РЕШЕНИЕ

88    09.03.2009г.      град Стара Загора

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Старозагорският административен съд, VII състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и девета година, в състав:

СЪДИЯ: Р.Т.

при секретар П.М.                                                                                                     и с участието

на прокурора                                                                                                             като разгледа

докладваното от съдия Р. Т. административно дело 657 по описа за 2008г, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с § 62, ал.З от ПЗР към ПМС 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ.

Образувано е по жалба на И.С.Ш. ***, против Заповед 1669/ 14.07.2006г. на Кмета на община Стара Загора. С спорената заповед е признато на Р.Г.С. правото да придобие собственост върху имот, находящ се в землището на гр. Стара Загора, местност „Бойчо Бунар". В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед, като по същество изложените съображения са за постановяването й в противоречие на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и при неспазване на императивните изисквания на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за посочване на фактическите и правни основания за издаване на акта. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед.

Ответникът по жалбата - Кмет на община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Поддържа, че оспореният административен акт, като издаден при наличие на материалноправните предпоставки по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и при съблюдаване на нормативно регламентираната процедура, е правилен и законосъобразен.

Ответникът по жалбата Р.Г.С. заявява, че няма претенции към имота и от десет години не го е обработвал.

Ответниците по жалбата - К.С.Ш. и С.К.Ш.  в  представеният по делото  писмен  отговор  по чл.163,  ал.2 от АПК


2

заявяват, че заповедта на Кмета на община Стара Загора не е съобразена с материалноправните изисквания на закона.

Останалите ответници по жалбата - М.М.Ш., В.И.Г. и С.И.М., редовно призовани за съдебно заседание, не се явяват и представляват и не вземат становище по основателността на оспорването.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Административното производство по издаването на оспорената заповед е образувано въз основа на заявление вх. 0301081/28.05.1992г., подадено от Р.Г.С., с което е направено искане „на основание § 4 от ЗСПЗЗ и във връзка с § 5 от ППЗСПЗЗ правото му на ползване да се превърне в право на собственост на предоставения имот, находящ се в местността „Бойчов Кладенец", с площ от ЗООкв.м. Видно от приетото като доказателство по делото Удостоверение 58/ 29.01.1986г., издадено от Зам. Председателя на ИК на ОбНС - Стара Загора, в изпълнение на Постановление на МС 11 от 02.03.1982г и Решение 81 от 05.09.1985г. на ИК на ГОНС Стара Загора, на Р.С. е предоставено право на ползване върху нива с площ от О.ЗООдка, находяща се в местността „Бойчов кладенец", в землището на гр. Стара Загора. Подаденото от Р. С. заявление е разгледано от комисията по § 62, ал.1 от ПЗР към ПМС 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, назначена със заповед 70/ 15.01.1998г. на Кмета на община Стара Загора, видоизменена със заповед 165/ 04.02.1998г. Видно от представения по делото Протокол 27/ 29,04.1998г., комисията е разгледала постъпили заявления от ползватели, които имат права по §4а и §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ и като е приела, че същите са редовно подадени, е счела, че по отношение на заявителите, изброени поименно с посочване номерата на заявленията и адресите им, „са налице условията по § 4а и § 46 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и на §62 от ПЗР към ПМС 465/11.12.1997г, които дават основание на ползвателите да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи". В протокола не е отразено срещу всеки от имотите на ползвателите, кои от предпоставките да придобият право на собственост са налице - тези по § 4а или по § 46 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и въз основа на кой от актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. с § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е възникнало правото им на ползване. Сред ползвателите, изброени в протокола, под 176 е и Р.Г.С.. Въз основа на посоченото като установено комисията е приела решение да бъде предложено на Кмета на община Стара Загора да издаде заповед, с която да се признае правото да се придобие собственост от ползвателите. От представения по делото заверен препис - извлечение от плана на новообразуваните имоти за земите по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в местност "Бойчо бунар", землището на гр.Ст.Загора, одобрен със Заповед 440 от 11.05.2004г. на Областния управител на Старозагорска област, ведно със заверен препис - извлечение от регистъра на имотите - неразделна част от плана се установява, че на Р.Г.С. е отреден и записан имот, представляващ имот 12 от кадастрален район 254, находящ се в местността „Бойчо Бунар" в землището на гр. Стара Загора, с площ от 827кв.м. От приетия като доказателство по делото препис - извлечение от помощния кадастрален план на земите на бившите собственици и регистъра на имотите на бившите собственици за земи попадащи в разпоредбите на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е видно, че под кадастрален 75 с площ от 8399,72 кв.м. по преписка 52528,   е  отразен  имот /лозови  насаждения/  на  С. Н. Ш..   На


3

наследниците на последния по подадено заявление вх. 52528/ 1992г. с Решение 50694/ 1998г. е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива с площ от 8.400дка, находяща се в местността „Бойчо Бунар, в землището на гр. Стара Загора, като за имотите разположени в територии по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ е предвидено възстановяването да се извърши при условията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ.

С обжалваната заповед 1669 от 14.07.2006г. на Кмета на Община Стара Загора, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА във вр. с § 62, ал.З от ППЗСПЗЗ, § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол 27/ 29.04.1998г. на комисията, назначена със заповед 70/ 15.01.1998г. на Кмета на община Стара Загора, е признато правото на Р.Г.С. да придобие собственост върху имот, находящ се в местност "Бойчо бунар", землището на гр. Ст.Загора. Със заповедта е възложено на техническата служба на общината да извърши оценка на имота.

По делото е назначена и изслушана комплексна съдебно-техническа експертиза, заключението по която съдът кредитира и възприема като компетентно, обективно и безпристрастно. Съгласно заключението имот 12, кадастрален район 254 в м. "Бойчо Бунар" представлява изоставена нива без изградена постройка в нея и без материализирани граници. Лозови насаждения липсват, като има общо десет на брой трайни овощни култури с посочена в заключението възраст. В съдебно заседание назначеният като вещо лице специалист агроном-полевъд заявява, че наличните овощни насаждения не представляват овощна градина, доколкото за да е налице такава се изисква дърветата да са подредени в редове, по възможност - по видове. В случая при огледа на мястото експертите са констатирали наличието на безразборно засадени дървета, въз основа на което са извели извод че както към настоящият момент, така и навремето, в процесното място е нямало овощна градина.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено в законово установения срок, от активно легитимирано по см. на § 62, ал.З от ПЗР на ПМС 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ лице и против административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка съдът намира че разгледана по същество, жалбата е основателна.

Заповед 1669 от 14.07.2006г. е издадена от компетентния по см. на § 62, ал.З от ПЗР на ПМС 456/ 1997г. орган - Кмета на община Стара Загора, но е постановена при неспазване на материалния закон и при допуснати нарушения на императивно установените изисквания за форма и съдържание на акта регламентирани в чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Съгласно посочената разпоредба административният акт следва да съдържа на първо място фактическите основания за неговото издаване. Това са конкретните факти, въз основа на които административният орган е счел, че са налице материалноправните предпоставки за  упражняване  на  предоставената  му от закона  компетентност.   В  случая  в


4

обжалваната заповед не са изложени никакви фактически основания и по-точно липсват мотиви относно наличието на условията по §4а или по §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Такива не се съдържат и в посочения като основание за издаване на заповедта протокол на комисията по § 62, ал.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, досежно процесния имот. Самият протокол не отговаря на изискванията на §62, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ - същият съдържа само диспозитив на решение, в което са изброени гражданите, за които „са налице условията по § 4а и § 46 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и на §62, ал.1 от ПЗР към ПМС 465/11.12.1997г", без да са изложени мотиви въз основа на кои факти и обстоятелства е направен извода, че по отношение на ползвателите са налице нормативно установените предпоставки да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи в местност "Бойчо бунар". Това води до извод, че обжалваният административен акт е постановен при неспазване изискванията на § 61 и §62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Признаването на правото да се придобие собственост от ползвателите представлява сложен фактически състав. Съществен елемент от този състав е протоколът на комисията по §62, ал.2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. с мотивирано положително становище относно наличието на предпоставките по §4а или по §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ и спазването на изискванията актовете на държавните органи, посочени в §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Административният орган, при съобразяване на всички законови и технически изисквания, е компетентен със заповед по § 62, ал.З от ПЗР на ППЗСПЗЗ да признае правото на ползвателя да придобие собственост, като в условията на обвързана от становището на комисията компетентност отчете фактическите и правните основания за придобиване на собственост. В случая кметът на общината е постановил оспорената заповед въз основа на немотивиран протокол и при липса на фактически основания относно претендираното спорно право. На практика административният орган е заместил комисията и сам е извършил преценка за съществуването на условията, без да посочи мотиви по кое от двете основания - по §4а или §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е възникнало правото на ползвателя. В обжалваната заповед 1669/ 14.07.2006г., са изложени мотиви единствено за наличието на един от елементите от правопораждащия фактически състав за признаване правото на трансформиране правото на ползване в право на собственост, а именно -предоставено право на ползване съгласно акт по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Липсват обаче мотиви досежно наличието на останалите релевантни юридически факти обосноваващи спазването на материалните законови изисквания за издаването на административния акт. Нарушаването на императивното изискване за форма на акта по чл.59, ал.2, т.4 от АПК е абсолютно основание за неговата отмяна, по аргумент от разпоредбата на чл.146, т.2 от АПК.

На следващо място заповедта е издадена при непълно и неточно посочване на правното основание, което е нарушение на чл.59, ал.2, т.4, предл. второ от АПК. Визираната като основание за постановяване на оспорения административен акт разпоредба на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ е неотносима в случая /с оглед съдържанието на разпоредените правни последици/, доколкото посочената правна норма регламентира прекратяването на правото на ползване върху земеделските земи, предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. Позоваването на разпоредбата на §62, ал.З от ПЗР на ППЗСПЗЗ не е достатъчно - същата обосновава по най - общ начин правото на органа да упражни предоставените му правомощия в рамките на неговата компетентност. Като правно основание за издаването на заповедта е необходимо да се посочи и конкретната хипотеза по §4а или §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ, регламентираща съответните материалноправни предпоставки за издаване на заповед за признаване правото на ползвателя да придобие собствеността върху имота. Тази неточност в изписването на правното


5

основание за постановяването на оспорения административен акт не би довела до неговата незаконосъобразност, но само ако същото може да се изведе от фактическите основания за издаването на заповедта. В случая от изложените материалноправни основания за издаване на обжалвания акт „на Р.Г.С. е предоставено право на ползване на имот 12, масив 254, находящ се в местност „Бойчо Бунар", с удостоверение 58 от 29.01.1986г. по Решение 81 от 05.09.1985г. на ИК на ОбНС гр. Стара Загора" не може да се направи извод дали признаването на правото да се придобие собствеността е извършено при условията на §4а или на §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Точното посочване на конкретното правно основание е важно за да се проследи дали определеният на ползвателя имот попада в ограничението по §4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, което предвижда различни по размер площи при трансформирането на правото на ползване в право на собственост в зависимост от това дали е приложим §4а или §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Налице е и нарушение на чл. 59, ал.2, т.5 от АПК. Оспорената заповед в диспозитива си /разпоредителната част/ е непълна - липсва конкретизация на имота, по отношение на който е признато правото на Р.Г.С. да придобие собственост - същият е индивидуализиран само с местността и землището, в което се намира, без да е посочена квадратура на имота и идентификационен номер. В мотивите е описан имотът, върху който е предоставено право на ползване на Р.С., но не и върху какъв имот му се признава право на собственост. При констатираното явно несъответствие между площта на предоставения за ползване имот на Р.Г.С. /ЗООкв.м/ и площта на новообразувания имот 12, кадастрален район 254 в м. "Бойчо Бунар" - 827кв.м., записан в Регистъра на имотите към плана на новообразуваните имоти като собственост на Р. С., допуснатото нарушение се явява особено съществено.

Съдът намира че обжалваната заповед е постановена и в противоречие на материалноправните разпоредби на ЗСПЗЗ. От събраните по делото доказателства и в частност от заключението на изслушаната комплексна съдебно-техническа експертиза се установява, че за ползувателя не са налице нито материалноправните предпоставки по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, нито тези по §46 от същия закон, за трансформиране на предоставеното му право на ползване в право на собственост. Безспорно в имота няма изградена постройка. Нито към момента на подаване на заявлението от ползвателя /вх. 0301081/ 28.05.1992г/, нито към момента на неговото разглеждане от Комисията по § 62, ал.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, както и към датата на постановяване на оспорения административен акт има данни, още по-малко доказателства дори и като индиция, че процесният имот е представлявал лозе или овощна градина. В тази връзка категорично е заключението на вещото лице агроном-полевъд, че съществуващите овощни насаждения в имота не съставляват "овощна градина". Още повече че от установената възраст на овощните дървета е видно, че по-голямата част от тях не са съществували към годината на подаване на заявлението от ползувателя, а някои от тях не са били налични и към момента на разглеждането на това заявление и произнасянето на Комисията по § 62, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. За да възникне право за ползвателя да придобие в собственост предоставения му за ползване имот при условията на § 46 от ПЗР на ЗСПЗЗ не е достатъчно да е обработвал по някакъв начин земята и последната да е "облагородена", в какъвто смисъл са изложените от процесуалния представител на ответника по жалбата - Кмет на община Стара Загора доводи. Необходимо е имотът да представлява лозе или овощна градина.


6

Нещо повече - в съдебно заседание, проведено на27.02.2009г. ползвателят Р.С. изрично заявява, че няма никакви претенции към имота, от години не го обработва и от 1993г. не е стъпвал на мястото. Твърди, че е отказал закупуването на имота и неговото заплащане на община Стара Загора.

Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. Връщането на преписката на Кмета на община Стара Загора за постановяването на мотивиран административен акт по §62, ал.З от ПЗР на ППЗСПЗЗ не се следва, както с оглед на установената в съдебното производство по делото липса на материалноправни предпоставки по §4а или §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ, така и поради изрично заявения от ползувателя отказ от правото да придобие в собственост предоставения му за ползване имот, поради липса на интерес от неговото закупуване.

С оглед изхода на делото направеното от пълномощника на жалбоподателя искане за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал.1 от АПК община Стара Загора бъде осъдена да заплати на И.Ш. сумата от 545лева, от които 10лв. платена държавна такса, 135лв. внесено възнаграждение за вещи лица за изпълнение на експертизата и 400лв адвокатско възнаграждение за един адвокат, договорено и заплатено съгласно договор за правна защита и съдействие 008221/ 26.11,2008г.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на И.С.Ш. ***, Заповед 1669/ 14.07.2006г. на Кмета на община Стара Загора, с която на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА във вр. с § 62, ал.З от ППЗСПЗЗ, § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол 27/ 29.04.1998г. на комисията, назначена със заповед 70/ 15.01.1998г, е признато правото на Р.Г.С. да придобие собственост върху имот, находящ се в землището на гр. Стара Загора, местност „Бойчо Бунар", като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА да заплати на И.С.Ш. ***, ж.к , с ЕГН: **********, сумата от 545 /петстотин четиридесет и пет/ лева, представляваща направените от жалбоподателя по делото разноски

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.