Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

  

 

      6   05.02.2009г.      град Стара Загора

 

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

Старозагорският административен съд, ІV състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди и девета година, в състав:

 

                                           

     СЪДИЯ: Г.Д.

       

при секретар   А.А.                                                                      

и с участието на прокурора

като разгледа докладваното от съдия Г.Д. административно дело № 693 по описа за 2009г.                                                       

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за българските документи за самоличност /ЗБДС/.

 

Образувано е по жалба на Ю.К.М. ***, против заповед N 08008312/ 30.10.2008г. на Директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Стара Загора, с която на основание чл.76, т.2 от ЗБДС, е наложена принудителна административна мярка „временно ограничение за напускане на страната и отказ за издаване паспорт на български гражданин”. В жалбата не са изложени конкретни доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Релевирани са оплаквания, че с налагането на принудителната административна мярка е възпрепятствано упражняването на трудова дейност от жалбоподателя, тъй като работата му била свързана с постоянни пътувания до Австрия и Германия. Твърди се още, че жалбоподателят е лишен от възможността да полага грижи за болните си родители, които са австрийски граждани и живеят постоянно в гр.Виена, Австрия. Иска се да бъде отменена обжалваната заповед, в частта й, с която не се разрешава напускането на страната.

 

Ответникът по жалбата -  Директорът на ОД на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован, не се явява, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по основателността на жалбата. 

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законово установения срок, от легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

        Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, че жалбоподателят Ю.К. Маслове е подал заявление вх. № 5931/ 15.09.2008г. в РПУ - Казанлък, за издаване на документ за самоличност – паспорт. От справка за съдимост рег. № 2266/ 18.09.2008г. на Бюро съдимост при Районен съд – Казанлък е установено, че със Споразумение от 02.05.2007г. по НОХД № 406/2007 г. на Районен съд – Казанлък, в сила от 02.05.2007г.,  жалбоподателят е осъден на основание чл.343б, ал.1 от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца и на основание чл. 66, ал. от НК изпълнението на наложеното наказание е отложено при определен изпитателен срок от три години. На основание чл.343г, вр.чл.343б, ал.1 и чл.37, т.7 от НК Ю.М. е лишен от право да управлява МПС за срок от четири месеца, считано от 15.04.2007г. Въз основа на справката за съдимост с предложение рег. № 37046/ 20.10.2008г. Началник група „Български документи за самоличност” при ОД на МВР – Стара Загора, е направил предложение за налагане на принудителна административна мярка по чл.76, т.2 от ЗБДС на жалбоподателя М.. С оспорената Заповед № 08008312/ 30.10.2008г. Директорът на Областна дирекция „Полиция” – Стара Загора е разпоредил „не разрешавам напускането на страната и отказвам издаването на паспорт на българския гражданин Ю.К.М.”. Заповедта е постановена на основание чл.76, т.2 от ЗБДС, като от фактическа страна се основава на обстоятелството, че лицето е осъждано за умишлено престъпление от общ характер и не е реабилитирано. 

При така установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна.

Същата е издадена от компетентен орган – Директора на Областна дирекция на МВР - Стара Загора. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ЗБДС принудителните административни мерки се прилагат с мотивирана заповед от Министъра на вътрешните работи или на упълномощени от него длъжностни лица. По делото е представена и приета като доказателство  Заповед рег. № Iз-1003/ 19.08.2008г. от  която е видно, че Министърът на вътрешните работи е делегирал правомощията си за прилагане на принудителни административни мерки от категорията на наложената с обжалваната заповед, на Директорите на областни дирекции на МВР.  

Оспорената заповед е издадена в изискуемата писмена форма с посочени фактически и правни основания, съобразно изискването на чл.59, ал.2 от АПК.

Оспорената заповед е в съответствие и с материалния закон. С оглед посоченото правно основание за издаване на заповедта /чл. 76, т. 2 от ЗБДС/, съдът намира, че са налице законовите предпоставки за налагане на принудителната административна мярка: 1. осъждане за умишлено престъпление от общ характер и 2. лицето да не е реабилитирано. От удостовереното в  представената и приета като доказателство по делото справка  за съдимост № 2266/ 18.09.2008г. на Бюро съдимост при Районен съд – Казанлък е видно, че жалбоподателят е осъден по НОХД № 406/07г./2007 г. на Районен съд - гр. Казанлък, в сила от 02.05.2007г., на основание чл.343б, ал.1 от НК на три месеца лишаване от свобода, като на основание и при условията на чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното наказание е отложено при определен изпитателен срок от три години.  Посочената справка за съдимост като официален удостоверителен документ, неоспорен от страните, има обвързваща материална доказателствена сила досежно удостоверения с нея факт на осъждането на жалбоподателя за извършено умишлено престъпление от общ характер. Няма данни по делото за посоченото осъждане жалбоподателят да е бил реабилитиран от съда по реда на чл.87 от НК. До издаването на обжалваната заповед не са могли да се осъществят  и предпоставките на чл. 86, ал. 1, т. 1 или 88 "а" от НК за реабилитация по право т.е към датата на постановяване на атакуваната заповед на Директора на ОД на МВР– Стара Загора, адресатът на административния акт е бил осъден за умишлено престъпление от общ характер, за което не е реабилитиран. Следователно юридическите факти, с които правната норма свързва налагането на принудителната административна мярка, кумулативно са били налице към момента на издаване на оспорения административен акт. Упражнявайки даденото му от закона право на оперативна самостоятелност, при наличие на предпоставките на чл.76, т.2 от ЗБДС, Директора на ОДП Стара Загора е преценил, че следва да наложи посочената в заповедта принудителна мярка. Касае се за преценка по целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол. По аргумент от разпоредбата на чл. 169 от АПК съдебният контрол върху актове от категорията на оспорения се ограничава само до външните граници и рамки на оперативната самостоятелност, очертани от петте изисквания за законосъобразност на административните актове по чл. 146 от АПК и обхваща проверката дали са издадени при упражняване на правомощия в рамките на законово предоставена дискреционна власт. След като са налице условията, визирани в посочената като правно основание за издаване на заповедта законова разпоредба и административният орган е извършил преценка, че следва да наложи предвидената принудителна административна мярка, друг контрол върху неговите действия съдът не е компетентен да извършва.                                      

Твърденията на жалбоподателя, свързани с невъзможността да осъществява конкретните си трудови задължения, свързани с постоянни пътувания до Австрия и Германия, както и да полага грижи за родителите си, постоянно живеещи в Австрия, не бяха доказани по делото с надлежни доказателствени средства. От приложеното по делото Заявление вх.№ 5931/ 15.09.2008г. се установява единствено че родителите на Ю.М. са австрийски граждани, но не и обстоятелството, че същите пребивават постоянно в чужбина. Но дори и да бяха доказани тези факти същите са ирелевантни за законосъобразността на процесната заповед, доколкото не се обхващат от фактическите предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка. 

Отчитайки превантивния характер и съдържанието на принудителната административна мярка, наложена с оспорения акт, както и целта на закона, съдът намира, че при провеждане на административното производство не са допуснати нарушения на регламентираните процесуални правила.

Предвид изложените съображения съдът приема, че обжалваната заповед е  законосъобразна - издадена е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие с материалноправните разпоредби на които се основава; при спазване на административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на Ю.К.М. ***, против заповед N 08008312/ 30.10.2008г. на Директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Стара Загора, с която на основание чл.76, т.2 от ЗБДС, е наложена принудителна административна мярка „временно ограничение за напускане на страната и отказ за издаване паспорт на български гражданин”, като неоснователна. 

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                        

 

СЪДИЯ: