Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е    283

                                                       гр.Стара Загора

 03.11.2009 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд, втори състав, в публичното  заседание на пети октомври през две хиляди и девета година, в състав:

 

                  

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИН РАДКОВ

 

при секретаря З.Д.,

като разгледа, докладваното от съдия Радостин Радков,  адм.дело  № 622 по описа за 2008 год, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на глава ХI от АПК във вр. с чл.1, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба от И.С.Н., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора Стара Загора против Министерство на правосъдието София /респ. Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”/, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във вр. с чл.79, ал.2 и чл.88, ал.2 от ППЗИН, с искане ответника да бъде осъден да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 4200 лева, в следствие на незаконосъобразно бездействие от страна на затворническата администрация на Затвора гр.Ст.Загора. Ищецът твърди, че затворническата администрация била длъжна да му осигурява за своя сметка най-малко по един ежедневен вестник на всяка група лишени от свобода. Твърди, че от 09.06.2004 г. до 02.01.2007 г. администрацията на затвора не му е осигурявала за своя сметка ежедневен вестник, като същевременно такъв е бил осигуряван на други лишени от свобода, извън ІІ-ра група на затвора. Счита това бездействие за незаконосъобразно и то го е лишило от правото да ползвт осигурен от администрацията ежедневник така, както му гарантирачл.79 ал.2/отм. ДВ бр.79/2006г./ и чл.88, ал.2 /изм. ДВ бр.71/2006г./ от ППЗИН. В следствие на това е понесъл болки и страдания, изразяващи се в неинформираност, дезориентация, умствена деградация, хронично главоболие и апатия. В него се породили трайни във времето и интензивни чувства на притеснение, безпокойство, тревожност, нервно разстройство, състояние на депресия, проявяваща се със силен гняв, ридание, плач, безпричинен истеричен смях. Счита, че така изброените неимуществени вреди са пряка последица от бездействието на ответника.

В съдебно заседание жалбоподателя се явява лично и чрез назначения служебен защитник адв.Щ., поддържа исковата си молба.

Ответниците по жалбата се представляват от юриск.С., която взема становище за неоснователност на иска.

Заинтересованата страна – началник на Затвора гр.Ст.Загора не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора взема становище, че предявения иск е неоснователен и недоказан.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното:

Ищецът изтърпява наказанието си доживотен затвор без замяна във ІІ-ра “Г” група в затвора в Стара Загора при усилено строг режим през периода 09.06.2004г. до 02.01.2007г. Този режи бил свързан с престой от 23 часа в денонощието в килията , като имал само един час на ден престрой на открито за разходка и три излизания за тоалет. От доказателствата по делото  се установи, че в затвора Стара Загора не е осигуряван служебно централен ежедневник за група ІІ “Г” в исковия период, поради липса на средства. Такъв е осигурен от началото на 2007г. През исковия период е давана възможност на затворниците по каталог да избират и правят личен абонамент за вестници и списания. Н. не разполагал с лични средства за абонамент и не направил такъв. През периода 09.06.2004г. до 02.01.2007г., единствено лишения от свобода от същата група св.Х. /но пребиваващ в различна килия/, чрез свои наблюдения констатирал, че Н. изпитва ежедневни и интензивни душевни болки, породени от липсата на вестник и информация, бил дезориентиран, апатичен до крайно агресивен, истеричен. Не се установи ищецът да се е оплаквал на затворническата администрация за емоционални, психически или здравословни проблеми, свързани с липсата на ежедневник в процесния период или да са наблюдавани промени в неговото поведение и здраве, с такъв предполагаем произход.

При така установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и недоказан. Съгласно разпоредбата на чл. 1,ал. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди причинени на граждани и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Във фактическия състав на отговорността на държавата, съгласно тази разпоредба, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при и по повод извършване на административна дейност, вреда и причинна връзка между вредата и настъпилия вредоносен резултат. При липса на които и да от тези елементи на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1,ал.1 от ЗОДОВ. Под дейност следва да се разбира действие, бездействие или акт, който има властнически характер и са насочени към възникване на административни отношение между административния орган и съответното лице. Не е спорно по делото обстоятелството, че на ищеца е наложено наказание “ доживотен затвор”. Съгласно чл.38а, ал.1 от НК доживотен затвор е принудително изолиране на осъдения до края на живота му в места за изтърпяване на наказанието “ лишаване от свобода. Осъдените на доживотен затвор се ползват от правата на лишените от свобода с изключение на тези, изрично са им отнети или ограничени с разпоредбите на чл.127а,127б и чл.127в от ППЗИН. Правното положение на лишените от свобода е уредено в ЗИН. Съгласно чл. 23 от ЗИН лишените от свобода могат да се ползват от всички установени от закона права с изключение на правата, от които са лишени с присъдата, правата, които са отнети или ограничени изрично със закон или с друг нормативен акт, правата, чието упражняване е несъвместимо с изпълнение на наказанията. Тези ограничения са поставени  и в зависимост от установените правила за съответния режим за изтърпяване на наказанията. Едно от тези права е предвидено в чл. 34, изречение първо от ЗИН – правото да четат вестници. Предписанията на чл. 167 от ППЗИН за вземане на мерки за засилен надзор и охрана по отношение на изтърпяващите наказание “ доживотен затвор” не могат да обосноват ограничение на човешките им права в това число и правото на информация, чрез предвидените в ЗИН и ППЗИН начини. Съгласно чл. 79, ал.2 от ППЗИН / изм. и в сила през 2003 г./ за сметка на затворите и поправителните домове най-малко на 20 затворници или на пет непълнолетни се осигурява по един централен вестник. Така и разпоредбата на  чл.88, ал.2 /ДВ.бр. 71 /2006 г., в сила от 04.09.2006г./,  по силата на която администрацията на затвора е длъжна да осигури за своя сметка най-малко по едни ежедневен вестник на всяка група лишени от свобода. В това число и на тези, които изтърпяват наказание при усилено строг режим. Правилникът на ЗИН е предоставил право на преценка на началника на затвора колко и какви вестници да предостави на затворниците като се вземе  предвид броя на затворниците, броя на групите, формирани с оглед на режима на изтърпяване на наказанията и всички други факти, които го задължават реално, а не формално чрез закупуване на един централен ежедневник да осигури правото на лишените от свобода да осъществят правото си  на информация чрез закупуване на съответния брой вестници за сметка на затвора Стара Загора. От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи, че ищецът Н. е бил лишен от това право поради бездействие на администрацията на затвора Стара Загора. Материалноправният режим на отговорността е изложена в чл. 4 от ЗОДОВ  като за неуредените въпроси съгласно параграф 1 от ЗР на закона се прилагат гражданските закони. Отговорността е гаранционно обезпечителна и за възникване и реализирането следва по безспорен начин да се установи действие/ бездействие на длъжностно лице, вредни последици и пряка причинна връзка между тях. Предявения иск за неимуществени вреди се явява недоказан. Не всяко незаконосъобразно действие или бездействие води до своята правна последица настъпване на вреди. За да се ангажира отговорността на ответника по иска по чл.1, ар.1 от ЗОДОВ следва да бъдат установени не само действията и бездействията на негови длъжностни лица, а и факта че на ищеца са причинени неимуществени вреди. Настъпването им следва да бъде доказано от ищеца, като единствено техния размер се определя от съда по справедливост с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Терминът неимуществени вреди е правна категория, като ищецът следва да проведе пълно и главно доказване, че точно в исковия период е преживял твърдяните от него болки и страдания и най-вече, че те се намират в пряка причинна връзка с незаконосъобразното бездействие на затворническата администрация. Именно това доказване не можа да реализира ищеца Н. с ангажираните от него доказателства, още повече, че съдът не е отхвърлял негови доказателствени искания. Свидетелските показания депозирани по делото са твърде общи, касаят дълъг период от време, в който се е осъществявало бездействието на администрацията на затвора и не могат да установят по безспорен и категоричен начин, че ищецът е претърпял вредите, претендирани в иска. Дори хипотетично да се предположи, че такива са настъпили, то от доказателствата по делото по никакъв начин не може да се направи връзка между тях и бездействието на служители на ответника. Свидетелят Х.  признава, че не съжителства в една килия с Н., а го вижда по един час дневно по време на престоя на открито и възприетите от него емоционални състояния на ищеца са от наблюдения върху него през това време, а не резултат от споделяне или оплакване на Н.. Съдът не дава вяра на преценките на св.Х., тъй като по делото липсват данни той да разполага със съответното медицинско образование, за да е в състояние да постави изказаните от него диагнози за състоянието на Н. и то само от кратки наблюдения върху него. На следващо място е служебно известно на съда /и от доказателствата по делото/, че св.Х. е бил ищец  по АД №11/2008г. на Адм.съд Ст.Загора, с иск на същото правно основание като този по настоящото дело и там Н., от своя страна, е бил разпитан като свидетел и дал показания поразително идентични с тези дадени от Х. пред настоящия съдебен състав.

С оглед гореизложените съображения съдът намира, че предявените искове се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени изцяло.

Водим от горните мотиви, Административен съд Ст.Загора

 

                                  Р        Е        Ш        И     :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от И.С.Н., с ЕГН- **********, изтърпяващ наказание в Затвора гр. Стара Загора, против Министерство на правосъдието/респ. Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”/, гр. София, ул. “Славянска “ №1,  иск с правно основание по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във вр. с чл.79, ал.2 и чл.88, ал.2 от ППЗИН, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 4200 /четири хиляди и двеста/ лева, в следствие на незаконосъобразно бездействие от страна на затворническата администрация на Затвора гр.Ст.Загора, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Решението  подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред ВАС на РБ.

 

 

                                                    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: