Р Е Ш Е Н И Е

№VІ-33                                  12.11.2008г.                       гр.Стара Загора

 

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД                                  ШЕСТИ СЪСТАВ

На десети ноември                                                                          две хиляди и осма година

в публично заседание в състав:     

           

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Д.

 

секретар И.К.

като разгледа докладваното от съдия Д. Д.

адм. дело №641 по описа на АС Стара Загора за 2008г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.128 и сл. от АПК, образувано по оспорване на заповед №08007101 на Директора на Областна Дирекция на МВР Стара Загора за  налагане принудителна административна мярка на основание чл. 76 т.2 от ЗБДС, заявено от Г.Х.Т. ***.

            С жалбата се излагат доводи за липса на мотиви към оспорената заповед, като посоченото правно основание е недостатъчно с оглед постигане целите на закона. Мотивите представляват логично изложение на направените от административния орган съждения по фактите от значение за случая, а не формално излагане на броя на осъжданията. Не са обсъдени относими въпроси като периода на извършване на деянието и момента на влизане в сила на присъдата, както законосъобразното поведение до момента на постановяване на административния акт, многократното напускане на страната, без да са произтекли проблеми от това. Заповедта не е съобразена с чл.6 от АПК като не е избрана онази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото, като съгласно ал.5 на същата разпоредба административните орган следва да се въздържат от актове и действия, които ще причинят вреди, явно не съизмерими с преследваната цел. 

            Ответния административен орган, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Русев оспорва жалбата с доводи, че административния орган при упражняване правомощията си по чл.76 т.2 от ЗБДС прилага едни и същи критерии – законовите и спрямо всички не реабилитирани лица се налага принудителна административна мярка.

            Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата. 

            Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

            Оспорването е допустимо като подадено от лице с право на жалба и в срок, а разгледано по същество е неоснователно.

            Със заповед №08007101 на Директора на Областна Дирекция на МВР Стара Загора е наложил на Г.Х.Т. принудителна административна мярка на основание чл. 76 т.2 от ЗБДС, за това, че е осъждан за умишлено престъпление от общ характер и не е реабилитиран. Административния акт е издаден, съгласно правомощията на Директора на ОД “Полиция” делегирани със заповед №Із-127/06.02.2008г. на Министъра на вътрешните работи, при спазване на правилата за административно производство и изискването за форма. В административната преписка са налице всички документи, удостоверяващи установените от административния орган факти, които дават основание за упражняване на правомощията по чл.76 т.2 от ЗБДС в условията на дискреционна власт. По тези факти страните не спорят, включително и по не настъпила реабилитация, като заповедта се атакува на основание несъответствие с целта на закона, предвид изтърпяното наказание и постигнатата му цел на превъзпитание и предупреждение.  Административният орган не е превратно упражнил властта си, с което да е нарушил гарантирани от Конституцията права на адресата на заповедта. Това е така, първо защото чл.35 на основния закон допуска правото на свободно придвижване да бъде ограничено със закон, какъвто е чл.76 т.2 от ЗБДС и на второ място, защото предвид не настъпилата реабилитация са налице факти, които обуславят налагане на ПАМ по преценка на административния орган, върху която съдът няма право на контрол. т.е. не може да се прави проверка дали е наложително или не издаването на паспорт на български гражданин. Проверява се само дали органът е избрал някоя от законово предвидените възможности и дали са налице предпоставките за това. Що се отнася до възражението, че са постигнати целите на наказанието, същото е правно ирелевантно – мярката по чл.76 т.2 от ЗБДС не е повторно наказание, което да се прилага, ако предходното не е повлияло на лицето. Принудителната мярка в случая е от превантивен характер и охранява обществени интереси, които са с по-голям интензитет на защита от строго личните.  При актовете на администрацията, постановявани в условията на оперативна самостоятелност съдът не може да осъществи контрол за целесъобразност, какъвто е допустим при оспорване по административен ред. Съдът е длъжен в тази хипотеза на основание чл.169 от АПК да провери дали органът е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове, включително за съобразяване с целта на закона. Това означава, че съдът следва да установи налице ли са фактите от хипотезата на правната норма, които дават основание на органа да действа с възможност за избор на начина, с който да постигне целта на закона. Върху този избор съдебният контрол е изключен. Следователно съдът не проверява кой е най-удачния начин да се постигне целта, а дали избраният е предписан от правната норма. Не може да се установява, че същата цел би се постигнала и с бездействие на административния орган, въпреки предпоставките за налагане на ПАМ.  Съдебният контрол за законосъобразност е в пределите, установени от чл.146 от АПК.

            С оспорената заповед се преследват само и единствено целите на чл.76 т.2 от ЗБДС, в условията на допуснато от чл.35 на Конституцията ограничение на правото на свободно придвижване. Заповедта е мотивирана от правна и фактическа страна, а що се отнася до мотивите за избор да се наложи мярката, които процесуалния представител на жалбоподателя твърди, че следва да бъдат част от акта, съдът в унисон с доводите, посочени по-горе, намира, че за административния орган не е налице такова задължение. Мотивите обхващат правно релевантните факти и посочване на нормата, която предписва задължение за административния орган да постанови акт, да откаже респ. да прецени дали да действа и как. Върху тази именно преценка – да се действа ли и как, съдът не упражнява контрол за законосъобразност. Щом са налице предпоставките на закона и административният орган е избрал да действа, съдът не може да преценява, че целта на закона ще бъде постигната и при обратно решение. Оспорената заповед е мотивирана в степен, която позволява съдебен контрол за законосъобразност, включително и за съответствие с целта на закона. За наличието на фактическите и правни предпоставки, с които заповедта е мотивирана, са налице доказателства в административната преписка. От тях се установява, че Директора на ОД на МВР Стара Загора е действал в условията на оперативна самостоятелност, която му дава възможност да прецени дали да наложи ПАМ или не. При осъществения съдебен контрол и за съответствие с целта на закона не се установи органът да преследва други цели, нито е наведено такова твърдение в жалбата. Следователно не е налице превратно упражняване на власт, нито нарушение на изискването за форма – липса на мотиви, кое налага именно този начин на действие. Както се посочи по-горе административният орган няма такова задължение и върху избора, кое от възможните решения ще постигне целите, съда не упражнява контрол.

            В изпълнение на задължението за отговор на всички доводи по жалбата следва да се каже, че е неотносимо правилото на чл.6 от АПК в случая. Заповедта разпорежда налагане на принудителна административна мярка от категорията на превантивните и административния орган в този случай не се съобразява с критериите на посочената принципна норма за съразмерност. Този принцип касае случаите, в които властническите актове, за да постигнат целите засягат интересите на други лица освен адресатите, респ. правата на последните следва да бъдат ограничени по възможност в най-малка степен. Налагане на принудителни административни мерки не е от категорията актове, при постановяването на които да се съобразява принципа съизмеримост по отношение на адресата на мярката. Законодателя е предоставил на административния орган за всеки конкретен случай да прецени необходимостта от налагането й, при наличие на предпоставките на правната норма. Както се посочи по-горе върху тази преценка е недопустим съдебен контрол. Административния орган не е длъжен да обсъжда момента на извършване на престъплението и този на влизането му в сила. Не настъпването на реабилитацията се установява, чрез официален документ.

            Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

 

РЕШИ

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно оспорването на Г.Х.Т.,*** на Заповед №08007101 издадена от Директора на Областна Дирекция на МВР Стара Загора за налагане на  принудителна административна мярка на основание чл. 76 т.2 от ЗБДС.

Решението подлежи на обжалване и протест пред ВАС с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.

 

 

 

 

Административен съдия: