Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                          43    27.11.2008г.      град Стара Загора

 

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, VІІ състав, в публично съдебно заседание на седми ноември  две хиляди и осма година, в състав:

 

                                           

СЪДИЯ: Р.Т.

       

при секретар   А.А.                                                                           и с участието

            на прокурора                                                                                                          като разгледа

            докладваното от съдия Р. Т. административно дело № 623 по описа за 2008г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

           

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 14б от Закона за социално подпомагане /ЗСП/.  

 

            Образувано е по жалба на А.В.Г. ***„Три чучура – север” бл. 76, вх. „А”, ет.8, ап. 44, подадена чрез адв. М. Р., против Заповед № РД - 01/ 0084/ 17.09.2008г. и Заповед № РД - 01/ 0087/ 17.09.2008г. на Директора на дирекция “Социално подпомагане” – гр. Стара Загора. С обжалваните заповеди А.Г. е лишен от право на получаване на целева помощ за отопление по Наредба № РД -  07-5 от 16.05.2008г. на МТСП за срок от две години, считано от 01.09.2008г. и е разпоредено да възстанови недобросъвестно получени помощи в размер на 282.50лв., заедно със законната лихва. В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорените административни актове, като по същество изложените съображения са за постановяването им в противоречие на материалния закон, при неспазване на императивните изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК, при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят твърди, че не е налице материалноправното основание за издаване на оспорените заповеди - “недобросъвестно получена социална помощ”, доколкото по отношение на него са налице всички нормативно изискуеми предпоставки за получаване на целева помощ за отопление по Наредба № РД – 07- 5 от 16.05.2008г. на МТСП.  Обосновава, че административният орган не е извършил необходимата проверка и съответно не са събрани и респ. преценени всички доказателства за установяването на относими за случая факти и обстоятелства. Направено е искане за отмяна на обжалваните административни актове.

 

            Ответникът по жалбата -  Директор на дирекция „Социално подпомагане” гр. Стара Загора, редовно призован за съдебно заседание не се представлява и не взема становище по основателността на оспорването.

 

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорените административни актове на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

 

            Жалбата е подадена в законово установения срок, от легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

            Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

            С молба – декларация вх. № 3а 172/ 28.07.2008г., подадена до Директора на дирекция “Социално подпомагане” – гр. Стара Загора, жалбоподателят в настоящото производство е направил искане за отпускане на целева помощ за отопление. По молбата е извършена анкета и е изготвен социален доклад от Д. Тенева – социален работник в Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Стара Загора, с предложение за отпускане на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2008/ 2009г. на А. Г. – пенсионер с 80% неработоспособност с пенсия под ДМДО. Със Заповед № 3а 172/ 01.08.2008г. на на Директор дирекция „Социално подпомагане” гр. Стара Загора, на основание чл.13, ал.2 от ЗСП и чл.4, ал.3 от Наредба № РД – 07-5 от 16.05.2008г. на МТСП, на А.Г. е отпусната целева помощ за отопление в размер на 282.50лв. С вх. № 0402/ 0114/ 03.09.2008г. в Дирекция “СП” е постъпила справка рег. № 30120/ 29.08.2008г. от Областна дирекция на МВР – гр. Стара Загора с данни за задгранични пътувания за периода 01.07.2007г. – 30.06.2008г., в която справка фигурира и името на А. Г. с регистрирани излизания от ГКПП Капитан Андреево. Със Заповед № РД 01/ 0071/ 09.09.2008г. на Директор Дирекция „СП” – гр. Стара Загора е разпоредено извършването на проверка от социален работник за недобросъвестно получени помощи от Г. по Наредба № РД – 07-5/ 16.05.2008г. За извършената проверка е съставен констативен протокол от 10.09.2008г. съгласно който за периода 01.09.2007г. – 30.04.2008г. А. Г. е осъществил многократни пътувания зад граница, за което обстоятелство лицето не е уведомило в едномесечен срок Дирекция „СП” – гр. Стара Загора.  Констатацията е направена единствено въз основа на изпратеното от ОД на МВР – гр. Стара Загора писмо-справка. Съставеният констативен протокол е връчен на жалбоподателя в настоящото производство, който е направил възражение срещу констатациите, обосновавайки, че излизанията в чужбина са били на разноски на неговите родители. Със Заповед № РД 01/ 0084/ 17.09.2008г. на Директора на дирекция “Социално подпомагане” – гр. Стара Загора, на основание чл.14, ал.5 от ЗСП, е постановено лишаване на А.Г. от право на получаване на целева помощ за отопление по Наредба № РД – 07-5/ 16.05.2008г. на МТСП за срок от две години, считано от 01.09.2008г. Със Заповед № РД 01/ 0087/ 17.09.2008г. на Директора на дирекция „Социално подпомагане” – гр. Стара Загора, на основание чл.14а, ал.3 от ЗСП, А. Г. е задължен да възстанови недобросъвестно получени помощи по посочената по-горе Наредба в размер на 282.50лв., заедно със законната лихва. Оспорените административни актове са обосновани с обстоятелството, че лицето има излизания извън граница за периода 01.09.2007г. до 30.04.2008г., което не е декларирано при подаване на молба – декларация с вх. № 172 – За/ 28.07.2008г., с оглед на което е направен извод, че А. Г. е получил недобросъвестно помощи по Наредба № РД – 07 -5 от 16.05.2008г. на МТСП в размер на 282.50лв.

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорените заповеди на Директора на дирекция „Социално подпомагане” – гр. Стара Загора, както и заверен препис от паспорта на Веселин Г. Тодоров – баща на жалбоподателя и издадено от ОД на МВР – гр. Стара Загора Удостоверение рег. № 39578/ 06.11.2008г. относно задграничните пътувания за периода 01.01.2007г. – 30.09.2008г. на Здравка Илиева Т. – майка на А. Г..  По направено от пълномощника на жалбоподателя искане по делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на родителите на жалбоподателя. От показанията на свидетелите се установява, че пътуванията са били до Турция, с цел пазаруване на хранителни продукти и зеленчуци от КИПА, намиращ се на 14км. от границата, като синът им ги е придружавал. Заявяват, че пътуванията са били на изцяло на техни разноски. 

 

При така установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че обжалваните Заповед № РД 01/00484/ 17.09.2008г. и Заповед № РД 01/0087/ 17.09.2008г. на Директора на дирекция „Социално подпомагане” – гр. Стара Загора, са незаконосъобразни.

 

Оспорените административни актове са издадени от компетентния орган – Директор на дирекция „Социално подпомагане” – гр. Стара Загора, в изискуемата от закона форма и съдържат мотиви, от които се установяват фактическите и правни основания за тяхното издаване, но са постановени при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, в противоречие на материалноправните разпоредби на които се основават и в несъответствие с целта на закона.

 

Не се спори по делото, че А.Г. за периода от 01.09.2007г. – 30.04.2008г. е излизал извън границите на страната и не е декларирал това обстоятелство в подадената до Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Стара Загора молба – декларация за отпускане на целева помощ за отопление.  Спорните по делото обстоятелства се свеждат до това, дали тези пътувания са били пречка за отпускане на такава помощ за отоплителен сезон 2008/ 2009г. и доколко недекларирането на това обстоятелство релевира недобросъвестно поведение на лицето, като основание за постановяване на оспорените заповеди и на разпоредените с тях правни последици.

Съгласно разпоредбата на чл.2 от Наредба № РД – 07-5 от 16.05.2008г. на МТСП,  право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). В разпоредбата на чл.11 от ППЗСП нормативно са установени обстоятелствата, при наличие на които лицата не могат да получават социални помощи. В т.7 на посочената норма като отрицателна предпоставка за възникване на правото на социална помощ, е регламентирано осъществено от лицето пътуване зад граница на собствени разноски през последните 12 месеца. Следователно за да се приеме, че е налице тази пречка за отпускане на социална помощ /в случая целева помощ за отопление/, е необходимо в условията на кумулативност 1) лицето да е пътувало в чужбина и 2) това пътуване да е реализирано на собствени разноски.

В случая от събраните по делото доказателства съдът намира, че по отношение на А.Г. липсва втората предпоставка от фактическия състав на хипотезата по чл.11, т.7 от ППЗСП, обуславяща наличието на пречка за отпускане и получаване на социална помощ, а именно – лицето да е пътувало в чужбина на собствени разноски. От свидетелските показания на В. Тодоров и З. Т. съдът приема за установено, че излизанията на жалбоподателя извън границата на страната са били на техни разноски. След извършена преценка по чл.172 от ГПК и с оглед другите данни по делото съдът кредитира показанията на разпитаните в качеството на свидетели родители на А. Г. – В. Тодоров и З. Т. - показанията им са ясни, вътрешно непротиворечиви и въз основа на тях се установява една и съща фактическа обстановка. От представените и приети като писмени доказателства по делото - заверен препис от паспорта на В. Тодоров и Удостоверение рег. № 39578/ 06.11.2008г. на ОД на МВР – гр. Стара Загора относно задграничните пътувания на З. Т. се установява идентичност в датите на  излизанията извън границата на страната на А. Г., В. Тодоров и З. Т., с което се подкрепят твърденията на свидетелите за съвместни пътувания до Турция и може да бъде направен извод, че разноските по тези пътувания са били поемани от родителите на А. Г.. Още повече че от събраните по делото доказателства в т.ч. от представената от Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Стара Загора справка се установява, че доходите на жалбоподателя са единствено от получаваната от него пенсия за инвалидност в размер на 83.85лв. месечно. От  регистрираните данни в АИФ на МВР съгласно Удостоверение рег. № 39578/ 06.11.2008г. на ОД на МВР – гр. Стара Загора и писмо изх. № 32237/ 15.09.2008г. на ОД на МВР прави впечатление, че пребиваването на лицата в чужбина при всяко едно от пътуванията не надвишава три часа, а някои от излизанията извън границата на страната са в рамките на един час, което потвърждава твърденията на свидетелите, че пътуванията са били с цел пазаруване.

От друга страна при подаването на молбата-декларация за отпускане на целева помощ за отопление лицето има задължение да декларира единствено и само обстоятелствата, които са от значение за преценката на компетентния орган дали са налице изискуемите от закона предпоставки за отпускане и получаване на помощта. Нещо повече – за отпускане на помощта се подава молба-декларация, която е по образец. В т. ХІV от същата изрично е посочено като подлежащо на деклариране обстоятелство дали заявителят и членовете на неговото семейство  /в смисъла на понятието съгласно легалната дефиниция по §1, т.2 от ДР на ППЗСП/ са пътували зад граница през последните 12 месеца т.е лицето има задължение да декларира единствено и само тези пътувания в чужбина, които са осъществени на негови разноски.

За да е налице недобросъвестност като фактическо основание за постановяването на заповеди по чл.14, ал.5 и чл.14а, ал.3 от ЗСП, е необходимо  заявителят да не е декларирал обстоятелства, които е бил длъжен да декларира /недобросъвестност в смисъл на укрита информация/ или е посочил неверни факти и обстоятелства, които са от значение за възникване и упражняване на правото му на социални помощи. Това са факти и обстоятелства, които ако бяха декларирани респ. ако бяха вярно декларирани би се стигнало до друг правен извод относно решението на административния орган за отпускането на помощта. В случая доколкото за А. Г. не е съществувало нормативно установено задължение за деклариране на излизанията си извън граница, осъществени на разноски на други лица, недекларирането на това обстоятелство не може да обоснове извод за “недобросъвестност”. Следователно посоченото от административния орган в обжалваните  заповеди фактическо основание не е налице.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорените административни актове обхваща преценката дали са налице установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в актовете/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за издаване им норма и респ. дали се следват разпоредените правни последици.             Съгласно разпоредбата на чл.170, ал.1 от АПК в тежест на административния орган и да установи наличието на посочените фактически основания и изпълнението на законовите изисквания при издаването на оспорените заповеди. Въпреки дадените с разпореждането за насрочване на делото указания за разпределението на доказателствената тежест между страните по делото, ответникът по жалбата не ангажира доказателства в посочения по-горе смисъл. С оглед на това и предвид проведеното от жалбоподателя насрещно доказване следва да се приеме, че обжалваните административни актове са издадени без да е налице изискуемата от закона материалноправна предпоставка – “недобросъвестно получена социална помощ” и следователно липсват основанията по чл.14, ал.5 и чл.14а, ал.3 от ЗСП за лишаване на А.Г. от право на получаване на целева помощ за отопление по Наредба № РД – 07 – 5/ 16.05.2008г. на МТСП за срок от две години и за възстановяване на недобросъвестно получени помощи в размер на 282.50лв., заедно със законната лихва.

 

            Съдът намира че при постановяване на оспорените заповеди са допуснати и съществени нарушения на административно-производствените правила. Действително в изпълнение на задължението си по чл.14а от ЗСП и чл.35а от ППЗСП, Директорът на дирекция “Социално подпомагане” – гр. Стара Загора е разпоредил извършването на проверка във връзка с постъпилото от ОД на МВР писмо-справка. Целта на тази проверка е събирането на доказателства за установяване на обстоятелството, налице ли са недобросъвестно получени средства от социални помощи и в какво се изразява тази недобросъвестност. В случая извършената от длъжностното лице от Дирекция “СП” – гр. Стара Загора проверка, резултатите от която са обективирани в съставния констативен протокол от 10.09.2008г., е абсолютно формална. Констатациите на социалния работник са основани единствено и само на получената от ОД на МВР – гр. Стара Загора информация за излизания на А. Г. извън граница. Доколкото сам по себе си фактът на осъществени от жалбоподателя в настоящото производство пътувания в чужбина и недекларирането на това обстоятелство все още не означава “недобросъвестност” при получаването на социална помощ, от съществено значение е било извършването на проверка и събирането на данни за установяване на чии разноски са били тези пътувания. На практика проверка по см. на чл.14а от ЗСП не е била извършена, тъй като установеното от длъжностното лице се съдържа в официален удостоверителен документ – писмо вх. № 0402/ 0114/ 03.09.2008г. на ОД на МВР – гр. Стара Загора, по повод на което е разпоредено извършването на самата проверка.

            На следващо място доколкото производството е административно по своя характер, при липсата на специална правна уредба в ЗСП, следва да се прилагат общите правила, регламентирани в АПК. Съгласно разпоредбата на чл.35 от АПК индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията/ възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, като в чл. 36, ал.1 от АПК е предвидена възможност за административния орган служебно да събира доказателства. В случая по съставения констативен протокол от 10.09.2008г. А. Г. е упражнил правото си да подаде възражение, в което заявява, че излизанията му в чужбина са били на разноски на неговите родители. Видно от представената от Дирекция “Социално подпомагане” – Стара Загора преписка по издаване на оспорените актове, липсват  доказателства за извършена проверка по възражението респ. да са събирани данни и доказателства за изясняване твърденията на А. Г.. Доколкото последните са свързани с релевантни обстоятелства за правото на Г. да получава целева помощ за отопление респ. са от значение за правилността на преценката и извода на административния орган за наличието на “недобросъвестно получена социална помощ”, е следвало чрез допустимите от закона доказателствени средства да се установи на чии разноски е пътувало лицето в чужбина. Като не е събрал всички доказателства за изясняването и установяването на релевантни факти и обстоятелства относно наличието на недобросъвестност, административният орган е постановил оспорените в настоящото производство заповеди както в нарушение на въведените с нормите на чл. 35 и чл.36, ал.1 от АПК процесуални изисквания, така и при несъобразяване на регламентираните по чл. 7 и чл.9, ал.2 и ал.4 от АПК общи принципи за истинност и служебно начало и установените във връзка с тях задължения. Доколкото тези нарушения са повлияли върху съдържанието на актовете т.е при недопускането им би се установила фактическа обстановка и съотв. обосновани правни изводи и резултат различни от възприетите в оспорените заповеди, допуснатите нарушения на административно-производствените правила се явяват от категорията на съществените такива и следователно са абсолютно основание за отмяна на обжалваните административни актове.   

Оспорените заповеди са несъответни и на целта на ЗСП – за осигуряване на социално подпомагане на българските граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по закон да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности. Изпълнението на тази цел при постановяването на актове по ЗСП изисква във всеки конкретен случай да се извършва обективна оценка и преценка на всички релевантни факти и обстоятелства, от значение за правата на лицата, заявили нужда от социално подпомагане.

 

Предвид изложените съображения съдът намира, че оспорените заповеди, като постановени в противоречие на материалноправните разпоредби на които се основат, при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в несъответствие с целта на закона са незаконосъобразни и като такива следва да бъдат отменени.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОТМЕНЯ по жалба на А.В.Г. ***„Три чучура – север” бл. 76, вх. „А”, ет.8, ап. 44, подадена чрез адв. М. Р.,  Заповед № РД 01/ 0084/ 17.09.2008г. на Директора на дирекция „Социално подпомагане” – гр. Стара Загора и Заповед № РД 01/ 0087/ 17.09.2008г. на Директора на дирекция “Социално подпомагане” – гр. Стара Загора, като незаконосъобразни.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                     СЪДИЯ: /п/ Р. Т.