Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

  

     

147  15.05.2009г.      град Стара Загора

 

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, ІV състав, в публично съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и девета година, в състав:

                                           

                                                                                              СЪДИЯ: Г.Д.

 

при секретар   А.А.                                                                      

и с участието на прокурора                                                                                                    

            като разгледа докладваното от съдия Г.Д. административно дело № 629 по описа за 2008г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

 

           

            Производството е по реда на чл.146 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.5, ал.4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица /ЗПГРРЛ/. 

 

            Образувано е по жалба на Я.А.Д. против Заповед № 623/ 08.08.2008г. на Областен управител на област Стара Загора, с която е отказано на жалбоподателката да се уважи претенцеята й по искане с вх.№ 249/ 08.04.2008г., за еднократно обезщетяване по реда ЗПГРРЛ. В жалбата се твърди, че претендираното обезщетение е за претърпяна репресия от лицата А. А. Н. /баща на жалбоподателката/ и А. А. Н. /брат на жалбоподателката/. Изложени са съображения, че в хода на административното производство, завършило с издаване на оспорената заповед, административният орган не е изпълнил задължението си да изиска произнасяне от Централната комисия за установяване на обстоятелствата по чл.1 от ЗПГРРЛ, относно характера и вида на репресията. Иска се заповед № 623/ 08.08.2008г. да бъде отменена като незаконосъобразна. В съдебно заседание жалбоподателката лично и чрез пълномощника си по делото поддържа жалбата. В представеното по делото писмено становище са изложени подробни доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, като по същество твърдението е за постановяването му при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

 

Ответникът по жалбата -  Областен управител на област Стара Загора, редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. По делото е постъпил писмен от говор от зам.областния управител на област Стара Загора по подадената от Я.Д. жалба, в който се излагат съображения за законосъобразност на обжалваната заповед. Моли съда да отхвърли оспорването като неоснователно и недоказано.

 

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

   В срока по § 11 от ПЗР на ЗИД ЗПГРРЛ /ДВ, бр. 26 от 2008 г., в сила от 1.01.2008 г./ Я.А.Д., в качеството си на наследник /дъщеря/ на репресираното лице А. А. Н. е инициирала административно производство с искане вх.№ 249/ 08.04.2008г. до Областния управител на област Стара Загора, за заплащане на еднократно обезщетение съгласно ЗПГРРЛ. Към искането си жалбоподателката е приложила: удостоверение за наследници №005/ 07.04.2008г., заверено копие на акт за смърт № 34/ 14.01.1962г., копие на Резолюция на Кърджалийски областен съд от 3.12.1948г., копие от Решение № 105/ 29.06.2001г. на Ивайловградски районен съд, копие от жалба до началника на МВР – ІІ-ро РУ гр.Стара Загора, два броя нотариално заверени декларации на свидетелите С. Х. М. и Я. И. К., както и изискуемата, съгласно чл.3, ал.3, т.2 от Наредбатта за прилагане на чл.4 от ЗПГРРЛ декларация, че досега не й е изплащано обезщетение по ЗПГРРЛ. Доколкото в искането не са били посочени никакви основания за получаване на обезщетението, с писмо изх.№ 249-р/ 18.07.2008г. Областният управител на област  Стара Загора е уведомил жалбоподателката, че следва в 14-дневен срок да представи в областна администрация документ, удостоверяващ характера, вида и времетраенето на репресията, претърпяна от баща й.  В указания от административния орган срок жалбоподателката е подала жалба, в която описва претърпяната от баща й репресия, изразяваща се в принудително изселване на него и семейството му от с.Долно Луково, община Ивайловград, незаконно изземване на имота му, както и лишаването на родителите й като “врагове на народа” от право на пенсия. Към посочената жалба не са приложени допълнителни документи, различни от представените с първоначално подаденото искане.

С оспорената заповед Областния управител на област Стара Загора на основание чл.32, ал.1 от ЗА и чл.5, ал.2 от ЗПГРРЛ е отказал да уважи искането на жалбоподателката за еднократно обезщетение по реда на ЗПГРРЛ. От фактическа страна отказът е мотивиран с обстоятелството, че представените към искане с вх.№ 249/ 08.04.2008г. документи не удостоверяват характера, вида и времетраенето на репресията, претърпяна от лицето Ангел Атанасов Налбантов, поради което Я.А.Д. не попада в кръга на правоимащите лица, визиран в наредбата за прилагане на чл.4 от ЗПГРРЛ.

 

При така установената по делото фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

 

Жалбата, като подадена в срок и от легитимирано лице е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

 

Искането от жалбоподателката до Областния управител на област Стара Загора е подадено в срока по §11 от ПЗР на ЗИД ЗПГРРЛ /ДВ, бр. 26 от 2008 г., в сила от 1.01.2008 г./, по реда на чл.5, ал.1 от ЗПГРРЛ и чл.3 от Наредбата, като правото на обезщетение е било удостоверено от жалбоподателката с писмени доказателства, съобразно изискванията на чл.4, ал.2 ЗПГРРЛ и чл.3, ал.3, т.1, б.”а” от Наредбата /нотариално заверени декларации от две лица/.

Обстоятелството, че на жалбоподателката не е било изплатено обезщетение по досегашния ред, съгласно чл.6 ЗПГРРЛ е удостоверено с декларацията по чл.3, ал.2, т.2 от Наредбата.

Следователно, от формална гледна точка Я.Д. е спазила всички изисквания на ЗПГРРЛ и наредбата за прилагане на чл.4 от ЗПГРРЛ като срок на подаване на искането, компетентен административен орган, до който то е отправено в изискуемата се от закона форма и приложени писмени доказателства.

Оспореният в настоящото производство отказ на Областния управител на област Стара Загора е индивидуален административен акт, постановен от компетентен орган в предвидената от закона форма.

Със Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица /обн.ДВ, бр.50 от 25.06.1991г./ е признато правото на обезщетение на визираните в разпоредбата на чл.1 лица, които са били незаконно репресирани заради техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания през периода от 12 септември 1944г. до 10 ноември 1989г. съгласно текста на чл.2 от с.з. тези лица имат право на еднократно обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди, а когато не са получили обезщетение за имуществени вреди и са починали, обезщетението се заплаща на техните наследници – деца, съпруг и родители.

Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.2 ЗПГРРЛ правото на обезщетение се установява със съответните писмени доказателства, а съгласно ал.3 на посочения текст при липса на такива за обстоятелствата по предходните разпоредби, включително за характера на репресията, установяването им се извършва по ред, определен от МС от нарочна комисия.

В процесната хипотеза, действително не са налице официални документи, които да удостоверяват характера и времетраенето на твърдяната от жалбоподателката репресия, претърпяна от баща й А. А. Н.. В приложените към преписката два броя нотариално заверени декларации от свидетелите Я. И. К. и С. Х. М., обаче са изложени обстоятелства, че А. А. Н. е бил многократно малтретиран през 1958г. от  местни активисти на комунистическата партия в с.Долно Луково, общ.Ивайловград и е бил принуден да се изсели, които сочат на данни за извършена незаконна репресия по см. на чл.1, т.4 от ЗПГРРЛ. По аргумент от разпоредбата на чл.3, ал.3, т.1, б.”а” от Наредбата за прилагане на чл.4 от ЗПГРРЛ /Наредбата/ обстоятелствата за принудително изселване се установяват с официален документ относно незаконната репресия, но също така законодателят е предвидил възможността, при липса на данни относно времетраенето или характера на репресията, към искането да се прилагат нотариално заверени декларации най – малко на две лица, които ги удостоверяват като свидетели. В процесния случай са представени именно допустимите от закона доказателства, но същите не са били обсъдени от административния орган, който единствено позовавайки се на липсата на официални документи, доказващи претърпяна репресия от лицето А. Н., е обосновал отрицателното си произнасяне по искането на Я.А.Д.. Приемайки, че липсват доказателства за вида, характера и продължителността на репресията областният управител е следвало да изиска съгласно чл.10, ал.2 от ЗПГРРЛ служебно произнасяне от Централната комисия по чл.4 от ЗПГРРЛ в тази насока. Това законово задължение не е изпълнено от него, поради което обжалваният административен акт е издаден при неизяснена фактическа обстановка, което го обременява и с порок по чл.59, ал.2, т.4 от АПК – липса на мотиви. Като не е проявил достатъчно активност за установяване на действителното фактическо положение, административният орган не е изпълнил  задължението си по чл.35 от АПК да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, при което е налице нарушение на принципите на истинност в административното производство по издаване на административните актове, залегнал в чл.7 от АПК и на служебното начало по чл.9 АПК, съгласно които административният орган е бил длъжен да съдейства на жалбоподателя за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса.

Ето защо съдът намира, че оспорения административен акт следва да бъде отменен поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването му и като постановен в несъответствие с целта на закона, която според настоящия състав, в конкретния случай е лицата претърпели репресии през периода 12.09.1944 – 10.11.1989г. да получат обезщетение за изчерпателно изброените в него конкретни репресии. На основание чл.173, ал.2 от АПК преписката следва да бъде върната на административния орган за произнасяне по подаденото от Я.А.Д. искане с вх.№ 249/ 08.04.2008г. за заплащане на еднократно обезщетение по ЗПГРРЛ, след изпълнение на задълженията си по общия АПК и по специалния ЗПГРРЛ /включително и на това по чл.10, ал.2/ за събиране и преценка на релевантните доказателства.

С оглед пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че наведените от жалбоподателката доводи за наличие на законово установените предпоставки да получи еднократно обезщетение по реда на ЗПГРРЛ за претърпяна незаконна репресия от брат й Атанас Ангелов Налбантов, не следва да бъдат обсъждани от съда. Предмет на настоящото съдебно-административно производство е законосъобразността на Заповед № 623/ 08.08.2008г., постановена по подаденото от жалбоподателката искане за обезщетение по ЗПГРРЛ, в качеството й на наследник на репресираното лице Ангел Атанасов Налбантов, но не и като наследник на А. А. Н.. В случай, че жалбоподателката попада в кръга на лицата, посочени в чл.3, ал.1 от ЗПГРРЛ и не е получила обезщетение в качеството си на наследник на своя брат Атанас Ангелов Налбантов, същата може да реализира това свое право, като подаде искане в срок до 31.12.2009г./арг.§ 11 ПЗР от ЗИД на ЗПГРРЛ/ пред областния управител по последния постоянен адрес на репресираното лице и при постановяването на неблагоприятен за нея акт, може да упражни правото си на жалба пред съда.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ във връзка с чл.173, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОТМЕНЯ  по жалба на Я.А.Д. ***/ 08.08.2008г. на Областен управител на област Стара Загора, с която е отказано на да се уважи претенцията й по искане с вх.№ 249/ 08.04.2008г. за еднократно обезщетяване по реда ЗПГРРЛ, като незаконосъобразна. 

ВРЪЩА преписката на Областен управител на област Стара Загора за произнасяне по подаденото от Я.А.Д. искане с вх.№249/ 08.04.2008г., съобразно дадените от съда указания.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                        

 

СЪДИЯ: