Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

  

    № 4   28.01.2009 г.      град Стара Загора

 

    В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

 

         Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди и девета година, в състав:

 

                                           

СЪДИЯ: И.Я.

       

при секретар   М.П.

и с участието на прокурора                                                                                          като разгледа докладваното от съдия И.Я. административно дело № 658 по описа за 2008г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

         Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във вр. § 9,ал.1 от ЗУТ с чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/. 

 

   Т.Д.К.. е подал жалба против отказа на кмета на община Стара Загора, обективиран в писмо изх. № П-И-2135 от 09.10.2008 година., с която, на осн. § 9, ал. 1 от ПР на ЗУТ, във вр. с чл. 103,ал. 5 от ЗТСУ (отм.) да се измени допълнителна заповед № 200/ 02.06.1989 година и жалбоподателят да бъде обезщетен  с имот с друго местонахождение.Изложени са доводи за допуснато нарушение на материалния закон, като се приема, че в случая са приложими отменените разпоредби на глава пета, раздел I от ЗТСУ , респ. на чл. 102 от ЗС. Прави се искане за отмяна на оспорения административен акт, като се задължи административният орган да промени начинът му на обезщетение.

 

Ответникът Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител , изразява становище за неоснователност на жалбата.

 

.

Старозагорски административен съд, като прецени доказателствата по делото, приема за установено следното от фактическа страна:

 

Със Заповед № 246 от 24.11.1988 г. на председателя на ОбНС, гр. Стара Загора., издадена на осн. чл. 98 от ЗТСУ (отм.), е отчужден за мероприятие по чл. 63 от ЗТСУ (жилищно строителство в кв. 451а по плана на гр. Стара Загора.), имот пл. № 5039 – собственост на ОНС гр. Стара Загора с отстъпено право на строеж на Димитър Атанасов К., като е предвидено обезщетяване на собственика да стане с едно тристайно жилище за четиричленното семейство на сина му Т.Д.К. при доплащане без приложение на чл 90 от ЗТСУ/ отм./. Видно от справка от 15.06.1990 г. оценката на отчужденото жилище възлиза на 4188 лева.С последваща допълнителна заповед № 200/02.06.1989 г. на председателя на ИК на ОбНС, гр. Стара Загора, на основание чл. 100 от ЗТСУ, е конкретизиран отстъпеният като обезщетение имот, а именно: апартамент “ А”, на четвъртия етаж в жилищна сграда , строяща се от ЖСК “ Електроника-2”, състоящ се от две спални, столова, кухненски бокс, баня, тоалетна, два балкона със застроена площ от 103,83 кв.м., ведно със избено помещение № 7 и таванско помещение № 7. Цената на имота възлиза на 25 767 лева, като собственикът е следвало да доплати разликата    между цената на  отчуждения и новия имот по реда на чл. 90 от ЗТСУ / отм./ Видно от удостоверение от 03.09.1988 година на Старозагорски районен съд ЖСК “ Електроника - 2” е учредена и вписана в специалния регистър за ЖСК от РС Стара Загора под № 2/ 13.09.1988 година. При вписването са представени изискуемите от закона документи устава на ЖСК, , протокол № 1 от 20.05.1988 година за проведенето учредително събрание. Сред учредителите на кооперацията не фигурира Т.К..На основание чл.10,т.1 от ЗЖСК жалбоподателят е станал член по право на ЖСК “ Електроника-2” с  издаване на цитираната по-горе допълнителна заповед по член 100 от ЗТСУ/ отм./ С решение № 389/90 по фирмено дело № 493/1990 година по описа на Старозагорски окръжен съд във връзка с законодателната промяна на основание чл.8, ал.1 от ЗЖСК кооперацията е вписана  в регистъра на ОС гр. Стара Загора.От приетите като доказателство молба / лист 76 от приложеното дело/, протокол № 5 от 10.09.1990 г., , приложение № 1 към протокол № 2 от 29.01.1990 г. / лист 82/, договор за отстъпено право на строеж от 19.03.1990 година, заповед № 26 от 19.03.1990 година, строително разрешение № 223 от 20.03.1990 г., , протокол № 10 за определяне на строителна линия и ниво, АДС № 11581 от 20.03.1990 година се установява, че имотът е завзет и строителството на жилищната сграда е започнало преди 1998 година. С молба с нотариална заверка на подписа Т.Д.К. *** на основание §9,ал.1 от ПР на ЗУТ да бъде променена допълнителна заповед № СД 246 от 24.11.1989 година и той да бъде обезщетен с друго равностойно по площ и помещения жилище в построен и въведен в експлоатация жилищен блок. С оспореното писмо кметът е отказал да измени допълнителна заповед с два мотива. От една страна приема , че постановената заповед по реда на чл. 100 от ЗТСУ е стабилен административен акт и след влизането му в сила  не може да бъде изменян или отменян . От друга страна искането на К. не може да се удоволетвори поради липса на свободни общински жилища.

В съдебното производство по искане на жалбоподателя е назначена съдебно-техническа експертиза за степента на завършеност на сградата. Вещото лице е установило, че сградата е завършена в груб строеж и подборно е описало кои довършителни работи следва да се извършат за да може сградата, в това число и апартамента на жалбоподателя да бъде въведен в експоатация.

При така установената фактическа обстановка по делото съдът намира, че жалбата е основателна. 

Оспореният административен акт е издаден от компетентния по см. на §9,ал.1 от ПР на ЗУТ във връзка с чл. 103,ал.5 от ЗТСУ /отм./, при спазване на административно-производствените правила,  но е постановен при неправилно приложение на материалния закон.

 

Правно основание за издаване на обжалваната заповед е разпоредбата на § 9, ал. 1 от ПР на ЗУТ, във вр. с чл. 100 от ЗТСУ (отм). Съгласно §9, ал.1 от ПРЗУТ за отчуждителни производства, започнали при действието на  отменените разпоредби на глава пета, раздел І-ви от ЗТСУ, по които е издадена заповед за отчуждаване и недвижимият имот е завзет до 30.10.1998 година се прилагат отменените разпоредби на ЗТСУ и чл.102 от ЗС. Първото условие  за прилагането на тази норма е да има започвало отчуждително производство при действието на ЗТСУ .В настоящия случай  видно от заповед № 246/24.12.1988 година е започнало по реда на чл. 98 от ЗТСУ производство по отчуждаване на имота на бащата на жалбоподателя. Второто условие за прилагане на горната разпоредба е имотът да е завзет до 30.10.1998 година. От приетите допълнителна заповед и строителни книжа за  започване на строителството на жилищната сграда се установява, че отчужденият имот е завзет през месец март 1990 година.Третото условие за да се довърши отчуждителното производство по реда на ЗТСУ е  и то да не е завършило. То е незавършено когото не е издадена заповед по чл. 100 от ЗТСУ/ отм./ или въпреки , че е издадена заповед , конкретизираният  в заповедта имот  да не може да бъде предаден на правоимащото лице по независещи от органа обективни причини или не е получено парично обезщетение. Въпреки че , жалбоподателят е бил обезщетен на основание чл. 98,ал.1т.4, предложение последно от ЗТСУ /отм./ с обект в новосторящата се сграда, предназначена за ЖСК, от назначената по делото съдебно-техническа експертиза се установява по безспорен начин, че жилището не е предадено на К. поради незавършване на строителството на кооперацията. Налице е третата предпоставка за прилагане на разпоредбите на отменения ЗТСУ.Съгласно разпоредбата на чл. 103,ал.5 от ЗТСУ/ отм/органът по чл. 95 може до предаване на обекта да изменя влезли в сила заповеди по чл. 98 и чл.100 по молба на заинтересуваните страни с нотариална заверка на подписите в следните хипотези.1. когото се иска парично обезщетение вместо имотно 2. жилище с по-малък брой жилищни помещения 3.промяна на местонахождението на имота. По силата на тази специална разпоредба кметът на община гр. Стара Загора може да измени стабилната заповед по чл. 100 от ЗТСУ, поради което се явяват неверни доводите, че административният орган няма компетентност да изменя влезлия в сила стабилен административен акт. Жалбоподателят е направил искането си в предвидената от закона форма- молба с нотариална заверка на подписите на законово предвидено основание той е поискал обезщетяване с апартамент, находящ се в друга завършена сграда.Съгласно горната разпоредба кметът може да промени местонахождението на жилището при преценка на инвеститора.В производството по чл. 9,ал.1 от ЗУТ надлежни страни са отчуждения собственик и  кметът на общината. Независимо, че инвеститор на строежа е ЖСК “ Електроника.2” тя не се явява инвеститор по смисъла на чл.103,ал. 5 от ЗТСУ, тъй като довършването или приключване на производството по отчуждаване е в правомощието на кметът на община Стара Загора. Обезщетяване с общинско жилище представлява акт на разпореждане с общинско имущество. Органът, който може да се разпорежда с общински жилища и да промени предназначението на общинско жилище на основание чл. чл. 42 от ЗОС е общинският съвет. Още повече, че съгласно разпоредбата на  параграф 9,ал.3 от ПРЗУТ общините са задължени  да осигуряват средства  за  обезщетяване на собствениците по §9,ал.1 от ЗУТ.От изложеното по-горе съдът приема, че единствено от компетентността  на ОС гр. Стара Загора е да прецени дали до обезщети с друго жилище, респективно да обезщети парично бившия собственик, като предвиди средства в бюджета на община гр. Стара Загора. Заповедта на кмета  е в пряка зависимост от решението на ОС гр. Стара Загора. Поради което съдът намира, че кметът е следвало да внесе за разглеждане молбата на К. *** Загора и едва след неговото положително или отрицателно становище по молбата на правоимащото лице да постанови оспорения акт. Впредвид на гореизложеното съдът намира, че следа да отмени оспорения административен акт. Преписката следва да се върне на кмета на община гр. Стара Загора, който следва да внесе молбата на правоимащато лице за разглеждане в ОС  гр. Стара Загора. Едва след неговото произнасяне относно начина на обезщетяване с друго жилище, той следва да се произнесе по молбата на жалбоподателя.  

        

         Предвид изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед, като постановена в нарушение на  материално правните разпоредби е  незаконосъобразна, а жалбата се явява основателна. Административната преписка следва да се върне на кметът на община гр.Стара Загора  за изпълнение на горните указания

      

       Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение последно  от АПК,  Старозагорският административен съд 

 

                                             Р     Е     Ш     И     :

 

       ОТМЕНЯ  отказа на кмета на община Стара Загора, обективиран в писмо изх. № П-И-2135 от 09.10.2008 година., с която, на осн. § 9, ал. 1 от ПР на ЗУТ, във вр. с чл. 103,ал. 5 от ЗТСУ (отм.), е  отказано на Т.Д.К. *** с ЕГН ********** да се измени допълнителна заповед № 200/ 02.06.1989 година.

       ВРЪЩА административната преписка на кмета на община Стара Загора за произнасяне по молбата вх № 94-00-734/ 19.09.2008 година , съгласно дадените указания.

       Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                         СЪДИЯ: