Р Е Ш Е Н И Е  57

 

 

      гр.Стара Загора 04.12.2008 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд   в публичното  заседание                                       на         втори декември

през      две хиляди и осма година в състав:

 

Председател: Б.Т.

 

                                                                      Членове:            

при секретаря    С.Х.

и в присъствието на  прокурора    Д.Д.                                       ,                                                        като разгледа докладваното от  Б.Т.   адм.дело     677  по описа  за 2008год, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е с правно основание чл.145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.79 ал.1 и чл.76 т.2 от Закона за българските документи за самоличност/ЗБДС/.

Образувано е по жалба на П.Г. *** Загора  против заповед № 08007495/30.09.2008г на Директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ Стара Загора за налагане на принудителна административна мярка на основание чл. 76, т.2 от ЗБДС. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на заповедта по смисъла на чл.146 т. 5 от АПК  като несъобразена с целта на закона и крайно несправедлива.

В съдебно заседание подателят чрез пълномощника си поддържа жалбата.

Ответникът –  Директор на ОД на МВР Стара Загора чрез процесуалния си представител намира жалбата за неоснователна, а издадената заповед за законосъобразна.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на заповедта, тъй като подателят бил осъден за непредпазливо престъпление.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на обжалвания административен акт, намира за установено  следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, се явява неоснователна.

От установените в хода на административното производство правно-релевантни факти, подкрепени с представените към преписката писмени доказателства, е видно, че жалбоподателят П.Г.Г. е подал заявление за издаване на паспорт вх.№ 16941/17.09.2008г. Във връзка с заявлението служебно е изискана справка за съдимост от Районен съд Стара Загора. От нея е видно, че Г. е осъден  за умишлено престъпление от общ характер - по НОХД № 195/2008г. на Районен съд гр.Стара Загора с влязло в сила определение на 13.02.2008г. е осъден на наказание “пробация – задължителна регистрация и задължителни периодични срещи” за срок от шест месеца и “лишаване от право да управлява МПС ” за срок от осем месеца за престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК.

Със заповед № 08007495/30.09.2008г Директорът на ОД на МВР Стара Загора  е наложил на Г. принудителна административна мярка “забрана за напускане на страната и отказ да се издаде паспорт” на основание чл. 76, т.2 от ЗБДС като се мотивирал с осъждането за умишлено престъпление от общ характер, за което лицето не е реабилитирано.

При налагането на принудителни административни мерки по чл. 76 от ЗБДС е предоставена законова възможност при наличието на фактическите обстоятелства по предвидените хипотези административният орган да прецени дали да наложи тези мерки. Преценката му обаче е такава по целесъобразност, предвид на това, че разпоредбата на чл. 76 е с диспозитивен характер. На съдебен контрол не подлежи неговата преценка по целесъобразност, а само наличието на условията, визирани в чл. 76, точки 1 до 9. Съгласно разпоредбата на чл. 76, т. 2 от ЗБДС може да не се разреши напускане на страната, паспорти и заместващи ги документи да не се издават, а издадените да се отнемат на лица, осъждани за умишлени престъпления от общ характер, но нереабилитирани. Следователно предпоставките за прилагането на тази принудителна административна мярка са две: лицето да е осъдено за умишлено престъпление от общ характер и да не е реабилитирано.

С оглед установените по делото факти правилно е прието от административния орган, че Г. е лице, осъдено за умишлено престъпление от общ характер, с влязла в сила присъда и не е реабилитирано както към момента на издаването на обжалвания административен акт, така и към настоящия момент. Безспорно е, че престъплението по чл.343б, ал.1 от НК е умишлено. Между страните не се спори, че така наложените наказания са изтърпени. Въпреки това, е очевидно, че нито към момента на издаване на оспорената заповед, нито към настоящия момент Г. би могъл да бъде реабилитиран по съдебен ред с оглед разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от НК, а и реабилитация по право не би могла да настъпи, поради липса на визираните с чл. 86 и чл. 88а от НК условия.

Изложеното от своя страна налага извода, че в случая са налице и двете кумулативно предвидени предпоставки по чл. 76, т. 2 от ЗБДС.

Заповедта, с която е наложена принудителната административна мярка е издадена от компетентен орган съгласно изискването на чл. 78, ал. 1 от ЗБДС и приложената по делото заповед № Із-1003/19.08.2005г. на Министъра на вътрешните работи, с която последният делегира права на директорите на областните дирекции за налагане на мерките по чл. 76 от ЗБДС. Изложени са фактическите и правни основания за издаването й. В хипотезата на чл. 76, т. 2 от ЗБДС фактическото основание за издаване на заповедта са данните за осъждането на жалбоподателя за умишлено престъпление от общ характер, за което не е реабилитиран, което изрично е посочено в обстоятелствената част на оспорения акт. Административният орган не е длъжен да излага други мотиви. Такава е постоянната практика на Върховния административен съд, изразена напоследък  Р 11834 по адм.д.8094/07г, Р 11055 по адм.д.№ 6552/07г, Р 9715 по адм.д.№5930/07г, Р 9044/08 по адм.д.№ 5501/08г. По тази причина ирелевантен за настоящото производство е фактът, че поради липса на паспорт жалбоподателят не може да изпълнява трудовите функции, които желае.

В този смисъл оспорената заповед се явява мотивирана и не противоречи на целта на закона, при издаването й съдът не констатира нарушения на процесуални правила и на материалния закон. Подадената срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от тези мотиви, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА жалбата на П.Г.Г. ЕГН ********** *** против заповед № 08007495/30.09.2008г на Директора на ОД на МВР гр.Стара Загора за налагане на принудителна административна мярка на основание чл. 76, т.2 от ЗБДС.

Решението подлежи на касационнно оспорване в 14-дневен срок от съобщаване на страните пред ВАС.

 

 

                                     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: