Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

                         177    03.06.2009г.      град Стара Загора

 

 

     В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

         Старозагорският административен съд, VІІ състав, в публично съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и девета година, в състав:

 

                                           

                                                                                СЪДИЯ: Р.Т.

       

при секретар  П.М.                                                                        и с участието

на прокурора                                                                                                          като разгледа

докладваното от съдия Р. Т. административно дело № 697 по описа за  2008г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

         Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с § 62, ал.5 от ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/.

 

         Образувано е по жалба на М.Х.М. ***, в качеството му на наследник на М. П.М.,  против Заповед № 1690/ 24.06.2008г. на Кмета на община Стара Загора, с която е утвърдена извършената оценка за имот № 51, масив 258, с площ от 916кв.м., находящ се в местност „Съборена кюприя”, собственост на наследниците на П.Г.М. и е определена цена на имота в размер на 591 /петстотин деветдесет и един/ лв. Жалбоподателят поддържа, че утвърдената оценка не е определена правилно и е силно занижена. Направено е искане да бъде отменена обжалваната заповед като незаконосъобразна и да бъде определена справедлива пазарна оценка на имота.

 

         Ответникът по жалбата -  Кмет на община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена, а оспорената заповед като правилна, законосъобразна и обоснована, да бъде потвърдена.

        

         Ответникът по жалбата – Р.Г.М. моли заповедта на Кмета на община Стара Загора да бъде оставена в сила.

        

         Ответниците по жалбата – Й.И.И. и М.М.П. изразяват съгласие с подадената жалба поради занижената оценка на имота, утвърдена с оспорената заповед и молят заповедта да бъде отменена.

        

         Ответниците по жалбата – Н.Х.Х., М.Х.М., М.П.М., Х.С.С., Д.С.С. и В.С.К., редовно и своевременно призовани за съдебно заседание не се явяват, не се представляват и не вземат становище по основателността на оспорването.

          

        Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

         Със Заповед № 1677/ 16.08.2007г. на Кмета на община Стара Загора, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА във вр. с § 62, ал.3 от ППЗСПЗЗ, § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол №26/ 28.04.1998г. на комисията, назначена със заповед № 70/ 15.01.1998г. на Кмета на община Стара Загора, е признато правото на наследниците на П..Г.М. да придобият собственост върху имот, находящ се в местност “Съборената кюприя”, землището на гр. Ст. Загора. Видно от представените по делото уведомителни писма и обратни разписки /известия за доставяне/, посочената заповед е съобщена по надлежния ред на наследниците на М.П..М., в качеството им на лица с възстановено право на собственост върху земеделска земя. Изготвена е експертна оценка за новообразуван имот № 258.51 в землището на гр. Стара Загора, м. “Съборената кюприя”, с площ от 0.916дка, съгласно която цената на имота е в размер на 591лв. С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 1690/ 24.06.2008г. на Кмета на община Стара Загора, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА във връзка с § 62, ал.4 от ППЗСПЗЗ, е утвърдена извършената оценка за имот № 51, масив 258, с площ от 916кв.м., находящ се в местност „Съборена кюприя”, собственост на наследници на П. Г. М. и е определена цена на имота в размер на 591 /петстотин деветдесет и един/ лв. От фактическа страна обжалваният административен акт се основава на влязла в сила Заповед № 1677/ 16.08.2007г. на Кмета на община Стара Загора за признаване право на собственост на наследниците на ползвателя.

         По делото е назначена и изслушана съдебно – оценителна експертиза за определяне цената на земята за имот № 51, масив 258 по плана на новообразуваните имоти за местността „Съборената кюприя” в землището на гр. Стара Загора, с площ от 916кв.м. Съгласно приетото като доказателство по делото заключение, изготвено съгласно изискванията на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи, цената на земята за процесния имот е в размер на 596 лева.

         Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

 

            Оспорването, като направено в законово установения срок, от активно легитимирано по см. на § 62, ал.5 от ПЗР на ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ лице и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

           

            Заповед № 1690/ 24.06.2008г. е постановена от компетентния по см. на § 62, ал.4 от ПЗР на ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ орган – Кмета на община Стара Загора; издадена е в писмена форма и съдържа всички изискуеми по чл.59, ал.2 от АПК реквизити.

С оглед на посоченото в оспорената заповед правно основание - §62, ал.4 от ППЗСПЗЗ съдът намира ,че административният акт е издаден при наличие на нормативно регламентираните предпоставки за упражняване на правомощието от компетентния административен орган. Съгласно нормата на §62, ал.4 от ПЗР на ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, след влизането в сила на заповедта за признаване правото на ползвателя да придобие собственост върху имота, оценката за предоставената за ползване земя, извършена съгласно изискванията на чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ и за размера на прогресивно нарастващата такса по § 4а, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ, се утвърждава със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице. От представените и  приети доказателства по делото се установява, че със Заповед № 1677/ 16.08.2007г. на Кмета на община Стара Загора е признато правото на наследниците на ползвателя П.Г.М. да придобият собствеността върху предоставения за ползване имот, находящ се в м. “Съборената кюприя”, землището на гр. Стара Загора. По делото няма данни, а и не се твърди заповедта да е обжалвана по съдебен ред в законово установения 14 дневен срок от датата на нейното съобщаване т.е заповедта е влязла в сила. Следователно материално-правната предпоставка, с която нормата на §62, ал.4 от ППЗСПЗЗ свързва издаването на заповед за утвърждаване на оценка е налице, поради което съдът намира, че оспореният административен акт е постановен в съответствие с изискванията на материалния закон.

            Съгласно разпоредбата на § 62, ал.4 от ППЗСПЗЗ оценката на земята се извършва съобразно изискванията на чл.36, ал.2 от ЗСПЗЗ. Разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ от своя страна препраща към подзаконов нормативен акт и това е Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи, приета с ПМС № 118 от 26.05.1998 г. Наредбата регламентира механизма, по който се определят цените на земеделските земи, в т.ч по аргумент от разпоредбата на чл.1, т.2 - и на тези по §4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. В Наредбата изрично е указано, че цената в левове на декар се определя в зависимост от началните цени, диференцирани според статута, местоположението на земите и др. икономически фактори. От своя страна началната цена отразява размера на капитализираната поземлена рента (годишно рентно плащане на един декар х 25) според пазарните условия в страната, определена като константна величина – декар (лв.), в зависимост от категорията земеделска земи.

Съдът констатира разлика между посочената от назначеното от съда вещо лице крайна цена /596лв./ и тази, утвърдена с оспорената заповед – 591лв. /по експертна оценка, възложена от община Стара Загора/. При изготвянето и на двете оценки е използвана една и съща методика при спазване изискванията на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи - определена е еднаква начална цена по чл.3, ал.1 от Наредбата в съответствие с категорията земеделска земя; едни и същи корекционни коефициенти за диференциране на началната цена, общ корекционен коефициент по чл.4  “+ 1.50”, както и една и съща коригирана начална цена на декар.  Различието е от допуснатата аритметическа грешка в заключението на вещото лице при изчисляването на текущата пазарна цена на процесния имот, определена като се умножи коригираната начална цена за декар по площта на оценявания имот – в случая 645.00лв. х 0.916, което дава резултат 590.82лв. или при извършено закръгляне – 591лв., каквато е цената по утвърдената от Кмета на община Стара Загора оценка и тази, определена като цена на имот № 51, масив 258 в м. “Съборената кюприя” с оспорената заповед. 

Всъщност основното възражение на жалбоподателя е, че така определената въз основа на Наредбата цена не представлява пазарната такава на имота. За разлика от други нормативни актове, които регламентират при определяне размера на обезщетенията оценката да се извършва при използването на сравнителния метод на пазарните аналози /реално сключени сделки по действителни пазарни цени с имоти, идентични по статут, предназначение, местонахождение и т.н с имота, предмет на оценяването/, ЗСПЗЗ респ. ППЗСПЗЗ не предвижда такава възможност – императивно в § 62, ал.4 от ППЗСПЗЗ е установено, че оценката на земята, по отношение на която се признава правото на ползвателя да придобие в собственост, се извършва съгласно изискванията на чл.36, ал.2 от ЗСПЗЗ, а именно по реда на наредба, приета от Министерския съвет. При установяването на специалната правна уредба законодателят е изходил от обстоятелството, че начинът на придобиване в собственост на земи по реда на ЗСПЗЗ е специален и различен от обикновения граждански оборот. Оценяването на този тип имоти се извършва по специфични показатели, различни от ползвания при пазарния механизъм подход на търсене и предлагане. На административния орган не е предоставена възможност свободно да формира цената на имота, по своя собствена воля и преценка. Както административният орган, така и съдът не могат да приложат друг начин за определяне на оценката, извън установения с Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи.

            Останалите изложени от жалбоподателя доводи, с които обосновава незаконосъобразността на оспорената заповед /относно площта на процесния имот, спазването на процедурата и наличието на основания за признаване правото на ползвателя да придобие в собственост предоставения му имот и т.н./, не следва да бъдат разглеждани и обсъждани в настоящото производство. Процедурата по придобиване  право на собственост върху земеделски имоти, предоставени за лично ползване, е сложен фактически състав, който преминава през няколко етапа. Започва с признаване правото на ползвателите по реда на § 5 от ППЗСПЗЗ; § 30 от ПМС № 121/1997 г. за ИД на ППЗСПЗЗ или по § 62 от ПМС № 456/1997 г. за ИД на ППЗСПЗЗ, да придобият собствеността върху предоставените им за ползване имоти и извършване на оценка на имотите. Преминава през изготвяне на план на новообразуваните имоти по реда на § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ и съответните на него разпоредби на чл. 28 от ППЗСПЗЗ и утвърждаването му със заповед на Областния управител. След заплащане на определената цена, процедурата приключва с издаване на заповед по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ. Всеки от описаните етапи завършва с отделен административен акт, който подлежи на обжалване и самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност и който след влизането му в сила придобива стабилност. Ето защо посочените възраженията на жалбоподателя са ирелевантни за преценката на законосъобразността на оспорената заповед № 1690/ 24.06.2008г. на Кмета на община Стара Загора – същите биха били относими в производство по оспорване заповедта на кмета, с която признава правото на ползвателя да придобие в собственост имота или в такова по обжалване на одобрения план на новообразуваните имоти, но не и в настоящото съдебно производство.  Противното би означавало упражняването на косвен съдебен контрол по отношение на влязъл в сила административен акт, което е недопустимо.

 

Предвид изложените съображения съдът намира,  че обжалваната заповед е  законосъобразна - издадена е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие с  материалноправните разпоредби на които се основава; при спазване на административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

 

       Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК,  Старозагорският административен съд 

 

                                

                                                Р     Е     Ш     И  :

 

 

            ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Х.М. ***, против Заповед № 1690/ 24.06.2008г. на Кмета на община Стара Загора, с която на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА във връзка с § 62, ал.4 от ППЗСПЗЗ е утвърдена извършената оценка за имот № 51, масив 258, с площ от 916кв.м., находящ се в местност „Съборена кюприя”, собственост на наследниците на П.Г.М. и е определена цена на имота в размер на 591 /петстотин деветдесет и един/ лв., като неоснователна.

        

            Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                          

                                                                   

                                                                                           СЪДИЯ: