Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

                            32     25.02.2009г.      град Стара Загора

                          

                           

                      В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

            Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и девета година, в състав:

          

                                                                                                                                      

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:    Б.Т.

 

                                                                                                                                                                                       ЧЛЕНОВЕ:    И.Я.

                                                                                                           Р.Т.

       

 

  при секретар   С.Х.                                                                   и с участието

  на прокурора  Д.А.                                                                    като разгледа

  докладваното от  съдия    Р. Т. административно дело   № 678  по  описа

  за 2008г., за да се произнесе, съобрази следното:                                  

                                              

                                                                      

            Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.14, ал.3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/.

 

            Образувано е по касационна жалба, подадена от С.П.З. и П.П.П. и двете със съдебен адрес ***„д-р Тодор Стоянович” 7, вх.”0”, ап.5, против Решение № 415 от 02.09.2008г., постановено по гр. дело № 1163/ 2007г. по описа на Районен съд – Казанлък.  

            В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на решението - касационно основание по см. на чл.209, т.3 от АПК, като по същество изложените доводи са че съдебният акт е необоснован, постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Жалбоподателките твърдят, че районният съд не е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, което е довело до неправилно установена фактическа обстановка и съответно – до неправилно приложение на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. В представената писмена защита от пълномощника на жалбоподателката С.З. се релевира допуснато съществено процесуално нарушение, с оглед неконституирането и непризоваването в съдебното производство по делото на другия касационен жалбоподател – П.П.. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.                 

            Ответникът по касационната жалба  -  Общинска служба „Земеделие” – гр. Мъглиж, редовно призован за съдебно заседание, не изпраща представител и не взема становище по основателността на жалбата.

           

            Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова, следва да бъде потвърдено.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

 

 

            Касационната жалба, като подадена в законово установения срок, от лица с правен интерес и надлежна процесуална легитимация по см. на чл.210, ал.1 и ал.2 от АПК, е допустима. Разгледана по същество е основателна.

 

            Производството пред Районен съд – Казанлък, с правно основание чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, е образувано по жалба на С.П.З., в качеството й на наследник на Петко Михалев Тенчев, против Решение № F385ШЯ / 07.05.2007г. на Общинска служба „Земеделие и гори” – гр. Мъглиж  /сега ОбС „Земеделие” гр. Мъглиж/. Основният въведен от жалбоподателката довод, с който обосновава незаконосъобразността на оспорения административен акт е, че възстановената й земя е необработваема, с което се нарушава изискването на чл.23а от ППЗСПЗЗ възстановяваната земеделска земя да е равностойна по качество с внесената земеделска земя в ТКЗС и да е обработваема. С твърдения за наличие на свободна земеделска земя в масиви от 84 до 91 в землището на с. Ягода е направила искане за възстановяване правото на собственост върху земя от тези масиви.

            С обжалваното решение Казанлъшкият районен съд е отхвърлил подадената от Ст. З. жалба, като неоснователна и недоказана. От събраните по делото доказателства и установена фактическа обстановка съдът е приел, че с Решение № 385ШЯ / 28.12.2006г. ОбС „Земеделие” гр. Мъглиж, въз основа на влязло в сила съдебно решение по гр. дело № 1289/ 2006г. по описа на КРС, с което е уважен предявения от наследниците на Петко Тенчев установителен иск по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, е признато и определено за възстановяване правото на собственост с плана за земеразделяне върху нива от 3. 500дка, V категория в местността „Исек тарла” в землището на с. Ягода. С оспореното решение № F385ШЯ / 07.05.2007г., на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ, влезлият в сила план за земеразделяне и протокол № 385ШЯ от 28.12.2006г. за определяне категориите на земеделски земи по преписка № 385 – ШЯ от 27.12.2006г., е възстановено правото на собственост на наследниците на Петко Михалев Тенчев бивш жител ***, съгласно плана за земеразделяне в землището на с. Ягода, върху нива от 3.500дка, шеста категория, местност “УЗУН АЛАН”, имот № 109009 по плана за земеразделяне, с посочени в решението граници. При осъщественият контрол за законосъобразност Казанлъшкият районен съд е приел, че правилно на жалбоподателката е възстановена обработваема земя с план за земеразделяне върху площи по чл.19 от ЗСПЗЗ. С оглед на което е обосновал извод, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалноправните разпоредби на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ.

 

            Касационният състав на Старозагорския административен съд намира, че този извод е направен при неправилно приложение на материалния закон.

            Не е спорно между страните по делото, че с влязло в сила съдебно решение в производство по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ – Решение № 193 “д”/ 20.11.2006г. по гр. дело № 1289/ 2006г. по описа на Казанлъшкия районен съд, е признато за установено по отношение на ОбС “Земеделие и гори” гр. Мъглиж правото на Ст. З. и П. П. да възстановят правото си на собственост върху описаната в решението земеделска земя. Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.2, изр. последно от ЗСПЗЗ въз основа на постановеното съдебно решение съответната общинска служба по земеделие определя земите, върху които се възстановява собствеността. Самото възстановяване може да бъде както в реални граници, така и с план за земеразделяне. Но в разпоредбата на чл.11, ал.4 от ЗСПЗЗ е регламентирано, че когато съдебното решение е представено в общинската служба по земеделие след обнародването в "Държавен вестник" на обявлението, че е изготвен проект на плана за земеразделяне, собственикът се обезщетява при условията и по реда на чл. 10б, ако не може да бъде обезщетен със земите по чл. 19. Следователно реституирането на имот в стари /възстановими/ реални граници или в нови с план за земеразделяне е възможно само при условие, че съдебното решение по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ е депозирано пред компетентния административен орган до обнародвавето на обявлението в ДВ за изготвянето на плана. В случая от събраните в хода на съдебното производство по гр. дело № 1163/ 2007г. по описа на КРС доказателства  се установява, че към датата на подаване на молба вх. № СБ – 03 – 822/ 27.12.2006г. до ОбС “Земеделие и гори” – гр. Мъглиж, проектът за плана за земеразделяне за землището на с. Ягода е бил обявен. Нещо повече – самият ответник по касационната жалба в придружителното писмо за изпращане на жалбата в РС – Казанлък заявява, че планът за земеразделяне е влязъл в сила и собствениците следва да бъдат обезщетени съгласно разпоредбата на чл.11, ал.4 от ЗСПЗЗ. Въпреки това становище на Началника на ОбС “Земеделие и гори” – гр. Мъглиж, вместо след провеждане на регламентирана в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ процедура да се постанови решение за обезщетяване на П. П. и Ст. З. със земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, е издадено решение на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост на наследниците на Петко Тенчев съгласно плана за земеразделяне в землището на с. Ягода. Необосновано Казанлъшкият районен съд е приел, че оспореното пред него решение е такова за обезщетяване по чл.11, ал.4 от ЗСПЗЗ и чл.25, ал.3 от ППЗСПЗЗ – нито посоченото правно основание на обжалвания административен акт, нито неговия диспозитив сочат на извод, че е предоставена в собственост земеделска земя като обезщетение. На практика единствено въз основа на обстоятелството, че е възстановена собственост върху земи по чл.19 от ЗСПЗЗ районният съд е приел, че оспореното решение по своята правна същност представлява такова за обезщетение и е извършил преценка за неговата законосъобразност от гл.т. на наличието на предпоставките  и спазването на изискванията по чл.11, ал.4 от ЗСПЗЗ във вр. с чл.25, ал.3 от ППЗСПЗЗ.

            При наличието не само на обявен в ДВ проект за изработения проект, но и влязъл в сила план за земеразделяне за землището на с. Ягода към датата на представянето на съдебното решение по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ в ОбС „Земеделие и гори” – гр. Мъглиж, собствеността на касационните жалбоподателки не може да бъде възстановена с решение по чл.27 от ППЗСПЗЗ, а единствената възможност е да бъдат обезщетени по предвидения в закона ред.  Ето защо издаденото Решение № F385ШЯ / 07.05.2007г. на ОбС „Земеделие и гори” – гр. Мъглиж,  с което на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ и влезлият в сила план за земеразделяне е възстановено правото на собственост на наследниците на Петко Михалев Тенчев на описаната в решението земеделска земя, е незаконосъобразно. Обстоятелството, че възстановената собственост е върху земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ /върху които земи е допустимо да бъде изпълнено решението по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, по аргумент от разпоредбата на чл.21, ал.3 от ППЗСПЗЗ и които се предоставят като обезщетение съгласно чл.11, ал.4 от ЗСПЗЗ и чл.25, ал.3 от ППЗСПЗЗ/, не може да обоснове друг правен извод. Решението за възстановяване правото на собственост с план за земеразделяне и решението за обезщетяване при наличие на законова пречка за възстановяване на собствеността в стари реални или нови граници, освен че не са идентични по своята правна същност и се издават при наличието на различни предпоставки и приложими административно-производствени правила и изисквания, подлежат на обжалване и по различен процесуален ред с диференциран предмет на съдебна проверка и контрол за законосъобразност.  

            Настоящата касационна инстанция намира за неоснователни доводите на жалбоподателките за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на Решение № 415/ 02.09.2008г. по гр. дело № 1163/ 2007г. по описа на Казанлъшкия районен съд. Абсолютно необосновано е възражението, че в нарушение на чл.188 от ГПК /отм./, Казанлъшкият район съд „неправилно е изтълкувал искането за издаване на скица като отказ от влезлия в законна сила стабилен административен акт - Решение № 385ШЯ / 28.12.2006г. ОбС „Земеделие” гр. Мъглиж”. Такова тълкуване изобщо не се съдържа в мотивите на обжалваното съдебно решение. Съдържанието на молбата не е било обсъждано, още по-малко е формулиран и обективиран извод за „отказ от права по влезлия в сила административен акт от 28.12.2006г.” Единствено при описанието на приетата за установена фактическа обстановка по делото съдът е посочил, че на 07.05.2007г. „жалбоподателката е поискала да й бъдат издадени скица – проект за разделяне на имот № 109006, за въвеждане на промените в регистъра на имотите и в регистъра на собствениците и за изготвяне на скица, за което е заплатила сумата от 21лв.” В този смисъл твърдението на жалбоподателките за допуснато нарушение е не само недоказано и като такова и неоснователно, но и не се основава на изложените в съдебното решение мотиви.

            Не представлява нарушение на съдопроизводствените правила и обстоятелството, че Казанлъшкият районен съд не е разгледал и обсъдил „заявлението – декларация, подадено от наследниците на П. Танчев до ТКЗС с. Шаново заедно с опис – декларация от 1954г. за приемането му като член кооператор”. Доколкото тези доказателства се явяват неотносими към правния спор, предмет на гр. дело № 1163/ 2007г. по описа на РС – Казанлък, необсъждането им в обжалваното съдебно решение не представлява нарушение по см. на чл.188 от ГПК /отм./. Тези документи са били предмет на разглеждане и преценка в съдебното производството по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ /по гр. дело № 1289/ 2006г. по описа на КРС/ и въз основа именно на тях с постановеното съдебно решение № 193 „д” от 20.11.2006г. е признато за установено по отношение на ОбС – „Земеделие и гори” – гр. Мъглиж правото на С.З. и П.П. в качеството им на наследници на Петко Тенчев да възстановят правото си на собственост върху нива от 3.500дка, находяща се в м. „Исек тарла” в землището на с. Ягода, общ. Мъглиж

            Изложените от жалбоподателките доводи относно извършено друго възстановяване на земеделска земя на П. Тенчев /в землището на с. Шаново вместо в това на с. Ягода/, както и че „други лица са получили по.ценната земя” нямат отношение към спорът относно законосъобразността на Решение № F385ШЯ / 07.05.2007г. на Общинска служба „Земеделие и гори” – гр. Мъглиж и не следва да бъдат обсъждани. 

           

             Съдът намира, че не следва да разглежда и да се произнася по довода на пълномощника на касационния жалбоподател С.З. за допуснато от Казанлъшкия районен съд съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на другия жалбоподател – П.П., с оглед непризоваването на последната при разглеждането на делото. На първо място това касационно основание е предявено и обосновано едва в съдебно заседание в пледоарията на пълномощника на Ст. З. по същество и в представената от същата писмена защита вх. № 146 от 28.01.2009г. Съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1, от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението – т.е незаявените в касационната жалба и изтъкнати след срока за подаването й основания са се преклудирали и по тях касационната инстанция нито дължи, нито има право на разглеждане и произнасяне. Съдът взема служебно предвид независимо дали са инвокирани от страните всички порочни действия на първоинстанционния съд, които са основание за нищожност или недопустимост на решението или представляват съществено нарушение на материалния закон. В случая твърдяното порочно действие не е заявено в жалбата или допълнително, но в рамките на преклузивния срок за касационно обжалване. Същото не е основание за нищожност и недопустимост на решението и не се обхваща от служебната проверка, която касационният съд е длъжен да извърши по см. на чл. 218, ал.1 от АПК. На следващо място константна е съдебната практика, че съществено процесуално нарушение като касационно основание за отмяна на съдебно решение може да релевира тази от страните по делото, чиито процесуални права и законни интереси са накърнение вследствие на допуснатото от съда нарушение. В случая твърдяното нарушение би могло да засегне единствено и само правата на П.П., но не и тези на С.З., чийто пълномощник по делото го е въвел като касационното основание.

             

С оглед изложените съображения съдът намира че обжалваното решение на Казанлъшкия районен съд като постановено в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което да бъде отменено Решение № F385ШЯ / 07.05.2007г. на ОбС “Земеделие и гори” – гр. Мъглиж, като незаконосъобразно. Доколкото произнасянето по подадената молба, с оглед естеството на акта, е в правомощията единствено на административния орган, образуваната преписка по направеното от С.З. и П.П. искане с вх. № СБ – 03 - 822/ 27.12.2006г. следва да бъде върната на Общинска служба „Земеделие” – гр. Мъглиж, за решаване на въпроса по същество. При разглеждане на искането компетентният орган, при спазване на нормативно регламентираните в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ изисквания и процедура, следва да постанови решение при съобразяване с приложимите в случая разпоредби на чл.11, ал.4 от ЗСПЗЗ и чл.25, ал.3 от ППЗСПЗЗ

 

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

 

                            Р     Е     Ш     И :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 415/ 02.09.2008г., постановено по гр. дело № 1163/ 2007г. по описа на Районен съд – Казанлък и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТМЕНЯ Решение № F385ШЯ / 07.05.2007г. на Общинска служба „Земеделие и гори” – гр. Мъглиж, с което на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ, влезлият в сила план за земеразделяне и протокол № 385ШЯ от 28.12.2006г. за определяне категориите на земеделски земи по преписка № 385 – ШЯ от 27.12.2006г., е възстановено правото на собственост на наследниците на Петко Михалев Тенчев бивш жител ***, съгласно плана за земеразделяне в землището на с. Ягода, върху нива от 3.500дка, шеста категория, местност “УЗУН АЛАН”, имот № 109009 по плана за земеразделяне, като незаконосъобразно.

 

ИЗПРАЩА преписката на Общинска служба „Земеделие” – гр. Мъглиж за произнасяне по молба вх. № СБ – 03 - 822/ 27.12.2006г., подадена от С.П.З. и П.П.П., съобразно дадените от съда указания по прилагането на закона.

 

                                                                                                                                                Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                           

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                           

    ЧЛЕНОВЕ:  1.

                              

 

     2.