.Х., Р.И.Н., Михаил Динев Енев, Енчо Манолов Енев и Б.Г.Д.. С писмо изх. № ТП – И – 413/ 04.05.2007г. Кмета на община Стара Загора, отказал да издаде исканата заповед по чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ за изземване на земеделски имот с възстановено право на собственост от лицата, които ползват имота без правно основание. Този отказ е оспорен от Цветана П.В. и Е.П.Г. пред Административен съд Ст.Загора /СтАС/. По това оспорване е образувано АД №163/2007г. и е постановено и влязло в сила Решение №207/07.01.2008г., с което отказа е обявен за нищожен, а делото като преписка е изпратено на Кмета на община Стара Загора  за разглеждане и произнасяне по подадена молба вх. № ТЖ – 19/ 23.02.2007г., за издаване на заповед за изземване по реда и на основание чл.34 от ЗСПЗЗ. Наред с това Цветана П.В. отново подала молба рег.№ОС-584/30.05.2008г. до кмета на общината със същото искане. Кмета на община Ст.Загора постановил процесната заповед №2308/09.09.2008г., с която на основание влязло в сила решение №207/07.01.2008г. по АД №163/2007г. на Старозагорския административен съд, чл.44, ал.2 от ЗМСМА  и чл. 34, ал.1 от ЗСПЗЗ, е иззел части от земеделски имоти от ползвателите им както следва: от Х.Д.Х. част в размер общо на 589 кв.м., от Р.И.Н. част в размер общо на 787 кв.м., от Б.Г.Д. част в размер общо на 1240 кв.м. и от наследниците на Михаил Динев Енев - Е.М.С. и Д.М.Я. част в размер общо на 136 кв.м..              

По делото е приложено Решение №51786/ 22.07.1994г. на Поземлена комисия /ПК/ – Стара Загора, от което е видно, че на основание чл.18ж, ал.1 и чл.18з, ал.1 от ППЗСПЗЗ, на наследниците на Петко Минков Вачев - Ц.П.В. и Еленка П.Г. /ответници в настоящото производство, съгласно удостоверения за наследници №№ 1527/ 09.07.1986г. и 2526/ 28.10.2002г./, е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху имоти, между които е и нива от 22.655дка, ІХ категория, находяща се в землището на гр.Стара Загора, местността „Сараджейката”, имот № 737 от кадастралния план от 1951г. От представения по делото Протокол № 51786/ 30.08.1994г. на ПК – Стара Загора се установява, че наследодателката на ответниците е въведена във владение на имотите, правото на собственост върху които е възстановено по посоченото по-горе решение. Съгласно  удостоверение № ТУ – И – 252/ 15.09.2007г., издадено от Директор дирекция „ТСУ” в община Стара Загора и писмо №11.02.14/05.06.2007г. на кмета на община Стара Загора, е видно, че имот № 737 по плана на Старозагорското напоително поле от 1951г. съответства на поземлен имот №13101 в кв. 627 „Железник” по действащия план на гр. Стара Загора от 1978г. Видно от писмо №ПИ-И-1042/20.08.2007г. на Директор дирекция „ТСУ” в община Стара Загора този имот се намира в строителните граници на гр.Ст.Загора и за него няма възлаган, изработван и одобряван план на новообразуваните имоти по реда на §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ. Видно от представените по делото скици към извършено геодезическо заснемане, възложено от Община Ст.Загора, и таблица за имотите на ползвателите, попадащи в имот № 13101 в кв. 627 „Железник” по действащия план на гр.Стара Загора, е видно, че части от имотите на  оспорващите попадат върху  имот № 13101 в кв. 627 „Железник” по действащия план на гр.Стара Загора, както следва: за имота ползван от Х.Д.Х. тази част е в размер общо на 589 кв.м., за имота ползван от Р.И.Н. тази част е в размер общо на 787 кв.м., за имота ползван от Б.Г.Д. тази част е в размер общо на 1240 кв.м. и за имота ползван от наследниците на Михаил Динев Енев - Е.М.С. и Д.М.Я. тази част е в размер общо на 136 кв.м. По делото не се спори, че Х.Д.Х., Р.И.Н., Б.Г.Д. и наследниците на Михаил Динев Енев - Е.М.С. и Д.М.Я., ползват имота, възстановен на наследниците на Петко Минков Вачев, в части, съответстващи на предоставеното им, на основание ПМС № 76 от 05.12.1977г. и въз основа на Решение № 111 „а” от 21.09.1978г. на ГОНС – Стара Загора, право на ползване.

При така установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че разгледана по същество жалбата е неоснователна. 

         В изпълнение на задължението си по чл. 168, ал.1 от АПК, при преценката за законосъобразността на един административен акт, съдът е длъжен да извърши служебно цялостен контрол, като провери както за инвокираните от жалбоподателите пороци, така и за наличието на всички основания за отмяна по чл.146 от АПК.

Установи се, че административният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ, компетентен да разгледа и да се произнесе по направено искане за изземване на земеделски имоти с възстановено право на собственост от лицата, които ги ползват без правно основание, е кметът на общината по местонахождението на имотите. Неоснователно е твърдението в оспорването, че заповедта е незаконосъобразна, защото не е подписана от главния юрисконсулт на общината. Съгласно чл.59, ал.2, т.8 от АПК, адм. акт се подписва само от неговия автор, т.е от административния орган, който е компетентен да го издаде.

Оспорената заповед е издадена при спазване на императивните изисквания на чл.59, ал.2 от АПК, досежно формата на писмения адм акт. Тя съдържа фактическите основания за неговото издаване. Това са конкретните факти, въз основа на които административният орган е счел, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на заповед за изземване по реда на чл.34 от ЗСПЗЗ. С оглед на регламентирания правопораждащ фактически състав в разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ, релевантните юридически факти, обуславящи възникване на правото на собственика с възстановено право на собственост /или на ползвателя на правно основание/ респективно правомощието на административния орган за издаване на заповед за изземване са: 1) земеделски имот с възстановено право на собственост по реда на ЗСПЗЗ; 2) имотът да се ползва от трето лице и 3) ползването да е без правно основание.  Неоснователно е възражението на оспорващите, че те като ползватели имат правото да придобият собственост върху процесните имоти. По силата на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, правото на ползване върху върху земеделските земи, предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет, се прекратява. Възможността, предвидена в §4 а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ за трансформиране правото на ползване в право на собственост е обвързана с подаване на заявление в срока по §4а, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ – до 31.01.2008г., който е преклузивен. В производството пред адм.орган, и съгласно решение №207/07.01.2008г. по АД №163/2007г. на СтАС, на оспорващите е дадена възможност да представят доказателства, че са ползватели на правно основание на земеделски земи, попадащи в процесните имоти, но те не са депозирали такива. По тази причина, правилно адм. орган е приел, че те ползват процесните имоти без правно основание. В настоящото производство те не са представили и доказателства, че са подали в законовия срок заявления за трансформиране правото си на ползване в право на собственост и се намират в такава процедура, или че тя вече е приключила с влязла в сила заповед по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Неоснователно е и възражението срещу мотивите на адм.орган, че за процесните имотите, като такива в строителните граници на града, не  може да се трансформира правото на ползване в право на собственост. Макар и да не е посочил подробни аргументи по тази своя теза, очевидно адм.орган е имал предвид, че съгласно § 64 (Обн. - ДВ, бр. 122 от 1997 г.) от ПЗР на ППЗСПЗЗ, в сила до отмяната му, обнародвана в ДВ бр.113 от 1999г. - Разпоредбите на § 4а и 4б от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ не се прилагат, когато имотите са разположени в строителните граници на населените места. В тези случаи се прилагат разпоредбите на чл. 10, ал. 7 и чл. 11 и 13а ЗСПЗЗ.  Този извод е съответстващ на правилото, че адм. акт следва да е съобразен с материалния закон към момента на издаването му, т.е. ако оспорващите са заявили в законовия срок желанието си за трансформиране правото им на ползване в право на собственост, то биха получили отказ на основание действалия към този момент § 64 от ПЗР на ППЗСПЗЗ.

При разглеждане на преписката и вземане на решение по искането, Кмета на Община Ст.Загора е бил обвързан и със задължителната сила на влязлото в сила решение №207/07.01.2008г. по АД №163/2007г. на СтАС, чиито указания, дадени в диспозитива, е спазил и съобразил с тях издадената заповед по чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ. Съдът, постановил това решение, е задължил компетентния административен орган да издаде заповед за изземване на процесните имоти по чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ. Именно тази заповед, издадена в изпълнение на влязлото в сила решение №207/07.01.2008г. по АД №163/2007г. на СтАС, е предмет на настоящото оспорване. Влязлото в сила решение по АД №163/2007г. на СтАС е задължително както за страните по него, така и за съда по настоящото оспорване по силата на чл. 177, ал.1 от АПК. Ако в разрез с него, адм.орган бе постановил отказ да издаде заповед за изземване, то този отказ би бил нищожен съгласно нормата на чл.177, ал.2 от АПК. За оспорващите в настоящото производство е била налице възможност да обжалват решението по АД №163/2007г. на СтАС, в частта му с която се задължава компетентния административен орган да издаде заповед за изземване на процесните имоти по чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ. Като не са сторили това, те сами са преклудирали възможността да се провери материалната законосъобразност на това съдебно решене.

Оспорената заповед е законосъобразна, тъй като за това е достатъчно наличието на материалноправните предпоставки, визирани в хипотезиса на правната норма, както и липсата на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при издаване и. Такива не се установиха - заповедта е постановена при изложени фактически обстоятелства и правни мотиви.

Предвид изложеното, съдът намира, че оспорения индивидуален административен акт не страда от пороци, водещи до неговата отмяна или нищожност, поради което оспорването, като неоснователно, следва да се отхвърли.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд, 

 

 

 

Р       Е       Ш       И  :

 

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО оспорването на Х.Д.Х., Р.И.Н., Е.М.С., Д.М.Я. и Б.Г.Д. ***.Загора, срещу заповед №2308/ 09.09.2008г.   Кмета на Община Стара Загора, с която на основание влязло в сила решение №207/07.01.2008г. по АД №163/2007г. на Старозагорския административен съд, чл.44, ал.2 от ЗМСМА  и чл. 34, ал.1 от ЗСПЗЗ, е постановено изземване на части от земеделски имоти, попадащи в ПИ №13101 в кв. 627 „Железник” по плана на гр. Стара Загора, от ползвателите им както следва: от Х.Д.Х., ЕГН-********** - част в размер общо на 589 кв.м., от Р.И.Н., ЕГН-********** - част в размер общо на 787 кв.м., от Б.Г.Д., ЕГН-********** - част в размер общо на 1240 кв.м. и от наследниците на Михаил Динев Енев - Е.М.С., ЕГН-********** и Д.М.Я., ЕГН-********** - част в размер общо на 136 кв.м.            

 

Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

 

 

 

                                                    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: