Р Е Ш Е Н И Е № 23
гр.Стара Загора
12.03.2009г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, втори
състав, в
публичното заседание на двадесет и шести
януари през
две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р.Р.
при
секретаря З.Д.,
като разгледа, докладваното от съдия Р. Р., адм.дело № 702 по описа за 2008 год, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка
с чл. 13, ал.5 от Закона за социално
подпомагане/ЗСП/.
Образувано
е по жалба от Ц.Р.С.,***, против Заповед № 2996
от 07.10.2008г.
на Директора на Дирекция "Социално подпомагане"
(ДСП), гр. Казанлък, потвърдена с Решение № 9105/0092
от 03.11.2008г.
на Директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" (РДСП),
гр. Ст.Загора.
Жалбоподателката
оспорва административния акт, като твърди, че е с малка пенсия, живее
сама и има право да получава помощ за отопление. Моли да се
отмени оспорената заповед.
В съдебно заседание
жалбоподателката, редовно призована, не се явява.
Ответникът
по жалбата - директорът на ДСП, гр. Казанлък, не се явява и
не изпраща представител.
След преценка на всички събрани по делото доказателства,
съдът прие за установено
от фактическа страна, следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срок и
от легитимирано лице, срещу подлежащ на оспорване акт.
Предмет на спора е законосъобразността на
Заповед № 2996 от 07.10.2008г.
на Директора на ДСП, гр. Казанлък,
с която, на основание чл.13, ал. 3 от
Закона за социалното подпомагане (ЗСП) и чл. 4, ал. 3
от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008г.
за условията и реда за отпускане на целева помощ за
отопление (Наредбата), е отказано на жалбоподателката
да й бъде отпусната целева помощ за отопление. Отказът е мотивиран с това, че
доходът й е над диференцирания минимален доход за отопление, поради което не
отговаря на условията на чл. 2, ал. 1 от Наредбата.
Тази заповед е оспорена по административен ред, като с Решение № 9105/0092
от 03.11.2008г.
на Директора на РДСП гр. Ст.Загора оспорването е отхвърлено.
Административното производство по издаването
на процесната заповеде започнало във връзка с подадена
от жалбоподателката молба-декларация за отпускане на целева помощ за отопление,
с вх. № 2996/30.09.2008
г., в която е декларирано, че е вдовица, пенсионерка, здрава
е и обитава като ползвател чуждо
жилище състоящо се от две стаи, не съжителства с други
лица, не получава издръжка, има средномесечен доход /СМД/ за
последните шест месеца в размер на 126, 49 лева, както и
други подлежащи на деклариране обстоятелства. По молба-декларацията е изготвен
социален доклад от социален работник при ДСП, гр. Казанлък,
в който е отразено, че молителката съжителства със снаха си Пенка
Русенова С., в жилище състоящо се от две стаи и собственост на снаха и и двете
и деца, че няма собствен имот, който може да е източник на допълнителни доходи,
че е с практическа слепота на дясното око и намалено зрение на лявото, но не
представя решение на ТЕЛК, че за нея се грижи снаха и, тъй като е ня преклонна
възраст и не може сама да се обслужва. Констатиран е СМД от 126,49 лева.
Доклада е приключен със становище, че молителката не отговаря на условията да
получи целева помощ за отопление. Въз основа на този доклад,
е издадена и оспорената заповед.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена и доказана, след съвкупната преценка и анализ на всички събрани по
делото, допустими, годни и относими доказателствени средства, които като
еднозначни, безпротиворечиви и неоспорени, изцяло кредитира.
След като е сезиран с жалба, при служебния и цялостен
съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания индивидуален
административен акт, съдът проверява както за инвокираните от жалбоподателите
пороци, така и за наличието на всички незаявени от тях основания за отмяна по чл.146
от АПК.
Въз основа на така приетото от фактическа страна, направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения 14 дневен срок от
надлежен субект, засегнат от оспорения адм.акт, поради което е процесуално
допустима.
Оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган, спазена е предвидената от закона форма и съдържа мотиви, от
които се установяват фактическите и правни основания за издаването му. Съгласно
чл. 12, ал. 4 от ЗСП, условията и редът за предоставянето на социалните помощи,
както и прекратяването им се уреждат с правилника за прилагане на закона с
изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с наредба на
министъра на труда и социалната политика. За процесния период това е Наредба № РД-07-5
от 16.05.2008г. за
условията и реда за отпускане на целева помощ за
отопление, издадена от министъра на труда и социалната политика, обнародвана с
ДВ, бр. 49 от 27.05.2008г.,
в сила от 27.05.2008 г. Съгласно чл. 2, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от тази Наредба,
право на целеви помощи за отопление имат лицата и семействата, чийто доход е
по-нисък от диференциран минимален доход за отопление (ДМДО) и отговарят на
условията на чл. 10 и чл. 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално
подпомагане, като при определяне правото на целеви помощи за отопление размерът
на пенсиите, определен след 01.07.2008г.,
се намалява с коефициент 1,104, а основа за определяне
на ДМДО е гарантираният минимален доход (ГМД), чийто месечен размер се определя
с акт на Министерския съвет. Жалбоподателката съжителства със снаха си,
която безспорно се явява "съжителстващи лица"
по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗСП, поради което нейният ДМДО се определя по
реда на чл. 2, ал. 4, т. 8 от Наредбата в размер
на 201,6 на сто от ГМД, който съгласно чл. 1, ал. 1 от Постановление
№ 51 от 29.03.2005 г. на Министерския съвет, е определен на 55 лева. На
основание тези разпоредби, правилно е определен ДМДО на жалбоподателката в
размер на 110,88 лева.
Правилно и в съответствие с нормативните
разпоредби е определен и средномесечният доход на
жалбоподателката в размер на 122,51 лева, на база размер на
месечната и пенсия за месеците март, април, май и юни – в размер на
по 126,51
лева, а за месеците юли и август – пенсия в размер на по 126, 44 лева,
редуцирана с коефициент 1,104. Изложеното
в социалния доклад е в резултат на извършено обследване на място на обитаваното
жилище от жалбоподателката, в съответствие
с декларираните от нея и релевантни за правото на
целева помощ за отопление факти и обстоятелства и се базира на официални документи
за доходите и. Съгласно чл.4, ал.3 от Наредбата, Директора на ДРП гр.Казанлък,
действа в условията на обвързана компетентност, досежно констатациите изведени
в социалния доклад по чл.27, ал.1 от ППЗСП. В резултат на
така определените и неоспорени ДМДО и личен средномесечен
доход за последните шест месеца,
правилни са констатациите в социалния
доклад и в оспорената заповед, че доходът на жалбоподателката
е по-висок от нормативно установения диференциран минимален доход за отопление,
поради което не отговаря на условието на чл. 2, ал. 1
от Наредбата за отпускане на целева помощ за отопление. При тази
безспорна констатация, наведените в жалбата възражения, освен неоснователни и
недоказани, са и неотносими към законосъобразността на оспорения административен
акт. Възражението си, че е инвалид
втора група, жалбоподателката не доказва с представеното
решение на ТЕЛК, тъй като то е с дата на издаване 02.04.1982г. за период от
една година и срок на инвалидността до 01.04.1983г., и поради това е
неоснователно.
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваният адм.акт
не страда от пороци, водещи до неговата отмяна или нищожност, поради което
жалбата, като неоснователна, следва да се отхвърли.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.
2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО ОСПОРВАНЕТО на Ц.Р.С.,***,
против Заповед № 2996 от 07.10.2008г.
на Директора на Дирекция "Социално подпомагане"
гр. Казанлък, потвърдена с Решение № 9105/0092
от 03.11.2008г.
на Директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" гр. Ст.Загора, с
която и е отказано, на осн. чл.2, ал.1 от Наредба №
РД-07-5 от 16.05.2008г., отпускането
на целева помощ за отопление за сезон 2008 - 2009г.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14 - дневен срок от съобщавнането му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: