Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

  

 

       67   29.12.2008г.      град Стара Загора

 

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

Старозагорският административен съд, ІV състав, в публично съдебно заседание на трети декември две хиляди и осма година, в състав:

 

                                           

СЪДИЯ: Г.Д.

       

при секретар   А.А.                                                                     

и с участието на прокурора   

като разгледа докладваното от съдия Г. Д. административно дело № 685 по описа за 2008г.                                                       

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.4 от Закона за движение по пътищата  /ЗДвП/.

 

Образувано е по жалба на В.С.В. ***, подадена чрез адв. П.Х. ***, против заповед за прилагане на принудителни административни мерки N 288/2008г. от 30.07.2008г. на ВНД Началник на група “АНД”, сектор “Пътна полиция” при ОДП – Стара Загора, с която на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление, до решаване на въпроса за отговорността”.   В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради постановяването му в нарушение на императивните изисквания на закона. Направено е искане за отмяна на обжалваната заповед.  

 

         Ответникът по жалбата -  Началник група “АНД”, сектор „ПП” към ОДП – Стара Загора - редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява. Не изразява становище по жалбата.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

 

Жалбата е подадена в законово установения срок, от легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

           

            С оспорената Заповед № 288/ 2008г. от 30.07.2008г. ВНД началник на група”АНД”, сектор”Пътна полиция” при ОДП-Стара Загора е наложил на жалбоподателя В.С.В. принудителна административна мярка /ПАМ/ - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността. Заповедта е постановена на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, като от фактическа страна се основава на обстоятелството, че водачът на МПС е отказъл да бъде проверен с техническо средство за употреба на алкохол. Съставен е акт за установяване на административно нарушение № 8489/30.07.2008г. от компетентния орган за това, че на 30.07.2008г около 03.55ч в гр.Стара Загора на бул.”Цар Симеон Велики” до № 1341 посока запад-изток, В.С.В. управлява лек автомобил “Ауди А5” с рег.№ СТ 6466 АК като отказва да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство – Дрегер 7410, фабр.№ 0042. Водачът миришел на алкохол и не е представил свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него. Издаден му е талон за медицинско изследване № 0239212.  

            Посочените релевантни за спора факти се установяват от документите, приложени към административната преписка по издаването на оспорения административен акт -  Акт за установяване на административно нарушение № 8489/ 30.07.2008г. наказателно постановление № 8489/ 20.08.2008г. и талон за медицинско изследване № 0239212, които не са оспорени от жалбоподателя и са приети като писмени доказателства по делото. 

При така установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171 от с.з. се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност. По делото е представена и приета като доказателство Заповед рег. № Iз-1393/ 09.08.2007г., от която е видно че на основание чл.23, т.11 от ЗМВР и чл.172, ал.1 от ЗДвП Министърът на вътрешните работи е делегирал правомощията си за прилагане на принудителни административни мерки от категорията на наложената с обжалваната заповед, на началниците на група “Административнонаказателна дейност” в структурните звена “Пътна полиция” при ОДП. Процесната заповед е издадена от ВНД началник на група “АНД” в сектор “Пътна полиция” при ОДП-Стара Загора, т.е. от лице, на което са делегирани правомощия по см. на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, следователно заповедта е издадена от компетентен административен орган.

Оспорената заповед е издадена в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно АПК реквизити. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че административният акт не отговаря на императивните изисквания на чл. 59, ал.2, т.4 и т.5 от АПК. В съдържанието на обжалваната заповед изрично е посочено правното основание за издаването й – чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП. От фактическа страна заповедта е мотивирана с издаден Акт за установяване на административно нарушение № 8489 от 30.07.2008г., като са описани подробно и установените с акта обстоятелства. Съдът намира, че посочването на правно-релевантните за наличието на хипотезата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП факти, а именно – 1. управляване на МПС и 2. отказ на водача на МПС да бъде проверен с техническо средство за употреба на алкохол или да даде кръв за медицинско изследване на съдържанието на алкохол, са  необходимите и достатъчни мотиви, доколкото с тях се обосновава правото на органа да упражни предоставените му правомощия  и осигурява възможност на адресата на акта да защити интересите си. Други фактически основания, освен съдържащите се в хипотезата на разпоредбата на чл.171, т.1,б.”б” от ЗДвП административният орган няма задължение да излага. След като ВНД началник на група”АНД” сектор”ПП” при ОДП-Стара Загора е мотивирал заповедта с обстоятелствата, които представляват нормативно регламентираните предпоставки за издаването й, а именно: че на 30.07.2008г. в 03.55ч. в гр.Стара Загора на бул.”Цар Симеон Велики” до № 1341 посока запад-изток, В.С.В. е управлявал лек автомобил “Ауди А5” с рег.№ СТ 6466 АК и е отказъл да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство – Дрегер 7410, фабр.№ 0042, следва да се приеме, че е изпълнено законово установеното задължение по чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.   Доколкото с оспорената заповед изрично е разпоредено на жалбоподателя В.С.В. да бъде временно отнето свидетелството за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността и е посочено, че подаването на жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка, съдът приема, че в случая са налице и визираните в чл.59, ал.2, т.5 от АПК реквизити, обективиращи разпоредените с издадения административен акт правни последици.

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Същата е издадена въз основа на АУАН, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му и процедурата за съставянето му, връчен при условията на отказ, удостоверен по съответния ред.

Обжалваният административен акт е съобразен и с материалния закон.

С оглед посоченото правно основание за издаване на заповедта /чл. 171 т. 1, б.”б” от ЗДвП/, съдът намира, че са налице законовите предпоставки за налагане на принудителната административна мярка. В конкретния случай, от представения и приет като доказателство по делото АУАН № 8489/ 30.07.2008г. е видно, че жалбоподателят е отказъл да бъде проверен с техническо средство за употреба на алкохол или да даде кръв за медицинско изследване. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП посоченият акт за установяване на административно нарушение се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН лежи върху жалбоподателя. Такова насрещно доказване с допустими от закона доказателствени средства, по делото не бе проведено от жалбоподателя, поради което съдът следва да зачете обвързващата доказателствена сила на съставения АУАН, относно удостоверения с него факт за отказ на жалбоподателя да бъде проверен с техническо средство “Дрегер” и да даде кръв за медицинско изследване за наличието на количеството на алкохол. Следователно юридическите факти, с които правната норма свързва налагането на принудителната административна мярка, са  били налице към момента на издаване на оспорения административен акт. Административният орган в рамките на предоставеното му дискреционно правомощие обосновано е приел, че е осъществен нормативно установения състав за налагане на ограничението, с което се изпълняват целите на закона. С оглед доказаното съществуване на изложените като мотиви в оспорения акт релевантни факти, субсумиращи се в посоченото от административния орган правно основание,  заповедта е съобразена с материалните изисквания на закона.

Разпоредбата на чл.171,т.1,б.”б” от ЗДвП съдържа законова възможност, която е предоставена на административния орган, при наличие на конкретно изброените хипотези временно да отнеме свидетелството за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, което е и сторено в случая. Упражнявайки предоставената му от закона дискреционна власт, при наличие на предпоставките на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, ВНД Началник група “АНД” в сектор “Пътна полиция” при ОДП-Стара Загора е преценил, че следва да наложи посочената в заповедта принудителна мярка. Касае се за преценка по целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол. В този смисъл заповедта е съобразена с изискването и целта на закона за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по ЗДвП.

           

Предвид изложените съображения съдът приема, че обжалваната заповед е  законосъобразна - издадена е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие с  материалноправните разпоредби на които се основава; при спазване на административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на В.С.В. ***, против заповед за прилагане на принудителни административни мерки N 288/2008г. от 30.07.2008г. на ВНД Началник на група “АНД”, сектор “Пътна полиция” при ОДП – Стара Загора, с която на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление, до решаване на въпроса за отговорността”, като неоснователна. 

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                     СЪДИЯ: