Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

  

     

 36    05.02.2009г.      град Стара Загора

 

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на трети февруари две хиляди и девет година, в състав:

 

                                           

СЪДИЯ: И.Я.

       

при секретар  М.П.                                                                        и с участието

            на прокурора                                                                                                          като разгледа

            докладваното от съдия И. Я. административно дело № 650 по описа за 2008г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с § 62, ал.3 от ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ.

 

Образувано е по жалба на С.В.С. *** против Заповед № 977/ 15.06.2005г. на Кмета на община Стара Загора. С оспорената заповед е признато на И.Я.Я. правото да придобие собственост върху имот № 276,  находящ се в землището на с. Хрищени, местност „ Айвалъка”. В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед, като по същество изложените съображения са за постановяването й в противоречие на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и при неспазване на императивните изисквания за посочване на фактическите и правни основания за издаване на акта. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед.    

 

Ответниците по жалбата С.В.М., М.В. Пенчева, М.К.Ж., Д.Ж.Ж., Ж.Ж.Ж., И.Ж.Н. не се явяват, не се представляват и не вземат становище по жалбата..

 

Ответникът по жалбата - Кмет на община Стара Загора, чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на жалбата

Ответникът по жалбата И.Я.Я., чрез процесуалния си представител, взема становище за неоснователност на жалбата

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

 

            Жалбата е подадена в законово установения срок, от активно легитимирани        по см. на §62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ лица, поради което е процесуално допустима.  Разгледана по същество е основателна.

 

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Административното производство по издаването на оспорената заповед е  образувано въз основа на заявление вх. № 6601155/ 02.07.1992г., подадено от И.Я.Я., с което е направено искане „на основание § 4 от ЗСПЗЗ и във връзка с § 5 от ППЗСПЗЗ правото му на ползване да се превърне в право на собственост на предоставения имот, находящ се в местността „Айвалъка””, с площ от 1,000 кв.м, землище с. Хрищене, местност “ Айвалъка”, представляващ лозе и овощна градина..  Видно от приетото като доказателство по делото Удостоверение № 153/ 1978 г., издадено от Общински съвет с. Хрищене, в изпълнение на Постановление на МС № 76 от 05.12.1977г. и Решение № 1 от 19.01.1978г. на ИК на ГОНС Стара Загора, на И.Я.Я. е предоставено право на ползване върху земя с площ от 1.000 дка, находяща се в местността „Айвалъка”, в землището на с. Хрищене. Подаденото от И.Я. заявление е разгледано от комисията по § 62, ал.1 от ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, назначена със заповед № 70/ 15.01.1998г. на Кмета на община Стара Загора, видоизменена със заповед № 165/ 04.02.1998г. Видно от представения по делото Протокол № 16/ 09.04.1998г., комисията е разгледала постъпили заявления от ползватели, които имат права по §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и като е приела, че същите са редовно подадени, е счела, че по отношение на заявителите, изброени поименно с посочване номерата на заявленията и адресите им, „са налице условията по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и на §62 от ПЗР към ПМС №465/11.12.1997г., които дават основание на ползвателите да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи”. В протокола не е отразено срещу всеки от имотите на ползвателите, кои от предпоставките да придобият право на собственост са налице - тези по § 4а или по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и въз основа на кой от актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. с § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е възникнало правото им на ползване. Сред ползвателите, изброени в протокола, под №47 е и И.Я.Я.. Въз основа на посоченото като установено комисията е приела решение да бъде предложено на Кмета на община Стара Загора да издаде заповед, с която да се признае правото да се придобие собственост от ползвателите. От представения по делото заверен препис – извлечение от плана на новообразуваните имоти за земите по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в местност “Айвалъка, землището на с. Хрищене , ведно със заверен препис - извлечение от регистъра на имотите, неразделна част от плана, е видно, че на И.Я.Я. е отреден и записан имот, представляващ имот с пл. №276 /, находящ се в местността „Айвалъка” в землището на с. Хрищене, с площ от 1081 кв.м. От приетия като доказателство по делото препис-извлечение от помощния кадастрален план на земите на бившите собственици и регистъра на имотите на бившите собственици за земи попадащи в разпоредбите на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е видно, че под кадастрален № 138 с площ от 4041 кв.м.  е отразен имот / нива /на Желязко Желев Колев. На наследниците на последния по подадено заявление вх. № 48205/ 1992г. с Решение по чл.18ж, ал.1 от ЗСПЗЗ въз основа на Протоколи № 48-1/ 17.06.1993г., № 48-2817.06.1993 Г. и № 48-3 ОТ 17.06.1993 г.Поземлена комисия – Стара Загора е признала за възстановяване собствеността върху земеделска земя - нива, общо с площ от 4,500, находяща се в местността „Емирска могила”, в землището на с. Хрищене.От назначената по делото съдебно-техническа експертиза, която се поддържа от вещото лице в с.з., която съдът възприема, като компетентно изготвена, се установи, че имот № 276 по плана на новообразуваните имоти е идентичен с този, предоставен на ползователя с удостоверение № 153/ 1978 г.Вещото лице е установило, че имотът № 276 е съсобствен между И.Я. и наследниците на Желязко Желев Колев / същите притежават 81/1081 идеални части от имота/

 

С обжалваната заповед № 977 от 15.06.2005г. на Кмета на Община Стара Загора, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА във вр. с § 62, ал.3 от ППЗСПЗЗ, § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол №16/ 09.04.1998г. на комисията, назначена със заповед № 70/ 15.01.1998г. на Кмета на община Стара Загора, е признато правото на И.Я.Я. да придобие собственост върху имот № 276, находящ се в местност “Айвалъка”, землището на с. Хрищене. Със заповедта е възложено на техническата служба на общината да извърши оценка на имота.

 

При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и приетата за  установена въз основа на тях фактическа обстановка съдът намира, че разгледана по същество, жалбата е основателна. 

        

         Оспореният административен акт е незаконосъобразен. Заповед № 977 от 15.06.2005г. е издадена от компетентния по см. на § 62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/ 1997г. орган - Кмета на община Стара Загора, но е постановена при допуснати нарушения на законово установените изисквания за форма и съдържание на акта.

Обжалваният акт е издаден при неспазване на императивната норма на чл15,ал., т.3 от ЗАП / отм./. Съгласно действащата към датата на постановяване на заповедта разпоредба на ЗАП, административният акт следва да съдържа фактическите основания за неговото издаване. Това са конкретните факти, въз основа на които административният орган е счел, че са налице материалноправните предпоставки за упражняване на предоставената му от закона компетентност. В случая, в оспорената заповед не са изложени фактическите основания за нейното издаване и по-точно липсват мотиви относно наличието на условията по §4а или по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Такива не се съдържат и в посочения като основание за издаване на заповедта протокол на комисията по § 62, ал.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, досежно процесния имот. Самият протокол не отговаря на изискванията на §62, ал. 2 от посочения нормативен акт – същият съдържа само диспозитив на решение, в което са изброени гражданите, за които „са налице условията по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и на §62, ал.1 от ПЗР към ПМС №465/11.12.1997г.”, без да са изложени мотиви въз основа на кои факти и обстоятелства е направен извода, че по отношение на ползвателите са налице нормативно установените предпоставки да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи в местност “Айвалъка”– т.е липсва становище относно спазването на изискванията на актовете на държавните органи, посочени в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. с § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, както и дали са налице другите условия по §4а или §4б. Това  води до извод, че при издаване на обжалвания административен акт не са спазени изискванията на § 61 и §62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Следва да се отбележи, че заповедта по § 62, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ може да се издаде само на база мотивирано и конкретно становище на комисията по §62, ал.2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Признаването на правото да се придобие собственост от ползвателите представлява сложен фактически състав. Съществен елемент от този състав е протоколът с положителното становище /относно наличието на предпоставките по §4а или по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и спазването на изискванията актовете на държавните органи, посочени в §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/ на комисията по § 62, ал.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Административният орган, при съобразяване на всички законови и технически изисквания, е компетентен да признае правото на ползвателя да придобие собственост, като в условията на обвързана от становището на комисията компетентност, отчете фактическите и правните основания за придобиване на собственост. В случая кметът на общината е постановил оспорената заповед въз основа на немотивиран протокол и при липса на фактически основания относно претендираното спорно право. На практика административният орган е заместил комисията и сам е извършил преценка за съществуването на условията, без да посочи мотиви по кое от двете основания – по §4а или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, е възникнало правото на ползвателя. В обжалваната заповед № 977 от 15.06.2005г  са изложени мотиви единствено за наличието на един от елементите от правопораждащия фактически състав за признаване правото на трансформиране правото на ползване в право на собственост, а именно – предоставено право на ползване съгласно акт по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Липсват обаче мотиви досежно наличието на останалите релевантни юридически факти обосноваващи спазването на материалните законови изисквания за издаването на административния акт. Нарушаването на императивното изискване за форма на акта  е абсолютно основание за неговата отмяна,.

На следващо място заповедта е издадена при непълно и неточно посочване на  правното основание, което е нарушение на чл.15,ал.2,т.3, предложение второ от ЗАП/ отм./. Визираната като основание за постановяване на оспорения административен акт разпоредба на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ е неотносима в случая /с оглед съдържанието на разпоредените правни последици/, доколкото посочената правна норма регламентира прекратяването на правото на ползване върху земеделските земи, предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. Позоваването на разпоредбата на §62, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ не е достатъчно – същата обосновава по най - общ начин правото на органа да упражни предоставените му правомощия в рамките на неговата компетентност. Като правно основание за издаването на заповедта е необходимо да се посочи и конкретната хипотеза по §4а  или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, регламентираща съответните материалноправни предпоставки за издаване на заповед за признаване правото на ползвателя да придобие собствеността върху имота. Тази неточност в изписването на правното основание за издаването на оспорения административен акт не би довела до неговата незаконосъобразност, но само ако същото може да се изведе от фактическите основания за издаването на заповедта. В случая от изложените материалноправни основания за издаване на обжалвания акт „на И.  Я.Я.  е предоставено право на ползване на имот №276,  находящ се в местност „Айвалъка, с удостоверение № 153/ от 1978 г. по Решение № 1 от 19.01.1978 г. на ИК на ОБНС Стара Загора” не може да се направи извод дали признаването на правото да се придобие собствеността е извършено при условията на §4а или на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Точното посочване на конкретното правно основание е важно за да се проследи дали определения на ползвателя имот попада в ограничението по §4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, което предвижда различни по размер площи при трансформирането на правото на ползване в право на собственост в зависимост от това дали е приложим §4а или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ..Непосочването на фактическите и правните основания за постановяването на заповедта поставя съда в невъзможност да осъществи контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, тъй като този контрол обхваща преценката дали са налице установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта или в протокола, на който се основава/ и доколко същите се субсумират в посоченото като правно основание за издаване на заповедта.     

                   От събраните по делото доказателства безспорно се установи и че имотът, по отношение на който е признато правото на И.Я. да го придобие в собственост, е с по –голяма площ  от имота, за който му е предоставено право на ползване по Постановление на МС № 76 от 05.12.1977г. и Решение № 1 от 19.01.1978г. на ИК на ГОНС Стара Загора. Не са изложени мотиви от административния орган защо приема, че е налице хипотезата на §4з, ал. 2 от ЗСПЗЗ. От друга страна в § 4з императивно са изброени правомощията на кмета при определяне на площта на предоставените на ползователите имоти.Възможни са няколко хипотези.1. на ползователя се предоставя земеделски земи в размери до 0,600 дка при условията на §4а  и до 1,000 дка при условията на § 4б от ЗСПЗЗ. 2.при установена разлика до фактически ползваната земя следва да се установи нейния размер и ако е по-малък от 250 кв.м., същата следва да се предостави на ползователя за изкупуване. 3. при установена разлика над 250 кв.м. се образува нов имот, които следва да се предостави на бившите собственици. Поради изложеното съдът намира, че кметът на община Стара Загора няма компетентност да създава съсобственост между ползователи и бивши собственици и това се явява самостоятелно основание за отмяна на заповедта

Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. Доколкото с оглед установената липса на елементи от формата на оспорения административен акт и другите нарушения при издаването на заповедта е невъзможно произнасянето по материалната й законосъобразност и респективно по съществото на спора, образуваната преписка по направеното от И.Я.Я. искане следва да бъде върната на Кмета на община Стара Загора. Компетентният административен орган, при спазване на регламентираните в АПК и §62 ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ административно-производствените правила и след  обсъждане на всички релевантни факти и обстоятелства от значение за наличието /респ. липсата/ на основания по §4а или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и при съблюдаване на изискванията за форма и съдържание на административните актове по чл.59 от АПК, следва да издаде мотивирана заповед по §62, ал.3 ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ във връзка с чл.173, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОТМЕНЯ  по жалба на С.В.С. *** Заповед № 977/ 15.06.2005г. на Кмета на община Стара Загора, с която на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА във вр. с § 62, ал.3 от ППЗСПЗЗ, § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол №16/ 09.04.1998г. на комисията, назначена със заповед № 70/ 15.01.1998г., е признато правото на И.Я.Я. да придобие собственост върху имот № 276, находящ се в землището на с. Хрищене, местност „Айвалъка”, като незаконосъобразна.

 

ВРЪЩА преписката на Кмета на община – Стара Загора за разглеждане и произнасяне по подаденото от И.Я.Я.  заявление, съобразно дадените от съда задължителни указания по прилагането на закона.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                        

 

 

СЪДИЯ: /п/