Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 209      17.07.2009г.      град Стара Загора

 

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

        

         Старозагорският административен съд, VІІ състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и девета година, в състав:

                                           

                                                                                СЪДИЯ: Р.Т.

       

при секретар  П.М.                                                                        и с участието

на прокурора                                                                                                          като разгледа

докладваното от съдия Р. Т. административно дело № 690 по описа за  2008г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

         Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/.   

Образувано е по жалба на община Гълъбово, представлявана от Кмета на общината, против Заповед № 116/ 10.10.2008г. на Директора на Областна дирекция “Земеделие” – гр. Стара Загора и одобреното с нея Протоколно решение от 09.10.2008г. на Комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ, в частта му с която са определени имотите по отношение на които са допуснати непълноти и грешки при регистрирането им като земи по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, конкретизирани в Приложение № 1 към раздел ІІ, т.1 от протоколното решение. В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед и на одобреното с нея решение в обжалваната му част, поради противоречие с материалния закон, несъответствие с целта на закона и допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Жалбоподателят твърди, че заповедта на Директора на ОД “Земеделие” – гр. Стара Загора няма предмет, доколкото към момента на издаването и не е налице надлежно решение, подписано от всички членове на комисията, което да бъде одобрено.  Поддържа, че необосновано и в противоречие с материалния закон са определени имотите по Приложение № І към раздел ІІ, т.1 от протоколното решение като такива, по отношение на които са допуснати непълноти и грешки при регистрирането им като земи по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ.  Излага съображения, че не са разгледани всички земи по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, с което обосновава допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила. Моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед № 116/ 10.10.2008г. на Директора на Областна дирекция “Земеделие” – гр. Стара Загора и одобреното с нея Протоколно решение от 09.10.2008г. на Комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ в частта му по раздел ІІ, т.1 и върне преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

 

         Ответникът по жалбата -  Директор на Областна Дирекция  “Земеделие” – гр. Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Поддържа, че при приемането на решението одобрено с оспорената заповед на Директора на ОД “Земеделие” – гр. Стара Загора, Комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ изцяло се е съобразила с влязлата в сила карта на възстановената собственост и с плана за земеразделяне.

                    

         Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

         Със Заповед № 92 от 09.07.2008г. на Директора на ОД “Земеделие” – гр. Стара Загора, на основание чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ във вр. с чл.45, ал.1 от ППЗСПЗЗ, е назначена Комисия в състав: Председател – Началник на Общинска служба “Земеделие” гр. Гълъбово, секретар – Началник Служба геодезия, картография и кадастър – гр. Стара Загора и членове представител на община Гълъбово, на ДГС /ДЛС/ Гълъбово и на ОД “Земеделие” гр. Стара Загора. На комисията е възложено да определи имотите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, като тези, по отношение на които констатира че неправилно са причислени към земите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, да изложи съответните мотиви. С протоколно решение от заседание, проведено на 09.10.2008г., Комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ след разглеждане на картата на възстановената собственост за землищата на община Гълъбово, обл. Стара Загора в частта относно имотите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ и на извлеченията от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост по начин на възстановяване на земите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, е определила имотите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ по землища, включително придобитите преди влизане в сила на ЗИД на ЗСПЗЗ /обн. ДВ бр.13 от 2007г./, посочени в Приложение № 1 към раздел І, т.1 от решението, като на основание чл.45в, ал.6 от ППЗСПЗЗ е определила и имотите, по отношение на които са допуснати грешки и непълноти при регистрирането им като земи по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ /описани в приложение № 1 към раздел ІІ, т.1 от решението, индивидуализирани от гл. т на землището на населеното място, в което се намират, номер на имота, начин на трайно ползване и начин на възстановяване на собствеността/. Мотивите за отпадането на имотите като такива по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ са, че посочените в Приложение № 1 към раздел ІІ, т.1 от протоколното решение земи са залесени преди влизането в сила на ЗСПЗЗ съгласно лесоустройствения проект на ДГС – Стара Загора, представляват ССФ – държавна собственост и на основание чл.3, ал.3 от Наредба № 14/ 27.07.1999г. на МЗГАР следва да се впишат в ДГФ. Решението е взето с четири гласа „за” и е подписано с особено мнение от един от членовете на Комисията. Със Заповед № 116/ 10.10.2008г. на основание чл.45в, ал.7 от ППЗСПЗЗ Директорът на ОД “Земеделие” гр. Стара Загора е одобрил протоколното решение на Комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ.

         За изясняване на обстоятелства от значение за делото е назначена и изслушана е комплексна съдебно-техническа експертиза, заключението по която съдът кредитира и възприема като обективно, безпристрастно и компетентно.

 

         Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на административния акт в оспорената му част на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

           

            Оспорването, като направено от легитимирано лице, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

           

            Разгледана по същество жалбата е основателна.

   

            Заповед № 116/ 10.10.2008г. е издадена от материално и териториално компетентният по см. на чл.45в, ал.7 от ППЗСПЗЗ орган – Директор на Областна Дирекция “Земеделие” гр. Стара Загора. Одобреното със заповедта протоколно решение е прието от Комисия, назначена с нарочна заповед на Директора на ОД “Земеделие” по чл. 45в, ал.1 от ППЗСПЗЗ, в състав съгласно законово установените изисквания по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ. Не намира своето нормативно основание възражението на жалбоподателя, че оспорената в настоящото производство заповед няма предмет, доколкото към момента на нейното издаване липсва прието решение на Комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ. Това свое твърдение оспорващият обосновава с получено писмо от Директора на ОД “Земеделие” гр. Стара Загора /изх. № 3348/ 20.10.2008г./, с което уведомява Кмета на община Гълъбово, че одобрените протоколни решения ще бъдат изпратени по-късно, тъй като не са подписани от всички членове на комисията поради неотложни техни ангажименти. Комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ е колективен орган и като такъв способът, чрез който се вземат решенията, е гласуването. За да е налице формирано волеизявление на колективния орган необходимо и достатъчно е същото да е прието при спазване на изисквания за кворум и мнозинство, като законово установени условия за валидността на решението. В случая видно от представения и приет като доказателство по делото протокол от проведено на 09.10.2008г. заседание, Комисията е заседавала в пълен състав, определен със заповед на Директора на ОД „Земеделие” гр. Стара Загора по чл.45в, ал.1 от ППЗСПЗЗ съгласно изискванията на чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ, като решението е взето с 4 гласа “за” и един глас против и е обявено за прието. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че приемането на решението става с подписването му от всички членове на комисията. Действително подписването на решението е съществен елемент от формата на акта. Но доколкото се касае за присъствено взето решение /на проведено заседание на 09.10.2008г./, приемането му се извършва не с неговото подписване, а с изразения чрез гласуване вот на мнозинството от членовете на комисията, формиращ волеизявлението на колективния орган. Всъщност, неподписването на решението от част от членовете на Комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ към датата на неговото одобряване с оспорената заповед на Директора на ОД „Земеделие” гр. Стара Загора не само че не може да обоснове липсата на волеизявление, но дори и не представлява нарушение на изискването за форма на административният акт. Съгласно разпоредбата на чл.59, ал. 2, т.8 от АПК необходимо и достатъчно е решението като такова на колективен орган, да бъде подписано от неговия председател.

           

            Не е спорно между страните по делото, че плана за земеразделяне и одобрената карта на възстановената собственост за землищата на населени места в община Гълъбово, са влезли в сила. В случая от фактическа страна протоколното решение на Комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ в оспорената му част е обосновано с обстоятелството, че посочените имоти в Приложение № 1 към раздел ІІ, т.1 от решението /индивидуализирани по землище, номер на имота, начин на трайно ползване и начин на възстановяване на собствеността/, са залесени преди влизане в сила на ЗСПЗЗ съгласно лесоустройствения проект на ДГС – Стара Загора и представляват ССФ – държавна собственост. За всички имоти е посочено, че по лесоустройствения проект /ЛУП/ от 2006г. попадат в “отдел”, без обаче да е конкретизирано в кой точно отдел респ. подотдел попадат. В представената административна преписка по приемането на оспореното протоколно решение на Комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ, одобрено със Заповед № 116/ 10.10.2008г. на Директора на ОД “Земеделие” – гр. Стара Загора и в частност от протоколите за работата на комисията на проведените на 18.07.2008г. и 09.10.2008г. заседания, не се съдържат данни ЛУП от 2006г. да е бил разглеждан от комисията. Нещо повече - съгласно заключението на изпълнената комплексна съдебно-техническа експертиза, Комисията не е извършила техническата дейност по съпоставка на картата на възстановената собственост на земеделските земи с лесоустройствения проект. Не е ясно по какъв точно начин е прието за установено, че имотите по Приложение № 1 към раздел ІІ, т.1 от решението попадат в „отдели” по ЛУП както и как е направен извода че същите съгласно ЛУП от 2006г. са залесени такива преди влизане в сила на ЗСПЗЗ т.е преди 1991г. Липсата на достатъчна конкретизация относно отделите по ЛУП, в които попадат посочените от Комисията имоти, включени в КВС и в регистъра на имотите към КВС по начин на възстановяване на земите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, като земи по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ съответно непосочването на начина, по който тези земи са идентифицирани като такива попадащи в отдели по ЛУП, на първо място води до необоснованост на констатацията на Комисията и липса на изискуемото от закона /чл.45в, ал.6 от ППЗСПЗЗ/ мотивиране на решението в частта му с която са определени имотите, неправилно причислени към земите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ. На следващо място това поставя съда в невъзможност да упражни контрол за материална законосъобразност на решението в оспорената му част, тъй като този контрол обхваща преценката дали са налице посочените от Комисията фактически основания и правилността на обективирания въз основа на тях извод – в случая дали посочените в Приложение № 1 към раздел ІІ, т.1 от протоколното решение имоти представляват залесени такива преди влизането в сила на ЗСПЗЗ, попадат в отдели по ЛУП от 2006г. и представляващи ССФ – държавна собственост и доколко това обстоятелство е релевантно за отпадането на земите като такива по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ. Липсата на конкретни мотиви постави в невъзможност назначените от съда вещи лица да дадат отговор на поставената задача дали по ЛУП, лесоустройствените планове и програми имотите по Приложение № 1 към раздел ІІ, т.1 от протоколното решение са залесени, самозалесили се или подлежащи на залесяване съотв. на какво основание са включени в ЛУП.

            Отделен е въпросът дали данните, съдържащи се в ЛУП, на които се е позовала комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ при приемането на решението в оспорената му част, досежно вида, предназначението и начина на трайно ползване на имотите и тяхната собственост, е следвало да бъдат разглеждани и преценявани при определянето на земите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ. В нормата на чл.45в, ал.5 във вр. с ал.2 от ППЗСПЗЗ е регламентирано, че  Комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ приема решението за определяне на земите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ въз основа на данните, съдържащи се в регистъра на имотите към картата на възстановената собственост по начин на възстановяване за земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и картата на възстановената собственост в частта за имоти по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. По аргумент от посочената разпоредба, определянето на имотите, които неправилно са били причислени към земите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, следва да се извърши въз основа на същите данни. Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2 от Наредба № 49 от 05.11.2004г. на МЗГ за поддържане на картата на възстановената собственост, Картата на възстановената собственост /КВС/ обединява данните от плана за земеразделяне, картата на съществуващите стари реални граници, картата на възстановимите стари реални граници на земеделските земи, създадени по реда на ЗСПЗЗ и картата на възстановената собственост върху гори и земи от горския фонд, създадена по реда на ЗВСГЗГФ. Следователно данните по ЛУП не се включват в съдържанието на КВС и регистрите към нея, а законът изрично определя въз основа на какви данни и от какви източници се определят земите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ. След като имотите – кадастрални единици, са включени в границите на влезлите в сила план за земеразделяне и КВС и са отразени като земеделски земи с начин на възстановяване по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, ирелевантно за административното производство и приемането на решение за определянето на земите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ е обстоятелството, дали същите в действителност представляват земи, подлежащи на включване в държавния горски фонд, при липса на доказателства за включването им в горския фонд по см. на Закона за горите и за проведена по отношение на тях процедура по ЗВСГЗГФ.

            Необоснован е доводът на процесуалния представител на ответника по жалбата, че одобреното от Директора на ОД “Земеделие” – гр. Стара Загора решение на Комисията по чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ е прието при съобразяване с влезлите в сила КВС и план за земеразделяне. Действително в по-голямата си част имотите, посочени в Приложение № 1 към раздел ІІ, т.1 от протоколното решение, по начин на трайно ползване съгласно регистъра на имотите към КВС по начин на възстановяване за земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, представляват “гори в земеделски земи”. Но това обстоятелство само по себе си не е достатъчно за да се приеме, че същите по силата на законовата разпоредба на чл. 2, ал.2 от ЗГ представляват горски фонд, като основание за отпадането им като земи по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ.  В чл.13 от ЗГ е регламентирано, че включването в горския фонд на земеделски земи с гори, се извършва с издаването на съвместна заповед на председателя на Държавната агенция по горите или оправомощено от него длъжностно лице и на министъра на земеделието и храните или на оправомощено от него длъжностно лице, след спазването на законово установената процедура. По делото няма данни за наличието на такава заповед. На следващо място в Приложение № 1 към раздел ІІ, т.1 от протоколното решение са посочени имоти, които по начин на трайно ползване /”пасище, мера”; “нива”; “изоставена нива”, “пасище с храсти”, “храсти”/ по никакъв начин не могат да обосноват извод за наличие на залесени и/ или самозалесили се имоти, още по малко за наличието на предпоставки за включването им в Държавния горски фонд и абсолютно необосновано е определянето им като имоти, неправилно причислени към земите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ.

 

Отделно от това съгласно заключението на комплексната съдебно – техническа експертиза, Комисията не е разгледала всички имоти, посочени в регистъра на имотите към КВС по начин на възстановяване за земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. Всъщност този извод може да бъде направен и от съпоставката на имотите, описани в приложенията към раздел І, т.1 и към раздел ІІ, т. от протоколното решение, одобрено със Заповед № 116/ 10.10.2008г. на Директора на ОД “Земеделие” гр. Стара Загора и регистъра на имотите към КВС.

 

Предвид гореизложеното съдът намира, че одобреното със Заповед № 116/ 10.10.2008г. на Директора на ОД “Земеделие” – гр. Стара Загора решение на комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ в оспорената му част, е прието при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и при неспазване на императивното изискване по чл.45в, ал.6 от ППЗСПЗЗ за мотивирано определяне на имотите, които неправилно са причислени към земите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, с оглед на което следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Доколкото са установени процесуални нарушения при приемането на решението и липсват конкретни мотиви, даващи възможност за произнасяне по неговата материална законосъобразност и респективно по съществото на спора и на основание чл. 173, ал.2 от АПК, преписката следва да бъде върната на назначената със Заповед № 92 от 09.07.2008г. на Директора на ОД “Земеделие” – гр. Стара Загора Комисия по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ, за разглеждане и произнасяне с решение по чл.45в, ал.5 във вр. с ал.6 от ППЗСПЗЗ по отношение на имотите, посочени в Приложение № 1 към раздел ІІ, т.1 от протоколно решение от 09.10.2008г., както и по отношение на земите, включени в регистъра на имотите към КВС по начин на възстановяване за земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, които не са били разгледани и съответно Комисията не се е произнесла с решение.  Комисията при спазване на чл.45в от ППЗСПЗЗ, след  обсъждане и преценка на всички релевантни факти и обстоятелства от значение за определянето на имотите като земи по чл. 19, ал.1 от ЗСПЗЗ съотв. като такива, неправилно включени в земите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ,  следва да приеме решение по чл.45в, ал.5 във вр. с ал.6 от ППЗСПЗЗ при съблюдаване на изискванията за форма и съдържание на акта. В случай, че Комисията констатира, че имоти неправилно са причислени към земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, да изложи конкретни мотиви по какъв начин и въз основа на какви доказателства приема за установено допусната грешка или непълнота при регистрирането им като земи по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ. При произнасянето си Комисията да съобрази своето решение с разпоредба на чл.19, ал.12 от ЗСПЗЗ /ДВ бр. 6 от 2009г./.

 

            Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ във връзка с чл.173, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд 

 

                                          Р     Е     Ш     И     :

 

ОТМЕНЯ одобреното със Заповед № 116/ 10.10.2008г. на Директора на Областна дирекция “Земеделие” – гр. Стара Загора Протоколно решение  на Комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ от 09.10.2008г. в частта му по раздел ІІ, т.1, с която са определени имотите по отношение на които са допуснати непълноти и грешки при регистрирането им като земи по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, съгласно  Приложение № 1 към раздел ІІ, т.1 от протоколното решение, като незаконосъобразно.

 

            ВРЪЩА преписката на Комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ, назначена със Заповед № 92 от 09.07.2008г. на Директора на ОД “Земеделие” – гр. Стара Загора, за разглеждане и произнасяне с мотивирано решение по чл.45в, ал.5 във вр. с ал.6 от ППЗСПЗЗ по отношение на имотите, посочени в Приложение № 1 към раздел ІІ, т.1 от протоколно решение от 09.10.2008г., одобрено със Заповед № 116/ 10.10.2008г. на Директора на Областна дирекция “Земеделие” – гр. Стара Загора, както и по отношение на земите, включени в регистъра на имотите към КВС по начин на възстановяване за земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, които не са били разгледани и съответно Комисията не се е произнесла с решение по чл.45в, ал.5 от ППЗСПЗЗ,  съобразно дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

         Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                       

 

СЪДИЯ: