Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

  

     

№ 70   10.01.2009г.      град Стара Загора

 

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, ІV състав, в публично съдебно заседание на десети декември две хиляди и осма година, в състав:

                                           

                                                                                              СЪДИЯ: Г.Д.

 

при секретар   А.А.                                                                      

и с участието на прокурора                                                                                                    

            като разгледа докладваното от съдия Г.Д. административно дело № 668 по описа за 2008г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.24а от Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/.

 

Образувано е по жалба на М.П.М. *** Загора против мълчалив отказ на Комисията по чл.17 от ЗОЗЗ да постанови решение за промяна на предназначението на поземлен имот № 105008, находящ се в землището на гр.Стара Загора, местност “Инджурлюк“. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорения малчалив отказ като се твърди, че в случая са били налице материалноправните предпоставки за издаване на решение по чл.24, ал.2 ЗОЗЗ от комисията по чл.17, ал.1, т.1 от  с.з., с което да се промени предназначението на земеделската земя, собственост на жалбоподателя. Иска се отмяна на мълчаливия отказ на Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ по подаденото от жалбоподателя предложение вх.№ 3126/ 06.10.2008г., като вместо него съдът да постанови решение за промяна на предназначението на земеделска земя, представляваща поземлен имот № 105008, местност “Инджурлюк” в землището на гр. Стара Загора. Направено е и алтернативно искане – преписката да бъде върната за произнасяне на Комисията при Областна дирекция”Земеделие” гр.Стара Загора със задължителни указания за издаване на искания административен акт. 

 

Ответникът по жалбата -  Комисията по чл.17, ал.1, т.1 ЗОЗЗ към областна дирекция “Земеделие” гр.Стара Загора, редовно и своевременно призован не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по основателността на жалбата. 

           

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

            Административното производство е инициирано от жалбоподателя, който в качеството си на собственик на земеделска земя е поискал от Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ към ОД”Земеделие”гр.Стара Загора /Комисията/ да издаде решение за промяна на предназначението на ПИ № 105008 с площ 4715кв.м., находящ се в местността “Инджурлюк” землището на гр.Стара Загора, в такава за неземеделски нужди – за изграждане на обект “Складове за селскостопанска продукция и техника”. В срока по чл.24 от ЗОЗЗ липсва изрично произнасяне на Комисията по подаденото предложение.  Такова не е направено и до приключване на съдебното дирене по делото.

            По делото е представена цялата административна преписка, образувана по подаденото предложение. Видно от съдържащите се в преписката заповед № 1934/ 25.07.2008 на Кмета на община Стара Загора и графична част към същата, е одобрен ПУП – ПЗ за група поземлени имоти в местността “Инджурлюк” в землището на гр.Стара Загора, сред които и процесния поземлен имот № 105008, като се установява устройствена зона – СП, одо /смесена, предимно производствена и за обществено и делово обслужване/, характера на предвиденото застрояване - с малка височина /до 10м./ и начин на застрояване – свързано. Доколкото върху графичната част на ПУП е поставен печат на Областна дирекция “Земеделие и гори”-Стара Загора /сега ОД”Земеделие/,  със съдържание: “Комисия по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ с решение № 3/ 02.04.2008г., т.29, УТВЪРЖДАВА площадка за проектиране”, съдът приема че в случая е налице издадено разрешение по чл.22, ал.1 от ЗОЗЗ за утвърждаване площадка на предвиденото застрояване.

 

При така установената по делото фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.58, ал.1 от АПК, непроизнасянето на административния орган в нормативно определения срок, по искане, с което е бил сезиран, се смята за мълчалив отказ. За да е налице мълчалив отказ по смисъла на посочената правна норма, е необходимо да се установи от една страна подадено искане за издаване на административен акт и от друга – бездействие на административния орган при нормативно установено задължение да се произнесе  по искането, с което е сезиран. По силата на законовата фикция липсата на волеизяление на административния орган в определен срок се приравнява на административен акт, чието съдържание се презумира като отказ да се издаде акт с регламентирано от закона съдържание  т.е непроизнасянето  релевира мълчалив отказ, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност.

Съгласно приложимата в настоящия случай разпоредба на чл.24, ал.2 от ЗОЗЗ промяната на предназначението на земеделските земи се извършва с решение на Комисията по чл.17, ал.1 от ЗОСС в срок от 14 дни от подаване на предложение от собственика на земеделската земя или инвеститорът на обекта. В случая, с подаването на предложение  вх. 3126/ 06.10.2008г. от жалбоподателя до Областна дирекция “Земеделие”гр.Стара Загора, Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ, е образувано административното производство по реда на чл.24, ал.2 от ЗОЗЗ. Към 31.10.2008г. /дата на подаване и входиране на жалбата до съда/ предвиденият от закона 14-дневен срок за произнасяне е бил изтекъл, поради което следва да се счита, че е налице мълчалив отказ на компетентния да разгледа и да се произнесе по направеното искане административен орган.

Жалбата е подадена в законоустановения по смисъла на чл.149, ал.3, предл.2 от АПК срок, от легитимирано лице и е процесуално допустима.

Като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, съдът намира жалбата за основателна.

С разпоредбите на глава Пета от Закона за опазване на земеделските земи са разписани правилата за промяна на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди. В чл.24, ал.2 от ЗОЗЗ са регламентирани две материалноправни предпоставки: - 1. одобрен подробен устройствен план и 2. предложение от собственика на земята или инвеститора на обекта за промяна на нейното предназначение, при наличието на които Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ е длъжна да издаде решение за промяна на предназначението на земеделската земя. В случая, от данните по делото е категорично установено че относно земеделската земя, представляваща поземлен имот № 105008, с площ 4715 кв.м., находящ се в местността “Инджурлюк”, землището на гр. Стара Загора, е одобрен ПУП – План за застрояване, съгласно Заповед № 1934/ 25.07.2008г. на кмета на община Стара Загора. С подаване на предложение вх. №3126/ 0610.2008г. от жалбоподателя е изпълнено и следващото изискване на закона производството за промяна предназначението на земеделска земя да бъде инициирано от заинтерисовано  лице. С оглед на така установените факти съдът намира, че в случая са налице  всички изискуеми в комулация елементи за издаване на искания административен акт.  В хипотезата на чл.24, ал.2, от ЗОЗЗ административният орган е поставен  в условията на обвързана компетентност, поради което отказ на Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ, в т.ч. и мълчалив такъв, да постанови решение за промяна на предназначението на земеделските земи, при наличие на предвидените в закона факти, е в нарушение на материалния закон.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалвания мълчалив отказ на комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ при ОД”Земеделие” гр.Стара Загора е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен. В случая, предвид спецификата на административните актове по ЗОЗЗ и процедурата за тяхното издаване, съдът не може да замести административния орган и да постанови промяна на предназначението на поземлен имот № 1050087, с площ 4715 кв.м., находящ се в местността “Инджурлюк”, землището на гр. Стара Загора, а на основание чл.172, ал.2 във вр. с чл.174 от АПК преписката следва да се върне на административния орган за издаване на позитивен за жалбоподателя акт, съобразно изискването на чл.24, ал.2 от ЗОЗЗ.

С оглед изхода на делото направеното от пълномощника на жалбоподателя искане за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал.1 от АПК Областна дирекция “Земеделие” гр.Стара Загора  бъде осъдена да заплати сумата от 106 /сто и шест/ лева, от които 10 /десет/ лева платена държавна такса и 96 /деветдесет и шест/ лева адвокатско възнаграждение за един адвокат, договорено и заплатено съгласно договор за правна защита и съдействие № 025562/ 10.12.2008г.  

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ във връзка с чл.173, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд 

 

Р     Е     Ш     И:   

 

ОТМЕНЯ,  по жалба на М.П.М. *** Загора, мълчалив отказ на Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ при Областна дирекция “Земеделие” гр.Стара Загора, да постанови решение за промяна на предназначението на поземлен имот № 105008, находящ се в местност “Инджурлюк“, землището на гр.Стара Загора,  като незаконосъобразен. 

ВРЪЩА преписката на Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ при Областна дирекция “Земеделие”гр.Стара Загора, за постановяване на решение за промяна на предназначението на земеделска земя, собственост на М.П.М., представляваща поземлен имот № 105008, с площ 4715 кв.м., находящ се в местността “Инджурлюк”, землището на гр. Стара Загора, в 14-дневен срок от влизане в сила на съдебния акт.    

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ “ЗЕМЕДЕЛИЕ гр.СТАРА ЗАГОРА   да заплати на М.П.М. *** Загора сумата от 106 /сто и шест/ лева, представляваща направените от жалбоподателя по делото разноски.

 

 Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                              

 

                                                                               СЪДИЯ: