Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№ 49      18.12.2008г.      град Стара Загора

 

      

   В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, VІІ състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети ноември  две хиляди и осма година, в състав:

 

                                           

                                                                       СЪДИЯ: Р.Т.

       

при секретар   П.М.                                                                          и с участието

                        на прокурора  Д.Д.                                                                 като разгледа

                        докладваното от съдия Р. Т. административно дело № 659 по описа за 2008г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 233 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.

 

            Образувано е по жалба на И.И.В. ***, против Заповед рег. № 479/ 09.09.2008г. на Началник сектор “Криминална полиция” при РПУ – гр. Стара Загора, Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която на жалбоподателя, на основание чл.226, ал.1, т.2 и чл.228, т.3 от ЗМВР във връзка с чл. 226, ал.1 т.6 от ППЗМВР, за извършено  дисциплинарно нарушение по см. на чл. 224, ал.2, т.2 от ЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание “писмено предупреждение” за срок от 6 /шест/ месеца, считано от датата на връчване на заповедта. В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като по същество изложените доводи са за постановяването му в противоречие на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, както и за несъответствие на акта с императивните изисквания за форма и съдържание по см. на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и чл.246, ал.1 от ППЗМВР. Жалбоподателят обосновава, че не е извършил твърдяното нарушение, за което по отношение на него е реализирана дисциплинарна отговорност. Направено е искане за отмяна на обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание.

           

            Ответникът по жалбата -  Началник сектор “Криминална полиция” в РПУ – гр. Стара Загора при Областна дирекция на МВР – гр. Стара Загора, оспорва подадената жалба като неоснователна. Поддържа, че издадената заповед е правилна и законосъобразна.

 

Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.16, ал.1, т.3 от АПК, чрез участващия по делото прокурор, в съдебно заседание дава заключение че жалбата е неоснователна, а оспорената заповед, като правилна и законосъобразна, следва да бъде потвърдена.  

 

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на обжалваната заповед на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

 

            Оспорването е направено в предвидения от закона срок, от легитимирано лице и като такова е процесуално допустимо. Обжалваната заповед е връчена на И.В. на 09.09.2008г., като същият е упражнил правото си да я обжалва по административен ред пред Началника на РПУ – гр. Стара Загора. Предвид обстоятелството, че жалбата му е приета за неоснователна /за което решение на Началника на РПУ – гр. Стара Загора И. В. е уведомен на 14.10.2008г./, заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е оспорена по съдебен ред на основание чл.145, ал.2, т.1 от АПК и в срока по чл.149, ал.3 от АПК.

 

С обжалваната заповед рег. № 479/ 09.09.2008г. на Началник сектор “Криминална полиция” при РПУ – гр. Стара Загора, е наложено дисциплинарно наказание “писмено предупреждение” за срок от 6 /шест/ месеца на И.И.В., разузнавач VІ степен в група “ППЛС – Териториална 2” към сектор “КП” при РПУ - Стара Загора. Оспореният акт е постановен на основание чл. 224, ал.2, т.2, чл.226, ал.1, т.2 и чл.228, т.3 от ЗМВР във връзка с чл.226, ал.1, т.6 и т.12 от ППЗМВР. От фактическа страна заповедта се основава на това, че на 17.07.2008г. инспектор И.В. е бил на работа, като не му е възлагана задача по проверка на служителите изпълняващи ППД от страна на началник група или друг ръководител. При извършената проверка на неговия “Дневник за седмично планиране на работата” не е установено да са записани планирани или извършени подобни проверки или изпълнявани задачи в цитирания район, време и място. Според представената от В. докладна записка, на 17.07.2008г. е извършвал проверка за издирване на лице от криминалния контингент на адрес ул. “П. Евтимий” № 86, ет.3, като е изпълнявал служебните си задължения за периода от 11.30 – 12.00ч. без да даде обяснение за останалото време отразено в докладната на екипа ГПК и за причините за престоя си на адрес ул. “Ангел Кънчев” № 2, вх. “А”. Дисциплинарно наказващият орган е приел за установено, че с поведението си И.В. е нарушил служебната дисциплина като не е уплътнил работното си време без уважителни причини, с което си действие е осъществил състава на дисциплинарното нарушение по чл.224, ал.2, т.2 от ЗМВР и му е наложил дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” в съответствие с разпоредбата на чл.226, ал.1, т.6 от ППЗМВР.    

По делото е представена образуваната административна преписка по издаване на оспорената заповед, съдържаща: Писмо рег. № 25863/ 29.07.2008г. от Началник отдел “ООРП” при ОД “Полиция” гр. Ст. Загора до Началника на РПУ – Ст. Загора с приложена към него Докладна записка от М. Костов – мл. автоконтрольор в ГПК при сектор “ООРП” на РПУ – Ст. Загора; Докладна записка рег. № 19641/ 22.07.2008г. от И. В. относно изпълнението на служебните си задължения на 17.07.2008г.; Рапорт от И.В. *** Загора от 20.08.2008г., Докладна записка от Красимира Д. – Началник група “ППЛС” – Териториална 02 при сектор “КП” до Началника на РПУ – гр. С. Загора; План за работа през периода 14.07.2008г. – 18.07.2008г. на И. В.; Справка от  Началник сектор “КП” до Началника на РПУ – Стара Загора от 29.08.2008г. относно налагане на дисциплинарно наказание на И.В. и Протокол за изслушване на служител, извършил нарушение на служебната дисциплина рег. № 23949/ 09.09.2008г.

 

При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът намира, че жалбата е основателна.

 

Съгласно разпоредбата на чл.228, т.3 от ЗМВР, дисциплинарните наказания по чл.226, ал.1, т.1 – т.3 от ЗМВР се налагат от служители на длъжност „началник сектор”, приравнени на нея и по-висока. В случая наложеното наказание е такова по чл.226, ал.1, т.2 от ЗМВР и доколкото Началник сектор „Криминална полиция” в РПУ – гр. Стара Загора е непосредствено ръководен служител по отношение на служителя, на когото е наложено дисциплинарното наказание, оспорената заповед е издадена от компетентния по см. на чл. 228, т. 3 от ЗМВР орган и в изискуемата писмена форма. Същата обаче е постановена при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, в противоречие на  материалния закон и при липса на изискуемото по чл.246, ал.1 от ППЗМВР съдържание.

В разпоредбата на чл.246, ал.1 от ППЗМВР по императивен начин са регламентирани реквизитите, които е необходимо да съдържа заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Съгласно визираната норма задължително следва да бъдат посочени мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението и доказателствата, въз основа на които то е установено. В случая в оспорената заповед липсва изискуемото се от закона описание на нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят. Дисциплинарно наказващият орган не е спазил законовото изискване по чл.246, ал.1 от ППЗМВР и  това по чл.59, ал.2, т.4, предл. първо от АПК, за посочване на фактическите основания за издаване на акта. Това са конкретните факти, въз основа на които органът е приел, че са налице материалноправните предпоставки за упражняване на предоставената му от закона компетентност. А за да възникне дисциплинарна отговорност е необходимо да бъде констатирано виновно действие или бездействие на служителя, представляващо нарушение на служебната дисциплина. Смисълът на императивното изискване на разпоредбата на чл.246, ал.1 от ППЗМВР досежно описанието на нарушението е, в заповедта да бъдат посочени съставомерните елементи на деянието и обстоятелствата при които е извършено по начин, даващ възможност да се направи индивидуализация на дисциплинарното нарушение. Това от една страна е от значение за съдебния контрол за материална законосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание - дали и доколко с фактически установеното и удостоверено по надлежния ред деяние /действие или бездействие/ на наказаното  лице се осъществява определен нормативно регламентиран състав на дисциплинарно нарушение – т.е за правилното приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация. На следващо място чрез конкретизацията на нарушението се обезпечава правото на защита на лицето, привлечено към дисциплинарна отговорност.

За да се счита изпълнено задължението по 246, ал.1 от ППЗМВР и чл.59, ал.2, т.4 от АПК, заповедта е следвало да съдържа описание на онези обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на виновно поведение, квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина и като такова - дисциплинарно нарушение по см. на чл. 224, ал.2, т.2 от ЗМВР, изразяващо се в „не уплътняване на работното време” и с което нарушение правната норма на чл.226, ал.1, т.6 от ППЗМВР свързва налагането на дисциплинарно наказание – „писмено предупреждение”. В случая е било необходимо да се посочи и конкретизира в какво се изразява „не уплътняването на работното време”, по какъв начин и въз основа на какви доказателства е установено и кога точно е извършено твърдяното нарушение. В тази връзка посочването единствено на датата 17.07.2008г. не е достатъчно за определянето на времето на извършване на нарушението. Още повече че в случая се касае не само за задължителен реквизит на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, но е и релевантно за съставомерността на деянието и за наличието на извършено дисциплинарно нарушение, квалифицирано като „неуплътняване на работното време”.

  Обективираното в акта като „мотиви” представлява непълно и неясно изложение на фактология, от която по никакъв начин не може да се установи въз основа на какво Началник сектор „КП” при РПУ – Стара Загора е направил извод за извършено нарушение - т.е кои конкретно действия /бездействия/ на И. В. /определени като „съмнителни” и „необясними”/, сочат на съставомерно от обективна страна деяние, квалифицирано като дисциплинарно нарушение по см. на чл.224, ал.2, т.2 от ЗМВР, обуславящо налагането на наказание по чл. 226, ал.1, т.6 от ППЗМВР. На практика липсват мотиви досежно наличието на това конкретно нарушение като основание за реализиране на дисциплинарна отговорност. А липсата на мотиви, като нарушение на императивните изисквания по чл.246, ал.1 от ППЗМВР за съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, е абсолютно основание за нейната отмяна, по аргумент от разпоредбата на чл.146, т.2 от АПК. Още повече че непосочването или формалното посочване на фактически основания освен че опорочава съществено формата на акта, не позволява и извършването на съдебна проверка и преценка за неговата материална законосъобразност.

Отделно от това в заповедта не са посочени и доказателствата, въз основа на които е установено нарушението.

Съдът намира, че са допуснати и нарушения на административно-производствените правила при издаването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, които нарушения са от категорията на съществените такива, доколкото са ограничили правото на защита на лицето, по отношение на което е образувано дисциплинарното производство и е наложено наказание. На първо място и съгласно императивната разпоредба на чл.229, ал.1 от ЗМВР, дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от служителя причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. В чл.237, ал.3 от ППЗМВР е регламентирано, че за изслушването се съставя протокол, който се подписва от дисциплинарно наказващия орган и от служителя. В случая по делото е представен протокол “относно изслушване на служител, извършил нарушение на служебната дисциплина”. Но видно от съдържанието на този протокол същият не обективира каквито и да е било обяснения на служителя, а единствено констатациите на дисциплинарно наказващия орган относно установената в хода на проверката фактическа обстановка за наличието на данни за извършено от И. В. нарушение.  Изрично в Протокола е записано, че “Долуподписаният Д. Георгиев – Началник сектор “КП” при РПУ – Стара Загора, на основание чл.229, ал.1 от ЗМВР изслушах инспектор И. В. и при извършената проверка по преписка вх. № 12473/ 2008г. по описа РПУ – Стара Загора се установи следното:…”. Следователно съставеният протокол, макар и подписан от служителя И. В. и наименован като протокол за изслушване на служител, извършил нарушение на служебната дисциплина, по своята правна същност не представлява изискуемият по чл.237, ал.3 от ППЗМВР във вр. с чл.229, ал.1 от ЗМВР протокол, а има характер на изходящ от дисциплинарно наказващия орган констативен документ, удостоверяващ приетите за установени от него факти и обстоятелства в хода на проверката по образуваното дисциплинарно производство. Нещо повече – съдържанието на протокола, който е с рег. №23949/ 09.09.2008г., в обстоятелствената си част е абсолютно идентичен по съдържание с изготвените по – рано: Справка от  Началник сектор “КП” при РПУ – гр. Стара Загора до Началника на РПУ – Стара Загора с посочена дата 29.08.2008г., относно налагане на дисциплинарно наказание на И.В. и Докладна записка рег. № 22371/ 25.08.2008г. от Красимира Д. – Началник група “ППЛС” – Териториална 02 при сектор “КП” до Началника на РПУ – гр. Стара Загора, както и със съдържанието на оспорената в настоящото съдебно производство Заповед рег. № 479/ 09.09.2008г. На практика т.нар. „Протокол за изслушване на служител, извършил нарушение на служебната дисциплина” представлява буквално възпроизвеждане на изготвени в хода на проведеното дисциплинарно производство докладна записки и справка, с оглед на което този протокол не удостоверява извършено изслушване по чл.229, ал.1 от ЗМВР. Доколкото в разпоредбата на чл.237, ал.1 от ППЗМВР съставянето на писмен протокол за проведеното изслушване е предвидено като форма на доказване на изпълнение на изискването по чл.229, ал.1 от ЗМВР, съдът намира, че формално съставеният такъв протокол рег. № 23949/ 09.09.2008г. с оглед на обективираното в него съдържание, не удостоверява и не доказва  изпълнение на задължението от страна на дисциплинарно наказващия орган за изслушване на служителя преди налагане на дисциплинарното наказание. Това е особено съществено нарушение на административно-производствените правила, ограничаващо правото на защита на дисциплинарно наказаното лице и като такова само по себе си е абсолютно основание по см. на чл.146, т.3 от АПК за отмяна на оспорената на заповед като незаконосъобразна.

На следващо място в разпоредбата на чл. 229, ал.4 от ЗМВР е регламентирано, че наказващият орган е длъжен да събере и оцени всички доказателства. В случая от представената административна преписка по издаването на обжалваната заповед е видно, че в хода на образуваното дисциплинарно производство е била изискана единствено докладна записка от Началник група “ППЛС” – Териториална 02 при сектор “КП” при РПУ – гр. Стара Загора и е била извършена проверка по Плана за работа през периода 14.07.2008г. – 18.07.2008г. на служителя В.. Липсват каквито и да е било писмени доказателства удостоверяващи провеждането на посочената в обжалваната заповед “беседа” със служители на ГПК, още по-малко има данни кои точно са тези служители и какви конкретни факти и обстоятелства са установени от техните обяснения.  В нарушение на изискването по чл. 229, ал.4 от ЗМВР не е извършил оценка на събраните доказателства в т.ч. на подадения от И. В. рапорт до Началника на РПУ – Стара Загора и на съдържащата се в административната преписка изготвена и подадена от него Докладна записка рег. № 19641/ 22.07.2008г. относно изпълнението на служебните си задължения на 17.07.2008г.

Допуснато е и нарушение на чл.237, ал.1 от ППЗМВР. Съгласно посочената разпоредба дисциплинарното нарушение се установява от органа, компетентен да наложи дисциплинарното наказание. Видно от представената и приета като доказателство по делото Докладна записка рег. № 22371/ 25.08.2008г. от Красимира Донева – Началник група “ППЛС”, подадена до Началника на РПУ – гр. Стара Загора, върху същата има резолюция от 25.08.2008г. до Д. Георгиев “за налагане на дисциплинарно наказание”. На 29.08.2008г. Д. Георгиев – Началник сектор “КП” изготвя справка до Началника на РПУ – Стара Загора с мнение, че с действията си И.В. е нарушил служебната дисциплина, като не е уплътнил работното си време без уважителни причини, с което е осъществил състава на чл.226, ал.1, т.2 от ЗМВР и на основание чл.226, ал.1, т.6 от ППЗМВР подлежи на дисциплинарно наказание “писмено предупреждение”. В случая по-горестоящият административен орган – Началник РПУ – гр. Стара Загора, с обективираното върху докладната записка разпореждане до Началник сектор “КП” „за налагане на дисциплинарно наказание”, е иззел правомощията на дисциплинарно наказващият орган за установяване наличието на дисциплинарно нарушение, обуславящо налагането на наказание. На практика в изпълнение на това разпореждане от 25.08.2008г., дисциплинарно-наказващият орган е представил на 29.08.2008г. справка до Началника на РПУ – Стара Загора с мнение, че с действията си И.В. е нарушил служебната дисциплина и подлежи на дисциплинарно наказание. В случая е допуснато не само нарушение на чл.237, ал.1 от ППЗМВР, но и на два от основните принципи, регламентирани в чл. 10, ал.1 и ал.2 от АПК – за самостоятелност и безпристрастност на ръководещия административното производство орган и забрана на по-горестоящият орган да се намесва по какъвто и да е начин при разглеждането и решаването на случая. По-горестоящият административен орган, в тази фаза на производството, не може да изразява становище, още по-малко да задължава органа, водещ дисциплинарното производство, да наложи дисциплинарно наказание на служителя. Това разпореждане от една страна представлява недопустимо вмешателство на йерархически висшестоящия орган, компрометиращо проведеното дисциплинарно производство, предопределяйки крайния му резултат, доколкото дисциплинарно-наказващият орган е бил лишен от възможността да прецени дали и доколко са налице основанията за налагане на дисциплинарно наказание.  Изготвеният рапорт и издадената от Началник сектор “КП” заповед за налагане на дисциплинарно наказание фактически представлява изпълнение на разпореденото му от Началника на РПУ – гр. Стара Загора. На следващо направената от по-горестоящия административен орган предварителна преценка за наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност спрямо И. В. обезсмисля целите на предвидения /и упражнен в случая/ административен контрол за законосъобразност от Началника на РПУ – гр. Стара Загора по отношение на Заповед рег. № 479/ 09.09.2008г. на Началник сектор “КП” при РПУ – Стара Загора.

Нещо повече – обстоятелството, че справката от Началник сектор „КП” до Началник РПУ – Стара Загора, с мнение за извършено от И. В. нарушение на  служебната дисциплина за което се следва дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” и разпореждането на Началник РПУ – гр. Стара Загора за налагането на дисциплинарно наказание, са направени преди служителят да е бил изслушан, сочи на извода, че дисциплинарното производство е проведено формално.  Този извод следва и от факта, че при извършената съпоставка между изготвените справка от 29.08.2008г., Докладна записка от 25.08.2008г. и “Протокол за изслушване на служител, извършил нарушение на служебната дисциплина, от една страна и  от друга - обстоятелствената част на оспорената заповед, се установява абсолютна идентичност на съдържанието им. Дисциплинарно наказващият орган не е предприел необходимите действия за разкриване на обективната истина чрез допустимите от закона начини и средства – не е събрал и извършил преценка на доказателства за установяването на релевантни факти и обстоятелства относно съставомерно от обективна и субективна страна деяние, квалифицирано като дисциплинарно нарушение по см. на чл. 224, ал.2, т.2 от ЗМВР.  Направеният извод за наличие на основание за налагане на дисциплинарно наказание по чл.226, ал.1, т.6 от ППЗМВР е абсолютно немотивиран, необоснован и неподкрепен с доказателства. Допуснатите съществени нарушения на изискванията на чл.229, ал.1, ал.3 и ал.4 ЗМВР, на чл.237, ал.1 и ал.3 и чл.246, ал.1 от ППЗМВР, опорочават издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Това, както и обстоятелството, че изложените като мотиви факти, въз основа на които дисциплинарно наказващият орган е приел, че са налице материалноправните предпоставки за упражняване на правомощието му по чл. 228, т.3 от ЗМВР, не са такива релевиращи наличие на фактическо основание за постановяване на заповед за налагане на дисциплинарно наказание за твърдяното нарушение на служебната дисциплина от И. В., води до извода и за материална незаконосъобразност на оспорения акт.

 

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че сочената от жалбоподателя като нарушена разпоредба на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, е неприложима в случая. Производството по установяване извършването на дисциплинарни нарушения и налагането на дисциплинарни наказания е административно по своя характер, а не  административно-наказателно такова по реда на ЗАНН за налагане на административни наказания.

 

            С оглед на гореизложеното съдът намира, че жалбата е основателна, а оспорената Заповед рег. № 479/ 09.09.2008г. на Началник сектор “Криминална полиция” при РПУ – гр. Стара Загора, ОД на МВР – гр. Стара Загора, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.            

           

            Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.1 от АПК Областна дирекция на МВР – гр. Стара Загора бъде осъдена да заплати сумата от 110 /сто и десет/ лева, от които 10 /десет/ лева платена държавна такса и 100 /сто/ лева адвокатско възнаграждение за един адвокат, договорено и заплатено съгласно Договор за правна защита и съдействие № 038546/ 19.11.2008г.  

 

            Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд,   

 

                       

                               Р     Е     Ш     И     :

 

 

            ОТМЕНЯ  Заповед рег. № 479/ 09.09.2008г. на Началник сектор “Криминална полиция” при РПУ – гр. Стара Загора, Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, с която на И.И.В. – разузнавач VІ степен в група “ППЛС – Териториална 2” към сектор “КП” при РПУ – Стара Загора, на основание чл.224, ал.2, т.2, чл.226, ал.1, т.2 и чл.228, т.3 от ЗМВР и чл. 226, ал.1 т.6 от ППЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание “писмено предупреждение” за срок от 6 /шест/ месеца, считано от датата на връчване на заповедта, като незаконосъобразна. 

 

            ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – гр. Стара Загора да заплати на И.И.В. ***, с ЕГН: **********, сумата от 110 /сто и десет/ лева, представляваща направените от жалбоподателя по делото разноски.

           

            Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                     СЪДИЯ: