Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

63   22.01.2008г.      град Стара Загора

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, ІV състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести тоември две хиляди и осма година, в състав:

 

                                           

СЪДИЯ: Г.Д.

       

при секретар   А.А.                                                                                 

и с участието на прокурора 

като разгледа докладваното от съдия Г.Д. административно дело № 621 по описа за 2008г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118  от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

 

            Образувано е по жалба на Т.М.Т. ***, против Решение № **********/ 15.09.2008г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Стара Загора, с което е потвърдено Разпореждане № **********/ 11.08.2008г. на Ръководител “ПО” при ТП на НОИ - Стара Загора. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като по същество изложените съображения са за постановяването му в противоречие на материалноправните разпоредби на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица /ЗПГРРЛ/.  Жалбоподателят твърди, че неправилно решаващият орган е приел 01.01.2007г. за начална дата от която да бъде отпусната добавката по чл.9, ал.1 ЗПГРРЛ, като не е взел предвид обстоятелството, че подадената молба е от 15.03.2004г. Релевирани са и възражения за неправилно определен период на репресията. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него разпореждане

 

            Ответникът по жалбата -  Директор на ТП на НОИ – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Поддържа, че оспореният административен акт е правилен и законосъобразен, за което излага подробни съображения в съдебно заседание.

 

        Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

            Жалбоподателят Т.М.Т. получава лична пенсия за изслужено време и старост, пожизнено.  Със заявление до ТП на НОИ гр. Стара Загора вх. № 7593 от 15.03.2004 година е поискал  добавка към пенсията  като репресирано лице с приложени към заявлението документи: присъда № 887 от 25.10.1951 г. и удостоверение № 32076 от 08.09.1995 година. С писмо изх. № 35 от 20.07.2004 година административният орган е указал на заявителя, че следва да представи оригинални документи, удостоверяващи репресията в противен случай  преписката ще се реши при наличните такава. По делото не са представени доказателства за получаването на това писмо от жалбоподателя. Междувременно Т. е подал   заявление № 1846 от 25.11.2004г. до Столично управление “ Социално подпомагане” София с искане пенсията му да бъде изплащана в гр.София и отново е поискано /със заявление № 1847 от 25.11.2004г./ да му бъде отпусната добавка по чл. 9 от ЗПГРРЛ. С разпореждане № ********** ръководителя “ ПО” към СУ “СО” гр. София е отказал на Т. да му бъде отпусната добавка към пенсията по чл. 9 от ЗПГРРЛ. Недоволен от отказа, молителят го е обжалвал в законния срок пред главния директор на СУСО като към жалбата е приложил и три броя декларации на свидетели, доказващи, че е репресирано лице.по смисъла на чл. 1 от ЗПГРРЛ. С решение № 497 от 19.07.2005 година административният орган е потвърдил оспореното разпореждане с мотиви, че от представените по преписката доказателства не се установявало, че Т. е бил репресиран поради произход, политически или религиозни убеждения, в резултат на което е приел, че  не следва да му се и изплаща и добавка по чл.1 т.1,т.3, т. 11 от закона. Решението е получено от друго лице на адреса за кореспонденция, посочен от Т.. С последващо заявление на жалбоподателя пенсионната преписка отново е изпратена в гр. Стара Загора. С молба № 22702 от 06.12.2006 г. повторно е поискал от ръководителя “ ПО” при ТП на НОИ гр. Стара Загора да му бъде отпусната добавка по чл. 9,  ал.1 от ЗПГРРЛ, като за целта е представил удостоверение № 2736 /2004 година от затвора гр. Белене, служебна бележка № 32076 от 08.09.1995 г. от МВР, нотариално заверени декларации на трима свидетели, характеристика, справка, изготвена саморъчно от Т.Т. за изтърпените от него наказания. С разпореждане № **********/  12.02.2007г. ръководителят на “ПО” при ТП на НОИ гр. Стара Загора е прекратил производството по молбата за отпускане за добавка по чл. 9 от ЗПГРРР с мотиви, че има влязъл в сила административен акт със същия предмет - постановен отказ с решение № 497/ 19.07.2005 година на директора на СУ “СО” гр. София, като е приел, че към новото заявление Т. не е представил нови писмени доказателства, основание за издаване на нов административен акт по реда на чл. 99 от КСО. Жалбата против това разпореждане е оспорена пред съда от жалбоподателя. С определение № 18 от 28.05.2007 година друг състав на Административен съд гр. Стара Загора е отхвърлили жалбата на Т., като неоснователна. С определение № 7828 от 20.07.2007 година, постановено по административно дело № 6144/2007 година по описа на ВАС е отменено като незаконосъобразно определението на първоинстанционния съд. В мотивите си съдът приема, че образуваното административно производство е допустимо с мотиви, че в Кодекса за социално осигуряване е специален нормативен акт, в който е предвидена възможност по реда на чл. 99 да бъдат отменени или изменени влезли в сила разпореждания по чл. 98 от органа, който ги е издал., поради което подадената от Т.Т.  молба е процесуално допустима. В изпълнение на горните указания с определение № 107 от 27.07.2007 г., постановено по адм.дело № 42/ 2007 г. е прекратено съдебното производство, като делото е изпратено по подведомственост на Ръководителя на ТП на НОИ – Стара Загора. Ръководителят на “ПО” при ТП на НОИ гр. Стара Загора с писмо от 23.11.20007г. на основание чл.4,ал.2 от ЗПГРРЛ е приел, че липсват достатъчно писмени доказателства във връзка с характера и вида на репресията и е изпратил преписката на Централната комисия по чл. 4,ал.3 от ЗПГРРЛ, която е установила, видно от протокол от 09.06.2008 година, че по отношение на Т. е осъществена репресия поради политически причини, изразяваща се във въдворяване на ТВО за времето от 18.11.1956г. до 21.051958г.. Въз основа на това решение с разпореждане № 3102127880 от 11.08.2008г. ръководителят на “ ПО” при НОИ гр. Стара Загора  е изменил личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Т.М.Т., считано от 06.12.2006 година, като му е зачетен стаж от първа категория в размер на 1г., 6м., 3 дни и му е отпусната добавка по чл.9,ал.1 от ЗПГРРЛ за 18 месеца, считано от 01.12.2007г. По жалба на Т. срещу този акт, директора на ТП на НОИ гр. Стара Загора е постановил оспореното решение. Приел е, че е неоснователна претенцията на жалбоподателя за отпускане на добавка към пенсията, считано от 01.03.2004 година както и отпускане на добавка по чл. 9 във връзка с чл.1, т.1 и т.11 от ЗПГРРЛ.

 

При така установената по делото фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

 

Жалбата е подадена в законово установения срок, от легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

 

Като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, съдът намира, че  оспореното Решение № **********/ 15.09.2008г. на Директора на ТП на НОИ – Стара е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административно-производствените правила, но е постановено в нарушение на материалния закон.

  Съгласно чл. 98 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, спират, прекратяват и възстановяват от ръководителя  на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ. Разпорежданията за пенсии, издадени от органа по чл. 98, ал. 1 КСО са административни актове. Тези разпореждания съгласно чл. 117, ал. 2 КСО могат да се обжалват в тримесечен срок от получаването им пред ръководителя на териториалното поделение на НОИ. Ръководителят на териториалното поделение действа като висшестоящ административен орган. Неговите решения съгласно чл. 118, ал. 1 КСО подлежат на обжалване в 14 дневен срок получаването им пред съответния административен съд. Ако не са били обжалване на съдебен път те влизат в сила в 14-дневен срок след датата на съобщението за изготвеното решение. Разпореждането на ръководителя на “ ПО” при ТП на НОИ гр. София  в настоящия случай  е било оспорено  по административен ред. Решението на директора на СУ “СО” по  тази жалба е съобщено на Т. на 22.08.2005 година и не е обжалвано по съдебен ред. Поради което съдът приема, че цитираното по – горе разпореждане е влязло в сила на 04.09.2005.  Законодателят е предвидил възможност административният орган да преразгледа влязло в сила разпореждане и при наличие на  определени предпоставки, посочени лимитативно в закона / чл.99, ал.1 от КСО/ да го измени или отмени. Целта в случая е постигане на процесуална икономия в онези конкретно посочени от закона случаи, когато административният орган може да постанови отново акт по въпрос, за който има вече направено произнасяне. Но това може да се извърши единствено от органа, постановил първоначалния административен акт. В конкретния случай подадената до ТП на НОИ – Стара Загора молба с вх.№ 22702/ 06.12.2006г. от Т.М.Т. съдържа искане за отпускане на добавка към пенсията на основание чл.9 от ЗПГРРЛ, по който въпрос е имало предшестващо произнася от Ръководителя на СУ”СО” при ТП на НОИ гр.София – Разпореждане № ********** от 06.04.2005г., с което е отказано отпускането на тази добавка. Следователно, компетентен да разгледа и да се произнесе по тази молба е именно Ръководителя на СУ”СО” ТП на НОИ – София. Ето защо, след като е бил сезиран с  искане на промяна на разпореждането за отпускане на добавка  по чл. 9  от ЗПГРРЛ ръководителя на “ПО” при ТП на НОИ  гр. Стара Загора е следвало вместо да се произнася по заявлението на Т. да препрати административната преписка на компетентното длъжностно  лице при ТП на НОИ гр. София, което да прецени налице ли са предпоставките за промяна на постановения от него административен акт по реда на чл. 99 от КСО.

Предвид гореизложените съображения съдът намира, че обжалваното решение на Директора на ТП на НОИ Стара Загора е постановено при неправилно приложение на материалния закон и следва да бъде отменено, а потвърденото с него разпореждане в частта, с която е отпусната добавка по чл. 9 от ЗПГРРЛ към личната пенсията за осигурителен стаж и възраст на Т.Т., следва да се обяви за нищожно, като постановено от некомпетентен орган и делото да се изпрати на компетентният административен орган -  ръководителя на “ ПО” при СУ”СО” гр.София за произнасяне по молба с вх.№ 22702/ 06.12.2006г., подадена от Т.М.Т..

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 във вр. с чл.173, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОТМЕНЯ Решение №**********/ 15.09.2009г. на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт гр. Стара Загора, с което е потвърдено разпореждане № 3102127880 от 11.08.2008 г. на Ръководителят на “ ПО” при ТП на НОИ гр. Стара Загора, в частта му, с която е отпусната добавка по чл. 9 от ЗПГРРЛ към пенсията на Т.М.Т. ***, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОБЯВЯВА за нищожно Разпореждане № 3102127880 от 11.08.2008 г. на Ръководителя на “ ПО” при ТП на НОИ гр. Стара Загора, в частта му, с която е отпусната добавка по чл. 9 от ЗПГРРЛ към пенсията на Т.М.Т..

ИЗПРАЩА делото като административната преписка на Ръководителя на “Пенсионно осигуряване” при Столично управление “Социално осигуряване” гр.София за произнасяне  по молба с вх.№ 22702/ 06.12.2006г., подадена от Т.М.Т..

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                          

 

СЪДИЯ: