Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Номер 144  …….……………….….. 13.05.2009 Година ……….……... Град Стара Загора

 

 

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Старозагорският административен съд ………..……….…...………………... първи състав На петнадесети април ...………………………..………....…… Година две хиляди и девета

В публичното съдебно заседание в следния състав:

 

                                                                                 Председател: П.П.                                                                                     

 

Секретар Д.Д. ……………………….........................................……………....

разгледа  докладваното от съдията ………..……...……………   П.П.

Административно дело № 651 по описа за 2008 година.

 

Производството е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с §62, ал.3 ПЗР на ПМС №456/1997г. за изм. и доп. на Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/.

 

                 Образувано е по жалбата на С.В.С. против Заповед № 951/15.06.2005г. на Кмета на Община Стара Загора, с която на  К.А. Б. е признато право да придобие собственост върху имот № 275 в землището на с.Хрищени, предоставено за ползване като земеделска земя. Жалбоподателката претендира незаконосъобразност на заповедта, тъй като същата е издадена  при допуснати нарушения на административно производствени правила и неправилно приложение на относимия материален закон, а именно липса на законовите предпоставки за придобиване право на собственост върху процесния имот.

 

                 Ответникът по жалбата  Кмет на Община Стара Загора, чрез пълномощника си по делото взема становище за неоснователност на подадената жалба и законосъобразност на издадената заповед.

 

                  Ответникът по жалбата К.А. Баджиков, чрез пълномощника си по делото  също взема становище за законосъобразност на оспорената заповед и неоснователност на подадената жалба.

 

                   Заинтересованите страни  И.Ж.Н., И.М.Ч., Г. Ж.Ж., М.К.Ж., С.В.М., Ж.Ж.Т. и М.В.П. не се явяват по делото, при редовното им призоваване и не вземат становище по жалбата и оспорената заповед.

 

Съдът, като обсъди  направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт намира за установено следното:

 

С обжалваната заповед № 951/15.06.2005г. е признато  на ответника по жалбата Б.  правото да придобие собственост върху имот № 275 в местността “Дюлите” в землището на с.Хрищени и е възложено извършване на оценка на този имот при спазване на изискванията на чл.36, ал.2 от ЗСПЗЗ. От фактическа страна е посочено, че този имот се ползва  на основание  ПМС № 11/02.03.1982г., като правото  на ползване е предоставено с удостоверение № 599/06.11.1987г. по решение № 119/25.11.1986г. на ИК на ОбНС гр.Стара Загора. От правна страна заповедта се основава на разпоредбите на чл.44 ал.2 ЗМСМА, § 62, ал.3 от ППЗСПЗЗ, § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и на протокол № 16/09.04.1988г. на Комисия, назначена със заповед № 70/15.01.1998г.  На 06.07.1992г. К. Баджиков е подал заявление до Община Стара Загора, съдържащо  искане на основание § 4  от ПЗР на ЗСПЗЗ и § 5 от ППЗСПЗЗ правото му на ползване на предоставен му имот в местността “Дюлите”, с.Хрищени, представляващ лозе, овощна градина, със застроена сграда с разгърната площ 34 кв.м.  да се превърне в право на собственост.  Това право е удостоверил с представеното и по делото удостоверение № 599/06.11.1987г. Съгласно него на ответника по жалбата е предоставено право на ползване върху нива от един декар  в землището на с.Хрищени в местността “Дюлите”, като същото следва да се използва за трайни насаждения. На 22.05.1989г. му е издадено строително разрешение за строеж на стопанска постройка за домашни животни за лични нужди. На 01.04.1991г. му е издадено и строително разрешение за строеж на сезонна постройка върху 34.87 кв.м. върху предоставеното му за ползване място. За изграждане на постройката  по делото са представени обяснителна записка от м. март 1991г., финансова сметка от същата дата, платена такса за  захранване на сградата с ел. енергия без дата, три броя фактури, както и одобрен проект за изграждане на сезонната постройка. На 15.09.1994г. е издаден оценителен протокол за  място от 600 кв.м.  и постройка, както определената от комисията цена за заплащане възлиза на сума в размер на 25 440 лв. По делото не са ангажирани доказателства, удостоверяващи надлежно връчване на този протокол на лицето по чието заявление е изготвен, не се спори по делото и че тази сума не е заплатена. На 09.04.1998г.  комисията по § 62, ал.1 от ПЗР към ПМС № 456/1997г. е разгледала подадени заявления  от ползватели притежаващи права по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Сред разгледаните от комисията заявления за местността “Бенчови кошари” е и това подадено от ответника по жалбата на Б.  В съставеният от комисията протокол е посочено, че са налице основания  посочените в него ползватели  да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи. На този протокол е основана и оспорената пред съда заповед.

 

С решение № 48158/28.12.1996г. на ПК Стара Загора е възстановено правото на собственост на наследниците на Ж. Ж. К. в съществуващи /възстановими / стари реални граници на нива от 4.05 дка, находяща се в терен  по § 4 в землището на с.Хрищени, местността “Емирска могила”. От представеното по делото удостоверение за наследници № 305/24.11.2008г. се установява, че  жалбоподателката С.С. е наследник на Ж. Ж. К. - негова внучка.

 

По делото е назначена Съдебно-техническа експертиза, която е  депозирала писмено заключение.  Съгласно заключението  за терените по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на с.Хрищени са изработени  план на новообразуваните имоти и помощен план.  По плана на новообразуваните имоти този под № 275 е с площ от  един декар и е записан в регистъра към плана  на името на К. Б.. По помощният план въз основа на който е изработен този на новообразуваните имоти, имот под № 275  попада върху тези  с номера 137 и 138. Имот № 137, с площ от 1.3 дка е записан на името на Ф. С., а този с № 138 с площ от 4.041 дка  на името на Ж. .К.  Новообразуваният имот № 275  попада с равни части от  по 500 кв.м.  върху тези два имота. В имота съществува изградена постройка  върху 34.87 кв.м. с одобрен проект и строително разрешение от 01.04.1991г. Съдът приема  заключението на вещото лице като  мотивирано и компетентно, същото не е оспорено от страните по делото.

 

По делото е назначена и Съдебно-агрономическа експертиза, която е депозирала  писмено заключение. Съгласно заключението  в  имот № 275 в м.”Дюлите”  в землището на с.Хрищени са налице  трайни насаждения:  три броя лози, формирани като  асми с дървена конструкция  на скеле; лози засадени в редове с нискостъблена формулировка положени  върху телена конструкция с подпорни циментови колове, засадени около 1962-1965 година; орехи четири броя, един от които засаден 1970г., останалите около 1986-88г.; ябълки  осем броя, засадени около 1990-1992г.; круши – пет броя, засадени в периода 1986-1990 г.; праскови  един брой; бадеми три броя; джанки три броя. Експертното заключение е, че насаждението от лози следва да бъде категоризирано като лозе, с оглед начина му на подредба и ползване. Овощните видове  са засадени след 1986г. поединично, без план и не могат да се категоризират като овощна градина. Съдът приема  заключението   на вещото лице като  мотивирано и компетентно, същото не е оспорено от страните по делото.

 

Жалбата е подадена от заинтересовано лице по смисъла на § 62, ал.3, изречение последно от ПМС № 456/1997г. в законоустановения срок, поради което се явява допустима. По делото не са представени доказателства  удостоверяващи връчването на оспорената  заповед на заинтересованите от нея лица, поради което съдът намира, че  жалбата е подадена  в законоустановения срок, след установяване на съществуването й от страна на жалбоподателя.

 

Оспорената заповед  е издадена от компетентен орган по § 62, ал.3 от ПМС № 456/1997г.  за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, а именно Кмета на Община Стара Загора.

 

От ответника по жалбата Баджиков е подадено своевременно  искане  за трансформиране на предоставено му право на ползване в право на собственост по § 5, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, редакция  ДВ бр.34/1992г. Съгласно действуващата към този момент нормативна уредба, трансформацията на претендираното право се извършва  въз основа на оценителен  протокол  на специална комисия, изготвен до 31.12.1992г.  В случая  такъв протокол е изготвен едва на 15.09.1994г., като не са налице  данни за своевременното му съобщаване на заинтересованото лице, с оглед реализирането  правото му на заплащане и съответно снабдяване с нотариален акт за правото на собственост за имота. При това положение правото на придобиване чрез получаване на оценка и заплащането й  е запазено  по силата на § 36 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, ДВ бр.58/1997г. Съгласно тази разпоредба ползвателите подали молби за оценки до общините по местонахождението на имота до 30.09.1995г.  по § 4а  и 4б запазват правата си за получаване на оценки по силата на този закон. Това право  не е могло да бъде реализирано по досегашния ред, а по предвидения нов такъв, въведен с ПМС № 456/1997г., съдържащ изискване за проверка на подаденото заявление от нарочна комисия, въз основа на която се издава заповед от Кмета на съответната община. При така изложеното за Кмета на Община Стара Загора е съществувало  задължение за произнасяне  по подаденото от Б. заявление през 1992г.  при положение, че към момента на издаване на заповедта процедурата не е била приключила. Не може да бъде споделено твърдяното от жалбоподателката, че не е налице надлежно предоставено право на ползване, което твърдение  се основава на  представено по делото удостоверение. В последното е посочено, че правото на ползване е предоставено на основание ПМС № 11/02.03.1982г. и Решение № 119/25.11.1986г. на ИК на ОбНС-Стара Загора. В този смисъл то не създава права, а има действително удостоверителен характер за възникналото вече право  по силата на посоченото в него ПМС и решение на ИК на ОбНС. Съгласно чл.15, ал.1 от ПМС № 11/1982г. компетентен да предоставя право на ползване върху изоставени нископродуктивни  и други земи е предоставено и на ИК на ОбНС. В случая  това право е реализирано от компетентния орган с представеното по делото решение № 119/25.11.1986г. С решението е одобрен списъка на лицата, получаващи земя чрез преотстъпване в различни местности, сред които лица е и ответника по жалбата К. Б.

 

Оспорената заповед обаче е издадена при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, липса на мотиви обуславящи постановения резултат, следствие от неспазване на законоустановените изисквания, посочени в чл.15, ал.2 от Закона за административното производство, действувал към момента на издаването й, сега съдържащи се в чл.59, ал.2 АПК. Същата не съдържа изискуемите се от закона  фактически и правни мотиви, обуславящи издаването й, както и точна и ясна разпоредителна част, позволяващи установяване действителната воля на административния орган, съответно подлежаща на контрол за законосъобразност от съда. Макар и в заповедта да е налице препращане към  протокола на комисията по § 62, ал.2 от ПМС 456/1997г., то такива мотиви обуславящи разпоредителната част на заповедта не се съдържат и в него. Липсва конкретна преценка на подадените и разгледани заявления, включително и това на ответника Баджиков, кои законови условия са налице за признаване придобиване право на собственост.

 

В конкретният случай липсата на така посочените мотиви  са от съществено значение, тъй като на първо място не може да се прецени върху имота по кой план  се признава правото за придобиване на собственост, при положение, че в самата заповед не е посочен и размера /квадратурата/ на този  имот за да може да бъде  изпълнено възложеното с нея извършване на оценка. Тази преценка не може да бъде извършена и от съда, тъй като в  подаденото от Б. заявление са визирани наличие на предпоставки и по § 4а, ал.1 и по § 4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Твърди се от една страна,  наличие на постройка, а от друга че са налице и трайни насаждения. Това е от съществено значение, тъй като съгласно § 4з, ал.1, правото на ползване което може да се превърне в право на собственост е в различен размер при двете хипотези – 600 кв.м., съответно 1000 кв.м.. Такава преценка не е извършена от назначената комисия, този недостатък не е саниран с обжалваната заповед, още повече, че  в първоначалния протокол за оценка фигурира квадратура от 600 кв.м. Липсата на изискуемите се от закона  изисквания за формата на заповедта, включваща надлежните, относими  фактически и правни основания лишава съда от възможността да извърши преценка за нейната законосъобразност относно това, налице ли са или не и кои точно предпоставки обуславящи трансформацията на правото  на  ползване в правото на собственост. Недопустимо е едва в съдебното производство да се извършва тази преценка без да е налице обсъждане на относимите факти и обстоятелства от страна на административния орган.

 

 Изложеното налага отмяна на оспорената заповед и тъй като нейното съдържание не позволява решаване на спора по същество, следва преписката да се върне на административния орган, за постановяване на нова акт, с изискуемото се  по чл.59, ал.1 АПК съдържание, като в същата се конкретизира наличието или не на предпоставките по § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване правото на собственост, съответно се конкретизира обема на това право.

 

Водим горните мотиви и на основание чл.173, ал.2 АПК, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ заповед № 951/15.06.2005г. на Кмета на Община Стара Загора, с която е признато право да се придобие собственост върху земеделска земя с предоставено право на ползване на К.А. Б. по жалбата на С.В.С., ЕГН **********,***.

 

Връща преписката на Кмета на Община Стара Загора, за решаване на въпроса по същество, при произнасяне по подаденото заявление от К. Б. в съответствие с дадените указания в решението, като изложи фактическите и правни основания за признаване или отричане на претендираното право, при индивидуалицзацията му и спазване на законоустановената форма, след обсъждане на всички относими доказателства.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред ВАС на РБ.

 

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: