Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

  

     

 63   19.02.2009 г.      град Стара Загора

 

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на  седемнадесети февруари  декември две хиляди и осма година, в състав:

 

                                           

СЪДИЯ: И.Я.

       

при секретар  М.П.                                                                        и с участието

            на прокурора                                                                                                          като разгледа

            докладваното от съдия И. Я. административно дело № 647 по описа за 2008 г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с § 62, ал.3 от ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ.

 

Образувано е по жалба на З.И.И. ***  против Заповед № 2764/ 04.12.2007г. на Кмета на община Стара Загора, с която е признато на П.И.П. правото да придобие собственост върху имот № 38, масив 305, с площ от 499,99 кв.м.находящ се в землището на гр. Стара Загора, местност „Кръстев мост”, “ Попска страна”, “ Цалбуков трап”. В жалбата се излагат доводи, че  оспореният административен акт следва да бъде отменен поради липса на мотиви и допуснати съществени процесуални нарушения  

 

Ответникът по жалбата -  Кметът на община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Поддържа, че оспореният административен акт е правилен и законосъобразен.

 

        Ответникът по жалбата – П.И.П., чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на жалбата..

Ответникът по жалбата Т.И.В. не се явява и не се представлява.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

 

            Жалбоподателят като заинтересовано лице по см. на §62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, поради което съдът приема, че жалбата е подадена в законово установения срок и от активно легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.  Разгледана по същество е основателна.

       

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Административното производство по издаването на оспорената заповед е  образувано въз основа на заявление вх. № 0605001/ 09.06.1992г., подадено от П.И.П., с което е направено искане „на основание § 4 от ЗСПЗЗ и във връзка с § 5 от ППЗСПЗЗ правото му на ползване да се превърне в право на собственост на предоставения имот, представляващ “лозе”, овощна градина, находящ се в местността „Цалбуков трап””, с площ от 500 кв.м, представляващ лозе с овощна градина с построена в него сграда от 9 кв.м.  Видно от приетото като доказателство по делото протокол № 2 / 20.07.1976г , в изпълнение на Постановление на МС № 21 от 31.01.1976г. и Решение № 152 “б” от 24.12.1976г. на ИК на ОБНС Стара Загора, на П.И.П. е предоставено право на ползване върху земеделска земя с площ от 0,500 дка, находяща се в местността „Цалбуков трап”, в землището на гр. Стара Загора. Подаденото от П.П.  заявление е разгледано от комисията по § 62, ал.1 от ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, назначена със заповед № 1001/ 09.07.2004г. на Кмета на община Стара Загора. Видно от представения по делото Протокол № 30/ 23.04.2007г., комисията е разгледала постъпили заявления от ползватели, които имат права по §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и като е приела, че същите са редовно подадени, е счела, че по отношение на заявителите, изброени поименно с посочване номерата на заявленията и адресите им, „са налице условията по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и на §62 от ПЗР към ПМС №465/11.12.1997г., които дават основание на ползвателите да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи”. В протокола не е отразено срещу всеки от имотите на ползвателите, кои от предпоставките да придобият право на собственост са налице - тези по § 4а или по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и въз основа на кой от актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. с § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е възникнало правото им на ползване. Сред ползвателите, изброени в протокола, под №4 е и П.И.П. . Въз основа на посоченото като установено комисията е приела решение да бъде предложено на Кмета на община Стара Загора да издаде заповед, с която да се признае правото да се придобие собственост от ползвателите. Съгласно представените по делото: заверен препис – извлечение от регистъра на новообразуваните имоти, за местността “ Цалбуков трап, землището на гр. Стара Загора, ведно със заверен препис - извлечение от регистъра на имотите, неразделна част от плана, на П.И.П.  е отреден и записан имот, представляващ имот с пл. №38, находящ се в местността „Цамбулов трап” в землището на гр. Стара Загора, с площ от 499,99  кв.м. От приетия като доказателство по делото препис-извлечение от помощния кадастрален план на земите на бившите собственици и регистъра на имотите на бившите собственици за земи попадащи в разпоредбите на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е видно, че под кадастрален № 620 с площ от 1000, кв.м. е отразен имот  на Иванка И.Н.. По подадено  от нея заявление заявление вх. № 451506/ 06.02.1992г. с Решение по чл.18ж, ал.1 от ЗСПЗЗ въз основа на Протокол № 50549/ 16.03.1995г. Поземлена комисия – Стара Загора е признала за възстановяване собствеността върху земеделска земя - нива,  с площ от 1.000 дка, находяща се в местността „Цалбуков трап” , в землището на гр. Стара Загора. От назначената по делото съдебно-техническа експертиза, която се поддържа от в.щ. в с.з., която съдът възприема като компетентно изготвена се установи, че имот № 38, посочен в заповед № 2764 от 14.126.2005 година попада  в имот № 620 и имот № 614. В процесният имот  към момента на огледа  не съществува   сграда.От приходна квитанция № 54055, приходна квитанция от 01.03.1992 г., съобщение№ 108 от 1979 г., съобщение № 97 от 12.09.1985г., съобщение № 4603/1978, от протокол от 23.07.2007 година, по наказателно дело № 1827 по описа за 2006 година на Старозагорски районен съд и от показанията на разпитаните свидетели се установява, че П. е построил сезонна постройка  преди 1978 година. Постройката била с площ около 9 кв.м.и се състояла от малко антре и стая. Била изпълнена с бетонов фондамент и  дървени конструкции . По настоящем тя не съществува, тъй  като е била разрушена през 2007 година.

 

.

С обжалваната заповед № 2764 от 04.12.2007г. на Кмета на Община Стара Загора, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА във вр. с § 62, ал.3 от ППЗСПЗЗ, § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол №30/ 23.04.2007г. на комисията, назначена със заповед № 1001/ 09.07.2004г. на Кмета на община Стара Загора, е признато правото на П.И.П. да придобие собственост върху имот № 38,масив 305, находящ се в местност “Цалбуков трап”, землището на гр. Стара Загора. Със заповедта е възложено на техническата служба на общината да извърши оценка на имота.

При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и приетата за  установена въз основа на тях фактическа обстановка съдът намира, че разгледана по същество, жалбата е основателна. 

         Оспореният административен акт е незаконосъобразен. Заповед № 2764 от 04.12.2007г  е издадена от компетентния по см. на § 62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/ 1997г. орган - Кмета на община Стара Загора, но е постановена при допуснати нарушения на законово установените изисквания за форма и съдържание на акта.

Обжалваният акт е издаден при неспазване на императивната норма на чл. 59,ал.2, т.4 от АПК. Съгласно посочената разпоредба административният акт следва да съдържа фактическите основания за неговото издаване. Това са конкретните факти, въз основа на които административният орган е счел, че са налице материалноправните предпоставки за упражняване на предоставената му от закона компетентност. В случая, в оспорената заповед не са изложени фактическите основания за нейното издаване и по-точно липсват мотиви относно наличието на условията по §4а или по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Такива не се съдържат и в посочения като основание за издаване на заповедта протокол на комисията по § 62, ал.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, досежно процесния имот. Самият протокол не отговаря на изискванията на §62, ал. 2 от посочения нормативен акт – същият съдържа само диспозитив на решение, в което са изброени гражданите, за които „са налице условията по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и на §62, ал.1 от ПЗР към ПМС №465/11.12.1997г.”, без да са изложени мотиви въз основа на кои факти и обстоятелства е направен извода, че по отношение на ползвателите са налице нормативно установените предпоставки да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи в местност “Малмедвен”– т.е липсва становище относно спазването на изискванията на актовете на държавните органи, посочени в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. с § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, както и дали са налице другите условия по §4а или §4б. Това  води до извод, че при издаване на обжалвания административен акт не са спазени изискванията на § 61 и §62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Следва да се отбележи, че заповедта по § 62, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ може да се издаде само на база мотивирано и конкретно становище на комисията по §62, ал.2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Признаването на правото да се придобие собственост от ползвателите представлява сложен фактически състав. Съществен елемент от този състав е протоколът с положителното становище /относно наличието на предпоставките по §4а или по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и спазването на изискванията актовете на държавните органи, посочени в §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/ на комисията по § 62, ал.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Административният орган, при съобразяване на всички законови и технически изисквания, е компетентен да признае правото на ползвателя да придобие собственост, като в условията на обвързана от становището на комисията компетентност, отчете фактическите и правните основания за придобиване на собственост. В случая кметът на общината е постановил оспорената заповед въз основа на немотивиран протокол и при липса на фактически основания относно претендираното спорно право. На практика административният орган е заместил комисията и сам е извършил преценка за съществуването на условията, без да посочи мотиви по кое от двете основания – по §4а или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, е възникнало правото на ползвателя. В обжалваната заповед № 2764 от 04.12.2007г  са изложени мотиви единствено за наличието на един от елементите от правопораждащия фактически състав за признаване правото на трансформиране правото на ползване в право на собственост, а именно – предоставено право на ползване съгласно акт по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Липсват обаче мотиви досежно наличието на останалите релевантни юридически факти обосноваващи спазването на материалните законови изисквания за издаването на административния акт. Нарушаването на императивното изискване за форма на акта  е абсолютно основание за неговата отмяна,.

На следващо място заповедта е издадена при непълно и неточно посочване на  правното основание, което е нарушение на чл.54,ал.2,т.4, предложение второ от АПК. Визираната като основание за постановяване на оспорения административен акт разпоредба на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ е неотносима в случая /с оглед съдържанието на разпоредените правни последици/, доколкото посочената правна норма регламентира прекратяването на правото на ползване върху земеделските земи, предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. Позоваването на разпоредбата на §62, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ не е достатъчно – същата обосновава по най - общ начин правото на органа да упражни предоставените му правомощия в рамките на неговата компетентност. Като правно основание за издаването на заповедта е необходимо да се посочи и конкретната хипотеза по §4а  или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, регламентираща съответните материалноправни предпоставки за издаване на заповед за признаване правото на ползвателя да придобие собствеността върху имота. Тази неточност в изписването на правното основание за издаването на оспорения административен акт не би довела до неговата незаконосъобразност, но само ако същото може да се изведе от фактическите основания за издаването на заповедта. В случая от изложените материалноправни основания за издаване на обжалвания акт „на П.И.П.  е предоставено право на ползване на имот №38,  находящ се в местност „Цалбуков трап, с решение № 152бна ИК НА ОНС гр. Стара Цагора,и протокол № 19 от 24.12.1976 година на ИК на ОБНС Стара Загора” не може да се направи извод дали признаването на правото да се придобие собствеността е извършено при условията на §4а или на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Точното посочване на конкретното правно основание е важно за да се проследи дали определения на ползвателя имот попада в ограничението по §4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, което предвижда различни по размер площи при трансформирането на правото на ползване в право на собственост в зависимост от това дали е приложим §4а или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Непосочването на фактическите и правните основания за постановяването на заповедта поставя съда в невъзможност да осъществи контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, тъй като този контрол обхваща преценката дали са налице установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта или в протокола, на който се основава/ и доколко същите се субсумират в посоченото като правно основание за издаване на заповедта.     

       .

Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваната заповед, като издадена в нарушение на чл. 59,ал.2т.4 от АПК, се явява незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. Доколкото с оглед установената липса на елементи от формата на оспорения административен акт е невъзможно произнасянето по неговата материална законосъобразност и респективно по съществото на спора, образуваната преписка по направеното от П.И.П.  искане следва да бъде върната на Кмета на община Стара Загора.. Компетентният административен орган, при спазване на регламентираните в АПК и §62 ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ административно-производствените правила и след  обсъждане на всички релевантни факти и обстоятелства от значение за наличието /респ. липсата/ на основания по §4а или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и при съблюдаване на изискванията за форма и съдържание на административните актове по чл.59 от АПК, следва да издаде мотивирана заповед по §62, ал.3 ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ във връзка с чл.173, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОТМЕНЯ  по жалба на З.И.И. *** Заповед № 2764/ 04.12.2007г. на Кмета на община Стара Загора, , с която на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА във вр. с § 62, ал.3 от ППЗСПЗЗ, § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол №30/ 23.04.2007г. на комисията, назначена със заповед № 1001/ 09.07.2004г., е признато правото на П.И.П.  да придобие собственост върху имот № 38, масив 305,находящ се в землището на гр. Стара Загора, местност „Цалбуков трап”, като незаконосъобразна.

 

ВРЪЩА преписката на Кмета на община – Стара Загора за разглеждане и  произнасяне по подаденото от П.И.П. заявление вх. № 0605001/ 09.06.1992г.,  съобразно дадените от съда указания.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                        

 

 

                                                                                СЪДИЯ: