Р Е Ш Е Н И Е  60

 

 

      гр.Стара Загора 12.12.2008 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд   в публичното  заседание                                       на         девети декември

през      две хиляди и осма година в състав:

 

Председател: Б.Т.

 

                                                                      Членове:         

  

при секретаря    С.Х.

и в присъствието на  прокурора                 ,                                                        като разгледа докладваното от  Б.Т.   адм.дело     689 по описа  за 2008год, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е с правно основание чл.145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.233 от Закона за Министерството на вътрешните работи/ЗМВР/.

Образувано е по жалба на П.Д. *** Загора против заповед № 557/ 04.11.2008г на Началник сектор ООРП при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи /ОД на МВР/ Стара Загора за налагане на дисциплинарно наказание.

В жалбата са направени оплаквания за незаконосъобразност на оспорената заповед като постановена в нарушение на процесуалния и материалния закон, както и в противоречие с предвидената от закона цел. Твърди се, че липсват мотиви относно конкретните данни за извършено дисциплинарно нарушение и че не е посочен конкретен нарушен законов текст. Заповедта била постановена преди да е налице влязъл в сила акт, установяващ виновно поведение на жалбоподателя, което уронва престижа на службата в МВР. По тези съображения подателят моли за отмяна на заповедта и присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа жалбата.

Ответникът  - Началник сектор ООРП при ОД на МВР Стара Загора – чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Счита оспорената заповед за законосъобразна, издадена от компетентен орган при наличие на материалноправните предпоставки и спазване на процесуалните правила в дисциплинарното производство. Изразява становище, че наказанието е наложено не за възпрепятстване на полицейски орган, а за неносене на контролен талон към свидетелство за управление на МПС.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл.146 от АПК, намира за установено  следното:

С оспорената заповед № 557/ 04.11.2008г Началникът сектор ООРП при ОД на МВР Стара Загора е наложил на жалбоподателя П.Д. дисциплинарно наказание “Порицание” за срок от 6 месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

От фактическа страна се е мотивирал с обстоятелството, че на 01.10.2008г около 21.50ч младши автоконтрольор Д., управлявайки личния си автомобил “Опел Вектра” с рег.№ СТ 36 26 АК към местоработата си за дежурство, се движел по бул.”Руски” в посока север-юг и на кръстовището с ул.”Христо Ботев” не спазил пътен знак “Б 2”. Така отнел предимството на движещия се по ул.”Христо Ботев” в посока изток-запад лек автомобил “Хюндай Атос”, управляван от Михаил Желязков, поради което последният блъска автомобила на Д.. На двата автомобила са нанесени имуществени вреди. Водачите за проверени за употреба на алкохол с Алкотест “Дрегер 7410+”, който отчита 0.00 промила. Д. не представил свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него като обяснил на дежурния мл.автоконтрольор Д.Димов, че ги е забравил. След оформяне на протокола за ПТП и съставяне на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ 394228 за нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движение по пътищата, предоставил само свидетелството без контролния си талон.

При тази фактическа обстановка дисциплинарнонаказващият орган приел, че Д. е извършил нарушение на чл.132, т.2 от раздел ІV на Инструкция Із-2295/06г за патрулно-постовата дейност, с което е осъществил състава  на чл.224, ал.1, ал.2, т.4 от ЗМВР, чл.227, ал.1, т.12 от Правилника за приложение на ЗМВР, както и на чл.43 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и му наложил дисциплинарното наказание /Етичния кодекс/.

По делото е представена преписката по издаване на оспорената заповед. В нея се съдържат протокол за ПТП № 1055607, АУАН А 394228, докладни записки от младши автоконтрольор Диньо Димов рег.№ 15810/ 03.10.2008г и рег.№ 174431/ 29.10.2008г, докладна записка от жалбоподателя с дата 02.10.2008г, обяснение от жалбоподателя с дата 20.10.2008г, обяснение от Михаил Колев Желязков с дата 03.10.2008г, справка относно допуснато ПТП по вина на служител от “Пътен контрол” сектор “ООРП” при РПУ Стара Загора от 03.10.2008г, протокол за изслушване на служител, извършил нарушение на служебната дисциплина от 04.11.2008г.

В АУАН е посочено, че водачът П.Д. не представя  контролен талон към свидетелството си за управление на МПС. В докладната записка от 03.10.2008г Д.Димов е отразил, че Д. не е представил както свидетелството, така и талона с мотив, че ги е забравил и ще ги донесе след края на проверката. Когато Димов приключил съставянето на акта, Д. отказал да представи талона. Същите обстоятелства Димов е потвърдил в докладна записка рег.№ 174431/29.10.2008г, където е конкретизирал, че в дежурната на КАТ Д. представил само свидетелството и въпреки че талонът бил в него, отказал да го предаде. В обясненията си жалбоподателят твърди, че у него не е бил само талонът.

Въз основа на тези писмени доказателства /без докладна записка рег.№ 174431/29.10.2008г/ дисциплинарно разследващият орган е изготвил справка, в заключението на която е посочено, че Д. е нарушил разпоредбите на 224, ал.1, ал.2, т.4 от ЗМВР и чл.227, ал.1, т.12 от ППЗМВР като освен вина за пътно-транспортно произшествие, било налице и неподчинение към контролен орган. Приел е, че при изготвяне на документите за отразяване на произшествието в дежурната на сектор “Пътна полиция” Д. отказал да представи контролен талон към свидетелство за управление на МПС, явяващо се нарушение на чл.43 от Етичния кодекс. Предлага да му бъде наложено дисциплинарно наказание “порицание” за срок от 12 месеца.

С оглед оспорването на докладна записка  рег.№ 174431/ 29.10.2008г, изготвена от Д.Димов, са изслушани свидетелските показания на очевидците на ПТП и събитията след него Михаил Желязков, Петър Стоянов и Йордан Крълев. Всички са единодушни, че жалбоподателят П.Д. не е имал никакви конфликти с контролните органи на местопроизшествието и им е оказал съдействие като представил документите си. Свидетелят Стоянов – шофьор на автомобил на “Пътна помощ” – заявява, че лично е откарал Д. направо в служба КАТ.

От така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок от легитимирано за това лице. Разгледана по същество, се явява основателна.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 228, т. 3 от ЗМВР във връзка с чл. 226, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗМВР и  в изискуемата писмена форма. При постановяването му обаче са нарушени съществени процесуални правила и материалния закон.

Законодателят е уредил изчерпателно и подробно административната процедура за налагане на дисциплинарно наказание, когато има данни за извършено тежко дисциплинарно нарушение по чл. 227 от ЗМВР, за което задължително се налага "дисциплинарно уволнение". Липсва подробно регламентирана процедура, която административно наказващият орган да спазва за налагане по-леки дисциплинарни наказания. Разпоредбата обаче на чл. 229 от ЗМВР е обща и следва да се прилага за всички дисциплинарни производства.

Съгласно чл. 229, ал. 1 от ЗМВР и чл. 251, ал. 1 от ППЗМВР дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Смисълът на разпоредбата е да се даде възможност на служителя да се защити пред административния орган като даде обяснения относно всички вменени му дисциплинарни нарушения, за които наказващият орган има правомощието да му наложи дисциплинарно наказание.

Преценявайки законосъобразността на обжалваната заповед с оглед довода за съществено нарушение на административно-производствените правила, съдът счита, че не е спазена процедурата по чл. 237, ал. 3 ППЗМВР във вр. с чл. 229, ал. 1 и 4 ЗМВР. Според нормативната уредба не е задължително изслушване, когато служителят е дал писмени обяснения. Очевидно обаче дисциплинарнонаказващият орган е счел за необходимо да го проведе /вероятно поради наличие на изготвена след справката от 03.10.2008г нова докладна записка рег.№ 174431/29.10.2008г/ и щом е взел такова решение, е длъжен да спазва процесуалните правила. Изготвеният протокол за изслушване е формален - от съдържанието му не личи служителят да е дал обяснения или възражения въпреки изразеното в писменото му обяснение несъгласие с вмененото му явно неподчинение на контролен орган. В протокола е посочено само, че органът е приел доказателствата, но не и че ги е предоставил на служителя за запознаване, което е ограничило правото му на защита.

Неооснователно е възражението, че в заповедта липсват мотиви, което по същество съставлява неспазена форма на административния акт. Видно от съдържанието му, в него са изложени съображения от фактическо и правно естество. Отделен е въпросът дали в достатъчна степен обосновават извършването на дисциплинарно нарушение.

Оспорената заповед е постановена в противоречие с материалния закон, тъй като е налице несъответствие между възприетото правно основание за издаването й с фактическите данни по случая.  Предвид посоченото правно основание за ангажиране дисциплинарната отговорност на жалбоподателя, а именно чл.224, ал.2, т.4 от ЗМВР, чл.237, ал.1, т.12 от ППЗМВР и чл.43 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, е необходимо да бъде установено поведение на служителя, което представлява нарушение на визираните норми. Разпоредбата на чл.43 от Етичния кодекс предвижда държавният служител да изпълнява коректно и добросъвестно всички заповеди, съответстващи на закона. От събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че жалбоподателят Д. не е спазил тази норма. Безспорно се установи, че като участник в ПТП не е представил на проверяващите органи контролния си талон към свидетелството за управление на МПС. Твърдението му, че не го е носел към момента на проверката, не е опровергано в съдебното производство. По пътя на обратното доказване се установи, че той е представил наличните си документи на контролните органи още на местопроизшествието. Няма доказателства проверката да е продължила на друго място, нито да е отказал /в смисъл на противопоставил/ да предаде контролния талон.

 Чл.132, т.2 от раздел ІV на Инструкция Із-2295/06г за патрулно-постовата дейност изисква от служителите, осъществяващи контрол по транспорта, да носят свидетелството си за управление на МПС, включително контролен талон, по време на изпълнение на служебните си задължения. Следователно Д., отивайки на дежурство като автоконтрольор без такъв талон, е нарушил служебните си задължения, които се основават на ясно формулирани нормативни текстове. Дисциплинарнонаказващият орган обаче е ангажирал отговорността му за нарушение на етичните правила за поведението на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Нарушението на етичните правила, се приравнява на нарушение на служебната дисциплина по силата на изрично нормативно правило. Тези правила поставят изисквания към ценностната система на служителите в Министерството на вътрешните работи и определят поведението, което те следва да имат по месторабота и в личния си живот, извън задълженията, съставляващи изпълнение на държавната служба. Служителите, които с действия или бездействия виновно нарушават служебните задължения, свързани със заеманата от тях длъжност, следва да отговарят за нарушенията на служебната дисциплина, посочени в чл. 224, ал. 2, т. 1 - 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи или за неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на ръководството на Министерството на вътрешните работи и на преките ръководители, за неизпълнение на служебните задължения и неспазване на служебните правомощия. В този смисъл оспорената заповед е издадена на несъответно правно основание.

. Доколкото наложеното наказание не е за причиняване на ПТП, ирелевантно е обстоятелството, че няма приключило административно-наказателно производство по отношение на жалбоподателя. Този факт няма правно значение и поради нормата чл. 224, ал. 3 от ЗМВР, която предвижда носене на дисциплинарна отговорност, независимо че деянията могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност.

По тези съображения жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена като се отмени оспорения административен акт. При този изход на спора на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 210лв – 10лв държавна такса и 200лв адвокатско възнаграждение, платено по договор за праван защита и съдействие № 038542/10.11.2008г.

Водим от гореизложеното, съдът  

 

 

Р Е Ш И:

 

         ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА по жалба на П.Д.Д. ЕГН ********** *** ЗАПОВЕД № 557/ 04.11.2008г на Началник сектор ООРП при ОД на МВР Стара Загора, с която му е наложено дисциплинарно наказание “Порицание” за срок от 6 месеца, считано от датата на връчване на заповедта, за нарушение на чл.224, ал.1, ал.2, т.4 от ЗМВР, чл.237, ал.1, т.12 от ППЗМВР и чл.43 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.

         ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ гр.СТАРА ЗАГОРА да заплати на П.Д.Д. сумата 210/двеста и десет/лв, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на касационнно оспорване в 14-дневен срок от съобщаване на страните пред ВАС.

 

 

                                           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: