Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е      23

 

                                                гр.Стара Загора

 12.03.2009г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорският административен съд, втори състав, в публичното  заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и девета година, в състав:

                  

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р.Р.

 

при секретаря З.Д.,

като разгледа, докладваното от съдия Р. Р., адм.дело № 702 по описа  за 2008 год, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 13, ал.5 от Закона за социално подпомагане/ЗСП/.

Образувано е по жалба от Ц.Р.С.,***, против Заповед № 2996 от 07.10.2008г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП), гр. Казанлък, потвърдена с Решение № 9105/0092 от 03.11.2008г. на Директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" (РДСП), гр. Ст.Загора.

Жалбоподателката оспорва административния акт, като твърди, че е с малка пенсия, живее сама и има право да получава помощ за отопление. Моли да се отмени оспорената заповед.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява.

Ответникът по жалбата - директорът на ДСП, гр. Казанлък, не се явява и не изпраща представител.

След преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срок и от легитимирано лице, срещу подлежащ на оспорване акт.

Предмет на спора е законосъобразността на Заповед № 2996 от 07.10.2008г. на Директора на ДСП, гр. Казанлък, с която, на основание чл.13, ал. 3 от Закона за социалното подпомагане (ЗСП) и чл. 4, ал. 3 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление (Наредбата), е отказано на жалбоподателката да й бъде отпусната целева помощ за отопление. Отказът е мотивиран с това, че доходът й е над диференцирания минимален доход за отопление, поради което не отговаря на условията на чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Тази заповед е оспорена по административен ред, като с Решение № 9105/0092 от 03.11.2008г. на Директора на РДСП гр. Ст.Загора оспорването е отхвърлено.

Административното производство по издаването на процесната заповеде започнало във връзка с подадена от жалбоподателката молба-декларация за отпускане на целева помощ за отопление, с вх. № 2996/30.09.2008 г., в която е декларирано, че е вдовица, пенсионерка, здрава е и обитава като ползвател чуждо жилище състоящо се от две стаи, не съжителства с други лица, не получава издръжка, има средномесечен доход /СМД/ за последните шест месеца в размер на 126, 49 лева, както и други подлежащи на деклариране обстоятелства. По молба-декларацията е изготвен социален доклад от социален работник при ДСП, гр. Казанлък, в който е отразено, че молителката съжителства със снаха си Пенка Русенова С., в жилище състоящо се от две стаи и собственост на снаха и и двете и деца, че няма собствен имот, който може да е източник на допълнителни доходи, че е с практическа слепота на дясното око и намалено зрение на лявото, но не представя решение на ТЕЛК, че за нея се грижи снаха и, тъй като е ня преклонна възраст и не може сама да се обслужва. Констатиран е СМД от 126,49 лева. Доклада е приключен със становище, че молителката не отговаря на условията да получи целева помощ за отопление. Въз основа на този доклад, е издадена и оспорената заповед.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена и доказана, след съвкупната преценка и анализ на всички събрани по делото, допустими, годни и относими доказателствени средства, които като еднозначни, безпротиворечиви и неоспорени, изцяло кредитира.

След като е сезиран с жалба, при служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания индивидуален административен акт, съдът проверява както за инвокираните от жалбоподателите пороци, така и за наличието на всички незаявени от тях основания за отмяна по чл.146 от АПК.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14 дневен срок от надлежен субект, засегнат от оспорения адм.акт, поради което е процесуално допустима.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, спазена е предвидената от закона форма и съдържа мотиви, от които се установяват фактическите и правни основания за издаването му. Съгласно чл. 12, ал. 4 от ЗСП, условията и редът за предоставянето на социалните помощи, както и прекратяването им се уреждат с правилника за прилагане на закона с изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с наредба на министъра на труда и социалната политика. За процесния период това е Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от министъра на труда и социалната политика, обнародвана с ДВ, бр. 49 от 27.05.2008г., в сила от 27.05.2008 г. Съгласно чл. 2, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от тази Наредба, право на целеви помощи за отопление имат лицата и семействата, чийто доход е по-нисък от диференциран минимален доход за отопление (ДМДО) и отговарят на условията на чл. 10 и чл. 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, като при определяне правото на целеви помощи за отопление размерът на пенсиите, определен след 01.07.2008г., се намалява с коефициент 1,104, а основа за определяне на ДМДО е гарантираният минимален доход (ГМД), чийто месечен размер се определя с акт на Министерския съвет. Жалбоподателката съжителства със снаха си, която безспорно се явява "съжителстващи лица" по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗСП, поради което нейният ДМДО се определя по реда на чл. 2, ал. 4, т. 8 от Наредбата в размер на 201,6 на сто от ГМД, който съгласно чл. 1, ал. 1 от Постановление № 51 от 29.03.2005 г. на Министерския съвет, е определен на 55 лева. На основание тези разпоредби, правилно е определен ДМДО на жалбоподателката в размер на 110,88 лева.

Правилно и в съответствие с нормативните разпоредби е определен и средномесечният доход на жалбоподателката в размер на 122,51 лева, на база размер на месечната и пенсия за месеците март, април, май и юни – в размер на  по 126,51 лева, а за месеците юли и август – пенсия в размер на по 126, 44 лева, редуцирана с коефициент 1,104. Изложеното в социалния доклад е в резултат на извършено обследване на място на обитаваното жилище от жалбоподателката, в съответствие с декларираните от нея и релевантни за правото на целева помощ за отопление факти и обстоятелства и се базира на официални документи за доходите и. Съгласно чл.4, ал.3 от Наредбата, Директора на ДРП гр.Казанлък, действа в условията на обвързана компетентност, досежно констатациите изведени в социалния доклад по чл.27, ал.1 от ППЗСП. В резултат на така определените и неоспорени ДМДО и личен средномесечен доход за последните шест месеца, правилни са констатациите в социалния доклад и в оспорената заповед, че доходът на жалбоподателката е по-висок от нормативно установения диференциран минимален доход за отопление, поради което не отговаря на условието на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за отпускане на целева помощ за отопление. При тази безспорна констатация, наведените в жалбата възражения, освен неоснователни и недоказани, са и неотносими към законосъобразността на оспорения административен акт. Възражението си, че е инвалид втора група, жалбоподателката не доказва с представеното решение на ТЕЛК, тъй като то е с дата на издаване 02.04.1982г. за период от една година и срок на инвалидността до 01.04.1983г., и поради това е неоснователно.

Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваният адм.акт не страда от пороци, водещи до неговата отмяна или нищожност, поради което жалбата, като неоснователна, следва да се отхвърли.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

                                          Р          Е          Ш          И  :

 

  ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО ОСПОРВАНЕТО на Ц.Р.С.,***, против Заповед № 2996 от 07.10.2008г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Казанлък, потвърдена с Решение № 9105/0092 от 03.11.2008г. на Директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" гр. Ст.Загора, с която и е отказано, на осн. чл.2, ал.1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008г., отпускането на целева помощ за отопление за сезон 2008 - 2009г.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14 - дневен срок от съобщавнането му на страните.

 

                                              

                                                     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: