Р Е Ш Е Н И Е

№VІ-       105                              26.03.2009г.                        гр.Стара Загора

 

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД                          ШЕСТИ СЪСТАВ

На шестнадесети март                                                                две хиляди и девета година

в публично заседание в състав:    

        

                                           СЪДИЯ: Д.Д.

секретар И.К.

като разгледа докладваното от съдия Д. Д.

адм. дело №701  по описа на АС Стара Загора за 2008г., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.215 от ЗУТ във вр. с чл. 128 и сл. от АПК, образувано по жалба на М Г С и А Ж Т, чрез процесуалния му представител адвокат С срещу заповед №15-216/18.09.2008г. на Началника на РДНСК Стара Загора, с която е оставен в сила отказа на Директор Дирекция “СИ” при Община Стара Загора да издаде разрешение за насипване на земни маси в ПИ №3028а, попадащ в парк “Бедечка”  по подробния устройствен план на гр. Стара Загора, одобрен със заповед №443/28.04.1960г.

         С жалбата се твърди, че отказът е материално незаконосъобразен, тъй като насипването на наводнен имот не изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж, нито становище на инженер конструктор, съгласно чл.147 ал.1 т.8 от ЗУТ. Оспорва се доводът, че имота попада в площ, отредена за озеленяване, а именно на територията на парк “Бедечка”. Имотът е реституиран със съдебно решение, което установява, че мероприятието не е реализирано, а освен това с решение №1069 по протокол №55/11.09.2003г. на Общински съвет Стара Загора са изменени границите на парка по Общия устройствен план и процесния имот вече е извън неговата територия. В съдебно заседание се поддържа становище за задължение на собственика на езерото да отводни залетите от река Бедечка поземлени имоти, тъй като начина на построяването и нивото му е причина за разлива на реката и ерозията на нейните брегове.

         Предвид изложеното за липса на посочените от административния орган основания за отказ, се иска от съда да отмени атакувания административен акт.

         Ответника – Началника на РДНСК Стара Загора, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и иска от съда да бъде отхвърлена.

         Заинтересованата страна – Община Стара Загора не се представлява и не представя становище по жалбата.

         Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

         Оспорването е направено в срок и от лице с право на жалба, поради което е допустимо, а разгледано по същество е основателно, но на други основания:

Предмет на контрол за законосъобразност е заповед №15-216/18.09.2008г. на Началник РДНСК Стара Загора, с която е оставен в сила отказ на №Т-отг.376/16.04.2008г. на Директор Дирекция “СИ”, оправомощен със заповед №607/17.03.2008г. на Главния архитект при Община Стара Загора да издаде разрешение за насипване на земни маси в ПИ №3028а, попадащ в парк “Бедечка”, собственост на МГанева Си А Ж Т.

Заповедта е постановена след извършена проверка за допустимост на жалбата, при което правилно е прието, че същата е в срок и срещу годен за обжалване административен акт - мълчаливия отказ да бъде издадено разрешение за строеж. В мотивите на заповедта и в диспозитива обаче, Началника на РДНСК Стара Загора като особена юрисдикция, се е произнесъл по, и извършил преценка за законосъобразност на писмо №Т-отг.376/16.04.2008г. на Директор Дирекция “СИ”. С последното, оправомощения от Главния архитект на Община Стара Загора, Директор Дирекция “СИ”, е уведомил А Ж Т, че заявлението му от 29.02.2008г. ще бъде удовлетворено след представяне на одобрен проект за вертикална планировка и урегилиране на поземления имот. В мотивите на оспорената заповед е посочено още, че са налице предпоставките на §5 т.38 от ДР на ЗУТ, както и с тези на чл.62 ал.7 от същия закон, имотът попада в територията на парк “Бедечка” с предназначение за озеленяване, което е пречка да бъде разрешен  строеж без промяна на отреждането,  както и че насипването ще бъде с височина над 1м и площ над 30 кв.м., което изисква одобряване на проект, за да бъде издадено разрешение за строеж, съгласно чл.147 ал.1 т.8 от ЗУТ.

От представените с жалбата и административната преписка под опис доказателства, се установява следното по фактите:

         Административното производство е образувано по искане на А Ж Т от 29.02.2008г. до Директор Дирекция “СИ” за разрешаване насипването на земни маси в ПИ №3028а по кадастралния план на града от 1960г. Към него са приложени единствено доказателство за собственост и скица на имота. От приетото по делото заключение на вещо лице се установява, че действително се касае за строеж, тъй като насипа в различните части на имота ще има височина съответно над 0.50м. и над 1.50м., и площ над 30 кв.м. Необходима и възможна е вертикалната планировка с оглед укрепване на насипа и недопускане на разлив на вода върху съседните имоти. Вещото лице е установило след замерване на място и запознаване с приложения по делото протокол № 55/2003г. на Общински съвет Стара Загора, че ПИ №3028а не попада в границите на парк “Бедечка”. При така изясняните, чрез заключението на вещото лице факти, се налага извод, че искането за разрешаване насипването на земни маси, предпоставя образуване на производство по реда на чл. 137 и сл. от ЗУТ – разрешаване на строителството, което задължително завършва с изричен административен акт. Този извод следва от нормите на чл.141 ал.3, чл.146, чл.149 ал.1 от ЗУТ – отказът да се одобри инвестиционен прект и да се издаде разрешение се съобщава по реда на АПК и се прави само по законосъобразност, с посочване на конкретни мотиви за това. В подкрепа на този довод са и правомощията по чл.216 ал.5 от ЗУТ на Началника на РДНСК, действащ като особената юрисдикция, а именно: когато отхвърля жалбата да потвърди обжалвания административен акт. Мълчалив отказ не може да бъде потвърден, поради правната му природа –  правна фикция, установена в полза на заявителя по административното производство, която му дава възможност да установи пред съд, по реда на АПК, основателността на искането си за издаване на административен акт. За разлика от съда обаче, Началника на РДНСК  няма правомощие само да отхвърли жалбата, именно защото, защото ЗУТ задължава Главния архитект – в случая редовно оправомощения Директор Дирекция “СИ”, да се произнасе изрично. С други думи, “мълчали отказ” е недопустим, но това не води до недопустимост на жалбите срещу него, а до неговата незаконосъобразност, поради това, че специалния закон задължава с императивна правна норма, административния орган да се произнесе мотивирано, като може да откаже единствено по незаконосъобразност. Поради това, правилно е прието в оспорената заповед, че е налице допустима жалба, като подадена след изтичане на сроковете за произнасяне/ едномесечен срок за одобрение на инвестиционен проект -чл.144 ал.3 т.2 от ЗУТ и 7 дни за издаване на разрешение за строеж – изтекли на 07.04.2008г./ и в 14-дневния срок за оспорване актовете по ЗУТ – съгласно чл. 215 ал.4 от ЗУТ и срещу годен за обжалване акт. В разрез с изискването за произнасяне по основателността на жалбата, установено в чл.216 от ЗУТ, Началника на РДНСК се произнася по законосъобразността на уведомително писмо № Т-отг.376 от  16.04.2008г., което е съставено след като е подадена жалбата, чрез органа, чийто акт се обжалва. Уведомлението е съобщено на А Ж Т лично на 22.05.2008г. и дори да се приеме за изричен отказ, то срещу него не е постъпила жалба. Доколкото в производствата по ЗУТ е допустимо приложението на АПК, то кодекса допуска административния орган единствено при обжалване по административен ред да преразгледа въпроса, но при отказ да удовлетвори искането. Началника на РДНСК не е по-горестоящ административен орган, а особена юрисдикция и ЗУТ препраща към АПК само за неуредените въпрос в глава деветнадесета – “Съдебен контрол върху индивидуалните актове по устройство на територията”.  Като не се е произнесъл по основателността на жалбата срещу мълчаливия отказ и е формирал извода неоснователност на същата, Началника на РДНСК е постановил акт, който противоречи на материалния закон. Мълчаливия отказ е формиран в нарушение на процесуалните разпоредби за приключване на производството по издаване на разрешение за строеж – с удовлетворяване на искането или с изричен отказ  и на това основание е следвало да бъде отменен, без да се разглежда въпроса за изпълнение на изискванията за издаване на исканото разрешение за строеж. Въпреки установеното в хода на настоящото съдебно производство не комплектоване на искането с изискуемите строителни книжа, недопустимо е особената юрисдикция да се произнася вместо административния орган.          Тази инстанция има правомощия да провери законосъобразността на индивидуалния административен акт, срещу който е подадена жалба и да го отмени или потвърди.

Оспорената Заповед № 15-216/18.09.2008г. на Началник РДНСК Стара Загора и мълчаливия отказ на Директор Дирекция “СИ” при Община Стара Загора следва да бъдат отменени като незаконосъобразни, а преписката върната на компетентния административен орган за изрично произнасяне по искането на А Ж Т от 29.02.2008г.    

 Поради изложеното и на основание чл. 172 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

РЕШИ

ОТМЕНЯ Заповед № 15-216/18.09.2008г. на Началник РДНСК Стара Загора, с която е потвърдено уведомително писмо №Т-отг.376/16.04.2008г. на Директор Дирекция “СИ” при Община Стара Загора.

ОТМЕНЯ по жалба на М Г С и А Ж Т Мълчали отказ на Директор Дирекция “СИ” при Община Стара Загора да разреши насипването на земни маси в ПИ №3028а по кадастралния план от 1960г. на гр. Стара Загора.

ИЗПРАЩА преписката на Директор Дирекция “СИ” за изрично произнасяне по молбата на А Ж Т от 29.02.2008г.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.  

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

                                                  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ