Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е     109

 

 гр.Стара Загора

 30.03.2009 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд, втори състав в публичното  заседание на шестнадесети март през две хиляди и девета година, в състав:

                   

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р.Р.

 

 

при секретаря    З.Д.,

като разгледа, докладваното от  съдия Р. Р., адм.дело   656  по описа  за 2008 год, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 34, ал.2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/. 

Образувано е по жалба от Р.П.Т. срещу Заповед №2415/16.09.2008 г. на Кмета на Община Стара Загора, с която на осн.чл.44 ал.2 от ЗМСМА вр. с параграф 62 ал.3 от ППЗСПЗЗ, параграфот ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол № 25/27.04.1998 г. на комисията, назначена със заповед № 70/15.01.1998 г. е признато на Х.П.М. *** Загора правото да придобие собственост върху имот № 300.13, находящ се в местносттаМечи кладенец”, землище на с. Пряпорец и е възложено на техническата служба на общината да извърши оценка на имота. В жалбата се възразява, че този имот е изоставен, в него няма законова постройка или подобрения, поради което не са били налице предпоставките на параграфи 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ за ползвателя да придобие собственост върху този имот.

В съдебно заседание жалбоподателката поддържат жалбата.

Ответника - Кмет на Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител юриск. П., оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение.

Ответника Х.П.М., чрез пълномощника си адв.Д., оспорва жалбата и моли да се отхвърли.

Заинтересованата страна А.П.Г. не се явява, но чрез пълномощника си Р.Т., поддържа жалбата.

След преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установено  от фактическа страна, следното:

На Х.П.М. ***.Загора е издадено удостоверение №223 от 26.05.1986г. на ИК на ОБНС гр.Ст.Загора, в което е вписано, че на основание Постановление №11 от 02.03.1982г. на Министерски съвет и по решение №57а от 30.04.1986г. на ИК на ОБНС, и е предоставена за ползване, земя за “трайни насаждения” в размер на 500/петстотин/ кв.метра в местност “Мечи кладенец”, землището на с Пряпорец, община Ст.Загора. Тя подала заявления вх.№1101094/06.07.1992г. за преобразуване правото си на ползване в право на собственост на основание § 4 от ЗСПЗЗ във вр. с § 5 /изм./ от ППЗСПЗЗ. В заявлението си не посочила кое от основанията по § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ е налице, по отношение на ползвания от нея имот. Графата , в която следвало да опише какво представлява имота, тя оставила празна. Уточнила само, че имота е в местността “Мечи кладенец”, землището на с Пряпорец и е от 0,500 дка.

С протокол № 25 от 27.04.1998г., комисия, назначена със Заповед №70/15.01.1998г. видоизменена със Заповед № 165/04.02.1998г., на осн. §62, ал.1 от ПЗР към ПМС №465/11.12.1997г. за изменение на ППЗСПЗЗ, е разгледала постъпилите редовно подадени заявления от ползвателите, които имат права по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ в местност “Мечи кладенец”/не е посочено в кое землище/, и счела, че за заявителите, изброени поименно с посочване номерата на заявленията и адресите им, са налице условията по §4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и на §62, ал.1 от ПЗР към ПМС №456/11.12.1997г., които дават основание на ползвателите да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи. В протокола не е отразено, срещу всеки от имотите на ползвателите, кои от предпоставките да придобият право на собственост са налице - тези по § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и въз основа на кой от актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ във връзка с § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е възникнало правото им на ползване. Сред ползвателите изброени в протокола под № 16 е посочена и Х.П.М..

С план на новообразуваните имоти е отреден новообразуван имот300.13 с площ от 500 кв.м. в местност „Ай бунар” /турското название на “Мечи кладенец”/ на Х.П.М.. Планът е изготвен въз основа на помощен план на земите на бившите собственици. В този план, под № 21 в масив 804 в землището на с.Пряпорец, община Ст.Загора с площ от 3500 кв.м., е отразен имот на Петър Желязков Петров, който му е възстановен, с решение на Общинска поземлена комисия гр.Ст.Загора по заявление вх.№37046/11.03.1992г.. Той е оставил като наследници по закон  жалбоподателката по делото Р.П.Т. и заинтересованата страна А.П.Г.. Върху този имот попада и процесния имот 300.13 в местността “Мечи кладенец” в землището на с.Пряпорец, община Ст.Загора. Видно от назначената по делото агрономическа експертиза, неоспорена от страните, процесния имот е запустял, няма наличие на никакви трайни насаждения, в него не са извършвани агротехнически мероприятия. По делото липсват доказателства, ползвателя на имота Х.П.М. да е заплатила на собственика Петър Желязков Петров или наследниците му неговата равностойност.

В продължение на петнадесет години кметът на община Ст.Загора не издал заповед по реда на  § 62, ал.3 от ППЗСПЗЗ, с която да признае или откаже на Х.П.М. да придобие право на собственост върху предоставената и за ползване земя.

С обжалваната заповед № 2415/16.09.2008 г., Кмета на Община Ст.Загора, на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА във вр. с § 62, ал.3 от ППЗСПЗЗ, § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол № 21/20.04.1998г. на комисията, назначена със заповед № 70/15.01.1998г., е признал на Х.П.М. ***.Загора, правото да придобие собственост върху имот №300.13, находящ се в местността “Мечи кладенец” в землището на с.Пряпорец, без в нея да е уточнена площта на имота и да е индивидуализиран с неговите граници. В мотивите е посочено само, че на основание ПМС №11 от 02.03.1982г. на Министерски съвет и по решение №57а от 30.04.1986г. на ИК на ОБНС, на  Х.П.М. е предоставено право на ползване. Със заповедта е възложено на техническата служба на общината да извърши оценка на имота.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена и доказана, след съвкупната преценка и анализ на всички събрани по делото, допустими, годни и относими доказателствени средства, които като еднозначни, безпротиворечиви и неоспорени, изцяло кредитира.

След като е сезиран с жалба, при служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания индивидуален административен акт, съдът проверява както за инвокираните от жалбоподателите пороци, така и за наличието на всички незаявени от тях основания за отмяна по чл.146 от АПК.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14 дневен срок от надлежен субект, поради което е процесуално допустима. Собствениците на възстановени земеделски земи по чл. 27 от ППЗСПЗЗ, каквато се явява жалбоподателката,  попадащи в обхвата на  действие на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, притежават активна процесуална легитимация да атакуват всички заповеди по  § 62, ал.3 и ал.9 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и § 4к, ал.6 и ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като непосредствено засегнати от тях, в случаите, когато са благоприятстващи за ползвателите.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Процесната заповед е постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и в съответствие с целта му, но при постановяването и е допуснато незачитане на законовата последователност на издаваните за всяка фаза административни актове в производството по трансформация на правото на ползване в право на собственост, определена с   § 62, ал.3 и ал.9 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и § 4к, ал.6 и ал.7 от ЗСПЗЗ. Планът на новообразуваните имоти се изработва за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С този план на всеки правоимащ по § 4а и 4б се определя имот в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Правоимащо е лицето, чието право на ползване се е превърнало в право на собственост чрез заплащане цената на земята по който и да е от предвидения за това ред - по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 34/1992 г., понастоящем с променена редакция); по § 30 от ПЗР на ПМС № 121/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 28/1997 г.) или по § 62 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 122/1997 г.).  Процедурата по придобиването на собствеността върху предоставения за ползване, въз основа   на    някой   от    актовете   по  §   4 ПЗР   на   ЗСПЗЗ, имот трябва да е приключила, а не висяща или предстояща, независимо дали ползвателят придобива при условията на § 4а или по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Следователно издадената от кмета при тази хипотеза  заповед по §62, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ за признаване правото на ползвателя да придобие собственост върху имота, е незаконосъобразна поради съществено нарушение на процесуалните правила.

На следващо място, протоколът на комисията по § 62, ал.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, досежно процесния имот, не отговаря на § 62, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ - в смисъл да даде становище относно спазването на изискванията на актовете на държавните органи, посочени в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. с § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, както и дали са налице другите условия съгласно § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, които дават основание на ползвателите да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи. Протоколът е без мотиви, отразяващи разискванията при преценката на кандидатите, дали отговарят на изискванията и съдържа само диспозитив на решение, в което са изброени гражданите, за които „са налице условията по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и на §62, ал.1 от ПЗР към ПМС № 465/11.12.1997г., които дават основание на ползвателите да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи”. Ако комисията по § 62, ал.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, беше изпълнила законовите си задължения да разгледа и обсъди поотделено всяко едно от заявленията на ползватели и приложените към тях доказателства, би установила, че по отношение на Х.П.М., не са налице условията по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ- в имота няма построена сграда до 01.03.1991г. нито в него са създадени и съществуват трайни насаждения.  Въз основа на този, несъответстващ на материалния закон, протокол, кметът не е следвало, съгласно § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, да издаде заповед, с която да признае правото да се придобие собственост от ползвателя Х.П.М.. В заповедта си, кметът също не е посочил съображения за основанието - по §4а или 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на което признава правото на ползвателя да придобие собственост върху процесния имот. Именно административният орган със заповедта си по §62, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, и при съобразяване на всички законови и технически изисквания, е компетентен да признае правото на ползвателите да придобият собственост, като отчете фактическите и правни основания за възникване на правото на придобиване  на собственост. Заповедта по § 62, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ може да се издаде само на база мотивираното и конкретно становище на комисията по § 62, ал.2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Като е заместил комисията и сам е извършил преценка за съществуването на условията по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, без дори да посочи мотиви по кое от двете основания  -  по  §   или   от  ПЗР на  ЗСПЗЗ  е възникнало правото  на ползвателя, кметът на Община Стара Загора е постановил един незаконосъобразен административен акт /в този смисъл са Решение № 2377 от 8.03.2007 г. на ВАС по адм. д. № 1002/2007 г., IV отд, Решение № 11658 от 23.11.2007 г. на ВАС по адм. д. № 7628/2007 г., IV о./. Следва да се отбележи, че в оспорената заповед не е индивидуализиран имота с площ и граници, което също я прави незаконосъобразна.

По тези съображения оспорената заповед следва да бъде отменена изцяло като незаконосъобразна – издадена при липса на основанията по §4а или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, по отношение на ползвателя Х.П.М., да придобие право на собственост върху предоставения и за ползване процесен имот.

Водим от тези мотиви и на осн. чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

 

                                      Р       Е       Ш       И :

 

 

ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА Заповед № 2415/16.09.2008г. на Кмета на Община Ст.Загора, с която е признато на Х.П.М. ***, правото да придобие собственост върху имот №300.13, находящ се в местността "Мечи кладенец” в землището на с.Пряпорец и е възложено на техническата служба на Общината да извърши оценка на имота.

Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

 

 

                                                         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: