Р Е Ш Е Н И Е  126

 

      гр.Стара Загора 09.04.2009 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд   в публичното  заседание                                       на         двадесет и четвърти март

през      две хиляди и девета година в състав:

 

Председател: Б.Т.

 

                                                                       Членове:           

при секретаря    С.Х.

и в присъствието на  прокурора                                        ,                                                        като разгледа докладваното от  Б.Т.   адм.дело   № 698 по описа  за 2008 год, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е с правно основание чл.215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по жалба от Г.П. Ч., Ж.М.К.-Ч., Д.П.Ч.-Г. и В.Д.Г.,*** Загора, против заповед № 2519/ 26.09.2008г на Кмета на Община Стара Загора, с която е разпоредено премахване на слънцезащитно устройство, разположено в УПИ ІV-3508, 3509,  3513 в кв.66 по плана на гр.Стара Загора, като поставено в нарушение на чл.56, ал.1 и чл.57, ал.1 и ал.3 от ЗУТ. В жалбата са изложени оплаквания, че заповедта е постановена в нарушение на чл.146, ал.1, т.3, 4 и 5 от АПК, при съществено нарушение на административно-производствени правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Поддържа се, че не са изяснени относимите факти, а приетото за установено не отговаря на обективната истина. Процесното слънцезащитно устройство не било индивидуализирано и не засягало ограда, принадлежаща към съседен имот. Освен това то се явявало такова  по смисъла на чл.93, ал.1 от Наредба № 7 от 22.12.2003г за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, поради което за него не е необходимо разрешение за поставяне. По тези съображения молят съда да отмени заповедта.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателката Ж.К.-Ч. поддържа жалбата.

Ответникът Община Стара Загора чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл.146 от АПК, намира за установено  следното:

Административното производство е инициирано с жалба от Т. Б. и Х. Б. до РДНСК Стара Загора във връзка с изграден навес на северната регулация като се използва оградата на УПИ ХІІ 3514 в кв.66 по плана на гр.Стара Загора. Началникът на РДНСК Стара Загора с писмо изх.№ СЗ-224-8-00-717/ 11.08.2008г възлага на Кмета на Община Стара Загора извършване на проверка.

При провеждането й е установено, че жалбоподателите Ч. и Г. са съсобственици на ПИ № ІV 3508, 3509, 3513 в кв.66 по новия кадастрален план на гр.Стара Загора, отговарящ на поземлен имот № 3513 от стария кадастрален план на града.

В имота са разположили слънцезащитно устройство с метална конструкция, която от южна страна е закрепена на съществуваща масивна ограда. Обособена е площадка с извършено благоустрояване и озеленяване на площ от около 30 кв.м., ограничена с поставена лека ажурна метална ограда с врата. Тези обстоятелства са установени с констативен протокол от 20.08.2008г, съставен от длъжностни лица при Община Стара Загора, срещу който жалбоподателите са възразили на 15.09.2008г. На 03.09.2008г е извършена нова проверка в имота, за която е съставен констативен протокол и е установено, че покритието върху металната конструкция е демонтирано, но самата конструкция и заграждението не са премахнати. Издадена е заповед № 2519/ 26.09.2008г на Кмета на Община Стара Загора, с която на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.57а, ал.3, 6 и 7 във връзка с чл.56, ал.1 от ЗУТ и чл.18 от Наредбата реда и условията за издаване на разрешение за поставяне на временни преместваеми съоръжения и елементи на градското обзавеждане и констативен протокол от 20.08.2008г е разпоредено премахване на слънцезащитното устройство като поставено в нарушение на чл.56, ал.1 и чл.57, ал.1 и ал.3 от ЗУТ.

Във връзка с оспорване на двата констативни протокола са разпитани като свидетели съставителите и е назначена съдебно-техническа експертиза, чието заключение е прието като компетентно и безпристрастно изготвено без оспорване от страните. Вещото лице К. е установило, че процесната лека метална конструкция е изпълнена от носещи колони и покривна скара от надлъжни и напречни греди от затворени кутиеобразни профили. Устройството покрива четириъгълна площадка. Металните колони от запад на площадката са прикрепени към терена без видими фундаменти. От изток чрез покривната скара прикрепянето е към терасата на съществуваща сграда, представляваща западната линия на застрояване на сградата. На юг е разположено на южната граница на УПИ ІV-35081 35091 3513 в кв.66 по регулационния план на гр.Стара Загора. Към момента на огледа устройството е налично в цялост.

Жалбата против процесната заповед е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок от съобщаването по реда на §4 от допълнителните разпоредби на ЗУТ от лица с правен интерес. Разгледана по същество, се явява основателна.

Заповедта, предмет на съдебен контрол, е постановена от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, поради което не представлява нищожен административен акт. Тя обаче е незаконосъобразна поради противоречие с материалния закон, произтичащо от фактическите основания за издаването й и поради липса на мотиви.

Съгласно чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ кметът на общината е компетентен да издаде заповед за премахване на обекти по чл. 56 и 57 ЗУТ в изчерпателно изброени хипотези в чл.57а, ал.1 от ЗУТ. Компетентността на този орган се простира само по отношение на обекти по чл. 56 и 57, които се поставят по ред, установен с наредба на общинския съвет, съгласно чл. 56, ал. 2 ЗУТ.

С обжалваната заповед е разпоредено премахване на обект, който няма характеристиката на такъв по чл. 56 и 57 ЗУТ, поради което не подлежи на разрешаване по реда на тези норми, нито се премахва по описания в чл.57а от ЗУТ начин. Това са преместваеми увеселителни обекти или обекти за търговски и други обслужващи дейности, които са елемент от градското обзавеждане, съгласно чл. 56, ал. 1 ЗУТ и рекламни, информационни и монументално-декоративни съоръжения, съгласно чл. 57 ЗУТ. С наредба на Общинския съвет не може да се установи режим за премахване, различен от установения със закон, както и не може да се разшири кръга на обектите, за които тя да се отнася, извън очертания такъв с чл. 56 и 57 ЗУТ. Затова, независимо че чл.1, ал.2 от Наредбата реда и условията за издаване на разрешение за поставяне на временни преместваеми съоръжения и елементи на градското обзавеждане в община Стара Загора включва слънцезащитни съоръжения, тя не може да бъде приложена в конкретния случай.

Следва да се отбележи, че заповедта е немотивирана, тъй като не съдържа обосновка по коя от самостоятелно визираните хипотези по чл.57а, ал.1 от ЗУТ подлежи на премахване слънцезащитното устройство. Посочените за нарушени разпоредби на чл.56, ал.1 и чл.57, ал.1 и 3 от ЗУТ не удовлетворяват изискването на чл.59, ал.1, т.4 от АПК за съдържание на заповедта. Процесният обект не би могъл да бъде едновременно такъв по чл.56 и по чл.57 от ЗУТ, а не става ясно за какъв го приема административният орган, което затруднява проверката за наличие на нарушение на сочената норма на чл.57, ал.3 от ЗУТ.

Отделно от това, видно от заключението на съдебно-техническата експертиза, процесната конструкция  представлява леко слънцезащитно устройство, което по смисъла на чл. 93, ал. 1 от Наредба № 7/ 22 декември 2003 година за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони се поставя без издаване на разрешение за това. Категорично се установи по делото също, че с разполагането не се засягат съседни имоти.

Не се споделя от съда оплакването, че устройството не е индивидуализирано. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. В случая оспорената заповед се базира на констативния протокол от 20.08.2008г, в който е направено пълно описание на вида и разположението на конструкцията.

По тези съображения процесната заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА заповед 2519/ 26.09.2008г на Кмета на Община Стара Загора, с която е разпоредено премахване на слънцезащитно устройство, разположено в УПИ ІV-3508, 3509, 3513 в кв.66 по плана на гр.Стара Загора, като поставено в нарушение на чл.56, ал.1 и чл.57, ал.1 и ал.3 от ЗУТ, по жалба от Г.П. Ч. ЕГН ********** с адрес за кореспонденция гр.Стара Загора, ул.”Х.Д.Асенов” № 86, Ж.М.К.-Ч. ЕГН ********** ***, Д.П.Ч.-Г. ЕГН ********** с адрес за кореспонденция гр.Стара Загора, ул.”Железни врата” № 23, ап.4 И В.Д.Г. ЕГН ********** с адрес за кореспонденция, гр.Стара Загора, ул.”Х.Д.Асенов” № 133.

Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаване на страните пред Върховен административен съд.

 

 

 

 

                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: