Р Е Ш Е Н И Е

№VІ-       106                              26.03.2009г.                        гр.Стара Загора

 

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД          ШЕСТИ СЪСТАВ

На шестнадесети март                                                         две хиляди и девета година

в публично заседание в състав:    

        

                               СЪДИЯ: Д.Д.

секретар И.К.

като разгледа докладваното от съдия Д. Д.

адм. дело №683  по описа на АС Стара Загора за 2008г., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.218 от ЗУТ във вр. с чл. 128 и сл. от АПК, образувано по жалба на „Пътно поддържане” ЕООД гр.Стара Загора управлявано от С П Ж и с процесуален представител по делото адвокат М, срещу  мълчалив отказ да бъде одобрен комплексен проект за инвестиционна инициатива по заявление №СКПИ  - 13/16.09.2008г.

         С жалбата се  иска от съда  да задължи Община Стара Загора да издаде разрешение за строеж, решение за приемане на проект за ПЗ и решение за съответствие на инвестиционния проект. Искането е мотивирано с липсата на законни основания за отказ.

         Ответника –Община Стара Загора, чрез процесуалният си представител старши експерт с юридическо образование Д С, оспорва жалбата и иска от съда да бъде отхвърлена, тъй като административния орган не  е сезиран със съответното искане, а именно вместо искане за одобряване на КПИИ следва да бъде заявено искане за разрешаване поставянето на преместваеми обекти, поради което мълчаливият отказ е законосъобразен.

         Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

         Оспорването е направено в срок и от лице с право на жалба, поради което е допустимо, а разгледано по същество е основателно, но по  различни от изложените в жалбата доводи:

         Предмет на контрол за законосъобразност е  мълчалив отказ на Главния архитект на Община Стара Загора да одобри КПИИ, заявен със заявление №СКПИ  - 13/16.09.2008г./л.9/ за изграждане на „асфалтова база” в имот № 000880 землище на с.Хрищени, община Стара Загора. В заявлението е посочено, че категорията на строежа е пета и се прилагат документи за собственост, разрешение за изработване на КПИИ, ПУП и съответни части на инвестиционния проект, договори за ТКП и фактура за заплащане на технически услуги/л.10/. Към преписката са приложени заявлението за разрешаване изработване на КПИИ №РКПИ – 16/05.09.2008година, разрешение №РКПИ – 15/16.09.20008година за допускане изработване на проект за КПИИ, фактура за заплатена такса за издаване на разрешение за строеж и оценка за съответствие на проекта със съществените изисквания към строежите по реда на чл.142, ал.6, т.1 от ЗУТ от 17.09.2008година/л.15 и л.16/, както и документ за собственост на поземления имот, скица на същия издадена от Общинска служба „Земеделие” Стара Загора, всички приложения към заявлението.

         По делото е допуснато извършването на съдебно – техническа експертиза  със задача: да се установи съответствието на техническият проект със съществените изисквания към строежите.  Заключението на вещото лице е прието без оспорване от страните и съгласно същото не се касае за изграждане на сгради  трайно свързани с терена, а за преместваеми контейнери върху равни бетонови настилки. Те не представляват строеж, поради което част архитектурна не съдържа проект. В ОбЕСУТ са внесени за разглеждане технологична и конструктивна част, които са одобрени с протокол №33/17.09.2008година.  В заключението си вещото лице дава отговори и на правни въпроси, които не следва да бъдат  обсъждани от съда, а именно7 че не е налице искане за издаване на разрешение за строеж, поради което Общината няма право да одобрява ПУП и инвестиционен проект, защото те се одобряват едновременно с издаване на разрешението за строеж. Във връзка с това изявление обаче, бе възобновено събирането на доказателства и представителя на Община Стара Загора изрично заяви, че заявлението за строеж е върнато на жалбоподателя, предвид практика да се счита, че е поискано при подаване на искане за одобряване на КПИИ и след представяне на платежен документ за заплащане на съответната такса, който е приет по делото.

Въз основа на представените и приети по делото документи съдът намира, че Главния архитект на Община  Стара Загора е редовно сезиран с искане по чл.150 от ЗУТ и е образувано административно производство за одобряване на КПИИ. Не относимо към случая е възражението, че следва да се иска разрешаване за поставяне на преместваеми съоръжения. Становището на вещото лице, че не се касае за строеж не може да бъде споделено, тъй като съгласно приложените части на проекта и обяснителната записка се установява, че се касае за изграждане на производствена база, със съответните съоръжения на техническата инфраструктура, необходими за обслужването й. Изграждането на инфраструктурни съоръжения е строеж по смисъла на §5, т.38 от ЗУТ.  Що се отнася до въпроса дали е необходима и има одобрена част архитектурна, съдът възприема заключението на вещото лице, че контейнерите не са строеж по смисъла на §5, т.38 от ЗУТ и за тях не е изготвен архитектурен проект, който да бъде оценен за съответствие. Въпреки нанесените поправки в оценката за съответствие съдът намира, че такава е извършена, предвид представения протокол№33/17.09.2008година и решение за приемане на проекта за ПУП  - план за застрояване и становището, че инвестиционния проект съответства на съществените изисквания към строежите.  Съгласно чл.150, ал.3 от ЗУТ частите на КПИИ, които са съответно ПУП и ИП, се одобряват едновременно с издаването на разрешението за строеж и се съобщават по реда на чл.130 от ЗУТ. В случая са приложими разпоредбите за одобряване на ПУП  и издаване на разрешение за строеж въз основа на одобрен инвестиционен проект,  при съобразяване изискването на чл.150,  ал.1 и ал.3 от ЗУТ. Подробните устройствени планове  по чл.128, ал.3 от ЗУТ, какъвто е настоящия, се одобряват от Кмета на общината в четиринадесет дневен срок след приемане на проекта от ОбЕСУТ, а инвестиционния проект се одобрява от Главния архитект в едномесечен срок от внасянето им при изготвена оценка по чл.142, ал.6, т.1 от ЗУТ. Разрешението за строеж се издава едновременно с одобряване на инвестиционния проект, когато това е поискано или в седмодневен срок. За да се определи срокът за одобряване на КПИИ следва да се съобрази разпоредбата на чл.150, ал.3 от ЗУТ и да се приеме, по дългият от двата срока, а именно този за одобряване на инвестиционния проект. Следователно от 17.09.2008година, когато е изготвена оценката за съответствие на инвестиционния проект  тече едномесечен срок за одобряване  на частите на КПИИ и издаване на разрешение за строеж. На 17.10.2008 година този срок е изтекъл като жалбата срещу мълчаливия отказ е депозирана на 24.10.2008година, в рамките на четиринадесет дневния срок за обжалване на ИАА по ЗУТ.

Разрешаването на строителството задължително завършва с изричен административен акт. Този извод следва от нормите на чл.141 ал.3, чл.146, чл.149 ал.1 от ЗУТ – отказът да се одобри инвестиционен проект и да се издаде разрешение се съобщава по реда на АПК и се прави само по законосъобразност, с посочване на конкретни мотиви за това. Не са приложими нормите на АПК, поради  това че разпоредбите на ЗУТ са специални и за издаване на административни актове по устройство на територията не са предвидени препратки към общия ред. Следователно мълчалив отказ ще е винаги  незаконосъобразен като формиран при съществено нарушение на императивни правила. В производствата по ЗУТ органа дължи винаги изрично произнасяне като в мотивите  на отказа следва да изложи съображения по законосъобразността на искането за одобряване на КПИИ в случая.  От тук и извода, че мълчалив отказ е винаги незаконосъобразен като постановен в нарушение на административното производство. Липсата на мотиви води до отпадане на доказателствената тежест на жалбоподателя да докаже, че е изпълнил законовите условия за удовлетворяване на искането. Той следва да установи единствено надлежното сезиране на компетентния административен орган, което в случая, предвид гореизложеното по фактите, е изпълнено.  

Искането в жалбата да бъде задължен административния орган да одобри КПИИ не може да бъде удовлетворено, тъй като, когато законът не допуска мълчалив отказ, съдът  може да го отмени и да задължи ответника да постанови административен акт в законовите срокове. Липсата на мотивирано произнасяне е пречка да се извърши преценка за  изпълнението  на законовите изисквания за издаване на акта, защото на съдебен контрол съгласно чл.146 от ЗУТ, чл.215 от ЗУТ подлежи законосъобразността на отказа, а не на искането. В това е разликата между оспорването по АПК на ИАА и  съдебния контрол на ИАА по устройство на територията.

 Изложеното обуславя невъзможност в настоящето производство да се разгледа въпроса за основателност на искането за одобряване на КПИИ. Отмяната на мълчаливия отказ не е пречка да бъде постановен изричен такъв, ако са на лице основания за това. Съдът се произнася единствено  по въпроса формиран ли е мълчалив отказ и допустим ли е същият съобразно правилата на специалния закон.

 Поради изложеното и на основание чл. 172 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

РЕШИ

ОТМЕНЯ по жалба на „ Пътно поддържане – СТАРА ЗАГОРА” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, местност „Голеш” управлявано от С П Ж. Мълчалив отказ на Главния архитект при Община Стара Загора да одобри КППИ по заявление №СКПИ – 13/16.09.2008година.

ИЗПРАЩА преписката на Главния архитект при Община Стара Загора за изрично произнасяне по заявление №СКПИ – 13/16.09.2008година в едномесечен срок от влизане в сила на решението.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.  

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

                                                  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ