Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№ 17     18.02.2009г.      град Стара Загора

 

     

   В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, ІV състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи януари  две хиляди и девета година, в състав:

 

                                           

                                                                       СЪДИЯ: Г.Д.

       

при секретар   А.А.                                                                       

и с участието на прокурора 

като разгледа докладваното от съдия Г.Д. административно дело № 638 по описа за 2009г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 233 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.

 

Образувано е по жалба на С.П.Г. ***, против Заповед рег. № 724/ 25.09.2008г. на Директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи /ОД на МВР/ - Стара Загора, с която на жалбоподателя, на основание чл.228, т.2, чл.226, ал.1, т.6, чл.227, ал.1, т.10 и чл.245, ал.1, т.8 от ЗМВР във вр. с чл.230, ал.2, т.4 от ППЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” и е прекратено служебното му правоотношение. В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като по същество изложените съображения са за постановяването му в противоречие на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения, както и за несъответствие на акта с императивните изисквания за форма и съдържание по см. на чл.246 от ППЗМВР. Направено е искане за отмяна на оспорената Заповед рег.№ 724/ 25.09.2008г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора.  

 

            Ответникът по жалбата – Директора на ОД на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Счита оспорената заповед за законосъобразна, издадена от компетентен орган при наличие на материалноправните предпоставки и спазване на процесуалните правила, предвидени в ЗМВР и ППЗМВР.

 

   Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

           

            Жалбоподателят С.П.Г. е заемал длъжност “Водач на специализиран автомобил”, пожарникар ІІ ст., категория Е, в Районна служба “Пожарна безопасност и спасяване” гр.Казанлък при ОД на МВР – Стара Загора.

            Повод за образуване на конкретното дисциплинарно производство, приключило с издаването на оспорената заповед е Докладна записка вх.№ 1760/ 03.09.2008г. на началника на РС”ПБС”- Казанлък и протокол за химическа експертиза № 865/ 03.09.2008г. на сектор “БНТЛ”при ОД на МВР – Стара Загора, от които се установява наличие на данни по см. на чл.231, ал.1 от ЗМВР за извършено дисциплинарно нарушение от пожарникар С.П.Г.. 

            В тази връзка директорът на ОД на МВР – Стара Загора е издал заповед рег.№ 649/ 05.09.2008г. за образуване на дисциплинарно производство срещу жалбоподателя,  като е посочен поводът, получените данни, извършителят, дисциплинарното нарушение и дисциплинарно-разследващият орган, на когото е възложено разследването - комисия с председател прекия ръководител на Ст.Г. – гл.инспектор Анчо Христов Шишков /началник РС”ПБС”-Казанлък/. Видно от извършеното отбелязване върху цитираната заповед, служителят е бил запознат на 05.09.2008г. срещу подпис със заповедта за образуване на дисциплинарно производство, както и с възможността да дава обяснения, да представя доказателства, както и да бъде подпомаган в защитата си от служител на МВР.  

            С покана рег. № 1723 от 05.09.2008 г. дисциплинарно-разследващият орган е уведомил С.Г. за това, че със заповед рег.№ 649/ 05.09.2008г. срещу него е образувано дисциплинарно производство, поканил го е да даде писмени обяснения в срок до 10.09.2008г. и да посочи доказателства.

            Служителят е дал писмено обяснение на 10.09.2008г. /вх.№ 1837/ до Директора на ОД на МВР – Стара Загора, в което е изложил обстоятелствата относно извършеното от него ПТП на 03.09.2008г. около 01.00ч. В обяснението си служителят не отрича че е употребил алкохол като  признава, че е възможно да е подценил възможностите си в резултат на изпитата “някоя бира”.  Твърди, че в неосветен участък от пътя са били спрели два автомобила с румънска регистрация, без никакви светлини, поради това той ги е видял в последния момент, опитал е да избегне удара, но не е успял.

            За резултата от проведеното разследване дисциплинарно-разследващият орган е изготвил подробна обобщена справка рег. № 1756 от 15.09.2008 г. в съответствие с изискванието на чл. 243, ал. 3 от ППЗМВР, отразяваща констатации за извършеното от Ст.Г. нарушене на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 03.09.2008г. около 01.36ч. е възникнало ПТП, предизвикано от пожарникар С.П.Г.. На местопроизшествието е извикан екип от РПУ Казанлък. При тестването на Г. с алкомер 931, същият отказва да издиша необходимото количество кислород за ефективно отчитане на уреда. Взета му е кръвна проба в МБАЛ Казанлък. С протокол за изготвена химическа експертиза № 865/ 03.09.2008г. е доказано наличието на етилов алкохол в кръвта в количество 2,47 промила.  Въз основа на тези фактически установявания комисята  е обосновала нарушение на чл.5, ал.2, т.3  и чл.201, т.5 от ЗДвП, МЗ № Із-1161/ 28.07.2006г. за търсене на дисциплинарна отговорност от служители на НС”ПБЗН”-МВР, както и т.17, б.”б” от МЗ рег.№ Із-2013/ 08.11.2006г., с която се утвърждава Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, което съставлява нарушение на служебната дисциплина по см. на 227, ал.1, т.10 от ЗМВР. С покана изх. № 1757 от 15.09.2008 г., връчена на  жалбоподателя на същата дата, същият е бил уведомен за това, че има право да се запознае с обобщената справка като му е дадена възможност в срок до 12.00ч. на 17.09.2008г. да даде допълнителни писмени обяснения или възражения по нея. Със заявление рег.№ 1776/ 17.09.2008г. Г. уведомява директора на ОД на МВР Стара Загора, че не желае да дава писмени обяснения по случая. Дисциплинарно разследващият орган е приключил дисциплинарното производство с изготвяне на становище рег.№ 1787/ 19.09.2008г., в определения от административно-наказващия орган срок – 19.09.2008г. /съгласно заповед рег.№ 649 от 05.09.2008г./ за налагане на дисциплинарно наказание “Уволнение” на служителя С.П.Г..

            В съответствие с изискването на чл.268а, ал.3 от ППЗМВР прекият ръководител на служителя / началника на РС”ПБС” Казанлък/ е направил предложение вх.№ 42030/ 23.09.2008г. до директора на ОД на МВР - Стара Загора, на основание чл.224, ал.2, т.1 и т.4 и чл.227, ал.1, т.10 от ЗМВР във вр. с чл.230, ал.2, т.4 от ППЗМВР на служителя С.П.Г. да бъде наложено дисциплинарно наказание “уволнение” и да му бъде прекратено служебното правоотношение на основание чл.245, ал.1, т.8 от ЗМВР. 

            С оспорената Заповед рег.№ 724/ 25.09.2008г. въз основа на установените в рамките на производството данни Директорът на ОД на МВР – Стара Загора като дисциплинарнонаказващ орган, действащ в рамките на предоставените му с нормата на чл. 228, т. 2, предл. първо от ЗМВР правомощия, е приел, че с действията си С.П.Г. е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина, несъвместимо с оставане на служба в МВР и на основание чл.227, ал.1, т.10 от ЗМВР във вр. с чл.230, ал.2, т.4 от ППЗМВР е наложил дисципленарно наказание “Уволнение” и е прекратил служебното правоотношение на пожарникар ІІ степен С.П.Г. – водач на СА ІІ степен в РС”ПБС” гр.Казанлък, считано от датата на връчване на заповедта.  От фактическа страна заповедта е мотивирана с обстоятелството, че на 03.09.2008г. служителят е управлявал лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта 2,47 промила /устоновено по надлежния ред/, с което виновно е нарушил т.17, б.”б” от МЗ рег.№ Із-2013/ 08.11.2006г., с която е утвърден Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 26.09.2008г., видно от направеното отбелязване върху нея.

По делото е представена преписката по издаване на оспорената заповед, като към нея са приложени и два броя докладни записки от ст.полицай Атанас Матанов – мл.автоконтрольор при ПК-РПУ гр.Казанлък и полицай Смил Йовчев от “СПООР” при РПУ гр.Казанлък, посетили мястото на извършеното ПТП, както и съставен АУАН против С.П.Г. с № 306540/ 03.09.2008г. /подписан от жалбоподателя без възражения/, установяващ извършени нарушения на чл.20, ал.1 и ал.2, чл.23, ал.1, чл.5, ал.2, т.3, чл.137а, ал.1, чл.139, ал.5 и чл. 147, ал.1 от ЗДвП.  

При така установената по делото фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Оспорването е направено в предвидения от закона срок, от легитимирано лице и като такова е процесуално допустимо.  Като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, съдът намира жалбата за неоснователна.

Заповед № 724/ 25.09.2008г. на директора на ОД на МВР – Стара Загора е издадена от компетентен орган в изискуемата от закона писмена форма. Спазен е и срокът по чл.225, ал.1 от ЗМВР за нейното издаване.  Същата е постановена в съответствие с материалноправните разпоредби и административнопроизводствените правила.

Дисциплинарното производство, приключило с издаването на оспорената заповед е проведено при спазване на императивните изисквания на ЗМВР и ППЗМВР, регламентиращи отделните етапи от процедурата по установяване и налагане на дисциплинарно наказание. В хода на проведеното административното производство е осигурена възможност на жалбоподателя да вземе участие като даде обяснения и направи своевременно своите възражения по случая. В подадените от Г. писмени обяснения  той е признал вменените му действия. Жалбоподателят не е направил възражение по изготвената обобщена справка на дисциплинарно-разследващия орган, с което да оспори  отразените в нея факти, възпроизведени в обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение”. Предвид изложеното, съдът намира, че процесуалните норми, регламентиращи законосъобразното образуване и провеждане на дисциплинарното производство са спазени, а отразените в заповедта факти за целите на дисциплинарното производство са установени. Неоснователно е възражението, че в заповедта липсват мотиви, което по същество представлява порок във формата на административния акт. Видно от съдържанието на обжалваната заповед, в нея са изложени съображения от фактическо и правно естество досежно установеното нарушение и същата има визираното в нормата на чл. 246 ППЗМВР съдържание. Липсата на посочен точен час, място и обстоятелствата, при които е извършено нарушението не може да обуслови твърдяната от жалбоподателя незаконосъобразност на акта. На първо място не съществува пречка фактическите основания, наложили налагането на дисциплинарно наказание, да се извличат от всички съпътстващи и подготвящи крайния акт документи.  В случая, в  изготвените от дисциплинарно-разследващия орган обобщената справка /със съдържанието на която жалбоподателят е бил запознат/ и становище се съдържа подробна и пълна конкретизация и индивидуализация на нарушението /времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено/. Ето защо съдът приема, че всички елементи от обективна и субективна страна на нарушението са установени от административноказващия орган, признати са от служителя в рамките на административното производство и правото му да се защити срещу наложеното наказание не е било нарушено. 

            Твърдението на  пълномощника на жалбоподателя, че преди образуването на дисциплинарното производство е било налице висящо производство по подадената от Ст.Г. молба за прекратяване на служебното му правоотношение по негово желание, не намира опора в доказателството по делото. От представеното и прието като писмено доказателство Заявление с рег.№ 31208/ 05.09.2008г. от С.Г. за прекратяване на служебното му правоотношение по чл.245, ал.1, т.4 от ЗМВР се установява, че то е подадено в деня, когато срещу него е образувано дисциплинарното производство съгласно Заповед рег.№ 649/ 05.09.2008г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора. Жалбоподателят е запознат с тази заповед още в деня на издаването й – 05.09.2008г., видно от извършеното отбелязване върху нея, като служителят не е направил възражения, че вече е подал молба за едностранно прекратяване на правоотношението. 

         Оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалния закон. При определяне вида на наказанието дисциплинарнонаказващият орган е изпълнил задълженията си по чл. 229, ал. 2 от ЗМВР, като въз основа на правилно установената фактическа обстановка е приел, че жалбоподателят с действията си е нарушил етичните правила на поведение на държавните служители в МВР, и по-точно т. 17, б.”б” от МЗ рег.№ Із-2013/ 08.11.2006г., с която е утвърден Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Съгласно посочената разпоредба, държавният служител, независимо от неговата категория и заемана длъжност, в качеството си на участник в пътното движение се подчинява на забраната да не управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда или под въздействието на друго упойващо вещество по време на изпълнение на служебните си задължения, както и в извън установеното работно време или по времето на ползване на разрешен отпуск. От приложената по делото МЗ № Із-2013/ 08.11.2006г. е видно, че към датата на деянието Етичният кодекс за поведение на държавните служители в МВР е бил в сила, като жалбоподателят е бил запознат с неговото съдържание /видно от приложения по делото списък на служителите от РС”ПБЗН”гр.Казанлък, запознати с Етичния кодекс/. Съгласно разпоредбата на чл.230, ал.2, т.4 от ППЗМВР, посочена сред правните основания за издаване на заповедта, за да бъде квалифицирано едно деяние като тежко нарушение на служебната дисциплина е необходимо да са налице две кумулативно свързани условия: деянието да е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и с него да се уронва престижът на службата. В процесния случай безспорно е установено, че жалбоподателят в извън работно време е управлявал лек автомобил след употреба на алкохол, с което е нарушил цитираната вътрешноведомствена разпоредба на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, забраняваща такова поведение.  Деянието е морално укоримо, тъй като е несъвместимо с морални норми на поведение, одобрени от министъра на вътрешните работи и оповестени пред личния състав на ведомството. Същото уронва и престижа на службата. В случая под "престиж на службата" следва да се разбира авторитетът на МВР пред обществото, на което то служи, за да защитава здравето, живота и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктното спазване на закона. Следователно, достатъчно е наличието на такова поведение, което да  застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в МВР като институция и в частност към служителите от това министерство. Тъй като поведението на жалбоподателя е станало достояние на други лица - пътуващите в другите автомобили, с който е настъпило ПТП, същото следва да се определи като уронващо престижа на службата. По тези съображения съдът приема, че установеното в хода на дисциплинарното производство и обективирано в обжалваната заповед деяние представлява тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР за което задължително се налага дисциплинарно наказание “уволнение”.

Предвид изложените съображения съдът приема, че обжалваната заповед е  законосъобразна - издадена е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие с материалноправните разпоредби на които се основава; при спазване на административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на С.П.Г. ***, против Заповед рег. № 724/ 25.09.2008г. на Директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Стара Загора, с която на жалбоподателя, на основание чл.228, т.2, чл.226, ал.1, т.6, чл.227, ал.1, т.10 и чл.245, ал.1, т.8 от ЗМВР във вр. с чл.230, ал.2, т.4 от ППЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” и е прекратено служебното му правоотношение, като неоснователна. 

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                        

 

 

СЪДИЯ: