Р Е Ш Е Н И Е  56

 

      гр.Стара Загора 15.12.2008 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд   в публичното  заседание                                       на         втори декември

през      две хиляди и осма година в състав:

 

Председател: Б.Т.

 

                                                                      Членове:            

при секретаря    С.Х.

и в присъствието на  прокурора   Д.Д.                                     ,                                                        като разгледа докладваното от  Б.Т.   адм.дело     648 по описа  за 2008 год, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е с правно основание чл.145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.7 ал.1 и 9 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите /ЗКВВООБ/.

Образувано е  по жалба на А.К.Д. *** Загора против заповед № 488/18.09.2008г на Началника на Районно полицейско управление /РПУ/ Стара Загора, с която на жалбоподателя е отказано издаване на разрешително за придобиване на късо огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоохрана. Моли заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна –издадена в нарушение на материалния закон. Не възприема мотивите в нея, че не е доказал искането си, понеже личната му сигурност била застрашена при осъществяване на търговската му дейност, свързана с пренасяне на стоки и пари.

Ответникът – Началник РПУ Стара Загора- не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспорената заповед.

Като прецени допустимостта на жалбата, наведените в нея основания за оспорване и извърши цялостна проверка на законосъобразността на административния акт с оглед разпоредбата на чл.168 от АПК, съдът приема за установено следното:

 Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима.

С оспорената заповед 488/18.09.2008г на Началника на Районно полицейско управление /РПУ/ Стара Загора на жалбоподателя на основание чл.16 ал.1 т.4 от ЗКВВОБ е отказано издаване на разрешително за придобиване на късо огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоохрана, тъй като искането е недоказано и като такова - неоснователно.

По делото е изискана и представена преписката по издаване на оспорения административен акт. Жалбоподателят е подал искане –приложение № 10 от 01.09.2008г и молба от 27.08.2008г по чл. 41, ал. 1 от ППЗКВВООБ за издаване на разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси. Към искането са приложени изискуемите от ал. 2 на същия нормативен текст документи. В самото искане и в хода на проведеното административно производство като  конкретна причина, обосноваваща съгласно предписанието на чл.41 ал.2  изр.1 от Правилника, необходимостта от издаването на разрешение се сочи евентуалната нужда да защитава личната си сигурност при работата му като съдружник и управител на “ДЖЕРАДО”ООД гр.Стара Загора и пълномощник на “ПЕЛМЕКС” ЕООД гр.София. За доказателства са представени съдебното решение за регистрация на ДЖЕРАДО”ООД гр.Стара Загора и пълномощното от президента на “ПЕЛМЕКС” ЕООД гр.София с дата 16.06.2006г.

За да постанови отказ за издаване на разрешение за придобиване на късо  огнестрелно оръжие, Началникът на РПУ Стара Загора се е позовал на недоказана необходимост.  Изложил е подробни съображения, че изложените от Д. мотиви за необходимост от лично огнестрелно оръжие представляват частна охранителна дейност по смисъла на чл.2 и 5 от Закона за частната охранителна дейност и не обосновават необходимостта от издаване на разрешение за придобиване на оръжието за самоохрана като физическо лице. 

При съвкупна преценка на събраните доказателства съдът намира жалбата за неоснователна.

Заповедта, предмет на съдебна проверка, е издадена от компетентен орган, а именно Началникът на РПУ Стара Загора, при спазване на установената писмена форма, материалния закон, процесуалните правила и в съответствие с целта на закона.

Контролът върху дейностите с огнестрелните оръжия и боеприпасите в Република България и условията и редът за издаване на разрешения за упражняването им е уреден със ЗКВВООБ и Правилника за неговото приложение. С оглед високата степен на риск от обществена опасност при осъществяване на този вид дейности нормативната регламентация е императивна и стриктното й съблюдаване е условие за законосъобразност на постановяваните административни актове по приложението на въведения разрешителен режим.

Според предназначението, субектите, които го използват, и техническата му характеристика огнестрелното оръжие е   за служебни или за    граждански

цели - чл. 5, ал. 1 от ЗКВВООБ. Предоставянето на физически и юридически лица и на търговци по смисъла на Търговския закон на оръжие за самоотбрана /самоохрана/, ловни, спортни и културни нужди е дефинирано именно като гражданска цел - чл. 5, ал. 3 от закона. Използването на огнестрелно оръжие за служебни цели се предоставя на юридически лица и на търговци по смисъла на Търговския закон за охрана на собствеността, защита на живота и здравето на личността, както и за други разрешени дейности.

В контекста на това разграничение от данните по делото е видно, че жалбоподателят е сезирал административния орган с искане за издаване на разрешение за снабдяване с оръжие за самоохрана, попадаща в приложното поле на гражданските цели, като е депозирал и заявление по чл. 41, ал. 2 от ППЗКВВООБ. Такава цел не съставлява извършваната от него търговска дейност, дори за нея да бяха представени доказателства. Към преписката липсва заявление по чл. 44, ал. 4, вр. с ал. 1 от ППЗКВВООБ, заявителят не е и претендирал снабдяването с разрешение в тази хипотеза. В този аспект съдът споделя съображенията на Началника на РПУ Стара Загора за наличие на особен режим за извършване на частна охранителна дейност, уреден в специалния ЗЧОД, който препраща към ЗКВВООБ относно изискванията към въоръжената охрана.

Съгласно предписанието на приложената от ответника разпоредба на чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ, разрешения за придобиване, съхраняване, носене и употреба на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси не се издават, а издадените се отнемат от физическите лица, включително от лица, регистрирани като еднолични търговци при недоказана или отпаднала необходимост.

В контекста на нормативното предписание и с оглед липсата на въведени фактически твърдения и представени доказателства за необходимост от снабдяване с оръжие за самоотбрана административният орган обосновано е счел, че не са обективирани предвидените по закон предпоставки за постановяване на облагоприятстващ /разрешителен/ административен акт по заявлението на А.Д.. Законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице необходимост от издаване на исканото разрешение. За административния орган не съществува задължение да провежда процедура по установяването на тези релевантни за издаването на административния акт факти. Законово изискване за издаване на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба е лицето, подало искането, да е доказало необходимостта от издаване на разрешението.

Искането на жалбоподателя, направено пред компетентния орган, не обосновава необходимост от издаването на такова разрешение, тъй като твърденията в него не се подкрепят от ангажираните по административната преписка доказателства - нуждата от самоохрана не е установена (липсват доказателства за конкретни посегателства против личността на Д. или на членове на неговото семейство), осъществяваната от лицето търговска дейност не сочи на необходимост от носене и употреба на оръжие, такава не се доказва и от характера и мястото на работа на заявителя, нито от качеството му на съдружник в ООД и на пълномощник на ЕООД.

По изложените съображения оспореният административен акт се явява законосъобразен, а жалбата срещу него – неоснователна и подлежаща на отхвърляне.

Водим от тези мотиви, съдът  

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО ОСПОРВАНЕТО  на заповед № 488/18.09.2008г, издадена от Началника на Районно полицейско управление Стара Загора, с жалба от  А.К.Д. ЕГН ********** ***.

Решението подлежи на касационнно оспорване в 14-дневен срок от съобщаване на страните пред ВАС.

 

 

                                              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: